Търсене в текстове за 'Първоначално училище'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 ,

Намерени са 2146 резултата от 898 текста в 3 страници с части от думите : 'Първоначално училище'.
На страница 1: 1000 резултата в 434 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Когато Гьоте дойде във висшето Училище в Лайпциг, там царуваше в естественонаучните стремежи напълно онзи дух, който е характерен за голяма част от 18-то столетие и който хвърли цялата наука и я разкъса на две крайности, за съединението на които не се чувстваше никаква нужда.
Когато Гьоте дойде във висшето Училище в Лайпциг, там царуваше в естественонаучните стремежи напълно онзи дух, който е характерен за голяма част от 18-то столетие и който хвърли цялата наука и я разкъса на две крайности, за съединението на които не се чувстваше никаква нужда. От едната страна стоеше философията на Християн Волф (1679 1754 г.), която се движеше изцяло в един абстрактен елемент; от другата страна отделните клонове на науката, които се губеха във външното описание на безкрайните подробности и у които липсваше всякакъв стремеж да търсят в света на техните обекти един по-висш принцип.
към текста >>

2. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Според Шлайден те се наричат такива, защото всички се развиват по оста така, че са изтласкани като странични изпъквания, по такъв начин, щото страничното образуване на клетките остава само първоначалното тяло, а на образувания първо връх не се образуват никакви нови клетки.
Днес е определен емпиричният факт на тъждествеността на всички странични органи на растението, обаче защо те се наричат тъждествени? Според Шлайден те се наричат такива, защото всички се развиват по оста така, че са изтласкани като странични изпъквания, по такъв начин, щото страничното образуване на клетките остава само първоначалното тяло, а на образувания първо връх не се образуват никакви нови клетки. Това е едно чисто външно сродство и тъждествеността се разглежда като негово последствие.
към текста >>

3. 10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Такова едно явление ние наричаме заедно с Гьоте първоначално явление или основен факт.
От най-близкото по пространство и по време ние трябва да преминем към понятно най-близкото. Ние трябва да преминем към едно явление, което по неговата същност е непосредствено свързано с първото. Такова явление трябва да търсим ние. Трябва да се стремим да съединим една самодопълваща се, самоносяща се, взаимно подкрепяща се редица от факти. От това ние получаваме една група от действащи едни върху други сетивни елементи на действителността; и явлението, което се разгръща пред нас, следва непосредствено от въпросните фактори по един прозрачен, ясен начин. Такова едно явление ние наричаме заедно с Гьоте първоначално явление или основен факт. Това първоначално явление е тъждествено с обективния природен закон. Съпоставянето и съединението, за което говорим тук, може да стане или само в мисли, както когато си представим трите обуславящи фактори при хоризонтално хвърляне на един камък: 1. тласкащата сила, 2. притегателната сила на земята и 3. съпротивлението на въздуха, и след това извеждам пътя на летящия камък от тези фактори, или пък: Мога да събера действително отделните фактори и тогава да очаквам следващото от тяхното взаимодействие явление.
към текста >>

Това първоначално явление е тъждествено с обективния природен закон.
Ние трябва да преминем към едно явление, което по неговата същност е непосредствено свързано с първото. Такова явление трябва да търсим ние. Трябва да се стремим да съединим една самодопълваща се, самоносяща се, взаимно подкрепяща се редица от факти. От това ние получаваме една група от действащи едни върху други сетивни елементи на действителността; и явлението, което се разгръща пред нас, следва непосредствено от въпросните фактори по един прозрачен, ясен начин. Такова едно явление ние наричаме заедно с Гьоте първоначално явление или основен факт. Това първоначално явление е тъждествено с обективния природен закон. Съпоставянето и съединението, за което говорим тук, може да стане или само в мисли, както когато си представим трите обуславящи фактори при хоризонтално хвърляне на един камък: 1. тласкащата сила, 2. притегателната сила на земята и 3. съпротивлението на въздуха, и след това извеждам пътя на летящия камък от тези фактори, или пък: Мога да събера действително отделните фактори и тогава да очаквам следващото от тяхното взаимодействие явление.
към текста >>

Философът е осигурен, защото приема от ръката на физика нещо последно, което сега при него е нещо първоначално* /*Очерк на една теория на цветовете 720, Е.Н.ІІІ, стр.275 и следв./ "тук именно се явява философът с неговата работа.
Философът е осигурен, защото приема от ръката на физика нещо последно, което сега при него е нещо първоначално* /*Очерк на една теория на цветовете 720, Е.Н.ІІІ, стр.275 и следв./ "тук именно се явява философът с неговата работа. Той взема първичните явления и ги поставя в задоволителната идейна връзка. Ние виждаме, чрез какво може, в смисъла на Гьотевия светоглед, да бъде заменена метафизиката: Чрез едно идейно разглеждане, съпоставяне и извеждане на първичните явления. В този смисъл Гьоте се изказва няколкократно върху отношението на емпирическата наука и философията; той се изказва особено ясно в своите писма до Хегел. В своите анали Гьоте говори няколкократно за една схема на естествената наука. Ако бихме имали налице тази схема бихме видели от нея, как той самият си е представял отношенията на отделните първични явления; как ги е подреждал в една необходима верига.
към текста >>

4. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят.
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота. Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?! Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел. Хегел не иска да предложи във философията нищо друго освен вечния процес, от който произлиза всичко, което е крайно. Той иска да познае даденото като едно следствие на това, което той може да счита като необусловено.
към текста >>

5. 15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В същото противоречие се изпада, когато естествениците искат да стигнат до едно действително съдържание на първоначално съвършено празното понятие за атома.
Обаче това познание по пътя на умозаключението не може да се яви на едно последователно мислене по друг начин освен като едно половинчатост. движението е първо само едно понятие, което сме заимствали от сетивния свят, следователно което срещаме само при нашата имащи въпросните сетивни качества. Ние не познаваме никакво движение освен ако едно такова, което наблюдаваме при сетивните обекти. Ако пренесем сега това сказуемо върху несетивни същества, каквито трябва да бъдат елементите на преривната материя /атоми/, ние трябва да имаме ясното съзнание, че чрез това пренасяне приписваме на един сетивно невъзприемаем атрибут една форма на съществуване съществено различна от една сетивно мислена такава. В същото противоречие се изпада, когато естествениците искат да стигнат до едно действително съдържание на първоначално съвършено празното понятие за атома. На него трябва да му се припишат сетивни качества, силово действие, друг му приписва обем и др. подобни, накратко казано всеки един му приписва свойства заимствани от сетивния свят. Ако не се върши това, остава се изцяло празно.
към текста >>

6. 17_и. ДЕВЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Тази обща основна представа беше, която съблазни Нютон, да не вижда в светлината едно първоначално единство, а нещо съставно.
Започна обожаването на чисто материалното: В естествената наука започна ерата на Нютон. Сега вече не ставаше дума за единството, което стои на основата на разнообразието на света. Сега беше отречено всякакво единство. Единството бе сведено до едно "човешка" представа. В природата се виждаше само множеството, разнообразието. Тази обща основна представа беше, която съблазни Нютон, да не вижда в светлината едно първоначално единство, а нещо съставно. Гьоте изложи една част от развитието на естественонаучните представи в "Материали на историята на теорията на цветовете". От неговото изложение може да се види, че поради общите представи, с които естествената наука си служи за схващането на природата, тя е стигнала до нездрави възгледи в теорията на цветовете. Тази наука е изгубила разбирането за това, което е светлината сред редицата качества на природата. Ето защо тя също не знае, как при определени условия светлината се явява оцветена, как цветът се ражда в царството на светлината.
към текста >>

7. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Който използува тези естественонаучни идеи, за да постъпва с тях така, както бе описано в настоящите изложения, той ще открие, че мисли, които първоначално изглеждат определени само за да изобразяват природните процеси, при вътрешното духовно упражнение действително освобождават душата от тялото, и че духовната наука, която разбираме тук трябва да съставлява едно продължение на психически правилно изживявания естественонаучен начин на мислене.
Лесно може да се разбере също, че такива личности, които искат да считат начина на мислене, с който си служи естествената наука за познанието на сетивния свят е единствено верният научен път, ще се опълчат силно против изнесеното тук. Въпреки това, този, който се освободи от тази едностранчивост, може да познае, че именно в истинския естественонаучен подход лежи основата за едно приемане на тук описаното. В идеите, които бяха описани в настоящата книга като такива на новия естественонаучен начин на мислене, ние имаме най-добри мисли за упражнение, на които душата може да се отдаде и да постоянства в тях, за да се освободи в нейното вътрешно изживяване от свързаността с тялото. Който използува тези естественонаучни идеи, за да постъпва с тях така, както бе описано в настоящите изложения, той ще открие, че мисли, които първоначално изглеждат определени само за да изобразяват природните процеси, при вътрешното духовно упражнение действително освобождават душата от тялото, и че духовната наука, която разбираме тук трябва да съставлява едно продължение на психически правилно изживявания естественонаучен начин на мислене.
към текста >>

8. 03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ. GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Хартман приключва равносметката на тези разсъждения със следните думи: "Това съдържание на съзнанието се състои първоначално от усещания, с които душата реагира рефлексно на състоянието на движение на своя мозъчен център, но които нямат ни най-малко сходство с молекулярните състояния на движение, които ги предизвикват".
Ясно е, че благодарение на тези изменения, които изпитва раздразнението, действуващо на сетивните органи, това раздразнение толкова много се изменя, че трябва да се заличи всяка следа на сходство между първото въздействие на сетивата и появяващото се, накрая, усещане в съзнанието. Хартман приключва равносметката на тези разсъждения със следните думи: "Това съдържание на съзнанието се състои първоначално от усещания, с които душата реагира рефлексно на състоянието на движение на своя мозъчен център, но които нямат ни най-малко сходство с молекулярните състояния на движение, които ги предизвикват".
към текста >>

9. 05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

В своята непосредствена форма образът на света се явява първоначално в съвършено непълен вид.
От това следва по необходимост, че понятията, като съдържание, са само част на даденото и че актът на познанието се заключава в това, да съедини една с друга съставните части на света, които му са дадени отначало разделени. Даденият образ на света става заедно с това пълен само чрез онзи посредствен под даденост, който се предизвиква от мисленето. В своята непосредствена форма образът на света се явява първоначално в съвършено непълен вид.
към текста >>

По този начин познанието почива на това, че съдържанието на света ни е дадено първоначално в такава форма, която е несъвършена, не го съдържа на цяло, но която освен това, което предлага непосредствено, тя има още една втора съществена страна.
Ако в съдържанието на света в самото начало бяха съединени съдържанието на мислите с даденото, тогава не би съществувало познание, защото никъде не би възникнала нуждата да се отиде зад пределите на даденото. Обаче ако заедно с мисленето и в него ние бихме родили цялото съдържание на света и тогава също не би съществувало познание. По този начин познанието почива на това, че съдържанието на света ни е дадено първоначално в такава форма, която е несъвършена, не го съдържа на цяло, но която освен това, което предлага непосредствено, тя има още една втора съществена страна. Тази втора, първоначално не дадена страна на съдържанието на света ни се открива чрез познанието. По този начин това, което ви се явява обособено в мисленето, не са празни форми, но сбор от определения /категории/, които обаче се явяват като форми за останалото съдържание на света. Само полученият чрез познание образ на съдържанието на света, в който са съединени двете посочени негови страни, може да се нарече действителност.
към текста >>

Тази втора, първоначално не дадена страна на съдържанието на света ни се открива чрез познанието.
Ако в съдържанието на света в самото начало бяха съединени съдържанието на мислите с даденото, тогава не би съществувало познание, защото никъде не би възникнала нуждата да се отиде зад пределите на даденото. Обаче ако заедно с мисленето и в него ние бихме родили цялото съдържание на света и тогава също не би съществувало познание. По този начин познанието почива на това, че съдържанието на света ни е дадено първоначално в такава форма, която е несъвършена, не го съдържа на цяло, но която освен това, което предлага непосредствено, тя има още една втора съществена страна. Тази втора, първоначално не дадена страна на съдържанието на света ни се открива чрез познанието. По този начин това, което ви се явява обособено в мисленето, не са празни форми, но сбор от определения /категории/, които обаче се явяват като форми за останалото съдържание на света. Само полученият чрез познание образ на съдържанието на света, в който са съединени двете посочени негови страни, може да се нарече действителност.
към текста >>

10. 06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

При всяка друга част на образа на света ние трябва да си представяме, че съединението е първоначално, от самото начало необходимо, и че само в началото на познанието настъпва за познанието изкуствено разделение, което обаче, в края на краищата, чрез познанието отново се отстранява, съобразно с първоначалната същност на обективното.
"Азът" като център/1/ на съзнанието, е непосредствено даден, както и външното и вътрешно възприятие и неговото собствено съществувание. /*1 Едва ли е нужно да се казва,, че с обозначението "център" ние съвсем не искаме да съединим някакъв теоретически възглед за природата на съзнанието, но го употребяваме само като стилистическо съкращение за общата физиономия на съзнанието./. "Азът" чувствува стремеж да намери в това дадено повече отколкото това, което е дадено непосредствено. Срещу дадения свят в него възниква един втори свят, светът на мисленето и "Азът" съединява двата свята, като съществува чрез свободно решение това, което установихме като идея на познанието. В това лежи основното различие между понятието и непосредствено даденото се явяват съединени в една цялостна действителност и този, който има значение за останалото съдържателно на света. При всяка друга част на образа на света ние трябва да си представяме, че съединението е първоначално, от самото начало необходимо, и че само в началото на познанието настъпва за познанието изкуствено разделение, което обаче, в края на краищата, чрез познанието отново се отстранява, съобразно с първоначалната същност на обективното. За човешкото съзнание това е иначе. Тук съединението е на лице само тогава, то се извършва от съзнанието в действителна дейност.
към текста >>

Обаче понятието и дадената действителност на съзнанието са първоначално разделени; съединението е производно и затова познанието е такова, каквото го описахме по-горе.
При всеки друг обект разделението няма никакво значение за обекта, а само за познанието. Тук първо съществува съединението, а разделението е нещо производно. Познанието извършва разделението само за това, защото по своему то не може да овладее съединението, ако то не е било преди това разделено. Обаче понятието и дадената действителност на съзнанието са първоначално разделени; съединението е производно и затова познанието е такова, каквото го описахме по-горе. Понеже в съзнанието идеята и даденото се явяват по необходимост разделено, затова всяка действителност се разцепва за съзнанието на тези две части; и понеже познанието може да осъществи съединението на двата посочени елемента само по пътя на собствената деятелност, то достига пълна действителност само чрез осъществяването на акта на познанието. Останалите категории /идеи/ биха били също по необходимост свързани със съответствуващите форми на даденото и тогава, когато те не биха били възприети в познанието. Идеята на познанието може да бъде съединена със съответствуващото на нея дадено само чрез устойчивостта на съзнанието. Действително съзнание съществува само тогава, когато то осъществява самото себе си. Считаме, че с всичко това сме достатъчно подготвени, за да открием основната грешка в наукоучението на Фихте и същевременно да дадем ключа за неговото разбиране.
към текста >>

Единият се заключава в това, да се достигне съзнанието при което и да е от неговите емпирически действителности и чрез постепенно отстраняване на всичко, което не следва първоначалното от него, да се изкристализира чистото понятие на "Аза".
Обаче "Азът" принадлежи към действителности, а тук е необходимо да установим личността в даденото на тази или онази категория. Фихте не е сторил това и тук трябва да се търси причината, защото той е дал такъв несполучлив образ на своето Наукоучение. Целлер отбелязва/1/, че логическите формули, чрез които Фихте иска да стигне до понятието на "Аза", само лошо прикриват обстоятелството, че Фихте, собствено казано, иска на всяка цена да достигне една вече предначертана цел, да стигне до тази начална точка. Тези думи се отнасят до първия образ, който Фихте предал на своето Наукоучение в 1794 година. Ако се държим за това, че Фихте в действителност, според пълния смисъл на неговото философствуване, не е могъл да желае нищо друго, освен да застави науката да започне чрез абсолютния волев акт, тогава съществуват два пътя, които правят обяснимо това начинание. Единият се заключава в това, да се достигне съзнанието при което и да е от неговите емпирически действителности и чрез постепенно отстраняване на всичко, което не следва първоначалното от него, да се изкристализира чистото понятие на "Аза". другият път би се заключавал в това, да се започне веднага с първоначалната деятелност на "Аза" и да се покаже неговата природа чрез обръщане на мисълта към себе си и чрез философствуване; но в течение на този път той постепенно преминава към втория.
към текста >>

Фихте изразява това/1/ още по следния начин: "Азът" полага първоначално просто своето битие".
Но това значи "Азът" = "Аза". Това положение изразено във форма на съждение: ако "Азът" е, тогава той е няма никакъв смисъл. Защото "Азът" полага не при предположение на нещо друго, но той предполага самия себе си. Но това означава, че той е непосредствен и безусловен. Хипотетичната форма на съждението, която е присъща без предполагането на абсолютния "Аз" на всеки акт за съждение, се превръща тук във формата на абсолютното екзистенциално положение: "Аз" просто съм. Фихте изразява това/1/ още по следния начин: "Азът" полага първоначално просто своето битие". Виждаме, че целият този извод на Фихте не е нищо друго, освен род педагогическо разяснение, за да доведе своите читатели там, където възниква безусловната деятелност на "Аза". Той трябва да направи очевидно онова действие на "Аза", без изпълнението на което въобще не съществува никакъв "Аз".
към текста >>

При едно по-напрегнато разглеждане се изяснява, че в него има един скок, и то такъв, че той прави съмнителна правилността на възгледа относително първоначалното действие.
Да разгледаме още веднъж хода на мислите у Фихте. При едно по-напрегнато разглеждане се изяснява, че в него има един скок, и то такъв, че той прави съмнителна правилността на възгледа относително първоначалното действие. Кое е собствено действително при абсолютното в положението на "Аза"? Изказва се съждението: ако А е, тогава е А; А се полага от "Аза". Относително това полагане не може да има по този начин никакво съмнение. Но въпреки че е безусловен като дейност, "Азът" все пак може да полага само нещо. Той не може да полага самата дейност по себе си, а само определена дейност.
към текста >>

За този, който подробно се е занимавал със системата на Фихте, изпъква като най-истинско желание на този философ запазването на положението, че в "Аза" не може да влезе нищо отвън и че в него не се среща нищо такова, което да не е било положено първоначално от самия него.
Но нашите разсъждения хвърлят още една съвсем друга светлина върху критическият идеализъм. За този, който подробно се е занимавал със системата на Фихте, изпъква като най-истинско желание на този философ запазването на положението, че в "Аза" не може да влезе нищо отвън и че в него не се среща нищо такова, което да не е било положено първоначално от самия него. При това безспорно е, че никакъв идеализъм не ще бъде никога в състояние да изведе от "Аза" онази форма на съдържанието на света, която обозначихме като непосредствено дадена. Тази форма може да бъде именно само дадена, а никога построена от мисленето. Нека само помислим, че ние не бихме били в състояние, ако бихме имали дадена цялата останала гама на цветове, да допълним изхождайки от "Аза" поне един липсващ цветен оттенък. Можем да си съставим картината на най-отдалечените, никога не виждани от нас страна, ако веднъж сме преживели индивидуално съответствуващите елементи, като дадени. Тогава ние си комбинираме образа, съобразно дадените указания от преживяните от нас отделни факти.
към текста >>

И така, субективен е не този образ на света, който е даден от теорията на "Аза", а по-скоро този, който първоначално е даден на този "Аз".
Истинският образ на действителността не е този първоначалния, в който тя се явява пред "Аза", а последният, който "Азът" създава от първия. Първият образ въобще няма значение за обективния свят, а има такова само като основа за процеса на познанието. И така, субективен е не този образ на света, който е даден от теорията на "Аза", а по-скоро този, който първоначално е даден на този "Аз". Ако наречем този даден свят опитност, както правят това Фолкелт и други, трябва да кажем: науката допълва образа на света, който поради устройството на нашето съзнание ни се явява в субективна форма като опит, до там, че той да се яви в неговата същност.
към текста >>

11. 08. ПРАКТИЧЕСКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Когато тези закони са превърнати от такава чужда същност в първоначално собствено действие на нашия "Аз", тогава това принуждение престава.
Когато сме познали тази закономерност, тогава и нашата деятелност става наше дело. Тогава закономерността не ни е дадена като нещо, което лежи вън от обекта, над който се извършва процесът, но като съдържание на самия обхват в живото действие обект. В дадения случай обектът е нашия собствен "Аз". Ако този последния действително е проникнал своята дейност, с познание съгласно нейната същност, тогава той същевременно се чувствува и като неин господар. Докато това не е настъпило, законите на деятелността ни се явяват като нещо чуждо; те ни владеят; това, което сме вършили, вършим го по принуждение, което се упражнява върху нас. Когато тези закони са превърнати от такава чужда същност в първоначално собствено действие на нашия "Аз", тогава това принуждение престава. Принуждаващото е станало наше собствена същина. Закономерността владее вече не над нас, а в нас върху изхождащата от "Аза" деятелност. Осъществяването на дадена деятелност с помощта намираща се вън от осъществителя закономерност е акт на несвобода, а онова осъществяване, извършено чрез самия осъществител акт на свободата. Да познаваме законите на своята деятелност значи да съзнаваме своята свобода. Процесът на познанието, съгласно нашето разсъждение, е процес на развитие към свободата.
към текста >>

12. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Първоначално познавателният интерес на Рудолф Щайнер е насочен към взаимната връзка между „идея" и „действителност".
Първоначално познавателният интерес на Рудолф Щайнер е насочен към взаимната връзка между „идея" и „действителност". Убеждението му, че мислите са не огледални образи на действителността, а самата действителност, непрекъснато нараства. „Мисловното изживяване, като непосредствен факт в един действителен свят, за мен не подлежеше на съмнение. Дори то беше много по-интензивно от сетивните изживявания. Да, то е факт; но човек не може да се отнася към него като към своите мисли. В него, или зад него, може да има нещо съществено, нещо непознато." (Събр. Съч.
към текста >>

13. 04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА GA_4 Философия на свободата

Тъй като човекът, насочвайки познанието към Аза, първоначално възприема действието на този Аз в мисловното оформяне на света на идеите, спиритуалистически ориентираният светоглед може с оглед на собствената човешка същност да се почувства изкушен да признае от Духа само този свят на идеите.
Тъй като човекът, насочвайки познанието към Аза, първоначално възприема действието на този Аз в мисловното оформяне на света на идеите, спиритуалистически ориентираният светоглед може с оглед на собствената човешка същност да се почувства изкушен да признае от Духа само този свят на идеите. По този начин спиритуализмът се превръща в едностранчив идеализъм. Той не съумява посредством света на идеите да потърси един духовен свят, а вижда духовния свят в самия свят на идеите. Това го кара като омагьосан да спре и да ограничи своя светоглед в рамките на действеността на самия Аз.
към текста >>

14. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Първоначално мисленето трябва да го разглеждаме съвсем неутрално, без връзка с някакъв мислещ субект или някакъв мислим обект.
Първоначално мисленето трябва да го разглеждаме съвсем неутрално, без връзка с някакъв мислещ субект или някакъв мислим обект. Защото в субекта и обекта ние вече имаме понятия, създадени чрез мисленето. Не подлежи на отричане, че преди да може да се разбере нещо друго, трябва да бъде разбрано мисленето. Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението. Ето защо за обясняване на света чрез понятия може да се изхожда не от първите във времето елементи на битието, а от онова, което ни е дадено като най-близко, като най-интимно. Не можем с един скок да се пренесем в началото на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното.
към текста >>

15. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

Той приема понятието за първично и първоначално.)
Те са само по-съдържателни, по-наситени и по-обемни понятия. На това място обръщам специално внимание да не се забравя, че като моя изходна точка аз посочих мисленето, а не понятията и идеите, които възникват едва чрез мисленето. Те предпоставят мисленето. Ето защо онова, което съм казал относно почиващата върху себе си, от нищо неопределяна природа на мисленето, не може просто да се пренася върху понятията. (Тук изрично го отбелязвам, тъй като по това се различавам от Хегел. Той приема понятието за първично и първоначално.)
към текста >>

Когато съм вглъбен във възприятието на даден обект, първоначално имам съзнание само за него.
С това нашето разсъждение се пренася от обекта на възприятието върху неговия субект. Аз възприемам не само други неща, но и себе си. Възприятието на самия себе си съдържа на първо място това, че аз съм трайното в сравнение с непрекъснато идващите и отиващи си възприятийни образи. Възприятието на Аза може да се появи в моето съзнание винаги, докато имам други възприятия. Когато съм вглъбен във възприятието на даден обект, първоначално имам съзнание само за него. После към него може да се прибави възприятието на моето себе. Тогава аз вече осъзнавам не само обекта, но и моята личност, която противостои на обекта и го наблюдава. Аз не само виждам едно дърво, но и зная, че аз съм онзи, който го вижда. Освен това разбирам, че докато наблюдавам дървото, у мен протича някакъв процес. Когато дървото изчезне от моя кръгозор, за съзнанието ми остава следа от този процес: Един образ на дървото.
към текста >>

„Първата фундаментална теза, която философът трябва ясно да осъзнае, се състои в разбирането, че нашето знание първоначално не се простира върху нищо друго освен върху представите ни.
Онова, което наивният човек нарича външен свят, физическа природа, според Бъркли не съществува. На този възглед противостои господстващият понастоящем възглед на Кант, който ограничава познанието ни за света върху нашите представи не затуй, защото е убеден, че извън тези представи не може да има неща, а защото ни смята за така устроени, че можем да узнаваме само за промените на собственото ни себе, а не за нещата сами по себе си, причиняващи тези промени. От обстоятелството, че познавам само моите представи, той не заключава, че няма независимо от тези представи съществуване, а единствено, че субектът не може пряко да възприема в себе си едно такова съществуване, че няма друг начин освен с „посредничеството на субективните си мисли да си го въобразява, съчинява, мисли, опознава, а навярно и да не може да го опознава" (О. Либман, Към анализа на действителността, стр.28). Този възглед смята, че изразява нещо безусловно сигурно, нещо, което без всякакви доказателства направо се разбира. „Първата фундаментална теза, която философът трябва ясно да осъзнае, се състои в разбирането, че нашето знание първоначално не се простира върху нищо друго освен върху представите ни. Нашите представи са единственото, което непосредствено узнаваме, непосредствено изживяваме; и тъкмо защото ги узнаваме непосредствено, даже най-дълбокото съмнение не успява да ни отнеме знанието за тях. В противовес на това знанието, излизащо извън рамките на представите ни (тук навсякъде използвам този термин в най-широк смисъл, така че в него се включва всичко ставащо в психиката), не е защитено от съмнение. Ето защо в началото на философското размишление изрично трябва да се приема като подлежащо на съмнение всяко знание, излизащо извън рамките на представите." Така Фолкелт започва книгата си за „Квантовата теория на познанието". Онова обаче, което той представя тъй сякаш е непосредствена и саморазбираща се истина, в действителност представлява плод на мисловна операция, протичаща по следния начин: Наивният човек смята, че във вида, в който ги възприема, обектите съществуват и извън неговото съзнание. Но физиката, физиологията и психологията изглежда обаче да учат, че предпоставка за възприятията ни е нашето органично устройство, така че следователно ние не можем да знаем нищо повече от онова, което нашето органично устройство ни предава за нещата.
към текста >>

В нея не може да се намери нищо от онова, което е извън мен и първоначално е въздействало върху моите сетива.
Те обаче се срещат съчетани в един и същ обект. Следователно това съчетание трябва да бъде осъществено едва от самата душа. Ще рече, че душата сглобява в тела отделните усещания, опосредствувани от мозъка. От него поотделно получавам по съвсем различни пътища зрителни, осезателни и слухови усещания, които душата впоследствие сглобява в представата за тромпет. Тази крайна брънка (представата за тромпета) от един процес е най-първата даденост за моето съзнание. В нея не може да се намери нищо от онова, което е извън мен и първоначално е въздействало върху моите сетива. Външният обект напълно се е загубил по пътя към мозъка и чрез него към душата.
към текста >>

16. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Обстоятелството, че обектите първоначално са ни дадени без съответните понятия, се дължи не на обектите, а на нашето духовно устройство.
Обстоятелството, че обектите първоначално са ни дадени без съответните понятия, се дължи не на обектите, а на нашето духовно устройство. Цялостното ни същество функционира така, че на него присъщите елементи на всяко нещо от действителността му се подават от две страни: от страна на възприемането и от страна на мисленето.
към текста >>

Формата, в която то се появява първоначално, ще означим като интуиция.
Това съдържание, извлечено от понятийния и идейния свят на човека, мисленето предоставя на възприятието. В противовес на даденото ни отвън възприятийно съдържание, мисловното съдържание възниква вътрешно. Формата, в която то се появява първоначално, ще означим като интуиция. Нейната роля за мисленето е същата като тази на наблюдението за възприятието. Интуицията и наблюдението са изворите на нашето познание. Едно наблюдавано от нас нещо от света продължава да ни е чуждо, докато вътре в себе си нямаме съответната интуиция, която допълва липсващия ни във възприятието къс от действителността. Който не притежава способността да намира съответстващите на нещата интуиции, за него цялата действителност остава недостъпна. Както далтонистът забелязва различия в яркостта, но не и в качеството на цветовете, така лишеният от интуиции може да наблюдава само несвързани помежду си фрагменти от възприятия.
към текста >>

17. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

Както видяхме, нашата организация е причина, пълната цялостна действителност, включително собственият ни субект, първоначално да ни се явява като двойственост.
Ние установихме, че елементите за обясняване на действителността трябва да се вземат от две сфери: възприемането и мисленето. Както видяхме, нашата организация е причина, пълната цялостна действителност, включително собственият ни субект, първоначално да ни се явява като двойственост. Познанието превъзмогва тази двойственост, като от двата елемента на действителността - възприятието и изработеното чрез мислене понятие - сглобява цялото нещо. Нека начина, по който светът ни се разкрива, преди да придобие чрез познанието своя верен облик, да наречем свят на явлението, в противовес на единната същност, съставена от възприятие и понятие. Тогава можем да кажем: светът ни е даден като двойственост (дуалистично), а познанието го преработва в единство (монистично). Философия, която изхожда от този основен принцип, може да се означи като монистична философия или монизъм. На нея и противостои теорията за двата свята или дуализмьт.
към текста >>

Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение.
За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата. Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл. Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение. Така например на стр. 82 в тази книга бе казано:
към текста >>

18. 10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА GA_4 Философия на свободата

Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството.
Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност. Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност. За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята. Затова и навред в живота чувстването, както и възприемането, настъпва преди познаването. Ние по-напред се чувстваме съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе. Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството. Това обстоятелство кара наивния човек да вярва, че в чувстването битието му се представя пряко, а в знанието – косвено. Ето защо формирането на емоционалния живот ще му се струва най-важното нещо. За него взаимовръзката на света ще му е станала понятна едва тогава, когато я е поел в своето чувстване. В средство към познанието той се стреми да превърне не знаенето, а чувстването. Тъй като чувството е нещо съвсем индивидуално, нещо сравнимо с възприятието, философът на чувството превръща във всемирен един принцип, който има значение само в рамките на неговата личност.
към текста >>

19. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Първоначално на това като че ли противоречи съвсем явната фактология.
Едва след като сме се добрали до постигнатото чрез непредубедено наблюдение признаване на тази истина за интуитивната същност на мисленето, става възможно да се открие пътят за разглеждане на телесно- душевната организация на човека: Установява се, че тази организация с нищо не влияе върху същността на мисленето. Първоначално на това като че ли противоречи съвсем явната фактология. От гледище на обикновения опит човешкото мислене се проявява само във и чрез тази организация. Това проявление се налага толкова силно, че в истинското му значение то може да бъде прозряно само от онзи, който е съзнал, че в реалността на мисленето не се включва нищо от този организъм. В такъв случай обаче той не може да не забележи колко своеобразно е отношението на човешкия организъм към мисленето. Защото последният не влияе с нищо върху реалното в мисленето, а се оттегля, когато настъпва мисловната дейност; той прекратява собствената си дейност и освобождава място, което се заема от мисленето. Реалното, което действа при мисленето, изпълнява двойна задача: първо, то изтласква собствената дейност на човешкия организъм, и второ, застава на нейно място.
към текста >>

Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.
Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия. Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене. Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум. Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т. XVIII, бр. 3).
към текста >>

При самия човек понятието и възприятието първоначално са фактически разделени, за да бъдат съединени от него също така фактически.
Спрямо обективния свят нашето органично устройство прокарва граница между възприятие и понятие; познанието преодолява тази граница. В субективната природа такава граница съществува не по-малко; човекът я преодолява в хода на своето развитие, като в проявлението си оформя понятието за самия себе си. Така и интелектуалният, и нравственият живот на човека ни довежда до неговата двойствена природа: Възприемането (непосредственото изживяване) и мисленето. Интелектуалният живот превъзмогва двойствената природа чрез познанието, а нравственият - чрез фактическото осъществяване на свободния Дух. Всяко същество има свое вродено понятие (закона за неговото битие и действие), но при външните неща то е неразривно свързано с възприятието и едва в нашия духовен организъм бива отделено от него. При самия човек понятието и възприятието първоначално са фактически разделени, за да бъдат съединени от него също така фактически. Някой може да възрази: На нашето възприятие за човека всеки миг от неговия живот отговаря определено понятие, точно както е положението при всяко друго нещо. Аз мога да си съставя понятие за някакъв шаблонен човек, но такова понятие може да ми е дадено и като възприятие; прибавя ли към него и понятието свободен Дух, тогава ще имам две понятия за същия обект.
към текста >>

Няма упражняван чрез семейния авторитет закон, който някога да не е бил интуитивно доловен и установен като такъв от някой родоначалник; конвенционалните закони на нравствеността първоначално също се постановяват от определени хора; а държавните закони винаги възникват в ума на някой държавник.
веднага би трябвало да забележи, че на свободния Дух, подобно на самия него, рядко му се налага да престъпва законите на своята държава, но никога не влиза в действително противоречие с тях. Защото държавните закони, както и всички други обективни закони на нравствеността, изцяло са произлезли от интуиции на свободни Духове. Няма упражняван чрез семейния авторитет закон, който някога да не е бил интуитивно доловен и установен като такъв от някой родоначалник; конвенционалните закони на нравствеността първоначално също се постановяват от определени хора; а държавните закони винаги възникват в ума на някой държавник. Тези духове са поставили законите над другите хора, а несвободен става само онзи, който забравя произхода им и ги превръща или в извънчовешки закони, в обективни нравствени понятия за дълга, независещи от човешкото, или пък в заповеден глас на собствената си вътрешност, неправдоподобно схващана, като мистично налагаща се. Но за онзи, който не игнорира произхода им и го търси в човека, то ще бъде една брънка от същия свят на идеите, от който и той добива своите нравствени интуиции. Сметне ли, че неговите са по-добри, той се стреми да ги постави на мястото на съществуващите; намери ли съществуващите за правомерни, тогава постъпва според тях, като че ли са негови собствени.
към текста >>

20. 16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД GA_4 Философия на свободата

Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран.
Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени. Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия. Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран. Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила. При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията. - Б. а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне. Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане.
към текста >>

При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията.
Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран. Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила. При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията. - Б. а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне. Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане. Спецификата на расата, племето, народа и пола са съдържание на частни науки. Само хората, които биха искали да живеят единствено като представители на рода, биха могли да се покриват с една обща картина, създавана от такова научно разглеждане.
към текста >>

21. 18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ GA_4 Философия на свободата

В областта, която не може да бъде осъзната, това същество въздейства на моето първоначално несъзнателно същество, така че в моето съзнание се създава застъпничество на онова, което присъства в едно напълно независимо от моето осъзнато изживяване съзнание.
Той казва: - Светът, който имам в моето съзнание, е застъпеният у мен свят на един съзнателно недостижим за мен свят на действителността. В него се намират непознатите за мен причинители на света на моето съзнание. В него се намира и моето истинско същество, за което в съзнанието си също така имам само един застъпник. Но в него се намира и съществото на другия човек, заставащ пред мен. А изживяваното в съзнанието на този друг човек има съответната си независима от това съзнание действителност в неговото същество. В областта, която не може да бъде осъзната, това същество въздейства на моето първоначално несъзнателно същество, така че в моето съзнание се създава застъпничество на онова, което присъства в едно напълно независимо от моето осъзнато изживяване съзнание. Вижда се, че тук към достижимия за моето съзнание свят хипотетично се измисля друг, до който моето съзнание не може да достигне чрез изживяване, защото в противен случай съществува опасност от изпадане в твърдението, че целият външен свят, който според мен имам пред себе си, представлява само мой осъзнат свят, а от това би следвал - солипсистичният - абсурд, че и другите личности живеят само в рамките на моето съзнание.
към текста >>

Само че всяко от лицата първоначално притежава както за себе си, така и за другото лице, само нереалния образ на възприятието.
3. Ако две лица се намират сами в една стая, колко екземпляра от тези лица са налице? Абсолютно сигурно налице са не шест (дори в смисъла на трансценденталния реалист), а само два екземпляра. Само че всяко от лицата първоначално притежава както за себе си, така и за другото лице, само нереалния образ на възприятието. Налице са четири такива образа, при чието присъствие в мисловните дейности на двете лица протича обхващането на действителността. С тази мисловна дейност всяко от лицата разширява сферата на своето съзнание - в нея оживява сферата на другото, и на собственото съзнание. В миговете на такова оживяване лицата, както по време на сън, не са затворени в своето съзнание. Само че в останалите мигове съзнанието за това сливане с другия отново се появява, така че при мисловното изживяване съзнанието на всяко отделно лице обхваща себе си и другия. Знам, че трансценденталният реалист означава това като връщане към наивния реализъм.
към текста >>

22. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер.
Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства. Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух. И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт. Разбира, че не принадлежи на инстинктите си и се изкушава от неподходящо мнение да остави едно изкуство да въздейства върху инстинктите му, което изкуство е можело само да им нанесе вреда, да ги разболее.
към текста >>

23. НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Двете части на тази книга: „Различни мнения и сентенции“ и „Странникът и неговата сянка“ излизат първоначално като отделни книги.
Човешко, твърде човешко. Една книга за свободни духове. Том 2. Двете части на тази книга: „Различни мнения и сентенции“ и „Странникът и неговата сянка“ излизат първоначално като отделни книги. Първата част излиза през 1879 г. под заглавието „Човешко, твърде човешко. Една книга за свободни духове. Приложение: Различни мнения и сентенции“; втората излиза през 1880 г. Двете части са обединени в един том с предисловие и със заглавие „Човешко, твърде човешко.
към текста >>

Частите излизат първоначално отделно.
Тъй рече Заратустра. Частите излизат първоначално отделно. Първа част, 1883 г. Втора част, 1883 г. Трета част, 1884 г. Първото издание на трите части излиза през 1886 г. Четвърта част излиза през 1885 г.
към текста >>

24. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

43. „Немска теология“, написана от един франкфуртчанин, първоначално преведена от Мартин Лутер през 1518 г.
43. „Немска теология“, написана от един франкфуртчанин, първоначално преведена от Мартин Лутер през 1518 г. Ново издание, преведено от Франц Пфайфер на съвременен немски, излиза през 1923 г. Вж. също Рудолф Щайнер, Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед (1901), Събр. съч. 7, стр. 66 - 72.
към текста >>

25. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

26. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Напълно е присъщо на човешкото съществото да победи едно противоречие първоначално вложено в него.
Със свободното действие човекът разрешава едно противоречие между себе си и света Неговите собствени дела на всеобщото битие. Той се чувства в пълна хармония с това всеобщо битие. Той чувства всяка дисхармония между себе си и един друг като резултат на едно непробудено още напълно Себе. Но тази е съдбата на Себе-то, че само в неговото отделяне от всемира той може да намери съединяването с този все мир. Човекът не би бил човек, ако той не би бил един Аз отделен от всичко друго; но той не би бил също човек в най-висшия смисъл, ако като такъв отделен Аз не би се разширил отново от себе си до мировия Аз. Напълно е присъщо на човешкото съществото да победи едно противоречие първоначално вложено в него.
към текста >>

27. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Те предлагат висшето училище за техниката на мисленето.
Схоластиката е до най-висока степен резултат на човешкото остроумие. Логическата способност имаше в нея своите най-високи успехи. Който се стреми да изработи понятия в най-остри и най-чисти контури, би трябвало да отиде и да се учи при схоластиците. Те предлагат висшето училище за техниката на мисленето. Те притежават една несравнима сръчност да се движат в полето на чистата мисъл. Днес лесно се подценява това, което те са били в състояние да произведат в това поле. Защото то е мъчно достъпно за хората на по-голяма част от областите на знанието. По-голяма част от хората на знанието се издигат в това поле ясно само до изкуството на броенето и смятането /Аритметиката/, а при размишлението до връзката на геометрическите фигури. Ние можем да броим, като мислено прибавим по една единица към едно число, без да вземаме на помощ сетивните представи.
към текста >>

28. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Станал известен първоначално като изследовател на Гьоте, по-късно като писател и редактор на престижно литературно списание, като лектор и преподавател, той развива в края на миналия и началото на нашия век своя духовно-научен светоглед, като същевременно се придържа и към точните природни науки.
„В нашата епоха ние изживяваме процеса на разчленението на религия, изкуства и наука в неговия пълен триумф." добави философът и антропософ Рудолф Щайнер на конгреса „Изтокът и Западът", състоял се във Виена през 1922 год. Изводите, които могат да се направят от това, той формулира така: „Онова, което трябва да търсим и да намерим като разбирателство между Изтока и Запада е хармонията, вътрешното единство между религия, изкуство и наука," Рудолф Щайнер (1868-1925) принадлежи несъмнено към най-изтъкнатите мислители на нашия век. Станал известен първоначално като изследовател на Гьоте, по-късно като писател и редактор на престижно литературно списание, като лектор и преподавател, той развива в края на миналия и началото на нашия век своя духовно-научен светоглед, като същевременно се придържа и към точните природни науки. „Едва когато превърнем космическото съдържание в съдържание на нашето мислене, едва тогава ще намерим отново връзката, от която сами сме се отделили.", пише той в 1893 в своя философски труд „Философия на свободата". Основната посока на това, което Рудолф Щайнер създаде през следващите години чрез многобройните си статии и преди всичко реферати, както и в творческо- художествените си изпълнения, беше ясно очертана още в този труд. Това бе антропософията, както той нарече своята духовна наука, което означава наука за мъдростта на човека; свързана същевременно с мъдростта на Космоса, тя представлява космософия. А онази наука, която няма за цел „да повдигне битието на личността, всъщност не може да бъде нищо друго, освен задоволяване на повърхностно любопитство".
към текста >>

29. ГЛЕДИЩА GA_8 Християнството като мистичен факт

Няма никакво съмнение също, че начинът, по който той задоволява първоначално духовните нужди на хората, е повърхностен.
И така, не може да има никакво съмнение, че естественонаучният начин на мислене е най-могъщата сила в съвременния духовен живот. И който говори за духовните интереси на човечеството, не може да го отмине без да му обърне нужното внимание. Няма никакво съмнение също, че начинът, по който той задоволява първоначално духовните нужди на хората, е повърхностен. Би било трагично, ако този начин на мислене беше правилният. Нима не ще бъде подтискащо за човешката душа, ако трябва да се съгласим с изказването: Мисълта е една форма на силата. Ние ходим със същата сила, с която мислим. Човекът е един организъм, който превръща различните форми на силата в мисловни сили, той е един организъм, чиято деятелност ние поддържаме с това, което наричаме „храна" и с негова помощ продуцираме всичко, което наричаме мисли? Какъв чуден химически процес, който може да превърне известно количество храна в божествената трагедия на един „Хамлет".
към текста >>

30. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Ние виждаме как първоначално народните религии не могат да и дадат това, което нейното сърце търси.
Ние виждаме как първоначално народните религии не могат да и дадат това, което нейното сърце търси. Тя признава Боговете, но тя знае, че в обикновените възгледи за Боговете не се разкриват загадките на съществуванието. Тя търси една мъдрост, която е грижливо пазена от общността на жреците-мъдреци. Тя търси убежище за своята душа именно всред мъдреците. Ако мъдреците намерят, че личността е достатъчно узряла, тя подлежи на обучение в места, недостъпни за погледите на външни хора, и бива издигната от степен на степен до едно висше знание. Това, което става сега в нея, е скрито за непосветените.
към текста >>

Първоначално светът, който заобикаля човека, е действителен за него.
Първоначално светът, който заобикаля човека, е действителен за него. Той усеща, вижда и чува неговите процеси. Той нарича неговите процеси действителни, защото ги възприема със своите сетива. И той размишлява върху тях, за да си изясни техните взаимни връзки.
към текста >>

Напротив, това което израства в неговата душа първоначално, за него не е действителност в същия смисъл.
Напротив, това което израства в неговата душа първоначално, за него не е действителност в същия смисъл. Това са именно „само" мисли и идеи. Най-много той вижда в тях образи на сетивната действителност Сами по себе си те нямат никаква действителна стойност. Човек не може да ги докосне, види и чуе.
към текста >>

В човека има нещо, което първоначално му пречи да вижда с духовните очи.
В човека има нещо, което първоначално му пречи да вижда с духовните очи. Отначало той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите сетива. Тези сетива биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на истинността, за това което казват. Лошо би било това сетиво, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия. За себе си окото е право. То не изгубва своята правота пред духовното око.
към текста >>

31. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Първоначално мистът се колебае между Духа и сетивното.
Одисей трябва да извърши страшното пътуване между Сцила и Харибда. Първоначално мистът се колебае между Духа и сетивното. Той не може още да обхване измеренията на Духа; обаче сетивното е изгубило вече предишната си стойност. Едно корабокрушение причинява смъртта на всичките му приятели; само той се спасява при нимфата Калипсо, която го приема и се грижи за него седем години. Най-после, по заповед на Зевс, тя го освобождава да се завърне в отечеството си. Мистът е стигнал до една степен, при която всички останали освен достойният, самият Одисей, пропадат. Обаче той, достойният, вкусва за известно време, определено чрез мистично символичното число седем, спокойствието на постепенното посвещение.
към текста >>

32. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното".
Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово". А това „Слово" е Животът, за който е пробуден Лазар. В случая имаме работа с една „болест", но с такава болест, която води не към смърт, а към „Славата Божия", т.е. служи за изявяването на Бога. Ако в Лазар е възкръснало „вечното Слово", тогава целият процес действително служи за проявлението на Бога в Лазар.
към текста >>

33. ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО GA_8 Християнството като мистичен факт

Но първоначално всички човешки понятия са извлечени от сетивното наблюдение.
При всички обстоятелства, това е описание, изложено в такава форма, която е от първите столетия на християнството. В древни времена тези истини били предавани устно; тогава най-важното изобщо не се поверявало на писмеността. Християнството, както е описано в книгите на Дионисий Аеропагита, може да се нарече християнство, извлечено от огледалото на неоплатоническия мироглед. Сетивното възприятие замъглява виждането на Духа. Човек трябва да се издигне над сетивното. Но първоначално всички човешки понятия са извлечени от сетивното наблюдение. Това, което сетивният човек наблюдава, той го нарича битие; това, което не може да наблюдава, нарича го не-битие. Ето защо, ако човек иска да открие една действителна перспектива към Божественото, той трябва да се издигне над битието и не-битието, защото и това, последното, също произхожда от сетивната сфера. В този смисъл, Бог е нито битие, нито не- битие. Той е свръхсъществуващ. Ето защо той не може да бъде постигнат с обикновеното познание, което има работа с битието.
към текста >>

34. АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА GA_8 Християнството като мистичен факт

Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински.
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински. Неговият мироглед е изграден в смисъла на неоплатонизма. Скотус разви по-нататък учението на Дионисий Аеропагита в своя труд върху „Систематика на природата". Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно. Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото. Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог.
към текста >>

35. ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Но ако душата проникне до дълбината, към която я увлича едно истинско познаване на нейната същина, това, което първоначално изглежда като разрешение, става подбуда за истинския въпрос.
Известно време някои могат да поддържат мнението, че разрешението на загадките на съществуванието е дадено в "резултатите на строго научни факти" и в изводите на някои съвременни мислители. Но ако душата проникне до дълбината, към която я увлича едно истинско познаване на нейната същина, това, което първоначално изглежда като разрешение, става подбуда за истинския въпрос. Отговорът на този въпрос не трябва да задоволява едно човешко любопитство, но от него трябва да зависи вътрешния мир и спокойствие на душевния живот.
към текста >>

36. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Първоначалното ще ни доближи до нея като до някакъв неясен силует.
Своята истинска стойност тази представа може да получи само чрез едно наблюдение, което възниква от духовните познания, придобивани посредством встъпването в Пътят на познанието както е описан в края на тази книга. Тук само ще отбележим, че дори обикновеното наблюдение, правилно ориентирано от мисленето, вече отвежда към тази представа. Първоначалното ще ни доближи до нея като до някакъв неясен силует.
към текста >>

37. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

Първоначално човек трябва да получи познание за висшите светове именно в образи.
Много неща могат да се изразят и изтълкуват не само в образи. Но това трябва да бъде така, понеже такива иносказания са средство, чрез което човек се насочва към висшите светове и чрез което се улеснява достъпа му до тях. /В една от следващите глави ще разгледаме как могат да бъдат развити душевните и духовни възприемателни органи. Първоначално човек трябва да получи познание за висшите светове именно в образи. Едва после той може да мисли как ще постигне способността да вижда направо в тях. /
към текста >>

Когато имам усещане за червения цвят, първоначално аз получавам една неутрална възбуда от моето обкръжение Едва когато към тази възбуда се прибави удоволствието от червения цвят, се появява и една друга душевна дейност.
Тези формации притежават определена неутралност спрямо другите; те им въздействуват като сродни с тях, без да ги привличат или отблъскват по особен начин. Те сякаш не очертават никакви определени граници между себе си и околния свят. Те позволяват на другите формации в тяхното обкръжение постоянно да им въздействуват; ето защо те могат да бъдат сравнени с течните вещества от физическия свят. И в начина, по който те привличат към себе си другите формации, не се намира нищо от алчността. Действието, което тук се има предвид, съществува, например, когато човек усеща някакъв цвят. Когато имам усещане за червения цвят, първоначално аз получавам една неутрална възбуда от моето обкръжение Едва когато към тази възбуда се прибави удоволствието от червения цвят, се появява и една друга душевна дейност. Това, което поражда неутралната възбуда, са душевните формации, намиращи се в такова взаимоотношение, че поддържат в равновесие симпатията и антипатията. Душевният елемент, който разглеждаме тук, се определя от неговата гъвкавост и подвижност. Той не се подвизава егоистично в душевното пространство, както първия вид, а така, че неговото съществуване е съпроводено с безброй впечатление, както и с определена близост и родство спрямо много от нещата, които го заобикалят. Подходящия израз на този вид душевни формации е: лесноподвижна възбудимост.
към текста >>

38. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

аз съм част от първоначалното Същество, от което са произлезли всички същества).
"Мъдрецът" извлича още в земния живот познанието, което другите ще имат едва след смъртта; още в този живот той разбира своето родство с всички неща: "Там изпитвам Аза", което значи: "Ти си това". През време на физическия живот това е само един идеал, на който човек може да се отдаде; в "царството на духовете" то е един непосредствен факт, който все повече и повече се потвърждава от духовните опитности. А самият човек все повече и повече се убеждава, че неговата истинска същност принадлежи на духовния свят. Той възприема себе си като Дух между Духовете, като част от първоначалните Духове и думите: "Аз съм първоначален дух" звучат в самия него. (Мъдростта на Венданта казва: "Аз съм Брахман", т.е. аз съм част от първоначалното Същество, от което са произлезли всички същества).
към текста >>

39. 5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

За сетивното наблюдение, този обкръжаващ свят първоначално се разделя на четири ясно разграничени степени: Минерално, растително, животинско и човешко царство.
В различните области от "царството на духовете" се намират духовните първообрази на сетивния свят. В петата, шестата и седмата област, тези първообрази все още са в зародишно състояние, а в четирите по-низши области те се оформят като духовни образования. Човешкият Дух долавя само едно смътно отражение от тези духовни отражения, когато чрез своето мислене се опитва да разбере сетивните неща. А как тези духовни образования са се сгъстили в сетивния свят това е въпрос за този, който копнее за едно духовно разбиране на обкръжаващия го свят. За сетивното наблюдение, този обкръжаващ свят първоначално се разделя на четири ясно разграничени степени: Минерално, растително, животинско и човешко царство.
към текста >>

40. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

А когато на неговия разум пред оставим един образ на висшите светове, в това има определен смисъл, макар и първоначално тук да става дума само за един разказ за висшите факти, върху които той все още няма непосредствен поглед.
До познанието за описаната в тази книга Наука за Духа, може да се издигне всеки човек. Описания като тези, които тя съдържа, представляват един мисловен образ на висшите светове. И в известно отношение, те са първата стъпка към личното ясновидство, понеже човекът е едно мисловно същество. Той може да открие своя Път на познание, само ако вземе за отправна точка мисленето. А когато на неговия разум пред оставим един образ на висшите светове, в това има определен смисъл, макар и първоначално тук да става дума само за един разказ за висшите факти, върху които той все още няма непосредствен поглед. Защото самите мисли, които му предлагаме, представляват една сила, чието действие продължава в неговия собствен мисловен свят. Тя действува в човека и пробужда дремещите в него заложби.
към текста >>

41. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Първоначално човек трудно може да повярва, че чувствата като уважение и преклонение имат нещо общо с неговото познание.
Първоначално човек трудно може да повярва, че чувствата като уважение и преклонение имат нещо общо с неговото познание. Това произтича от обстоятелството, че сме свикнали да разглеждаме познанието като една способност сама по себе си и независеща от останалите душевни процеси. Изобщо не се замисляме, че тъкмо душата е тази, която осъществява познанието. И за душата чувствата са това, което е храна за тялото. Ако вземем хляб, тялото поема камъни, неговата дейност угасва. Същото става и с душата.
към текста >>

42. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Но първоначално всички правила и указания на Тайната Наука са били давани не в думи, а с помощта на един символичен език.
Днес тези практически правила могат да бъдат "формулирани" с едни или други думи. Но първоначално всички правила и указания на Тайната Наука са били давани не в думи, а с помощта на един символичен език. И всеки, който иска да вникне в неговото значение, трябва да се научи да разбира неговите знаци и символи. А това разбиране е свързано не с друго, а с първите стъпки в Тайната Наука. Те обаче изискват строго спазване на посочените практически правила. Пътят е отворен за всеки, който разполага с необходимата здрава воля. Правилото, което се отнася до вътрешното спокойствие е просто.
към текста >>

Първоначално той се потопява изцяло в един мисловен свят.
Това тихо съзерцаване трябва да се превърне за окултния ученик в една естествена потребност. Първоначално той се потопява изцяло в един мисловен свят. За тази тиха мисловна дейност той трябва да се научи да пробуди в себе си едно ново чувство. Той трябва да се научи да обича това, което Духът влива в него. И съвсем скоро той престава да усеща този мисловен свят като нещо, което е по-малко реално от нещата, заобикалящи го във всекидневния живот. Той започва да борави със своите мисли, така както борави с предметите и околното пространство. Ето че идва и моментът, когато това, което му се открива в тишината на вътрешната мисловна работа, става за него много по-реално от явленията във физическия свят.
към текста >>

43. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Първоначално той трябва да отправя пределно жив и точен поглед върху нещата.
Скоро ще се убеди, че чувството, което по-рано при същите обстоятелства прелиташе бегло покрай съзнанието му, сега нараства, приемайки енергична и мощна форма. Той трябва да остави това ново чувство спокойно да отзвучи в душата му и сам да породи там дълбока и пълна тишина, затваряйки се за външния свят и следвайки единствено това, което душата нашепва в отговор на покълването и цъфтежа. При това не трябва да се очаква, че ученикът ще стигне далеч, ако притъпи своите усещания по отношение на външния свят. Първоначално той трябва да отправя пределно жив и точен поглед върху нещата. Едва тогава той ще се отдаде истински на възникващите в душата му чувства и мисли. В случаят важното е, че той насочва вниманието си в пълно вътрешно равновесие и върху двете душевни сили. Ако намери необходимото спокойствие и съумее да се отдаде на това, което възниква в душата му, след известно време той ще изживее следното.
към текста >>

44. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Първоначално силите и способностите, които подлежат на развитие, са твърде нежни и неустойчиви.
След като човек търси пътища към Тайната Наука чрез описаните по-горе средства, има една мисъл, с която той може да укрепва себе си в хода на цялото обучение. Той следва да е напълно наясно, че след известно време неговите сериозни постижения могат да се проявят в съвършено неочаквана за него форма. Ако не държи сметка за този факт, лесно може да изгуби търпение и да се откаже от по-нататъшни опити. Първоначално силите и способностите, които подлежат на развитие, са твърде нежни и неустойчиви. Тяхната вътрешна природа се различава коренно от неговите предишни представи. Той е свикнал да се занимава единствено със физическия свят, а духовния и душевния свят са останали необхванати от неговия поглед и от неговите понятия. Ето защо не е чудно, че сега, когато в него се развиват определени духовни и душевни сили, той не ги забелязва веднага. Тук е скрита и голяма опасност за всеки, който се подлага на окултно обучение без помощта на истински духовен наставник.
към текста >>

Първоначално той ще се спре на най-обикновените прояви от човешкия живот.
Този, който постъпва така, също може да стигне до целта, но не и с онази сигурност, която дава описаният тук път. В повечето случаи той и неговите постижения са по-близко до фантастичното. Защото нещата не се свеждат до това, аз произволно да си изградя нови възприятия, а самата действителност да ги изгради в мен самия. Истината трябва да бликне от дълбините на моята душа; но съвсем не моят обикновен аз и вълшебникът, който ще освободи истината; този вълшебник всъщност е скрит в съществата, чиято духовна същност аз искам да съзерцавам. Ако чрез подобни упражнения човек откликва в себе си първите признаци на духовни възприятия, той трябва да се извиси до съзерцанието на самото човешко същество. Първоначално той ще се спре на най-обикновените прояви от човешкия живот.
към текста >>

Най-добре е първоначално той да не ги споделя с никого, освен със своя учител, ако изобщо има такъв.
Най-добре е първоначално той да не ги споделя с никого, освен със своя учител, ако изобщо има такъв. Защото ако се опита несръчно да формулира с думи подобно явление, в повечето случаи става жертва на горчиво разочарование. За целта той си служи с обикновени думи, които обаче са твърде груби и неподходящи. Като резултат от опита му да облече в думи своите изживявания, той вмъква всевъзможни фантастни образи в истинските си духовни възприятия.
към текста >>

Необходимо е да се замислиш, че първоначално твоите размишления чисто и просто не са дорасли до твоите духовни опитности.
Отдай се непредубеден и в пълна безкористност на твоите духовни възприятия и не ги смущавай с никакви размишления. Необходимо е да се замислиш, че първоначално твоите размишления чисто и просто не са дорасли до твоите духовни опитности. До този момент ти си размишлявал само върху живота в сетивно-физическия свят, а новите опитности далеч надхвърлят неговите предели. Следователно, не се опитвай да прилагаш новите и по-висши способности към своя минал опит. Само онзи, който вече има известна увереност в наблюдението на своите вътрешни изживявания, може да говори за тях, така че описанията му да са от полза за другите хора.
към текста >>

45. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Наскоро след това получавам нови известия по същия повод, които противоречат на първоначалното съобщение.
Наскоро след това получавам нови известия по същия повод, които противоречат на първоначалното съобщение. Ето защо съм принуден да променя предишното си мнение. Като последица от всичко това настъпва едно неблагоприятно въздействие върху моя 16-листен лотосов цвят.
към текста >>

Случва се например, някой да не понася даден цвят; обаче той съвсем не си дава сметка, че причината е в неговия училищен възпитател който го е измъчвал преди много години, облечен в костюм със същия цвят.
Обаче той изобщо не забелязва, че през прозореца е зърнал нечие лице, имащо голяма прилика с някого, който е взел участие в споменатото събитие. До неговото съзнание стига не гледката от прозореца, а нейното последствие. Ето защо смята, че всичко му е "хрумнало от само себе си". И колко подобни случаи има в живота. Колко много фактори се намесват в него, за които само сме чели или слушали, без да са обхванати от нашето съзнание. Случва се например, някой да не понася даден цвят; обаче той съвсем не си дава сметка, че причината е в неговия училищен възпитател който го е измъчвал преди много години, облечен в костюм със същия цвят. Безброй илюзии в нашия живот се основават на такива несъзнателни асоциации. Много неща се отпечатват върху душата, без тя да ги фиксира в съзнанието.
към текста >>

Първоначално споменатите течения и движения са напълно независими от волята и съзнанието на човека, какъвто е случаят с дейността на сърцето и стомаха във физическия организъм.
Всяко живо същество, всяко растение и животно, притежава свое етерно тяло. А внимателният наблюдател може да открие следи от него дори всред минералите. Първоначално споменатите течения и движения са напълно независими от волята и съзнанието на човека, какъвто е случаят с дейността на сърцето и стомаха във физическия организъм. Това положение на нещата се запазва до онзи момент, когато човек взема в свои ръце изграждането на свръхсетивните способности. До известен смисъл окултното развитие се състои в забележителния факт, че към независимите и неволни движения на етерното тяло, човек прибавя и такива, които той сам и съзнателно предизвиква.
към текста >>

Първоначално етерните потоци се вливат тъкмо там, за да се разклонят после от една страна към 16- листния и 2-листния, а от друга страна към разположените в долната част на тялото 8-листен, 6-листен и 4-листен лотосов цвят.
Колкото по-напреднал е даден човек, толкова по-обширно поле около него се залива от потоците и движенията на етерното тяло. Между 12- листния лотосов цвят и описаният център в сърдечната област съществуват особено близки отношения. Първоначално етерните потоци се вливат тъкмо там, за да се разклонят после от една страна към 16- листния и 2-листния, а от друга страна към разположените в долната част на тялото 8-листен, 6-листен и 4-листен лотосов цвят. Тъкмо поради това разположение изграждането на 12-листния лотосов цвят изисква особени грижи в хода на окултното обучение. Ако тук се допусне известна грешка, нарушава се формирането на цялата свръхсетивна организация на човешкото същество. От всичко казано, лесно можем да си дадем сметка за дълбоко интимния характер на окултното обучение и за това с каква прецизност трябва да се работи, ако искаме нещата да се развиват нормално. И без друго е ясно, че указания за изграждане на свръхсетивни способности може да предложи само този, който говори от личен опит и е в състояние да гарантира тяхната целесъобразност.
към текста >>

Първоначално той е разположен не в сърдечната област, а в главата, и за ясновидеца се превръща в изходна точка за движенията на етерното тяло.
Окултният ученик е длъжен редовно да изпълва цялата си душа със съдържанието на тези упражнения. Започва се с най-достъпните упражнения, целящи да задълбочат и средоточат мисловната дейност на ученика. Благодарение на тях мисленето се освобождава от всички сетивни впечатления и опитности. То се съсредоточава, така да се каже, в една точка, която човек държи под пълен контрол. Така се изгражда един временен център за потоците на етерното тяло. Първоначално той е разположен не в сърдечната област, а в главата, и за ясновидеца се превръща в изходна точка за движенията на етерното тяло.
към текста >>

Всред целия този свят от образи и форми, има такива, които първоначално не допускат каквито и да е въздействия от страна на човека.
Формите, произлизащи от минерали или от изкуствено изработени предмети имат особено свойство да се променят спрямо всяка нова мисъл и всяко ново чувство на духовния изследовател. В много по-слаба степен това е валидно за формите, съответствуващи на животните. Тези духовно възприемаеми форми са подвижни и пълни с живот. От една страна тази подвижност се дължи на влиянията, идващи от човешките мисли и чувства, а от друга на причини, върху които човек няма никакво влияние. Всред целия този свят от образи и форми, има такива, които първоначално не допускат каквито и да е въздействия от страна на човека.
към текста >>

46. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Първоначално сънищата запазват своя общ характер, доколкото те се различават от представите най-вече по символния начин, по който изразяват своите съдържания.
Първоначално сънищата запазват своя общ характер, доколкото те се различават от представите най-вече по символния начин, по който изразяват своите съдържания. Този символичен елемент не може да убегне от вниманието на добросъвестния наблюдател. Да предположим, че някой сънува как е хванал едно отвратително животно и изпитва неприятно чувство от съприкосновението с него. Събужда се и вижда, че единия край на завивката е увит около ръката му. Следователно, възприемането няма конкретен и непосредствен, а именно символичен характер.
към текста >>

Обаче както вече казахме, първоначално тези опитности не са нищо друго, освен това, което свързаните със физическите сетива представи отпечатват в духовния свят.
С други думи, слабите впечатления от духовния свят отстъпват пред мощните впечатления от физическия свят. Само когато нощем сънят затвори пролуките на външните сетива, проблясват смътни и неясни очертания на духовния свят. И тогава сънуващият ще постигне там своите нови опитности. Обаче както вече казахме, първоначално тези опитности не са нищо друго, освен това, което свързаните със физическите сетива представи отпечатват в духовния свят. Човек може да получи възприятия в свръхсетивния свят, само ако е развил своите лотосови цветове.
към текста >>

Първоначално духовният взор при този стадий се разпростира до духовните отражения на физическия свят, доколкото те се намират в т.н.
Първоначално духовният взор при този стадий се разпростира до духовните отражения на физическия свят, доколкото те се намират в т.н. астрален свят. Там са разположени онези сили, които според своята същност, са сродни с човешките инстинкти, чувства, желания и страсти.
към текста >>

Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание.
Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала. Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град. Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание. Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>

47. 13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ето защо първоначално те му се откриват в звуци и думи; по-късно и тук той може да стигне до възприемането на звуци и думи.
Между другото следва да отбележим, че също и в духовните светове виждането стои по-високо от чуването. Там цветовете също са нещо по-висше от звуците и думите. Обаче това, което окултният ученик възприема най-напред, не са "висшите" цветове, а "низшите" звуци. Човек възприема цветовете, които му се откриват по време на дълбокия сън, само защото вече е напреднал в своето развитие. Но за още по-висшите светове, които могат да се проявяват във фазата на дълбокия сън, той още не е готов. Ето защо първоначално те му се откриват в звуци и думи; по-късно и тук той може да стигне до възприемането на звуци и думи.
към текста >>

Първоначално тъкмо този свят, в който проникваме докато спим, се открива пред нас като едно изцяло ново откровение.
Постепенно човек се научава и е длъжен да се научи ако не иска да изгуби здравата почва под себе си и да се превърне в празен мечтател да прокарва смисловата връзка между сетивното си обкръжение и висшите изживявания, до които се добира по време на дълбокия сън. Първоначално тъкмо този свят, в който проникваме докато спим, се открива пред нас като едно изцяло ново откровение.
към текста >>

Първоначално окултният ученик трябва да изучи двете основни състояния: Съзнанието, при което са възможни само хаотични сънища, и съзнанието, при което е налице само дълбокия, лишен от сънища сън.).
Тайната Наука определя тази важна степен, която се състои в съзнателно обхващане на отделните изживявания, които човек има по време на своя дълбок сън, като непрекъснатост (континуитет) на съзнанието*. (*Това, което загатваме тук, може да се разглежда като "идеал", стоящ в самия край на едно продължително окултно развитие. Първоначално окултният ученик трябва да изучи двете основни състояния: Съзнанието, при което са възможни само хаотични сънища, и съзнанието, при което е налице само дълбокия, лишен от сънища сън.). Тази степен означава, че дори когато физическото тяло спи и душата не разполага с никакви сетивни възприятия, човешкото същество далеч не прекратява своите изживявания и опитности.
към текста >>

48. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Първоначално тяхното разкъсване се осъществява само в сферата на етерно-астралния душевен организъм; обаче по-късно то засяга също и физическото тяло.
В хода на окултното обучение, нишките, които свързват трите основни душевни сили, са разкъсани. Първоначално тяхното разкъсване се осъществява само в сферата на етерно-астралния душевен организъм; обаче по-късно то засяга също и физическото тяло. Фактически мозъкът на един духовно напреднал човек се разделя на три отделни и независими части. "разделянето" е от такова естество, че не може да бъде констатирано нито със сетива, нито с каквито и да е помощни инструменти. Обаче то е факт, и ясновидецът може да го потвърди. Да, мозъкът на напредналия ясновидец се разпада на три самостоятелно действуващи сили: Мисловен мозък, чувствен мозък и волев мозък. По този начин органите на мисленето, чувствата и волята стават независими.
към текста >>

49. 15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Първоначално неговите действия, чувства и мисли са напълно подчинени на преходния, умиращ свят, от който се формират и неговите сетивно-физически органи.
Ето как стигаме и до отговора на въпроса, защо човекът само бавно и постепенно може да извърви пътя от заблужденията и несъвършенството до истината и доброто. Първоначално неговите действия, чувства и мисли са напълно подчинени на преходния, умиращ свят, от който се формират и неговите сетивно-физически органи. Поради тази причина посочените органи, както и всичко, което действува върху тях, е обречено на смърт. Безсмъртни са не инстинктите, нагоните страстите и т.н., както и съответствуващите им органи, а само резултатът от тяхната дейност. Едва след като човекът извлече от преходния свят всичко, което може да послужи за неговия напредък, той ще бъде в състояние да премахне основите на сетивно-физическия свят, от който е израснал самия той.
към текста >>

50. ПОСЛЕСЛОВ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Първоначално хората изпитват недоверие, ако трябва да се отдадат на чисто душевни занимания, за да им се открият процесите и събитията, които не зависят от самите тях.
За всеки, който идва до това разбиране на нещата, неизбежно възниква въпросът: Може ли душата да има свръхсетивни изживявания извън тялото? Да се оспорва тази възможност, би противоречало на неговия собствен опит. Тук се поражда по-скоро един друг въпрос: какво пречи на хората да признаят този несъмнен факт? Единственият отговор гласи, че този вид факти изобщо не се проявяват, ако човек предварително не се пренесе в подходящо душевно настроение. Първоначално хората изпитват недоверие, ако трябва да се отдадат на чисто душевни занимания, за да им се открият процесите и събитията, които не зависят от самите тях. Те вярват, че понеже се подготвят за "откровенията", формират и тяхното съдържание. Те се стремят към опитности, при които човек няма никакво участие и спрямо които остава напълно пасивен. Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези въпрос, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и волеви действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси. Така стоят нещата с изживяванията на различните визионери и медиуми.
към текста >>

51. ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

На тези познания и изкуства първоначално им липсваше религиозният характер.
Ние можем да разберем напълно това, което ставаше в онези времена само когато знаем, че развитието на мисловната способност, започвайки от петата атлантска подраса, имаше като последствие и нещо друго. От определена страна хората бяха стигнали дотам, да притежават знания и изкуства, които нямаха непосредствена връзка с това, което гореспоменатият Ману трябваше да счита за своя същинска задача. На тези познания и изкуства първоначално им липсваше религиозният характер. Те бяха придобити от хората така, че те не можеха да мислят за нищо друго, освен да ги поставят в служба на тяхната собствена полза, на техните лични нужди.*... /* За сега не е позволено да се съобщава открито за произхода на тези познания и изкуства. Ето защо тук трябва да премълчим една част от това, което е записано в Хрониката Акаша./ Към такива познания принадлежи например огънят с неговото приложение за човешки нужди. През първите атлантски времена човекът не се нуждаеше от огъня, защото той можеше да си служи с жизнената сила. Обаче колкото по-малко той беше в състояние да си служи с тази сила в течение на времето, толкова повече трябваше да се научи да си изработва оръдия, инструменти от така наречените неживи неща. За целта му служеше използването на огъня.
към текста >>

52. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за красота, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на жената.
Горепосоченото господство на женската душа е особено силно в последните времена на Лемурия и трае до атлантските времена, в които се подготвяше четвъртата подраса. Обаче не бива да си представяме, че такъв беше случаят с почти цялото човечество. Това важи предимно за онази част от населението на Земята, от която по-късно произлязоха същинските напреднали раси. И това влияние беше най-силно върху всичко онова в човека, което съществуваше “несъзнателно” в него. Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за красота, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на жената. Не е казано прекалено много, ако съобщенията на Хрониката Акаша се тълкуват така, че се твърди: “Културните народи имат форма на тялото и израз на тялото, както и определени основи на телесно-душевен живот, които са им били отпечатани от жената. “
към текста >>

53. ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

(Първоначално Слънцето е било свързано със Земята и е образувало планетата наименована в духовната наука Старото Слънце, това е предишна инкарнация на нашата Земя; когато то се отделя от Земята, се превръща в т.н.
За да разберем развитието на човечеството, трябва да си представим, че в този втори голям цикъл Слънцето беше още планета и едва по-късно напредна до съществуването на неподвижна звезда. (Първоначално Слънцето е било свързано със Земята и е образувало планетата наименована в духовната наука Старото Слънце, това е предишна инкарнация на нашата Земя; когато то се отделя от Земята, се превръща в т.н. неподвижна звезда. Б.пр.) В смисъла на духовната наука неподвижна звезда е онази, която изпраща жизнени сили към една (или повече) отдалечени от нея планети. През време на втория голям космически цикъл при Слънцето не беше такъв. Тогава то беше съединено със съществата, на които даваше сила. Тези същества – следователно също и човекът на неговата тогавашна степен на развитие – живееха още на него.
към текста >>

54. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Низшата и висшата природа на човека първоначално тръгнаха по отделни пътища.
Същевременно през трите големи епохи на Сатурн, Слънцето и Луната стана и нещо друго. През времето на последния Сатурнов кръг бе образуван Човекът-дух (Атма) с помощта на Духовете на волята (Престоли). През време на предпоследния Слънчев кръг към последния с помощта на Херувимите бе прибавен Духът-живот (Буди). А през време на предпоследния Лунен кръг към последните два с помощта на Серафимите се присъедини Духовното себе (Манас). Следователно през време на тези три големи цикъла възникнаха две основни същности на човека: един низш човек, състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и един висш човек, състоящ се от Човек-дух (Атма), Дух-живот (Буди) и Духовно себе (Манас). Низшата и висшата природа на човека първоначално тръгнаха по отделни пътища. Земното развитие имаше за цел да събере в едно двете основни същности на човека.
към текста >>

Но тази гъстота първоначално не надвишава гъстотата на мислите.
Постепенно всичко се сгъстява. Но тази гъстота първоначално не надвишава гъстотата на мислите. В тази гъстота вече могат да се проявят възникналите в предишния цикъл животински същества. Те се отделят от съзнанието на Духовете на огъня и стават самостоятелни мисловни същества. Тази степен се нарича степен на “оформеното” състояние или Рупа-състояние. Тук човекът преминава по-нататък дотолкова, доколкото неговото преди това безформено самостоятелно мисловно тяло бива облечено от Духовете на формата с едно тяло от по-грубо изградено мисловно вещество. Животните съществуват тук като самостоятелни същества изцяло само от това вещество.
към текста >>

Първоначално имаме работа с най-финото физическо състояние, с това на най-финия етер.
По-нататъшното напредване на развитието се състои в това, че сгъстяването напредва до състоянието, което наричаме физическо. Първоначално имаме работа с най-финото физическо състояние, с това на най-финия етер. Предшественикът на човека получава чрез Духовете на формата към неговите предишни съставни части още и най-финото етерно тяло. Следователно той се състои от една вътрешна неоформена мисловна същност, от едно оформено мисловно тяло, астрално тяло и етерно тяло. Животните имат едно оформено мисловно тяло, астрално тяло и етерно тяло, растенията имат астрално тяло и етерно тяло; минералите се явяват за първи път тук като самостоятелни етерни форми. На тази степен от развитието имаме работа с четири царства: минерално, растително, животинско и човешко царство. Но наред с тях в течение на развитието са възникнали още три други царства.
към текста >>

Тук той още съставлява един член в духовната държава, а именно той е свързан първоначално с Духовете на формата, както една човешка ръка като несамостоятелна част е свързана с човешкия организъм.
“Висшият човек” (Човекът-дух, Духът-живот, Духовното себе – т.е. Атма-Буди-Манас) на тази степен няма още никаква самостоятелност. Тук той още съставлява един член в духовната държава, а именно той е свързан първоначално с Духовете на формата, както една човешка ръка като несамостоятелна част е свързана с човешкия организъм.
към текста >>

Третото главно състояние от развитието на човечеството е онова, в което първоначално са възникнали “расите”.
Третото главно състояние от развитието на човечеството е онова, в което първоначално са възникнали “расите”. Това събитие бе предизвикано от отделянето на Луната от Земята. Това отделяне бе съпроводено с пораждането на двата пола. Върху тази степен на развитието на човечеството ние вече неколкократно обърнахме вниманието в изложеното от “Акашовите записи”. Когато съединената още с Луната Земя се отдели от Слънцето, сред човечеството нямаше още мъжки и женски пол. Всяко човешко същество съединяваше двата пола в още напълно финото тяло.
към текста >>

55. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_11 Из Хрониката Акаша

Те бяха написани и поместени в първоначално месечно, а по-късно по-рядко издаваното списание “Луцифер Гносис”.
Поради изразеното много пъти желание, тези публикувани през 1904 година от др Рудолф Щайнер статии най-после след тридесет и пет години се издават под формата на книга. Те бяха написани и поместени в първоначално месечно, а по-късно по-рядко издаваното списание “Луцифер Гносис”. На това се дължи честото връщане назад и посочване на по-рано казаното. Повторенията обаче са особено необходими в изучаването на духовната наука. Някои читатели могат да намерят за объркващо, че редом с установената за западноевропейската култура терминология се употребяват понятия от ориенталската езотерика. Тези понятия бяха станали популярни в Европа в края на столетието чрез литературата на теософското общество. Екзотичните имена бяха се отпечатали в паметта; фините нюанси, които ориенталецът свързва с тях, въпреки това останаха скрити за европееца.
към текста >>

56. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925 GA_13 Въведение в Тайната наука

Първоначално те бяха подобни на „образи", които живееха без никакво име.
Резултатите от моето ясновидство стояха пред мен. Първоначално те бяха подобни на „образи", които живееха без никакво име.
към текста >>

57. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение.
Истинската същност на това изживяване ще можем да си изясним едва, когато практически осъществим това, което във втората част на тази книга е описано като „път" към свръхсетивното познание. Някой твърде лесно би могъл да повярва, че трябва да е точно обратното: Че най-напред трябва да е описан тъкмо този „път". Но това не е така. За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос. Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение. След като проникне в света на Тайната Наука, човек се убеждава, че сигурният път към свръхсетивното познание е само този. Той ще се увери още, че всяко опасение, според което свръхсетивните познания могат да действуват отначало като догми чрез своята сугестивна сила, е неоснователно. Защото съдържанието на тези познания се извлича от такава душевна атмосфера, която отнема каквато и да е сугестивна сила и му предоставя възможността да говори и на всеки друг човек по същия начин, по който духовните истини са проговорили на него самия. Ако първоначално другият не забелязва, че е пренесен в духовния свят, това не се дължи на сугестивно повлияване, а на финия и необикновен характер, присъщ на изживяванията, които читателят изпитва с книги от този род.
към текста >>

Ако първоначално другият не забелязва, че е пренесен в духовния свят, това не се дължи на сугестивно повлияване, а на финия и необикновен характер, присъщ на изживяванията, които читателят изпитва с книги от този род.
За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос. Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение. След като проникне в света на Тайната Наука, човек се убеждава, че сигурният път към свръхсетивното познание е само този. Той ще се увери още, че всяко опасение, според което свръхсетивните познания могат да действуват отначало като догми чрез своята сугестивна сила, е неоснователно. Защото съдържанието на тези познания се извлича от такава душевна атмосфера, която отнема каквато и да е сугестивна сила и му предоставя възможността да говори и на всеки друг човек по същия начин, по който духовните истини са проговорили на него самия. Ако първоначално другият не забелязва, че е пренесен в духовния свят, това не се дължи на сугестивно повлияване, а на финия и необикновен характер, присъщ на изживяванията, които читателят изпитва с книги от този род.
към текста >>

Първоначално и без участието на човека „природата" е вложила в него определени способности и сили; сега те трябва да прераснат в по-висши способности и сили.
Такъв учен си служи с определени инструменти и методи. Той изобретява и построява инструментите чрез преработка на веществата, които му дава „природата". Свръхсетивното познание също има свой инструмент. Само че този инструмент е самият човек. Но и този инструмент трябва да бъде нагласен с оглед на едно по-висше изследване. Първоначално и без участието на човека „природата" е вложила в него определени способности и сили; сега те трябва да прераснат в по-висши способности и сили. Така човек сам може да превърне себе си в инструмент за изследване на свръхсетивния свят.
към текста >>

58. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Първоначално той може да приеме наготово данните от свръхсетивното познание и да ги приложи в своето разбиране на видимите процеси и явления.
Ако някой отказва да си служи с дадените по-нататък в книгата средства за свръх сетивно наблюдение, той може да направи следното. Първоначално той може да приеме наготово данните от свръхсетивното познание и да ги приложи в своето разбиране на видимите процеси и явления. Така той ще открие, че сега животът става вече ясен и разбираем. Колкото по-подробно и точно наблюдава обикновения живот, толкова по-бързо ще стигне до това убеждение.
към текста >>

Първоначално той няма никакви изживявания.
Докато човек е свързан със своето физическо тяло, външният свят прониква в неговото съзнание под формата на отражения. След като отхвърли това тяло и го положат в гроба, човек започва да възприема това, което изживява астралното тяло, след като вече никакви физически сетивни органи не го свързват с външния свят. Първоначално той няма никакви изживявания. Връзката с етерното тяло му пречи да изживее нещо ново. Но това, което той притежава, е споменът за изминалия живот. Все още съществуващото етерно тяло позволява на този спомен да израсне като една жива и всеобхватна картина. Това е първото изживяване на човека след смъртта. Той възприема живота си между раждането и смъртта като една разгърната пред него поредица от образи.
към текста >>

Първоначално, веднага след смъртта, изниква сборът от онези изживявания, които изграждат доколкото етерното тяло е все още свързано с Аза всеобхватната панорама от спомените.
Но в този свят човек внася и нещо по-различно, а именно това, което Азът е изживял в сетивния свят. Първоначално, веднага след смъртта, изниква сборът от онези изживявания, които изграждат доколкото етерното тяло е все още свързано с Аза всеобхватната панорама от спомените. Наистина, след това етерното тяло също се разпада, обаче от тази образна панорама на спомените, Азът запазва нещо непреходно и вечно. Този остатък можем да сравним например с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта. Това е духовната придобивка, духовният плод на живота. Този плод съдържа всичко онова, което Духът проявява чрез сетивата. Обаче без живота в сетивния свят, този духовен плод не би могъл да узрее.
към текста >>

59. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Първоначално тези зародиши се развиват до онази висота, до която бяха стигнали по-рано.
И така, развитието на Земята се разделя на две части. През първия период самата Земя се появява като превъплъщение на предишното планетарно състояние. Това повторение обаче поради междувременно настъпилия чисто духовен период се намира на по-висока степен от предишното въплъщение. Така Земята носи в себе си зародишите на човешките предшественици от предишната планета. Първоначално тези зародиши се развиват до онази висота, до която бяха стигнали по-рано. В този момент приключва и първият период от Земното развитие. Но сега, поради своята по-напреднала степен от развитието си, Земята довежда зародишите до една още по-висока точка, а именно до приемането на „Аза". Вторият период от земното развитие е разгръщането на Аза във физическото, жизненото и астралното тяло.
към текста >>

Благодарение на това, първоначално лишената от всякакви качества воля, постепенно до би свойството да отразява живот в небесното пространство.
Ако искаме да охарактеризираме това състояние, бихме могли да го сравним само следно човешко качество, а именно с човешката воля. Тук няма нищо друго освен воля. Следователно, при Сатурн ние имаме работа с едно чисто душевно състояние. Ако проследим откъде идва тази „воля", ще установим, че тя възниква като един вид еманация от страна на определени духовни Същества; в хода на едно развитие, чиито степени можем само да предполагаме, те са напреднали до там, че в началото на Сатурновото развитие можеха да излъчват „волята" от самите себе си. След като това излъчване продължи известно време, „Духовете на Мъдростта" бяха в състояние да се свържат с волята. Благодарение на това, първоначално лишената от всякакви качества воля, постепенно до би свойството да отразява живот в небесното пространство.
към текста >>

Първоначално физическите тела съществуват сами за себе си и не са проникнати от етерните тела.
На първо място, отделеният през Слънчевата епоха „нов Сатурн" отново се намира в това младо планетарно Същество. По време на почивния период този Сатурн отново се съединява със Слънцето. Всичко, което съществуваше на първия Сатурн, сега изниква като мирова формация. На второ място, през почивния период, образуваните на Слънцето етерни тела бяха абсорбирани от това, което изграждаше един вид духовната атмосфера на планетата. Следователно, в този момент етерните тела не са свързани със съответните физически човешки тела. Първоначално физическите тела съществуват сами за себе си и не са проникнати от етерните тела. Разбира се, те носят всичко, което беше изработено в тях на Сатурн и на Слънцето, но са лишени от етерното или жизнено тяло. Те не могат веднага да приемат това етерно тяло в себе си, защото през почивния период самото то е претърпяло известно развитие, към което те все още не са приспособени.
към текста >>

И така, това, което настъпва сега в началото на Лунното развитие, за да се постигне съответното приспособяване, е първоначално само едно повторение на Сатурновите процеси, физическото човешко същество повтаря Сатурновите степени, но при съвършено други условия.
И така, това, което настъпва сега в началото на Лунното развитие, за да се постигне съответното приспособяване, е първоначално само едно повторение на Сатурновите процеси, физическото човешко същество повтаря Сатурновите степени, но при съвършено други условия. На Сатурн в него действуваха само силите на топлинното тяло; сега в него са и силите на изработеното газообразно тяло. Последните обаче не се включват веднага в хода на Лунното развитие. Сега всичко изглежда така, сякаш човешкото същество е изградено само от топлинна субстанция, а всред нея дремят газовите сили. После идва време, когато те започват да се проявяват все по-ясно. И на края, в последната част на Сатурновото повторение, човешкото същество вече изглежда по същия начин, както и в своето „живо състояние" на Слънцето.
към текста >>

Така и тялото на Луната се отделя от тялото на Слънцето и първоначално започва да отразява живота на Слънчевото тяло.
Сега Луната се отнася към Слънцето, както някога Сатурн към цялата заобикаляща го мирова еволюция. Тялото на Сатурн беше образувано от „Духовете на Волята" (Престоли) или, така да се каже, от тяхното тяло. Сатурновата субстанция отразяваше обратно в мировото пространство всичко, което духовните Същества изживяваха в света около Сатурн. И точно този отразен свят, в хода на определени процеси, накрая се пробуди за един самостоятелен живот. Цялото развитие се основава на това, че най-напред от недиференцирания живот на „обкръжението" се отделя една самостоятелна същност; после в нея, като един вид огледален образ, се отпечатва цялото „обкръжение"; а нататък продължава напълно самостоятелното и развитие. Така и тялото на Луната се отделя от тялото на Слънцето и първоначално започва да отразява живота на Слънчевото тяло. Ако нещата бяха спрели дотук, бихме имали следното: Чисто и просто в едно Слънчево тяло биха съществували приспособените към него духовни Същества с техните изживявания, съответно в топлинния и въздушен елемент. Срещу това Слънчево тяло би стояло Лунното тяло, в което други Същества биха разгръщали своята екзистенция в топлинния, въздушен и воден елемент. Напредъкът от Слънчевото към Лунното въплъщение би се състоял в това, че Слънчевите Същества биха имали пред себе си своя собствен живот като един вид огледален образ отразен от процесите на Луната, и така биха изпитвали нещо, което за тях по време на Слънчевото въплъщение би било все още невъзможно.
към текста >>

Достатъчно е само да посочим причината, поради която от първоначално цялостната небесна формация, каквато е Сатурн в зората на човешката еволюция, постепенно се отделят едно след друго цяла поредица от небесни тела.
Досега говорехме само за възникването на Слънцето и Луната. Поради посочените причини, от Лунното тяло което се появява след продължителния почивен период се отделят и други небесни тела. След известно време имаме вече работа с цяла система от не бесни тела, от които най-напреднало, както лесно може да се разбере, е това, което трябва да наречем „новото Слънце". Както през Слънчевият период съществуваше силно привличане между изостаналите Сатурнови царства и Духовете на Личността от новия Сатурн, така и сега възниква подобно привличане между тези небесни тела и съответните Лунни Същества. Би трябвало да отидем твърде далеч, ако искаме да опишем всяко от възникналите по този начин небесни тела. Достатъчно е само да посочим причината, поради която от първоначално цялостната небесна формация, каквато е Сатурн в зората на човешката еволюция, постепенно се отделят едно след друго цяла поредица от небесни тела.
към текста >>

Тъкмо чрез тях от първичната мирова субстанция, в която първоначално се намираше физическият организъм на Земята, се отделиха Юпитер и останалите планети.
Тези потомци бяха под покровителството на едно висше Същество, което пое водачеството в Космоса, когато Слънцето се отдели от Земята. В областта, която разглеждаме тук, това Същество се издигна като господар в царството на Слънцето. Заедно с него поеха към Слънцето и онези възвишени Същества, които чрез своето космическо развитие бяха узрели за това. Обаче имаше и такива Същества, които при отделянето на Слънцето не се намираха на тази висота. Те трябваше да си търсят други обиталища. Тъкмо чрез тях от първичната мирова субстанция, в която първоначално се намираше физическият организъм на Земята, се отделиха Юпитер и останалите планети. Юпитер стана обиталище на такива Същества, които не бяха стигнали до висотата на слънчевата степен. Най-напредналото от тези Същества стана водач на Юпитер. Както водачът на Слънчевата епоха стана „по-висшият Аз", който действуваше в етерното тяло на останалите на Земята човешки потомци, така и този Юпитеров водач стана онзи „по-висш Аз", който пронизваше като едно общо съзнание човеците, произхождащи от смесването между останалите на Земята човешки потомци и човеците, които се появиха по гореописания начин на Земята едва в периода на въздушния елемент, за да преминат после на Юпитер. Науката за Духа нарича тези човеци „юпитерови". Дори и през онези епохи, те можеха да приемат в себе си човешки души, но такива, които в началото на Земното развитие не бяха достатъчно узрели, за да понесат съприкосновението с огъня.
към текста >>

Първоначално след отделянето на Луната, човекът се усещаше свързан с физическите си предшественици чрез груповия Аз.
Първоначално след отделянето на Луната, човекът се усещаше свързан с физическите си предшественици чрез груповия Аз. Но в хода на поколенията това общо съзнание, което свързваше потомци с прадеди, постепенно изчезна. По-късните поколения можеха да си спомнят само за близките прадеди, но не и за далечните. Споменът за този или онзи предшественик се появяваше само в съноподобни състояния, когато хората влизаха в допир с духовния свят. И тогава те се смятаха за едно цяло с този предшественик, за когото вярваха, че се е преродил в тях. Това беше една погрешна идея за прераждането, която се разпростирани през последните времена на Атлантида.
към текста >>

60. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Наистина, тези образи изникват като живи в един нов свят; но душата трябва да разбере, че все пак първоначално те не са нищо друго, освен отражението на нейната собствена същност, подсилена от упражненията.
Най-напред възприемаме това, което сами сме създали по този начин. В известен смисъл първото изживява не се свежда до едно себевъзприятие. За духовното обучение е характерно, че поради проведеното самовъзпитание, в този момент от своето развитие душата има ясното съзнание: Преди всичко аз възприемам самата себе си в света на образите (имагинации), които се появяват в резултат на описаните упражнения. Наистина, тези образи изникват като живи в един нов свят; но душата трябва да разбере, че все пак първоначално те не са нищо друго, освен отражението на нейната собствена същност, подсилена от упражненията. И тя трябва не само ясно да осмисли този факт, но и да развие волята си до такава степен, че да е в състояние по всяко време да отстрани образите от съзнанието и да ги заличи. Намирайки се всред тези образи, душата трябва да остане съвършено свободна. Тази подробност е част от истинското духовно обучение. Ако душата не успее да постигне това, в областта на духовните опитности тя би попаднала в същото положение, при което една душа в рамките на физическия свят, отправя поглед към даден предмет и е така прикована към него, че не може да погледне встрани. При постигането на определена степен от духовното обучение, възникват вътрешни образни изживявания, които не подлежат на заличаване, и в този смисъл те представляват изключение.
към текста >>

Това, което първоначално се образува като душевно-духовен организъм и което трябва да бъде обхванато в акта на себевъзприятието, е съвсем нежно и бегло.
След като е постигнал това, той трябва да напредне до ново състояние, при което върху душата му не могат да действуват никакви дразнители от външния сетивен свят. В това състояние трябва да бъдат заличени от съзнанието също и описаните имагинативни представи. Едва тогава в съзнанието може да се появи това, което душата е постигнала чрез имагинациите. Сега същественото е, душата да разполага с достатъчно вътрешни сили, за да вижда по действително духовен начин изграденото от самата нея и да не позволява то да се изплъзва от вниманието. Това често се случва при ниско равнище на вътрешната енергия. Това, което първоначално се образува като душевно-духовен организъм и което трябва да бъде обхванато в акта на себевъзприятието, е съвсем нежно и бегло. А смущенията от страна на външния сетивен свят, както и техните последствия проявяващи се като спомени са големи, независимо от усилията, които човек полага, за да ги отстрани. Тук следва да се имат предвид не само смущенията, които човек забелязва, но преди всичко смущенията, които в обикновения живот остават незабелязани. Впрочем поради самата природа на човека е възможно постигането на едно Преходно състояние. Това, което поради смущенията от страна на физическия свят душата не може да ръководи в своето будно състояние, тя извършва в състоянието на сън.
към текста >>

Човек трябва, така да се каже, да може да заличава по гореспоменатия начин това, за което първоначално се е старал с всички сили.
Ако някой смята, че в този момент може да се говори само за обикновеното себелюбие, би означавало да допусне сериозна грешка. На тази степен от развитието, себелюбието израства до такива размери, че приема облика на природна сила в собствената душа и само една здраво обучена воля може да победи този егоизъм. Въпросният егоизъм не се поражда от духовното обучение; той винаги е съществувал, но чрез духовните опитности той бива осъзнат. Ето защо обучението на волята трябва да бъде включено в цялостното духовно обучение. За човека съществува силен стремеж към блаженство в света, който той сам си е създал. Човек трябва, така да се каже, да може да заличава по гореспоменатия начин това, за което първоначално се е старал с всички сили. В постигнатия имагинативен свят човек трябва да за личи себе си. Срещу това обаче се борят най-яростните инстинкти на егоизма.
към текста >>

Защото първоначално става дума не за това човек да мисли върху едно или друго, а да мисли обективно чрез вътрешна сила.
Който се запитва: От какви съставни части е направен моливът? Как е станала предварителната подготовка на материалите? По какъв начин са сглобени те? Кога са били изнамерени моливите и т.н., т.н., такъв човек със сигурност нагажда своите представи към действителността много повече, отколкото онзи, който размишлява за произхода на човека, или за това какво представлява животът. За света на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие можем да научим много повече с помощта на прости мисловни упражнения, отколкото чрез сложни идеи. Защото първоначално става дума не за това човек да мисли върху едно или друго, а да мисли обективно чрез вътрешна сила. След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва стремежа си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони. И човек отвиква от всякакви блуждаещи и необективни мисли.
към текста >>

И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове. Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот. Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения. И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях. Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>

За да напредне в самонаблюдението, първоначално той трябва да започне като си представя само отделни и малки части от дневния живот.
И ако се окаже в състояние да изпълни душата си с посланията от висшия духовен свят, ако те ангажират неговия интерес до такава степен, сякаш са негова лична грижа, това се оказва едно особено богатство за душата. Който влага в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид самонаблюдение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди. Да гледаш на собствените си изживявания, радости и страдания като на чужди, е добра подготовка за духовното обучение. Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня. Всред тези изживявания той трябва да вижда и самия себе си, следователно да гледа на себе си отвън. За да напредне в самонаблюдението, първоначално той трябва да започне като си представя само отделни и малки части от дневния живот. Постепенно той става все по-опитен в ретроспективното съзерцаване, така че след по-продължителна практика е в състояние за кратко време да изгражда подвижна и жива верига от образи на събития, станали през изтеклия ден. Ретроспективното съзерцаване на изживяванията има особена стойност за духовното обучение, понеже освобождава душата от обичайния мисловен навик в изграждането на представите, следващ досега единствено хода на сетивните събития. При ретроспективното мислене човек изгражда съвсем точно своите представи, без при това да се придържа към закономерностите на сетивния свят. А за да пристъпи в свръхсетивните светове, той се нуждае тъкмо от това. Препоръчва се още, освен ежедневните събития, ретроспективното проследяване на дадена драма, на определен разказ, мелодия и т. н..
към текста >>

Първоначално те се изграждат от субстанцията на астралното тяло.
Точно казано, целта на медитациите чрез описаните символни представи и усещания се състои в изграждането на по-висшите възприемателни органи в астралното тяло на човека. Първоначално те се изграждат от субстанцията на астралното тяло. Тези нови познавателни органи ни разкриват един нов свят и в него човек се научава да познава себе си като нов Аз. Те се различават от обикновените сетивни органи по това, че са действени органи. Докато окото и ухото се отнасят пасивно към светлината и звука, за духовно-душевните възприемателни органи може да се каже, че в акта на възприятието те са в непрекъсната деятелност, и че обхващат своите обекти в пълно съзнание. Така се поражда чувството, че духовно-душевното познание представлява едно съединяване със съответните факти, един „живот в тях самите".
към текста >>

Първоначално образите изразяват не само нещо, което съществува независимо и вън от човека, а и това, което е самият човек.
Да си представим, че в имагинативния свят пред човека застава някакъв образ. Ако човек се отнесе равнодушно към него, образът приема определена форма. Обаче в мига, когато той усети удоволствие или неудоволствие, образът променя своя облик. Първоначално образите изразяват не само нещо, което съществува независимо и вън от човека, а и това, което е самият човек. Те са изцяло проникнати от качествата на човешката личност. И тези качества се спускат като едно було пред Съществата. Дори и човек да е изправен пред едно действително Същество, той вижда не него, а своето собствено създание. Така той може да има пред себе си нещо истинно, и все пак да вижда, нещо измамно. И това е така не само по отношение на нещата, които човек забелязва в самия себе си; неговите собствени качества също оказват въздействие върху света.
към текста >>

Към това се прибавя и обстоятелството, че всяко истинско духовно обучение води първоначално до такива понятия за великите мирови събития, които изискват напрежение на разсъдъчната способност, така че тя се изостря и шлифова до непознати по-рано размери.
Подобни въпроси явно не отчитат обстоятелството, че при всяко истинско духовно обучение, благодарение на самия начин, по който протича то, източниците на заблуждения са отстранени. Преди всичко, в хода на своята подготовка истинският окултен ученик ще постигне достатъчно много познания върху всичко, което води до измами и самозаблуждения, така че ще е в състояние да се предпазва от тях. В това отношение той наистина има, както никой друг, изключителната възможност за трезво преценяване на своя живот. Неговите опитности го отдалечават от всякакви неясни предчувствия, внушения и т.н. Обучението го прави възможно най-предпазлив. Към това се прибавя и обстоятелството, че всяко истинско духовно обучение води първоначално до такива понятия за великите мирови събития, които изискват напрежение на разсъдъчната способност, така че тя се изостря и шлифова до непознати по-рано размери. Само този, който отхвърля възможността да напредва в такива далечни области и предпочита да се уповава на близкостоящите „откровения", би могъл да се размине с изострянето и шлифоването на здравата си разсъдъчна способност; а сигурност в разграничаването между измама и действителност, би могла да даде единствено тя. Но това не е най-важното.
към текста >>

1. Изучаване на Духовната Наука, при което човек първоначално си служи с онази разсъдъчна способност, която е постигнал във физическия сетивен свят.
1. Изучаване на Духовната Наука, при което човек първоначално си служи с онази разсъдъчна способност, която е постигнал във физическия сетивен свят.
към текста >>

61. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Съобразно дълбокия смисъл на Земното развитие, първоначалното разпространение на християнството трябваше да стане точно в епохата, когато в преобладаваща част на човечеството вече липсваха свръхсетивните познавателни способности.
Съобразно дълбокия смисъл на Земното развитие, първоначалното разпространение на християнството трябваше да стане точно в епохата, когато в преобладаваща част на човечеството вече липсваха свръхсетивните познавателни способности. Затова през онези времена силата на преданието беше толкова голяма. Необходима беше наистина огромна сила, за да се пробуди в хората вяра в свръхсетивния свят, особено у такива, които сами не можеха да прогледнат в него. Почти винаги имаше хора (като изключим кратък период от време през 13-ти век), които чрез Имагинация, Инспирация, Интуиция можеха да се издигнат до висшите светове. Тези хора са следхристиянските последователи на древните Посветени. Те имаха задачата отново да познаят чрез своите собствени способности онова, което беше достояние на древните Мистерии; но към него те трябваше да прибавят и познанието за същността на Христовото събитие.
към текста >>

62. ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека GA_13 Въведение в Тайната наука

Първоначално окултният ученик се добира до едно общо впечатление от етерното тяло.
Цялостното впечатление, което ясновидецът има от човешкото етерно тяло, можем да обобщим по следния начин: той е развил такава сила на волята, че дори и пред него да стои физически един човек той може да от клони вниманието си от това, което вижда физическото око, и чрез свръхсетивното съзнание да отправи своя взор в пространството, заето от физическия човек. Разбира се, за да отклоним вниманието си не само от предмета на нашите мисли, но и от физическото му присъствие, е необходима изключително силна воля. Но това укрепване на волята е напълно възможно и то се постига благодарение на упражненията за свръх сетивно познание. Първоначално окултният ученик се добира до едно общо впечатление от етерното тяло. В душата му трепва същото вътрешно усещане, което той има пред цветната корона на една цъфнала праскова; после това усещане нараства и той вече е сигурен: етерното тяло има цвета на цъфналата праскова. Впоследствие той започва да възприема и отделните органи и течения на етерното тяло. Етерното тяло може да бъде описано и с по-големи подробности, като се спрем на онези душевни изживявания, които съответствуват на топлинните, звукови усещания и т. н. Защото то не е просто едно явление, изградено от цветове. В същия смисъл могат да бъдат описани астралното тяло и другите свръхсетивни съставни части на човека.
към текста >>

63. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

Но твоят идеен свят, така чужд за мен, ще разруши и последния остатък от прекрасните отношения, свързващи сърцата ни от времето, когато седяхме на един чин в училище.
Ах, да, бях забравила... Колко хубаво щеше да бъде да прекарам тази вечер със старата си приятелка. Зарадвах се от все сърце при мисълта, че бихме могли да се насладим на пиеса, представяща в дълбочина съвременния живот. Но твоят идеен свят, така чужд за мен, ще разруши и последния остатък от прекрасните отношения, свързващи сърцата ни от времето, когато седяхме на един чин в училище.
към текста >>

64. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини GA_14 Четири мистерийни драми

Да го поставя първоначално в основата на замисъла никога не би хрумнало на автора, но е допустимо да се приведе тук като резултат.
Който приема тези същества за алегории или символи, разбира погрешно цялостния начин на представяне на събитията в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“. Това, че духовните същества нямат човешки облик, какъвто трябва да имат на сцената, се разбира от само себе си. Ако авторът на тези душевни събития в сценични картини желаеше да покаже съществата като алегории, той не би го сторил по този начин. Разделението на лицата в групи (3 х 4) не е самоцел и не лежи в основата на изложението. То се получава – ретроспективно на мисленето – от събитията, които са замислени изцяло само за себе си и които от само себе си определят такова разделение. Да го поставя първоначално в основата на замисъла никога не би хрумнало на автора, но е допустимо да се приведе тук като резултат.
към текста >>

65. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен облак – и застават така, че първоначално закриват Мария.
(Хиларий Готгетрой с Беликозий, Торкваций и Траутман напускат залата. Също Щрадер и Феликс Балде. На своите места остават само Мария и Томасий. В залата притъмнява. След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен облак – и застават така, че първоначално закриват Мария. Следва духовното преживяване на Томасий.)
към текста >>

66. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Първоначално присъстват Душата на Капезий и Мария.
В царството на Луцифер. Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а от растителни, животински и други фантастични форми. Вляво е тронът на Луцифер. Първоначално присъстват Душата на Капезий и Мария. След известно време се явява и Луцифер. По-късно влизат Бенедикт, Томасий със своето етерно подобие (Двойника) и накрая Теодора.
към текста >>

67. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Влиза Капезий и след като изговаря няколко реплики, се явява Мария, която първоначално е невидима за него.)
(Филия, Астрид и Луна изчезват. Влиза Капезий и след като изговаря няколко реплики, се явява Мария, която първоначално е невидима за него.)
към текста >>

68. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман.
Храмът на Мистичния съюз, който се явява в Първа и Втора картина. Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман. После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили.
към текста >>

69. Четиринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

първоначално за ума човешки
първоначално за ума човешки
към текста >>

70. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_14 Четири мистерийни драми

Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

71. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Ако не беше такъв пътят на човешкото мислене, то училището не би било толкова трудно за някои хора.
Ако наистина искаме да говорим за „свръхчовеци", бихме могли да назовем с това име тъкмо тези Същества, които на Старата Луна, предходната планетарна степен на Земята, са били човеци, а сега са издигнати над човека. Те можеха да се явят на ясновиждащите хора само в своите етерни тела. Така именно те слизаха от духовния свят към Земята и се намесваха в ръководството на нейните следатлантски епохи.Тези Същества имаха забележителното качество имат го и днес че нямат нужда от мислене; бихме могли да допълним, че те просто не са способни да мислят така, както мисли човекът. А как мисли той? Малко или много той винаги тръгва от определена изходна точка и си казва: „Да, аз проумях, разбрах това или онова"и от тази точка той се стреми да разбере и други неща. Ако не беше такъв пътят на човешкото мислене, то училището не би било толкова трудно за някои хора. Не може да се учи математика от днес за утре, защото трябва да се започне от определено място и да се напредва по-нататък.
към текста >>

72. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Този израз съдържа несъзнаваното усещане, че по времето между смъртта и новото раждане първоначално човекът е бил под влиянието на силите, които са довели до неговото остаряване.
В по-стари времена там, където се е говорил немски език, се употребявал един израз за раждането на човека, който е изключително показателен. Когато се ражда някой, по тези места казвали, че той „ставал млад", че „се подмладявал". Този израз съдържа несъзнаваното усещане, че по времето между смъртта и новото раждане първоначално човекът е бил под влиянието на силите, които са довели до неговото остаряване. В предишната му инкарнация и че после вместо тях идват други сили, които преди раждането отново го „подмладяват". Подобен израз откриваме и В Гьотевия „Фауст": „В Страната на мъглите подмладен...", като в случая „Страната на мъглите" или „Небелланд" е старото име на средновековна Германия.
към текста >>

Първоначално човекът имал един чисто духовен възглед за Космоса, който в хода на времето постепенно изчезнал.
От казаното дотук става ясно, че еволюцията на човечеството протича по следния път. Първоначално човекът имал един чисто духовен възглед за Космоса, който в хода на времето постепенно изчезнал. На негово място се появило предимно сетивното възприемане на света. Тогава в еволюцията навлиза Храстовият Импулс. Именно чрез него човечеството започва отново да прокарва духовния принцип в своя материалистичен светоглед. В момента, когато Джордано Бруно строши оковите на илюзорните сетивни възприятия, Христовото развитие беше напреднало вече дотам, че в Джордано Бруно можа да се прояви душевната сила, възпламенена от Христовия Импулс. С това е загатнато и цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството; еволюция, която се намира едва в своето начало.
към текста >>

73. ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Те застават пред нея като един особен вид живот, който първоначално е абсолютно несравним с обикновения душевен живот.
Когато душата изпитва една или друга радост, в мига на усещането доколкото има съзнание за нещата тя самата е радост. Радостта бива изживявана в нея. Душата е едно цяло със своите изживявания; тя изживява себе си не като нещо, което изпитва радост, удивление, наслада или страх. Тя е радост, удивление, наслада, страх. Едва ако душата би искала да признае този факт, периодите, по време на които тя се отдръпва от изживяванията на външния свят, застават пред нея в своята истинска светлина. Те застават пред нея като един особен вид живот, който първоначално е абсолютно несравним с обикновения душевен живот. С него се доближават до съзнанието и загадките на душевното съществувание. Всъщност тези загадки са и изворът на всички останали световни загадки.
към текста >>

Първоначално човек усеща в себе си законите на външния свят, действуващи като едно твърде особено съчетание, намиращо израз в самото изграждане на човешкото тяло.
Първоначално човек усеща в себе си законите на външния свят, действуващи като едно твърде особено съчетание, намиращо израз в самото изграждане на човешкото тяло. Той усеща това тяло като част от външния свят. Но спрямо неговите вътрешни закономерности, той е напълно чужд. Днес официалната наука обяснява отчасти как законите на външния свят се проявяват в това, което наричаме човешко тяло. Занапред можем да се надяваме, че това познание непрекъснато ще напредва. А как душата трябва да разсъждава върху своето отношение към тялото по този въпрос напредващото познание не може да промени абсолютно нищо.
към текста >>

74. ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Първоначално човек е неспособен да облече откровенията на свръхсетивния свят в каквито и да е представи.
Напротив, след като човек има подобни изживявания, той е обзет от усещането, като че ли физическо-сетивното му тяло е пречка, за да си изгради представа, обясняваща това, което прониква в душата му. Но ако не прекратява вътрешните си душевни усилия, след известно време ще почувствува, че е преодолял съпротивата на своето тяло. Досегашният физически понятиен апарат се оказва годен само за образуване на представи, свързани с изживяванията в сетивния свят. Първоначално човек е неспособен да облече откровенията на свръхсетивния свят в каквито и да е представи. Но физическият понятиен апарат трябва да бъде преобразен тъкмо за тази цел. Както например детето е поставено всред външния свят и неговият понятиен апарат трябва да бъде постепенно подготвен в условията на външния свят, за да осигури съответствуващите му представи, така и човек общо взето, е неспособен да изгражда представи за свръхсетивния свят.
към текста >>

Първоначално той не е в състояние да види точно това, което иска да види.
Първоначално той не е в състояние да види точно това, което иска да види. В душевния живот често се намесват свръхсетивни процеси и факти, за които човек изобщо не е подготвен, нито пък е искал да пред извиква.
към текста >>

75. ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Ето защо, всичко, което спрямо този свръхсетивен външен свят тя може да окачестви като свой вътрешен свят, добива известно своеобразие и първоначално е доста трудно то да бъде свързано с представи за един или друг "вътрешен свят".
След като душата е способна да извършва наблюдения извън своето тяло, могат да настъпят определени трудности в нейния чувствен живот. Тя може да се види принудена и да се вгледа в себе си по-коренно различен от преди начин. Преди тя е заставала срещу сетивния свят така, че го е третирала като външен свят и е гледала на своите съкровени изживявания като на свое притежание. Но към свръхсетивния външен свят тя не може да се отнася по същия начин. Доколкото възприема този външен свят, тя се слива, така да се каже, с него; тя не може да си представи, че е в състояние да се отдели от него, какъвто е случаят със сетивния външен свят. Ето защо, всичко, което спрямо този свръхсетивен външен свят тя може да окачестви като свой вътрешен свят, добива известно своеобразие и първоначално е доста трудно то да бъде свързано с представи за един или друг "вътрешен свят". Сега вече човек не може да се изразява, като казва: "Аз мисля", "аз чувствувам" или "аз оформям своите мисли". Той трябва да заяви: "Сякаш нещо мисли в мен, нещо позволява в мен да възникнат определени чувства, нещо изгражда мислите, така че те се проявяват по точно определен начин в моето съзнание".
към текста >>

76. ПЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Пробуждането започва с укрепването на душевния живот, макар и първоначално само за определена част от етерното тяло.
Действително можем да говорим за сънно и будно състояние в етерния свят. Само че тук сън и будност не са ритмично променящи се състояния, както в сетивния живот. Като състояния те съществуват у човека едновременно. Докато човек не е постигнал опитност чрез своето етерно тяло, това тяло непрекъснато спи. Човек винаги носи в себе си етерното тяло, но той го носи като нещо спящо. Пробуждането започва с укрепването на душевния живот, макар и първоначално само за определена част от етерното тяло. Пробуждайки все повече своето етерно тяло, човек все повече прониква и се вживява в етерния свят.
към текста >>

Първоначално вторият свръхсетивен свят е един изцяло вътрешен свят.
На тази степен от странствуването на душата, човек вижда себе си като един изгнаник в етерния свят. Но след като събере достатъчно душевни сили чрез своите вътрешни упражнения, той може да напредне и по -нататък. Постепенно той вижда как в него не в етерния свят, а в самия него възниква един нов свят, който не е идентичен нито със сетивния, нито с етерния свят. За такъв човек към първия свръхсетивен свят се прибавя и втори. Първоначално вторият свръхсетивен свят е един изцяло вътрешен свят. Човек чувствува, че го носи със себе си и че е сам с него. Ако искаме да сравним това състояние с нещо от сетивния свят, бихме казали следното: Да си представим, че някой става свидетел на това, как умират всичките му близки и носи в душата си спомена за тях. Те продължават да живеят за него единствено под формата на мисли.
към текста >>

77. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Тя знае, че той е нещо съвсем друго, но също и това, че никога не би стигнала до пълно себепознание, ако първоначално не разполагаше със своя собствен образ, който след издигането и в духовната област се превръща за нея в един външен свят.
Разбира се, това е само сравнение, защото например огледалният образ изчезва веднага, след като човек се отстрани от огледалото. Тъканта, съставена от паметовите представи и изразяваща това, което в сетивния свят приемаме като нашия собствен Аз, има много по-голяма самостоятелност от огледалния образ. Тя е нещо само по себе си. И все пак спрямо истинското съществувание на душата, тя се отнася както образът към своя първоизточник. В своя истински живот душата усеща, че тя се нуждае от себеразкриването на този образ. Тя знае, че той е нещо съвсем друго, но също и това, че никога не би стигнала до пълно себепознание, ако първоначално не разполагаше със своя собствен образ, който след издигането и в духовната област се превръща за нея в един външен свят.
към текста >>

78. ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

Първоначално духовните изживявания се явяват под формата на образи.
Трябва да добавим и следното. Първоначално духовните изживявания се явяват под формата на образи. Те възникват от дълбините на подготвената душа именно като образи. Сега същественото е да стигнем до пра вилното отношение към тези образи.
към текста >>

Първоначално трябва да си представяме свръхсетивния свят като нещо, което се намира изцяло вън от обикновеното съзнание.
Първоначално трябва да си представяме свръхсетивния свят като нещо, което се намира изцяло вън от обикновеното съзнание. Това съзнание не притежава нищо, с чиято помощ може да проникне в свръхсетивния свят. Едва силите, които медитацията съсредоточава в душевния живот, осигуряват докосване до свръхсетивния свят.
към текста >>

Дори бихме могли да кажем, че първоначално тези образи са като една завеса, която душата поставя пред свръхсетивния свят, когато се усети докоснато до него.
Колкото по-дълбоко вникваме в тази подробност на ясновиждащото съзнание, толкова по-добре, защото тогава няма да се поддаваме на каквито и да е илюзии относно неговата образна природа. Така ще развием и правилния усет да отнасяме съответните образи към свръхсетивния свят. С помощта на образите ние ще се научим да четем в свръхсетивния свят. Естествено, чрез впечатленията от сетивния свят ние стоим много по-близко до физическите процеси и същества, отколкото чрез свръхсетивните образи до свръхсетивния свят. Дори бихме могли да кажем, че първоначално тези образи са като една завеса, която душата поставя пред свръхсетивния свят, когато се усети докоснато до него.
към текста >>

79. ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

Човек стига до признаването на свръхсетивния духовен свят и неговото познание, едва след като преодолее определени препятствия, които първоначално съществуват в душата му.
Човек стига до признаването на свръхсетивния духовен свят и неговото познание, едва след като преодолее определени препятствия, които първоначално съществуват в душата му. Трудностите, които застават пред него, се състоят в това, че тези препятствия наистина действуват в душевните изживявания, но в обикновения живот те не се регистрират от съзнанието. В човешката душа пулсира твърде много живот и тя няма поглед върху всичко. Много неща тя научава постепенно, какъвто е случаят с процесите и съществата на външния свят. За душата, духовният свят преди да го е познала е нещо напълно чуждо, нещо, което в своите качества няма допирни точки с душевните изживявания в сетивния свят. Душата застава пред този духовен свят и вижда в него едно съвършено "нищо".
към текста >>

Подобно усещане първоначално съществува и в несъзнателните дълбини на душата.
Подобно усещане първоначално съществува и в несъзнателните дълбини на душата. Тя изпитва едно чувство, което е близко до боязънта, до ужаса; тя е потопена в него, без да знае нищо за него. Но за душата е от значение не само това, което тя знае, а също и това, което съществува в нея без нейното знание. Когато душата търси в областта на мисленето "доказателства" против духовния свят, това става не поради действителната стойност на тези "доказателства", а защото душата търси един вид заглушаване на описаното чувство. Човек става отрицател на духовния свят и на възможността за неговото опознаване не защото може да "докаже" по един или друг начин "несъществуването" му, а защото се стреми да изпълнени душата си с мисли, които прогонват "страха от духовния свят". Освобождаване от този стремеж от материалистичното заглушаващо средство против "страха от духовния свят" настъпва едва тогава, когато човек обгърне с поглед цялото състояние на нещата в областта на душевния живот, което описахме тук.
към текста >>

Първоначално душата не знае нищо за нея, но тя я притежава.
Първоначално душата не знае нищо за нея, но тя я притежава. Но за да разполага с нея знаейки, тя трябва първо да се подготви и въоръжи. За целта тя трябва да придобие онази вътрешна душевна сила, която се постига в подготовката за духовното виждане. Докато човек не вземе твърдото решение да воюва за тази вътрешна душевна сила, той изпитва боязън от признаването на обкръжаващия го духовен свят, и несъзнателно се поддава на илюзията, че този свят не съществува или че е напълно непознаваем. Тази илюзия му помага да се освободи от инстинктивния страх пред сливането на неговия Аз с един обитаван от Същества външен духовен свят. Ако човек вникне в описаното състояние на нещата, той стига до признаването на една етерна човешка същност "зад" физическия човек и на един свръхсетивен етерен (елементарен) свят зад физическия възприемамия свят.
към текста >>

Ако първоначално разглеждаме съставните части на физическото човешко тяло в тяхната частична самостоятелност, след време ще се убедим, че те са само части от едно цяло; по същия начин за свръхсетивното съзнание отделните същества на елементарния (етерен) свят са жизнени съставни части на едно огромно духовно тяло, което по-нататък в хода на свръхсетивното изживяване идентифицираме като елементарно (свръхсетивно) жизнено тяло на земята.
По-късно вживяването в етерния свят води човека до там, че той започва да се досеща за взаимната връзка между тези частично самостоятелни Същества. Ако първоначално разглеждаме съставните части на физическото човешко тяло в тяхната частична самостоятелност, след време ще се убедим, че те са само части от едно цяло; по същия начин за свръхсетивното съзнание отделните същества на елементарния (етерен) свят са жизнени съставни части на едно огромно духовно тяло, което по-нататък в хода на свръхсетивното изживяване идентифицираме като елементарно (свръхсетивно) жизнено тяло на земята. Всред това жизнено тяло на Земята, етерното същество на човека се чувствува като негова съставна част.
към текста >>

80. ПРЕДГОВОР GA_18_1 Загадки на философията

Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него.
Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901 година, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай началото на новото столетие". Поканата да дам един принос към издаването на едно общо съчинение съставляваше за мене само еднавъншна подбуда, да резюмирам философското развитие от времето на Кант насам, което аз отдавна бях си усвоил и се стремях да го публикувам. Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него. Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието. Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам. Това чувство ме завладя в повишен размер, когато пристъпих към обработването на едно ново издание. И с това е посочена причината, защо не се роди всъщност едно ново издание на старото, а една нова книга.
към текста >>

Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие.
Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901 година, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай началото на новото столетие". Поканата да дам един принос към издаването на едно общо съчинение съставляваше за мене само еднавъншна подбуда, да резюмирам философското развитие от времето на Кант насам, което аз отдавна бях си усвоил и се стремях да го публикувам. Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него. Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието. Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам. Това чувство ме завладя в повишен размер, когато пристъпих към обработването на едно ново издание. И с това е посочена причината, защо не се роди всъщност едно ново издание на старото, а една нова книга. Вярно е, че по същество съдържанието на старата книга е запазено почти дословно; обаче то бе предшествано от едно изложение в съкратена форма на философското развитие от 6-тото пред християнско столетие насам и във втори том ще бъде продължена характеристиката на философите до наше време.
към текста >>

81. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание".
Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно. Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност. В явленията на магнетизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като духовно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Съвършената теория на природата би била онази, но силата на която цялата природа би се разтворила в една интелигентност, в един ум. Мъртвите и безсъзнателни произведения на природата са само безуспешни опити на природата да отрази самата себе си, а така наречената мъртва природа въобще една незряла интелигентност, поради което с нейните явления прозира вече несъзнателно интелигентният характер. Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание".
към текста >>

Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното.
Шелинг впряга фактите на природата в една изкусна мрежа от мисли, така че пред неговата творческа фантазия стояха нейните явления като един идеален хармоничен организъм. Той беше одушевен от чувството, че идеите, които се явяват в неговата фантазия, са също така истинските творчески сили на природните явления. Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното. Когато насочим нашия дух върху това, тогава ние освобождаваме идеите, духовното на природата. Така, в смисъла на Шелинг, за човека нещата на природата са откровения на духа, зад чиято външна обвивка той един вид се скрива. Тогава той се показва в неговата истинска форма в нашата собствена вътрешност. Чрез това човекът знае, що е дух, и поради това може също да намери отново и скрития в природата дух. Начинът, по който Шелинг прави природата да възкръсне отново в него като дух, има нещо сродно с този, който Гьоте вярва да среща при съвършения художник.
към текста >>

Тази мисъл се отнася към своето първоначално действително съществуване така, както образът на спомена се отнася към самото изживяване, което той изобразява.
При художника ние възприемаме едновременно творчеството и творението. Шелинг иска сега да проникне през творенията на природата до нейното творчество; той се пренася в творящата природа и я прави да се роди в неговата душа така, както художникът прави да се роди неговото творение на изкуството. Следователно, какво са, според Шелинг, мислите, които неговият светоглед съдържа? Те са идеите на творящия дух на природата. Това, което е предходило нещата, то изплува в отделния човешки дух като мисъл. Тази мисъл се отнася към своето първоначално действително съществуване така, както образът на спомена се отнася към самото изживяване, което той изобразява. Така за Шелинг науката се превръща в един възспоменателен образ за творящите духовни първообрази, които съществуват преди създадените от тях неща. Един божествен Дух е създал света; той създава накрая и човеците, за да си създаде в техните души също толкова органи, чрез които може да си спомни за своето творчество. Следователно, когато се отдава на разглеждането на явленията на света Шелинг съвсем не се чувствува като отделно същество. Той се явява на себе си като част, като член на творящите мирови същества. Той не мисли, а духът на света мисли в него.
към текста >>

Първоначално небожественото е преобладавало в света.
Но след това той трябваше да премине от божественото към небожественото, за да разбере несъвършеното, злото, егоистичното. Сега за него целият процес на развитие на света стана едно прогресивно побеждаване чрез божественото. Отделният човек води своя произход от небожественото. Чрез работа той се издига от това небожествено до божественото. Ние можем да наблюдаваме преминаването от небожественото към божественото и в историята. Първоначално небожественото е преобладавало в света. В древността хората са се изоставяли на тяхната природа. Те са действували наивно от егоизъм. Гръцката култура стои на тази почва. Това беше епохата, когато човекът живееше в съюз с природата, или, както Шилер се изразява в своята статия "За наивната и сантиментална поезия", той беше самата природа, поради което още не я търсеше. С християнството изчезна това състояние на невинност на човечеството.
към текста >>

82. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Следователно развитието трябва да бъде едно разгръщане на нещо вече съществуващо, което първоначално поради неговите малки размери или поради други причини беше скрито на възприятието.
По-нататъшното изложение на неговите мисли можем да проследим в неговите други писания: "Същност на християнството /1841 г./, "Същност на религията" /1845 г./ и "Теогония" /1857 г./. В действието на Лудвиг Фойербах се повтори в областта на духовната наука един процес, който стана с един век по-рано в областта на естествената наука /1759 г./ чрез явяването на Каспар Фридрих Волф. Делото на Волф означава една реформа на идеята за развитието в полето ва науката за живите същества. Как развитието беше разбирано преди Волф, това може да се види най-ясно от възгледите на човека, който противопостави на изменението на тази представа най-острото противоречие: Албрехт фон Халерс. Този човек, в когото физиолозите с право почитат най-знаменития дух на тяхната наука, не можеше да си представи развитието на едно живо същество по друг начин, освен така, че в зародиша се съдържат вече всички части, които се явяват в течение на живота на това същество, съдържат се в малък размер, но предварително съвършено оформени. Следователно развитието трябва да бъде едно разгръщане на нещо вече съществуващо, което първоначално поради неговите малки размери или поради други причини беше скрито на възприятието. Ако този възглед беше запазен, то според него в течение на развитието не се ражда нищо ново, а на светлината на деня непрестанно се изнася нещо скрито, нещо, чиито части са вмъкнати една в друга. Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род. Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на мировата история. Нека се види, как философът Лайбниц /1646-1716 г./ изказва същата представа: "Така аз трябваше да мисля, че душите, които един ден ще бъдат човешки души, са съществували в зародиш, както онези на другите видове, че те са съществували в прародителите чак до Адама, т.е.
към текста >>

83. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека.
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие. Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност". Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света. Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>

84. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми".
Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното. За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни. Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини. Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще. И понеже естественият подбор действа чрез и за доброто на всяка същество, то всички телесни и духовни дарби ще се стремят към усъвършенстване".
към текста >>

85. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Също и за Хемилтън за истина важи тава, което първоначално душата си вижда принудена да приеме за истина.
Също и за Хемилтън за истина важи тава, което първоначално душата си вижда принудена да приеме за истина. По отношение на първичните истини престава доказателството и разбирането; ние можем просто да констатираме тяхното появяване на хоризонта на съзнанието. В този смисъл те са неразбираеми. Обаче към първичните определения на съзнанието принадлежи и това, че всяка вещ в този свят е зависима от нещо, което ние не познаваме. Ние намираме в света, в който живеем само зависими неща, някъде нещо без условно независимо. Обаче такова нещо трябва да съществува.
към текста >>

86. ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ GA_18_2 Загадки на философията

Фолкелт поставя този възглед в началото на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи.
И понеже аз имам кафявото впечатление не само в една точка, а моето око може да броди върху една повърхност и върху четири стълбообразни форми, кафявият цвят се оформява за мене в един предмет, който е именно масата. И когато докосвам масата, тя ми оказва съпротивление. Тя прави едно впечатление върху моето осезателно сетиво, което аз изразявам чрез това, че приписвам на създадената от окото форма твърдост. Следователно аз съм създал от себе си масата по повод на някаква "вещ в себе си", която не познавам. Тя съществува в моето съзнание. Фолкелт поставя този възглед в началото на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи. Нашите представи са единственото нещо, което изпитваме непосредствено; и именно защото ги изпитваме непосредствено, затова и най-радикалното съмнение не може да ни отнеме знанието за тях. Напротив знанието, което се простира вън от моите представи аз вземам навсякъде тук този израз в най-широкия смисъл, така че той обхваща и всеки психически процес -, не е предпазено от съмнение. Ето защо в началото на философстването всяко знание простиращо се извън представите трябва изрично да бъде категоризирано като подлежащо на съмнение". Ото Лимбан използва тази мисъл също и затова, да защити твърдението: Човек може да знае също така малко, дали нещата, които си представя не съществуват вън от неговото съзнание, колкото може да знае, дали те съществуват. "Именно затова, че фактически никой мислещ субект не може да излезе вън от сферата на своето мислене; именно затова, че той никога не може прескачайки своето собствено съзнание и еманципирайки се от самия себе си да схване и констатира това, което може да съществува или да не съществува отвъд и вън от неговата субективност; именно затова е безсмислено да иска да твърди, че обектът, който си е представил, не съществува вън от субективната представа".
към текста >>

87. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента висше училище в Париж в 1797 -1798 година.
Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента висше училище в Париж в 1797 -1798 година. Въпреки това тези лекции могат да се считат като начало на светогледното развитие на Франция в 19-тото столетие. В тях се изразява едно ясно съзнание за това, че начинът, по който Кондияк разглежда нещата за явленията на душевния живот, е твърде силно копиран от възгледите, които хората имат за възникването на чисто механическите процеси на неорганичната природа. Кабанис проучва влиянието на възрастта, на пола, на начина на живот, на темперамента върху начина, по който човек мисли и чувства. Той образува представата, че духовното и телесното не стоят едно до друго като две същности, които нямат нищо общо едно с друго, а съставляват едно неразривно цяло. Това, което го различава от неговите предшественици, не е основният възглед, а начинът, по който той изгражда този възглед.
към текста >>

88. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Ние виждаме, как една вещ действува върху друга; обаче първата не би искала да произведе едно действие на втората, ако между двете не съществуваше едно първоначално сродство и единство.
Лотце даде едно тълкувание на явленията на света, както това отговаря на нуждите на неговата душа, в своя труд "Микрокосмос" /1856-1864 г./ и в своите книги "Три книги на логиката" /1874 г./ и "Три книги на метафизиката" /1879 г./. Публикувани са също записките от лекциите, които той е изнесъл върху различните области на философията. Неговият подход се представя като едно проследяване на строгата природна закономерност в света и едно следващо подреждане на тази закономерност в смисъла на един идеален, хармоничен, изпълнен с душевност ред и действие на Първопричината на света. Ние виждаме, как една вещ действува върху друга; обаче първата не би искала да произведе едно действие на втората, ако между двете не съществуваше едно първоначално сродство и единство. На втората вещ би трябвало да и остане безразлично това, което първата върши, ако тя не притежава способността да устрои своето собствено действие в смисъла на това, което първата иска. Една топка, която е ударена от друга, може да бъде поставена от нея в движение само тогава, когато тя така да се каже идва насреща на другата с разбиране на движение както в първата. Способността за движение е нещо, което се съдържа както в едната така и в другата топка като тяхна обща черта. Всички неща и процеси трябва да имат такива общи черти.
към текста >>

89. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза".
В едно малко съчинение "Истина и Наука, което излезе в 1892 година, авторът на настоящата книга направи слаб опит да обоснове философски това, което току що бе накратко изложено. Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасното препятствие, което се е получило за нея чрез нейното нова развитие по един естествен начин. В това съчинение е изложена една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея. Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза". Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./. Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация. Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана. Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/.
към текста >>

Който използва тези идеи на естествената наука, за да постъпи с тях така, както бе описано по-горе, той ще открие, че мисли, които първоначално изглеждат предназначени само за да изобразяват процесите на природата, при вътрешното духовно упражнение те освобождават действително душата от тялото.
Лесно може да се разбере също, че такива личности, които искат да считат начина на мислене, с който естествената наука си служи за познанието на сетивния свят, за единствено истински научен път, ще се надигнат остро против тук изложеното. Обаче който се освобождава от такава едностранчивост, ще може да разбере, че основата за приемането на изложеното тук се намира в истинското естественонаучно разбиране. В идеите, които в тази книга бяха описани като тези на новия естественонаучен начин на мислене, ние имаме най-добрите мисли за упражнение, на които душата може да се отдаде и да постоянства в тях, за да се освободи в тяхното вътрешно изживяване от свързаността с тялото. Който използва тези идеи на естествената наука, за да постъпи с тях така, както бе описано по-горе, той ще открие, че мисли, които първоначално изглеждат предназначени само за да изобразяват процесите на природата, при вътрешното духовно упражнение те освобождават действително душата от тялото. Ето защо духовната наука, която разбираме тук, трябва да съставлява едно продължение на душевно правилно изживявания естественонаучен начин на мислене.
към текста >>

90. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Всеки, който проследява духовното развитие на човечеството не само според достъпните, общоизвестни документи и версии, а отива малко по-навътре в нещата, като се спира върху някои подробности, които първоначално биха могли да изглеждат само като симптоматични за общочовешкото развитие, макар и всъщност явно ни тласкат към осъзнаването на вътрешните и затова истински сили на еволюцията, неизбежно ще се натъкне на една забележителна сцена от по-новата духовна история на човечеството и тази сцена, разиграла се през 90-те години на 18 век в Йена, ще се оказва с все по-голямо и по- голямо значение за него.
Всеки, който проследява духовното развитие на човечеството не само според достъпните, общоизвестни документи и версии, а отива малко по-навътре в нещата, като се спира върху някои подробности, които първоначално биха могли да изглеждат само като симптоматични за общочовешкото развитие, макар и всъщност явно ни тласкат към осъзнаването на вътрешните и затова истински сили на еволюцията, неизбежно ще се натъкне на една забележителна сцена от по-новата духовна история на човечеството и тази сцена, разиграла се през 90-те години на 18 век в Йена, ще се оказва с все по-голямо и по- голямо значение за него.
към текста >>

Първоначално Змията смята, че златото пада от небето.
По-нататък Лодкарят казва: А сега ме затруднявате и с това, че трябва да пренасям златните монети надолу по реката и да ги заравям в земята. -После той продължава с лодката надолу по реката и скрива златните монети в земните пукнатини. След като те са заровени там, към тях се приближава едно друго странно същество: Зелената Змия, която пълзи насам-натам из земните пукнатини и по земната повърхност. Внезапно тя вижда как в подземните пространства се изсипват купища златни монети. Първоначално Змията смята, че златото пада от небето. После тя лакомо се нахвърля на златните монети, изяжда ги и тялото и започва да свети все по-силно. А когато изпълзява до земната повърхност, тя забелязва, че от цялото й тяло се излъчва една чудна светлина, която сияе така сякаш минава през смарагди и други скъпо ценни камъни.
към текста >>

91. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Да, нашето убеждение се заключава в това, че ние можем да усъвършенствуваме тези способности и от тяхното първоначално несъвършенство сме ги издигнали до сегашното им равнище, което на свой ред е залог за това, че можем да ги издигнем до още по-високо равнище и така да стигнем до още по-задълбочени и по-правилни възгледи за света и Космоса.
Ние застъпваме убеждението, че човешкото познание винаги е в зависимост от нашите органи, от нашите познавателни способности, и че самите ние, като човешки същества, също подлежим на развитие; и още: че след като сме в състояние да работим върху себе си, ние можем да издигнем нашите познавателни способности на още по-висока степен от тази, на която те се намират в момента. Да, нашето убеждение се заключава в това, че ние можем да усъвършенствуваме тези способности и от тяхното първоначално несъвършенство сме ги издигнали до сегашното им равнище, което на свой ред е залог за това, че можем да ги издигнем до още по-високо равнище и така да стигнем до още по-задълбочени и по-правилни възгледи за света и Космоса.
към текста >>

Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
Златният Цар е представител на посвещението, през което минава човешкото мислене, Сребърният Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателната сила на чувствата, Бронзовият Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателните възможности на волята. Същевременно Гьоте ясно предупреждава, че за да овладее тези три дарби, най-напред човекът трябва да преодолее определени изпитания. Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най- висшите сфери. Както в своите Писма Шилер ни представя стремежа към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство. Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
към текста >>

И сега ние разбираме защо Гьоте ни описва копнежа на Момъка към Красивата Лилия, който се проявява по такъв начин, че първоначално всички сили просто изчезват от неговата душа.
И сега, след всичко казано дотук, никак не е трудно да допуснем, че както в лицето на Момъка Гьоте изобразява стремящия се към съвършенство човек, така и в лицето на Красивата Лилия той вижда една съвсем друга душевна нагласа, а по-точно онова душевно състояние, при което човекът се пробужда за духовните Същества скрити в нещата и сливайки се с тях, той издига своето битие на една още по-висока степен. Какво има Гьоте предвид, когато описва съединяването с Красивата Лилия? Не друго, а това, което човекът изживява след като се издигне над самия себе си, след като стане господар на душевните сили и повелител на хаоса в своята душа; да, тъкмо това вътрешно благочестие, тази дълбока свързаност с нещата от света ето какво има предвид Гьоте. Тук красотата няма нищо общо с изкуството, а бликва като едно основно качество на онази човешка душа, която вече е постигнала определена степен на съвършенство. И сега ние разбираме защо Гьоте ни описва копнежа на Момъка към Красивата Лилия, който се проявява по такъв начин, че първоначално всички сили просто изчезват от неговата душа. Защо това е така?
към текста >>

92. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

„сграда", първоначално в Мюнхен, а по-късно в Дорнах, с намерението, през Август 1914 да бъде поставена петата Мистерийна драма.
„сграда", първоначално в Мюнхен, а по-късно в Дорнах, с намерението, през Август 1914 да бъде поставена петата Мистерийна драма. Избухването на 1-та Световна война на 1 Август 1914 прави това невъзможно.
към текста >>

„И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага.
„И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага. И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн
към текста >>

93. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

*26.Първоначално Р.
*26.Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание: 1.Материалното, или предметно, познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>

Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
*30.Теософското Общество е основано от Елена Петровна Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
към текста >>

94. 08. УКАЗАНИЯ ОТНОСНО ПУБЛИКУВАНЕТО НА ЕЗОТЕРИЧНИТЕ ЛЕКЦИИ ОТ РУДОЛФ ЩАЙНЕР GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>

95. 04. 4.Относно целта на тази книга GA_23 Същност на социалния въпрос

Недоволни от разсъжденията на автора първоначално ще бъдат и онези личности, които се смятат за компетентни в областта на социалните проблеми, понеже са под влиянието на традиционните представи.
Недоволни от разсъжденията на автора първоначално ще бъдат и онези личности, които се смятат за компетентни в областта на социалните проблеми, понеже са под влиянието на традиционните представи. Те ще установят, че авторът съвсем не говори като „практик" особено в смисъла, които те влагат в тази дума. Точно по отношение на тези лица, авторът смята, че се налага тяхното основно преобучение. Защото тяхната „компетентност" изглежда като нещо, което самите факти и събития, изстрадани от съвременното човечество, безусловно превръщат в една тежка заблуда, подобна на тази, която опустоши Европа всички те неизбежно ще разберат колко необходимо е да признаят за „практично" това, което според тях е един непоправим идеализъм. Вероятно и сега те ще сметнат, че изходната точка на книгата е погрешна, понеже в първите и части се говори много повече за духовния живот на съвременното човечество, отколкото за икономика и стопанство. Обаче, опирайки се на своето познание за живота, авторът е длъжен да посочи, че ако по някакъв начин отклоним вниманието си от духовния живот на човечеството, възможните грешки ще нараснат неимоверно.
към текста >>

В страните, които първоначално биха могли да изградят тази воля, съществува едно сложно преплитане между старите инстинкти и новото съзнание: Ситуация, за която съвременното човечество още не е готово.
В древните епохи от човешката еволюция социалните инстинкти осигуряваха интегрирането на тези три сфери по начин, съответстващ за тогавашната човешка природа в общия социален живот. На днешния етап от еволюцията, човечеството е изправено пред необходимостта да постигне това интегриране не инстинктивно, а чрез своята целенасочена социална воля. В страните, които първоначално биха могли да изградят тази воля, съществува едно сложно преплитане между старите инстинкти и новото съзнание: Ситуация, за която съвременното човечество още не е готово. В много области, където се предполага, че е налице ясно и целенасочено социално мислене, днес все още живеят старите инстинкти. Ето защо това мислене се оказва безпомощно пред горещите събития и факти на живота. Днешният човек трябва да се освободи и то с много по-голяма решителност, отколкото мнозина си представят от всичко, което е вече нежизнеспособно. Начинът по който икономическата, политическата и духовната сфера ще се формират в рамките на съвременния здрав социален живот, може да се открие само на този така смята авторът който прояви добрата воля да вникне в смисъла на току-що казаното. А това, което той счита, че би могъл да сподели за необходимостта от едно подобно формиране, би желал да го предложи на съвременния свят именно с помощта на тази книга.
към текста >>

96. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Както от една страна стопанският живот е зависим от определени природни условия (климат, географски особености на местността, подземни богатства и т.н.), така от друга страна той е зависим от правовите отношения, които държавата създава между хората, ангажирани в стопанската дейност. С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот. Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот. Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение.
към текста >>

Хора, които се имат за „практици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме държавата да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си.
Хора, които се имат за „практици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме държавата да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си. Биха ли могли подобни „песимисти" да изчакат какво ще стане, когато светът се освободи от тяхното влияние. Много често то се определя от едно чувство, което леко им нашепва как да използват своето свободно време и какво да предприемат, за да си набавят малко „образование". С възпламеняваща сила, която оставения сам на себе си духовен живот притежава в социалния организъм, те нямат нищо общо, защото окованият духовен живот, които те познават, изобщо не може да упражнява върху тях такава възпламеняваща сила.
към текста >>

97. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Черпейки сили от свободния духовен живот, възпитанието и училището ще въоръжат човека с такива импулси, благодарение на които пробуденото в него социално разбирателство ще осъществи порива на собствените му индивидуални способности.
Черпейки сили от свободния духовен живот, възпитанието и училището ще въоръжат човека с такива импулси, благодарение на които пробуденото в него социално разбирателство ще осъществи порива на собствените му индивидуални способности.
към текста >>

До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане.
Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане. Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм.
към текста >>

Този начин за регулиране на капитала идва в съображение и тогава, когато той се придобива от дадено лице или група хора чрез средствата за производство (към тях принадлежи и материалната база), без той, капиталът, да се превръща в лична собственост поради изискванията, изявени първоначално с оглед реализацията на индивидуалните способности.
Този начин за регулиране на капитала идва в съображение и тогава, когато той се придобива от дадено лице или група хора чрез средствата за производство (към тях принадлежи и материалната база), без той, капиталът, да се превръща в лична собственост поради изискванията, изявени първоначално с оглед реализацията на индивидуалните способности.
към текста >>

За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока.
Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки. В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност. За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока. Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока.
към текста >>

98. 08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи GA_23 Същност на социалния въпрос

Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо.
През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно. Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият. Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице.
към текста >>

99. Съдържание GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
към текста >>

100. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Педагогическата основа за Валдорфското училище
Педагогическата основа за Валдорфското училище
към текста >>

Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот.
към текста >>

Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек.
към текста >>

Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището.
към текста >>

Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището. Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение.
към текста >>

Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището. Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение.
към текста >>

Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището.
Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището. Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение.
към текста >>

Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота.
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота. В днешно време такъв дух може прекалено лесно да възникне, защото хората са започнали да чувстват изцяло ролята за неотдавнашното разрушение на цивилизацията, която изигра нашата погълнатост в материалистичния начин на живот и мислене в последните две десетилетия. Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена.
към текста >>

Следователно, това е едно от условията за разглеждане, когато се планира основаването на каквато и да е институция като Валдорфското училище.
Следователно, това е едно от условията за разглеждане, когато се планира основаването на каквато и да е институция като Валдорфското училище. Идеализмът трябва да работи в духа на учебния план и методология на училището. Но трябва и да бъде идеализъм, който има силата да събужда у младите и растящи човешки същества силите и уменията, от които те ще имат нужда в по-късния си живот, за да имат пособията за работа в модерното общество и за да добиват за себе си адекватна прехрана.
към текста >>

Идеализмът трябва да работи в духа на учебния план и методология на училището.
Следователно, това е едно от условията за разглеждане, когато се планира основаването на каквато и да е институция като Валдорфското училище. Идеализмът трябва да работи в духа на учебния план и методология на училището. Но трябва и да бъде идеализъм, който има силата да събужда у младите и растящи човешки същества силите и уменията, от които те ще имат нужда в по-късния си живот, за да имат пособията за работа в модерното общество и за да добиват за себе си адекватна прехрана.
към текста >>

Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия.
Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия. Разбира се, децата трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти. В тази рамка обаче педагогическите идеали и учебен план ще добият форма, която възниква от знанието за човешкото същество и реалния живот.
към текста >>

Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации.
Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации. От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили. От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
към текста >>

Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук. Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие. Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел. Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене. Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>

Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук. Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие. Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел. Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене. Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>

Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук. Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие. Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел. Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене. Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>

101. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>

102. 05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата GA_26 Мистерията на Михаил

Така искащият да бъде деятелен в своята работа член може да стане едно подготвително училище за училището на посветените.
Така искащият да бъде деятелен в своята работа член може да стане едно подготвително училище за училището на посветените. Върху това искаше да обърне силно внимание Коледното Празненство; и който правилно разбира това празненство, ще продължава да следва по-нататък така дадена та насока, докато за обществото се създаде достатъчно разбиране и с това на него се поставят нови задачи.
към текста >>

103. 18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман GA_26 Мистерията на Михаил

Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха.
Влиянието на Ариман върху човека в този миров слой е възможно и може да действува опустошително за това, защото в този слой родственото на човека божествено действие е умряло. Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха.
към текста >>

104. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

Персефона слиза, за да доведе природата в нейната първоначална посока, в нейното първоначално ориентиране.
Срещу това събитие, което става като космическо събитие на Земята, стои слизането на Логоса за човечеството. Персефона слиза, за да доведе природата в нейната първоначална посока, в нейното първоначално ориентиране. На основата на това трябва да има ритъм; защото процесите в природата стават ритмично. Логосът слиза в човечеството. Това става веднъж в цялото развитие на човечеството. Защото това развитие е само един член, едно звено в един гигантски миров ритъм, в който човечеството преди то да стане човек е било нещо съвършено различно и след това ще бъде нещо съвършено различно, докато растителния живот се повтаря като такъв в кратки ритми.
към текста >>

Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека божествено-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека.
Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека божествено-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека.
към текста >>

105. 40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота GA_26 Мистерията на Михаил

Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство.
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на Волята на божествено-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно. Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло. И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете. Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди. Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите. Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
към текста >>

И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията. И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството. Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество. Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос. И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>

По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман.
Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително. Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества. В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман. На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
към текста >>

106. 46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане? GA_26 Мистерията на Михаил

За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества. Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност. За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят. Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него. Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя. Бележка на превод. /.
към текста >>

107. 3. Явленията на живота GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Една сила, която всъщност е първоначално космическа, определена да действува влъчващо се върху Земята, действува от белите дробове или от черния дроб.
в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта. През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече. През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили. Обаче човекът ги носи индивидуализирани в себе си още от своето зародишно вре ме. Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя живот от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие. Една сила, която всъщност е първоначално космическа, определена да действува влъчващо се върху Земята, действува от белите дробове или от черния дроб.
към текста >>

108. 15. Метод на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм.
Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий.
към текста >>

109. 18. Лечебна евритмия GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се практикува педагогическа Евритмия.
Но това, което е било намерено по художествен начин, може да бъде развито в две други посоки. Една от тези посоки е педагогическата. Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се практикува педагогическа Евритмия. Важното при това е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло. В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия.
към текста >>

110. Съдържание GA_28 Моят жизнен път

XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
към текста >>

111. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

баща му го изпраща в реалното училище във Винер Нойщат, искайки да го подготви за бъдещата му кариера – на ж.п. инженер.
На 11 г. баща му го изпраща в реалното училище във Винер Нойщат, искайки да го подготви за бъдещата му кариера – на ж.п. инженер. Ежедневно се придвижва между двете селища – едното на унгарска територия, другото – на австрийска. Както и всеки ден да се движи между двата свята. Копнее да срещне учители – личности, на които да подражава, – но първите две години не намира такива.
към текста >>

Става член на Немската читалня на Висшето техническо училище, а покъсно библиотекар и неин председател.
Младият Щайнер е изключително социално ориентиран човек. Младежките му приятелства имат специално значение за него. Той винаги е на различно мнение и успява да го отстоява, запазвайки доверието и обичта на приятелите си. Става антивагнерианец, приемайки само чистата музика. Става член на Немската читалня на Висшето техническо училище, а покъсно библиотекар и неин председател. Навлиза в социалния живот на Австрия, проследявайки парламентарните и партийни борби.
към текста >>

След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
към текста >>

Първоначално защитава доктората си в Росток, при проф.
Във Ваймар прекарва почти 7 години. Въпреки многото си контакти, Щайнер е душевно самотен. Той посещава другите, но те не могат да го посетят. Първоначално защитава доктората си в Росток, при проф. Хайнрих фон Щайн. После завършва своята „Философия на свободата“, търсейки мнението на Едуард фон Хартман, но последният не може да следва идеята на Щайнер и остава в светогледа на феноменализма. Щайнер с удоволствие се потапя в душите и светогледите на обкръжението. Директорът на Архива е Зуфан, а с Херман Грим ги свързва фантазията, като извор на духовни откровения, но последният не достига до разбирането ѝ, а само до изживяването. Един дух на платонизъм се носи в Архива на Гьоте и Шилер.
към текста >>

Става учител в Берлинското общообразователно училище за работещи, започвайки с история и ораторско изкуство, разширявайки с естествени науки, печели симпатиите, достигайки аудитория от 7000 печатари.
Става учител в Берлинското общообразователно училище за работещи, започвайки с история и ораторско изкуство, разширявайки с естествени науки, печели симпатиите, достигайки аудитория от 7000 печатари. Духовното му виждане наблюдава една „масова душа, обхванала представите, съжденията“ на дремещите им души. Както със ,,Списанието“ преживява бюргерския живот, така и с преподаването изживява пролетариата, т.е. движещите сили на епохата.
към текста >>

Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин.
Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят. Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел. Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията. Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин. Но след конгреса в Мюнхен раздялата е неминуема. По отношение на духовните истини не може да има компромиси. Рудолф Щайнер вече е издал ,,Теософия“ и ,,Как се постигат познания за висшите светове“.
към текста >>

112. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Първоначално бил назначен на една малка ж.п.
Обичаше да разказва как е изпълнявал службата си в манастира и как са му преподавали монасите. По-късно станал ловец на служба при граф Хойос. Тази фамилия е притежавала поземлен имот в Хорн. Там баща ми се запознал с майка ми. Тогава напуснал ловджийската служба и постъпил на работа като телеграфист в австрийските Южни железници. Първоначално бил назначен на една малка ж.п. гара в Южна Щирия. После го изпратили в село Кралевец на унгарско-хърватската граница. По това време се оженил за майка ми. Моминското ѝ име е Блие. Тя произхожда от стар род от Хорн.
към текста >>

Когато станах на възрастта за тръгване на училище, бях изпратен в селското училище.
Баща ми беше малко угрижен поради факта, че твърде рано се научих да чета и пиша. Когато станах на възрастта за тръгване на училище, бях изпратен в селското училище. Учителят беше възрастен господин, за когото преподаването представляваше досадно занимание. За мен обаче неговото преподаване беше също толкова досадно. Изобщо не вярвах, че с негова помощ бих могъл да науча нещо. Защото той често идваше вкъщи заедно с жена си и синчето си. Това синче според тогавашните ми разбирания беше пълен негодник, а аз си бях втълпил, че не може да се научи нищо от човек, който има такъв син.
към текста >>

Веднъж този негодяй, който също учеше в нашето училище, си направи удоволствието да натопи дървена треска във всички мастилници в училище и да очертае около тях мастилени кръгове.
За мен обаче неговото преподаване беше също толкова досадно. Изобщо не вярвах, че с негова помощ бих могъл да науча нещо. Защото той често идваше вкъщи заедно с жена си и синчето си. Това синче според тогавашните ми разбирания беше пълен негодник, а аз си бях втълпил, че не може да се научи нищо от човек, който има такъв син. Тогава обаче се случи още нещо „ужасно“. Веднъж този негодяй, който също учеше в нашето училище, си направи удоволствието да натопи дървена треска във всички мастилници в училище и да очертае около тях мастилени кръгове. Баща му ги видя. Повечето от учениците вече си бяха тръгнали. Аз, синът на учителя и още неколцина момчета още бяхме там. Даскалът беше извън себе си и започна да ругае. Аз бях убеден, че дори щеше да почне да „реве“, ако гласът му не ставаше все по-пресипнал.
към текста >>

И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище!
Жената на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце. Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е сътворило подобно нещо. Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се. И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище! “ Оттогава баща ми сам започна да ме учи. Така че сега с часове стоях при него в канцеларията му и трябваше да пиша и чета, докато той междувременно изпълняваше служебните си задължения.
към текста >>

Когато нямаше училище, всеки ден ходех дотам много рано сутрин, натоварен с глинен съд за вода.
На половин час пеша от Нойдьорфл се намира Зауербрун, в който има извор с минерална вода, съдържаща желязо и въглероден двуокис. Пътят дотам минаваше покрай ж.п. линията и отчасти през красиви гори. Когато нямаше училище, всеки ден ходех дотам много рано сутрин, натоварен с глинен съд за вода. Той побираше около три-четири литра. Можех да го напълня от извора безплатно. След това на обяд семейството ми можеше да се наслади на притежаващата отличен вкус искряща вода.
към текста >>

Не че се облагодетелствах кой знае колко от уроците му в училище.
На този помощник-учител съм много задължен. Не че се облагодетелствах кой знае колко от уроците му в училище. И при тях не беше много по-различно, отколкото в Потшах. Веднага след преселването ни в Нойдьорфл бях изпратен в тамошното училище. То се състоеше от една класна стая, в която се преподаваше на момчета и момичета в пет класа. Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“. Беше чисто и просто невъзможно да се прави нещо друго освен да оставиш душата си да се рее в глуповат унес и да преписваш почти механично с ръка.
към текста >>

Веднага след преселването ни в Нойдьорфл бях изпратен в тамошното училище.
На този помощник-учител съм много задължен. Не че се облагодетелствах кой знае колко от уроците му в училище. И при тях не беше много по-различно, отколкото в Потшах. Веднага след преселването ни в Нойдьорфл бях изпратен в тамошното училище. То се състоеше от една класна стая, в която се преподаваше на момчета и момичета в пет класа. Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“. Беше чисто и просто невъзможно да се прави нещо друго освен да оставиш душата си да се рее в глуповат унес и да преписваш почти механично с ръка. Целия час помощник-учителят трябваше да се справя почти сам. „Учителят“ се появяваше в училище изключително рядко.
към текста >>

„Учителят“ се появяваше в училище изключително рядко.
Веднага след преселването ни в Нойдьорфл бях изпратен в тамошното училище. То се състоеше от една класна стая, в която се преподаваше на момчета и момичета в пет класа. Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“. Беше чисто и просто невъзможно да се прави нещо друго освен да оставиш душата си да се рее в глуповат унес и да преписваш почти механично с ръка. Целия час помощник-учителят трябваше да се справя почти сам. „Учителят“ се появяваше в училище изключително рядко. Той беше същевременно и селски нотариус и се говореше, че на тази служба имал толкова много работа, че не можел да води и учебните занятия.
към текста >>

Скоро след постъпването ми в нойдьорфлското училище, открих в стаята му учебник по геометрия.
И въпреки всичко се научих да чета добре сравнител но рано. Благодарение на това помощник-учителят можа да внесе в моя живот това, което даде посока на по-нататъшното ми развитие. Скоро след постъпването ми в нойдьорфлското училище, открих в стаята му учебник по геометрия. С учителя бяхме в толкова добри отношения, че той веднага ми зае книгата за известно време. С ентусиазъм се задълбочих в нея. Седмици наред душата ми беше изцяло погълната от равенства, подобия на триъгълници, четириъгълници и многоъгълници. Блъсках си главата над въпроса къде всъщност се пресичат паралелите. Теоремата на Питагор ме омагьосваше.
към текста >>

Едната започваше от училището, а другата – от двора на свещеника.
Минеше ли се покрай гробището и още малко разстояние, се стигаше до същинското село. То се състоеше от две редици къщи. Едната започваше от училището, а другата – от двора на свещеника. Между двете редици течеше поток, а на двата му бряга се издигаха величествени орехови дървета. Във връзка с тях между децата от училището се провеждаше нещо като първенство. Когато орехите започваха да зреят, момчетата и момичетата замерваха клоните им с камъни и по този начин се запасяваха с орехи за зимата. През есента не се говореше почти за нищо друго освен за количеството на добитите орехи. Този, който беше събрал най-много, бе найуважаваният.
към текста >>

Във връзка с тях между децата от училището се провеждаше нещо като първенство.
Минеше ли се покрай гробището и още малко разстояние, се стигаше до същинското село. То се състоеше от две редици къщи. Едната започваше от училището, а другата – от двора на свещеника. Между двете редици течеше поток, а на двата му бряга се издигаха величествени орехови дървета. Във връзка с тях между децата от училището се провеждаше нещо като първенство. Когато орехите започваха да зреят, момчетата и момичетата замерваха клоните им с камъни и по този начин се запасяваха с орехи за зимата. През есента не се говореше почти за нищо друго освен за количеството на добитите орехи. Този, който беше събрал най-много, бе найуважаваният. И след това постепенно се слизаше надолу – чак до мен, последния, който като „пришълец в селото“ нямаше право да участва в това състезание.
към текста >>

Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция.
Освен помощник-учителя, от личностите, участващи в училищното ръководство, обичах и свещеника. Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция. Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми. Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година. Беше енергичен унгарски патриот. Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия. Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски език, с които се запознавах поради факта, че помощник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание.
към текста >>

Веднъж той дойде в училището, събра около себе си в малката учителска стая „по-зрелите“ ученици, към които се числях и аз, разгърна една скица, която беше начертал, и ни обясни астрономическата система на Коперник.
На този свещеник също съм изключително задължен, особено за силния тласък за по-нататъшната ми духовна ориентация. Веднъж той дойде в училището, събра около себе си в малката учителска стая „по-зрелите“ ученици, към които се числях и аз, разгърна една скица, която беше начертал, и ни обясни астрономическата система на Коперник. При това говорѝ много нагледно за движението на земята около слънцето, за въртенето ѝ около оста си, за наклона на земната ос през лятото и зимата, както и за климатичните зони. Бях изцяло погълнат от това, с дни наред пречертавах скицата, а след това получих от свещеника още един специален урок за слънчевите и лунните затъмнения и тогава насочих цялата си жажда за знания към този предмет.
към текста >>

Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях.
По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно. От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения. Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее.
към текста >>

Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения.
От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения. Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее. Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>

Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях.
В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях. За това те не знаеха нищо. Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях. Там всичко беше насочено към унгарската история. Свещеникът и помощник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската литература. И стана така, че с лекаря от Винер Нойщат в кръгозора ми навлезе един цял нов свят. Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след като си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска литература. Правейки това, той развиваше всевъзможни идеи за красивото и грозното.
към текста >>

Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат.
Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат. Оттогава между политиката чувах и много разговори относно бъдещата ми житейска съдба. На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
към текста >>

113. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

За баща ми от решаващо значение при решението дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище беше намерението му да ми осигури истински добра подготовка за „назначаване на служба“ в железниците.
За баща ми от решаващо значение при решението дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище беше намерението му да ми осигури истински добра подготовка за „назначаване на служба“ в железниците. Представите му в крайна сметка се обединиха в идеята, че трябва да стана железопътен инженер. Това доведе до избора на реалното училище.
към текста >>

Това доведе до избора на реалното училище.
За баща ми от решаващо значение при решението дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище беше намерението му да ми осигури истински добра подготовка за „назначаване на служба“ в железниците. Представите му в крайна сметка се обединиха в идеята, че трябва да стана железопътен инженер. Това доведе до избора на реалното училище.
към текста >>

Първо обаче трябваше да бъде решен въпросът дали изобщо съм достатъчно подготвен за прехода от нойдьорфлското селско училище към някое от този вид училища в съседния град Винер Нойщат.
Първо обаче трябваше да бъде решен въпросът дали изобщо съм достатъчно подготвен за прехода от нойдьорфлското селско училище към някое от този вид училища в съседния град Винер Нойщат. Първо положих приемен изпит за градското училище.
към текста >>

Първо положих приемен изпит за градското училище.
Първо обаче трябваше да бъде решен въпросът дали изобщо съм достатъчно подготвен за прехода от нойдьорфлското селско училище към някое от този вид училища в съседния град Винер Нойщат. Първо положих приемен изпит за градското училище.
към текста >>

На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията.
Що се отнася до мен, плановете, правени за собственото ми житейско бъдеще, не представляваха голям интерес. На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията. Чрез това, което наблюдавах около себе си и откривах в себе си, имах в душата си много неопределени, но изгарящи въпроси за живота и света и исках да науча нещо, за да мога да си отговоря на тях. И малко ме интересуваше в кое училище трябва да стане това.
към текста >>

И малко ме интересуваше в кое училище трябва да стане това.
Що се отнася до мен, плановете, правени за собственото ми житейско бъдеще, не представляваха голям интерес. На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията. Чрез това, което наблюдавах около себе си и откривах в себе си, имах в душата си много неопределени, но изгарящи въпроси за живота и света и исках да науча нещо, за да мога да си отговоря на тях. И малко ме интересуваше в кое училище трябва да стане това.
към текста >>

Представих се много добре на приемния изпит за градското училище.
Представих се много добре на приемния изпит за градското училище. Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания. Оттам си тръгнах с „блестящо“ свидетелство. Това беше чиста радост за родителите ми, помощник-учителя, свещеника, както и за мнозина от първенците на Нойдьорфл. Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи децата на едно-друго“.
към текста >>

Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи децата на едно-друго“.
Представих се много добре на приемния изпит за градското училище. Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания. Оттам си тръгнах с „блестящо“ свидетелство. Това беше чиста радост за родителите ми, помощник-учителя, свещеника, както и за мнозина от първенците на Нойдьорфл. Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи децата на едно-друго“.
към текста >>

От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище.
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище. Така че няколко дни след това бях на приемния изпит за него. Там не се получи толкова добре, колкото преди, но все пак бях приет. Беше октомври 1872 г.
към текста >>

Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на един от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат.
По време на обедната пауза оставах във Винер Нойщат. Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на един от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат. Родителите ми ѝ бяха споделили своята загриженост за това къде ще се храня, когато ходя на училище. Тя изяви готовност да ми дава безплатно обяд в дома си и да ме приема всеки път, когато имам нужда.
към текста >>

Родителите ми ѝ бяха споделили своята загриженост за това къде ще се храня, когато ходя на училище.
По време на обедната пауза оставах във Винер Нойщат. Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на един от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат. Родителите ми ѝ бяха споделили своята загриженост за това къде ще се храня, когато ходя на училище. Тя изяви готовност да ми дава безплатно обяд в дома си и да ме приема всеки път, когато имам нужда.
към текста >>

Също и ставащото в училище и това, което самият аз трябваше да правя там, първоначално преминаваха покрай душата ми, без да събудят кой знае какъв жив интерес.
Също и ставащото в училище и това, което самият аз трябваше да правя там, първоначално преминаваха покрай душата ми, без да събудят кой знае какъв жив интерес. В първите два класа ми беше много трудно да следвам останалите. Едва през втория срок на втората година ми потръгна по-добре. Чак тогава станах „добър ученик“.
към текста >>

В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“. Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия.
към текста >>

Друга статия в годишника на училището беше написана от него.
Друга статия в годишника на училището беше написана от него. Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот. Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността. Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене. Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения.
към текста >>

С тези чувства преминах през живота по време на трети и четвърти клас на реалното училище.
Казвах си, че човек може да има правилно отношение към преживяването на духовния свят с душата си само ако начинът му на мислене се оформи в себе си така, че да може да проникне до същността на природните явления. С тези чувства преминах през живота по време на трети и четвърти клас на реалното училище. Подчинявах всичко, което научавах, на това да се приближа към посочената цел.
към текста >>

Поради дългия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа.
Четенето на Кант се натъкна на всякакви препятствия в обстоятелствата от външния ми живот. Поради дългия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа. Вечер не се прибирах вкъщи преди шест. След това трябваше да се справям с безкрайно количество домашни работи. А в неделите се посвещавах почти изключително на конструктивната геометрия. Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете. Така че за четене на „Критика на чистия разум“ точно тогава почти не ми оставаше време.
към текста >>

От него се научих да подвързвам книги и през ваканцията между четвърти и пети клас на реалното училище сам си подвързах учебниците.
Всичко това не ме отвличаше от нещата, свързани с вършенето на практически дейности и развитието на човешки умения. Оказа се, че един от служителите, които сменяха баща ми, разбираше от книговезство. От него се научих да подвързвам книги и през ваканцията между четвърти и пети клас на реалното училище сам си подвързах учебниците. Също така по време на тази ваканция научих стенографията без учител. Въпреки това после участвах в курса по стенография, който се предлагаше от пети клас нагоре.
към текста >>

Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
Имаше и достатъчно възможности за практическа работа. На родителите ми бяха дали неголяма градина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата. Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз. Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
към текста >>

Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище.
В нея се изправих пред една „голяма“ за тогавашните ми разбирания библиотека. Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него. Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него. И всеки път, когато можеше да го посетя, трябваше да му разказвам за впечатленията си от прочетеното. Така той всъщност стана мой учител в областта на поезията. Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище. В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг.
към текста >>

Благодарение на тях можах да усвоя аналитичната геометрия, тригонометрията, а също и диференциалното и интегралното смятане, много преди да започнем да ги изучаваме в училище.
Едно друго събитие оказа дълбоко влияние в живота ми. Научих за самоучителите по математика, написани от Любсен. Благодарение на тях можах да усвоя аналитичната геометрия, тригонометрията, а също и диференциалното и интегралното смятане, много преди да започнем да ги изучаваме в училище. Това ми даде възможност да се върна отново към четене на книгата „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Защото сега, благодарение на математическите си знания, вече можех да я разбера подобре. Междувременно бяхме стигнали до курса по физика, последван от този по химия, и това прибави нов набор загадки на човешкото знание към старите. Учителят по химия беше забележителен човек. Той водеше часовете си почти изключително въз основа на опити.
към текста >>

Въпреки че в училище получавах най-добрите оценки по история, дотогава тя беше останала малко встрани от мен.
Един ден по онова време при един антиквар във Винер Нойщат открих световната история на Ротек. Въпреки че в училище получавах най-добрите оценки по история, дотогава тя беше останала малко встрани от мен. Сега за мен тя се превърна в нещо вътрешно. Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му. Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит. Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище.
към текста >>

Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище.
Въпреки че в училище получавах най-добрите оценки по история, дотогава тя беше останала малко встрани от мен. Сега за мен тя се превърна в нещо вътрешно. Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му. Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит. Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище. Но се опитвах да оживя тези часове с всичко, което бях научил извън тях. По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище.
към текста >>

По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище.
Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му. Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит. Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище. Но се опитвах да оживя тези часове с всичко, което бях научил извън тях. По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище.
към текста >>

Защото не бих могъл да кажа друго, освен че възприемах знанията, които ми бяха преподавани в училище, сякаш като насън.
Много съм благодарен за тези помощни часове. Докато трябваше да предавам взетия материал на другите, сам в известен смисъл съзрявах за него. Защото не бих могъл да кажа друго, освен че възприемах знанията, които ми бяха преподавани в училище, сякаш като насън.
към текста >>

Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо.
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения. От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо. Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя. Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план. След известно време успях да разбера какво е то. Той беше привърженик на философията на Хербарт. Самият той не споменаваше нищо за това.
към текста >>

Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя.
От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо. Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя. Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план. След известно време успях да разбера какво е то. Той беше привърженик на философията на Хербарт. Самият той не споменаваше нищо за това. Но аз прозрях нещата.
към текста >>

Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище.
Часовете му ми създаваха много работа. Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски. Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство. Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци. Скоро получих за ученик един гимназист.
към текста >>

Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование.
Часовете му ми създаваха много работа. Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски. Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство. Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци. Скоро получих за ученик един гимназист. Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с помощта на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование. Преподавах му и по латински и гръцки, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
към текста >>

А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци.
Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски. Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство. Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци. Скоро получих за ученик един гимназист. Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с помощта на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование. Преподавах му и по латински и гръцки, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
към текста >>

Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история.
Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история. Той преподаваше по история и география. В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител. По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение.
към текста >>

Но в училище не забелязваха това.
Той преподаваше по история и география. В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител. По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи. Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот. С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител. Между тях съществуваше красива хармония. Смятам, че за мен беше от голямо значение, че имах шанса да получа знания по съвременна история тъкмо по този начин.
към текста >>

В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи.
В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител. По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи. Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот. С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител. Между тях съществуваше красива хармония. Смятам, че за мен беше от голямо значение, че имах шанса да получа знания по съвременна история тъкмо по този начин.
към текста >>

Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат.
Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията. И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език. Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат. Поради тези факти той недолюбваше Унгария. И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г. показаха на Унгария „кой е господарят“. Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник. Градусът на споровете понякога се покачваше наистина много.
към текста >>

114. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена.
От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена. По този начин трябваше да ми бъде предоставена възможността всеки ден да пътувам до Виена и обратно. Така семейството ми се премести в Инцерсдорф ам Винерберге. Ж.п. гарата се намираше на голямо разстояние от селото в уединена непривлекателна местност.
към текста >>

от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии.
През летните месеци на 1879 г. от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии. През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци.
към текста >>

Реших да се подготвя за учител в реално училище.
През летните месеци на 1879 г. от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии. През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци. Това беше възможно, в случай че ходя на лекции, чието съдържание можех по-късно да наваксам с четене, ако се наложеше да отсъствам от тях, но не и ако трябваше редовно да посещавам упражненията по чертане.
към текста >>

От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер. През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>

Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище.
В университета можех да посещавам и някои отделни лекции. Много се радвах например на хербартианеца Роберт Цимерман. Той изнасяше лекции по „Практическа философия“. Слушах една част от лекциите му, в която разглеждаше основните принципи на етиката. Редувах лекциите: един ден обикновено ходех при него, а на другия – при Франц Брентано, който по същото време четеше лекции по същия предмет. Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище. Дълбоко ме впечатляваше фактът, че се запознавах с философията не просто от книгите, а че я чувах от устата на самите философи.
към текста >>

Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище.
Тези лекции ми действаха силно стимулиращо. Дълбоко ме вълнуваше разликата в разбиранията на Шрьоер и Цимерман. Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище. Там за първи път прочетох „Фауст“ на Гьоте. Наистина чак до деветнадесетата си година, когато бях подтикнат от Шрьоер, не бях стигнал до това произведение. Тогава обаче то спечели силния ми интерес и ме занимаваше интензивно. Шрьоер тъкмо беше публикувал своето издание на първата част. От него се запознах с нея.
към текста >>

На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот.
Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати. Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят. На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот. Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик.
към текста >>

Лекциите, които бях записал във Висшето техническо училище, винаги трябваше да приключват със съответните изпити.
Лекциите, които бях записал във Висшето техническо училище, винаги трябваше да приключват със съответните изпити. Тъй като ми беше отпусната стипендия, която можеше да бъде продължена само ако всяка година показвах определен успех в следването си.
към текста >>

115. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Заедно с тези двама мои приятели ходехме на „упражненията по устно и писмено изложение“, водени от Шрьоер във висшето училище.
Заедно с тези двама мои приятели ходехме на „упражненията по устно и писмено изложение“, водени от Шрьоер във висшето училище. От тях ние тримата, а и някои други, получавахме най-голямо вдъхновение. Ние, младите, имахме възможност да представяме това, което раждаше духът ни, а Шрьоер обсъждаше всичко с нас и възвисяваше душите ни чрез великолепния си идеализъм и благородната си способност да въодушевява.
към текста >>

По това време създадох най-искрено приятелство с един младеж, който беше дошъл във виенското Висше техническо училище от немска Трансилвания.
По това време създадох най-искрено приятелство с един младеж, който беше дошъл във виенското Висше техническо училище от немска Трансилвания. И него срещнах за първи път на упражненията при Шрьоер. По време на тях той говорѝ за писмената си работа върху песимизма. В нея оживяваше всичко, което Шопенхауер беше изложил за този вид отношение към живота. Към него се прибавяше и собственото песимистично житейско настроение на младежа. Аз предложих да говоря на противоположната тема.
към текста >>

Беше завършил училище като бедно момче в Херманщат и още там се налагало да се издържа от частни уроци.
Често часове наред стоях при него в стаята му и с удоволствие го слушах да ми чете стиховете си. Към духовните ми стремления от това време той също показваше топъл интерес. Макар че от нещата, с които се занимавах тогава, се вълнуваше по-малко, отколкото от личните си чувства към мен. Той беше обвързан с много прекрасни приятелства, а също и с младежка любов. Нуждаеше се от тях в живота си, който беше наистина труден. Беше завършил училище като бедно момче в Херманщат и още там се налагало да се издържа от частни уроци. Тогава му хрумнала гениалната идея да продължи да дава уроци на частните си ученици в Херманщат от Виена чрез кореспонденция. Науките във висшето училище малко го интересуваха. Веднъж все пак пожела да се яви на един изпит по химия. Не беше ходил на нито една лекция и не се беше докосвал до учебник по химия. В последната нощ преди изпита прочете една извадка от целия материал, която беше направил един друг приятел.
към текста >>

Науките във висшето училище малко го интересуваха.
Макар че от нещата, с които се занимавах тогава, се вълнуваше по-малко, отколкото от личните си чувства към мен. Той беше обвързан с много прекрасни приятелства, а също и с младежка любов. Нуждаеше се от тях в живота си, който беше наистина труден. Беше завършил училище като бедно момче в Херманщат и още там се налагало да се издържа от частни уроци. Тогава му хрумнала гениалната идея да продължи да дава уроци на частните си ученици в Херманщат от Виена чрез кореспонденция. Науките във висшето училище малко го интересуваха. Веднъж все пак пожела да се яви на един изпит по химия. Не беше ходил на нито една лекция и не се беше докосвал до учебник по химия. В последната нощ преди изпита прочете една извадка от целия материал, която беше направил един друг приятел. След което заспа. Въпреки това отиде на изпита заедно с този приятел.
към текста >>

Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена.
С един друг съученик от Винер Нойщат ми се случи нещо подобно. Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена. Там обаче прекарвахме дълго време заедно. Той също можеше да навлезе твърде малко в това, което ме вълнуваше вътрешно в областта на познанието. Следваше химия. Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха. По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност.
към текста >>

Станах член на „Немската читалня на Висшето техническо училище“.
По това време навлязох в студентския живот на Виена. Станах член на „Немската читалня на Висшето техническо училище“. По време на неговите събрания и на по-малки срещи обстойно се обсъждаха актуалните политически и културни събития. Дискусиите даваха възможност да се проявят всички възможни и невъзможни гледни точки, които биха могли да имат младите хора. Особено когато трябваше да се избират членове на ръководството, имаше бурно стълкновение между мненията. Голям интерес представляваха споровете сред младежите във връзка със събитията в обществения живот на Австрия. Беше времето, в което националните партии започваха да се самоопределят все по-отчетливо.
към текста >>

116. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

На три от тях трябваше да преподавам само подготвителни уроци за основното училище, а после да им помагам да си готвят уроците в средното училище.
В педагогическата област съдбата ми възложи една специална задача. Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета. На три от тях трябваше да преподавам само подготвителни уроци за основното училище, а после да им помагам да си готвят уроците в средното училище. Четвъртото, което беше на около десет години, отначало ми беше поверено за цялостно възпитание. То беше проблемното дете за родителите, особено за майката. Когато влязох в тяхната къща, то едва беше усвоило най-началните елементи на четенето, писането и смятането. Смятаха го за изостанало във физическото и умственото му развитие в толкова голяма степен, че в семейството се съмняваха изобщо в способността му да учи. Мисленето му беше бавно и мудно.
към текста >>

Бях удовлетворен, че в течение на две години момчето навакса материала от основното училище и можа да издържи зрелостния изпит в гимназията.
Благодарение на нея преминах през същинска школа по физиология и психология. Осъзнах, че възпитанието и преподаването трябва да се превърнат в изкуство, в основата на което лежи действителното познаване на човека. Налагаше се щателно да се придържам към принципа на икономията. Често за половин час учебно занятие трябваше да се подготвям цели два часа, за да изложа учебния материал така, че след това да мога във възможно най-кратко време и с възможно най-малко напрягане на духовните и физическите сили на момчето да извлека максимум от неговата способност за постижения. Последователността на учебните предмети трябваше да бъде грижливо премисляна и целият дневен режим да се направи по подходящия начин. Бях удовлетворен, че в течение на две години момчето навакса материала от основното училище и можа да издържи зрелостния изпит в гимназията. Здравословното му състояние също значително се подобри. Съществуващата хидроцефалия бе овладяна и чувствително отслабна. Можах да направя на родителите предложение да изпратят момчето в общественото училище. Струваше ми се необходимо житейското му развитие да премине в компанията на други момчета. Останах като възпитател в семейството много години и се посветих поспециално на това момче, което винаги направлявах по такъв начин, че обучението му в училище да не пречи на домашните му занимания и те да продължат в духа, в който бяха започнали.
към текста >>

Можах да направя на родителите предложение да изпратят момчето в общественото училище.
Често за половин час учебно занятие трябваше да се подготвям цели два часа, за да изложа учебния материал така, че след това да мога във възможно най-кратко време и с възможно най-малко напрягане на духовните и физическите сили на момчето да извлека максимум от неговата способност за постижения. Последователността на учебните предмети трябваше да бъде грижливо премисляна и целият дневен режим да се направи по подходящия начин. Бях удовлетворен, че в течение на две години момчето навакса материала от основното училище и можа да издържи зрелостния изпит в гимназията. Здравословното му състояние също значително се подобри. Съществуващата хидроцефалия бе овладяна и чувствително отслабна. Можах да направя на родителите предложение да изпратят момчето в общественото училище. Струваше ми се необходимо житейското му развитие да премине в компанията на други момчета. Останах като възпитател в семейството много години и се посветих поспециално на това момче, което винаги направлявах по такъв начин, че обучението му в училище да не пречи на домашните му занимания и те да продължат в духа, в който бяха започнали. Тогава ми се предостави и споменатият по-горе случай да разширя знанията си по гръцки и по латински, тъй като трябваше да помагам на това и на още едно момче от семейството да си готвят уроците в гимназиалния курс.
към текста >>

Останах като възпитател в семейството много години и се посветих поспециално на това момче, което винаги направлявах по такъв начин, че обучението му в училище да не пречи на домашните му занимания и те да продължат в духа, в който бяха започнали.
Бях удовлетворен, че в течение на две години момчето навакса материала от основното училище и можа да издържи зрелостния изпит в гимназията. Здравословното му състояние също значително се подобри. Съществуващата хидроцефалия бе овладяна и чувствително отслабна. Можах да направя на родителите предложение да изпратят момчето в общественото училище. Струваше ми се необходимо житейското му развитие да премине в компанията на други момчета. Останах като възпитател в семейството много години и се посветих поспециално на това момче, което винаги направлявах по такъв начин, че обучението му в училище да не пречи на домашните му занимания и те да продължат в духа, в който бяха започнали. Тогава ми се предостави и споменатият по-горе случай да разширя знанията си по гръцки и по латински, тъй като трябваше да помагам на това и на още едно момче от семейството да си готвят уроците в гимназиалния курс.
към текста >>

117. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Защото в съдържанието ѝ имаше нещо отблъскващо за мен и антипатията към този начин на представяне на свръхсетивното навярно първоначално щеше да ми попречи да напредвам по пътя, който ми беше предначертан.
По времето, когато у мен все повече се утвърждаваха конкретни възгледи за повтарящите се земни животи, се запознах с теософското движение, основано от Е. П. Блаватска. „Езотеричен будизъм“ на Синет попадна в ръцете ми от един приятел, с когото говорех за тези неща. Тази книга, първото, с което се запознах в областта на теософията, не ми направи никакво впечатление. Радвах се, че не съм я прочел, преди да се появят вижданията, произлизащи от собствения ми душевен живот. Защото в съдържанието ѝ имаше нещо отблъскващо за мен и антипатията към този начин на представяне на свръхсетивното навярно първоначално щеше да ми попречи да напредвам по пътя, който ми беше предначертан.
към текста >>

118. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

Първоначално появата на „Хомункулус“ увеличи трудностите в моята душа.
На мен обаче „Хомункулус“ направи много дълбоко впечатление. Той показваше, така ми се струваше, силите, действащи в съвременната цивилизация по духовно помрачаващ начин. В него откривах сериозно предупреждение към епохата. Но също така се затруднявах да заема някаква позиция спрямо Хамерлинг. Първоначално появата на „Хомункулус“ увеличи трудностите в моята душа. У Хамерлинг виждах личност, която в някакъв смисъл сама беше откровение на епохата. Поглеждах назад към времето, в което Гьоте и съратниците му бяха довели идеализма до достойна за човека висота. Изпитвах необходимост да проникна в света на истинския дух през портата на този идеализъм. Той ми се струваше като великолепната сянка, хвърляна в душата на човека не от сетивния свят, а падаща във вътрешното му същество от един духовен свят, която поставя изискването от самата нея да се стигне до света, който я хвърля.
към текста >>

119. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Утвърждавах, че съгласно Гьоте човекът с обикновеното си съзнание първоначално е далече от истинската същност на обкръжаващия го свят.
В публикуваните ми дотогава съчинения бях разтълкувал неговия познавателен метод по следния начин. Утвърждавах, че съгласно Гьоте човекът с обикновеното си съзнание първоначално е далече от истинската същност на обкръжаващия го свят. От тази отдалечена позиция се поражда стремежът преди познаването на света в душата първо да се развият познавателни сили, които отсъстват в обикновеното съзнание.
към текста >>

120. X. Философия на свободата GA_28 Моят жизнен път

Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“.
Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие. Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>

121. XI. За мистиката и мистиците GA_28 Моят жизнен път

За мен вътрешната топлина на душевното преживяване се появяваше точно тогава, когато запечатвах в ясни идеи първоначално неопределеното преживяване на духовния свят.
За мен вътрешната топлина на душевното преживяване се появяваше точно тогава, когато запечатвах в ясни идеи първоначално неопределеното преживяване на духовния свят. Често си казвах: „Как само не могат да разберат тези мистици топлотата, душевната интимност, която човек изпитва, когато живее в общение с духовно проникнатите идеи! “ За мен този жив контакт с идеите винаги беше начин за лично общуване с духовния свят.
към текста >>

122. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Но макар и от вглъбяването ми в приказката първоначално да не спечелих нищо за работата си върху Гьоте, това вглъбяване извика у мен изобилие от душевни импулси.
Но макар и от вглъбяването ми в приказката първоначално да не спечелих нищо за работата си върху Гьоте, това вглъбяване извика у мен изобилие от душевни импулси. За мен това, което се вля в душата ми във връзка с тази приказка, стана важен материал за медитация. Отново и отново се връщах към нея. Тези занимания подготвяха у мен настройката, с която по-късно пристъпих към ваймарската си работа.
към текста >>

123. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Вижданията на лекаря относно терапията на внушението може и да са изиграли роля при опита му за лечение, но никой не би могъл да отрече, че твърдението на приятелката ми свидетелства за необикновената енергия, с която тя говореше по достоен за внимание начин, изхождайки от духа, живеещ във Виенското медицинско училище тъкмо по времето, когато то беше в своя разцвет.
„Как мога да лекувам някого, който не държи на думата си? “ Нима някой би повярвал – така каза тя, – че един толкова знаменит лекар може да е толкова наивен? Как бихме могли да искаме да изцерим нещо така дълбоко вкоренено в природата чрез едно обещание? “ Не е важно дали тя имаше пълно право. Вижданията на лекаря относно терапията на внушението може и да са изиграли роля при опита му за лечение, но никой не би могъл да отрече, че твърдението на приятелката ми свидетелства за необикновената енергия, с която тя говореше по достоен за внимание начин, изхождайки от духа, живеещ във Виенското медицинско училище тъкмо по времето, когато то беше в своя разцвет.
към текста >>

124. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Зад себе си официално имах реалното училище, а не гимназия, въпреки че бях получил гимназиално образование благодарение на частните уроци, които давах по програмата на гимназията, и на самостоятелната си подготовка.
За неопределен период от време отново бях изправен пред задача, която не ми беше дадена по повод на някакво външно събитие, а беше следствие от вътрешния процес на развитие на възгледите ми за света и живота. На същия се дължеше и че държах докторския си изпит в Росток, представяйки своя труд „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“. Външни обстоятелства направиха така, че да не мога да положа изпита във Виена. Зад себе си официално имах реалното училище, а не гимназия, въпреки че бях получил гимназиално образование благодарение на частните уроци, които давах по програмата на гимназията, и на самостоятелната си подготовка. Това изключваше възможността да получа докторска степен в Австрия. Бях се самообучавал задълбочено в областта на философията, но имах зад себе си официален курс на обучение, който ме изключваше от всичко, което дава достъп до следването на философия.
към текста >>

125. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

По време на банкета при мен дойде синът на Хекел, с когото се бях запознал във Ваймар, където посещаваше художественото училище, и ми каза, че баща му би искал да му бъда представен.
Отначало не изпитвах потребност да се запозная лично с Хекел, за когото ми се наложи да размишлявам много. Тогава дойде шестдесетият му рожден ден. Бях поканен да взема участие в бляскавото тържество, устроено в Йена. Привлече ме чисто човешкият аспект на това празненство. По време на банкета при мен дойде синът на Хекел, с когото се бях запознал във Ваймар, където посещаваше художественото училище, и ми каза, че баща му би искал да му бъда представен. Тогава това направи синът му.
към текста >>

126. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот.
Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание внимание се вслушва във всичко, създадено от духовния живот на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен живот. Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот. Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи. След това тези копнежи се превръщат в реалности в него.
към текста >>

Преди бях чел този Ницше, който беше писал; сега гледах Ницше, който носеше в тялото си идеи от далечни духовни области, които все още проблясваха в красота, въпреки че по пътя си бяха поизгубили от първоначалното си силно сияние.
Преди бях чел този Ницше, който беше писал; сега гледах Ницше, който носеше в тялото си идеи от далечни духовни области, които все още проблясваха в красота, въпреки че по пътя си бяха поизгубили от първоначалното си силно сияние. Една душа, която носеше от минали земни животи огромно богатство от светлина, но не можеше да го доведе до пълния му блясък в този живот. Възхищавах се от написаното от Ницше, а сега зад възхищението си съзерцавах един ярко сияещ образ.
към текста >>

Душевните преживявания, през които преминах в съчинението си „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“, първоначално не намериха своето продължение.
Аз стоях между тези две противоположности. Душевните преживявания, през които преминах в съчинението си „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“, първоначално не намериха своето продължение. Затова пък през последния ми период във Ваймар Гьоте отново зае водещо място в моите размишления. Исках да охарактеризирам пътя, по който бе преминал животът на философиите на човечеството до Гьоте, за да представя след това Гьотевия начин на виждане като произтичащ от този живот. Опитах се да направя това в книгата „Гьотевият светоглед“, която излезе през 1897 г.
към текста >>

127. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Добро душевно здраве и нещо вътрешно дълбоко удовлетворяващо преживях във Ваймар благодарение на културния и художествения живот, неотменен елемент от който бяха художественото училище и театърът, както и музикантите, свързани с него.
Добро душевно здраве и нещо вътрешно дълбоко удовлетворяващо преживях във Ваймар благодарение на културния и художествения живот, неотменен елемент от който бяха художественото училище и театърът, както и музикантите, свързани с него.
към текста >>

У художниците – учители и ученици от художественото училище – се проявяваше това, което излизаше от старите традиции и се стремеше към ново, непосредствено възприятие и възпроизвеждане на природата и живота.
У художниците – учители и ученици от художественото училище – се проявяваше това, което излизаше от старите традиции и се стремеше към ново, непосредствено възприятие и възпроизвеждане на природата и живота. Сред тези художници действително имаше мнозина, които в истинския смисъл бяха „търсачи“. Как това, с което художникът разполага като цвят върху своята палитра или в бурканчето с боя, трябва да се нанася върху рисувателната повърхност, за да се намира създаваното от него в правилно отношение с живеещата в творчеството и явяваща се пред човешкото око природа? Това беше въпросът, който непрекъснато се разискваше в най-разнообразни форми по увлекателен, често пълен с въображение, а често и догматичен начин. За неговото художествено преживяване свидетелстваха многобройните картини, излагани от ваймарските художници в постоянната художествена изложба във Ваймар.
към текста >>

Там в сумрачна цветна светлина се заседяваха преподавателите и учениците от художественото училище, актьори и музиканти.
Тези събирания ставаха в един романтичен, преправен от старинна ковачница, разположен срещу театъра „Дом на Художественото общество“. Там в сумрачна цветна светлина се заседяваха преподавателите и учениците от художественото училище, актьори и музиканти. Който „си търсеше“ компания, изпитваше потребност да прекара вечерта там. А аз не чувствах тази потребност, тъй като не си търсех компания, а я приемах с благодарност, когато случаят ми я предостави.
към текста >>

Това, което първоначално беше подходящо да му помогне да разпери крила, след това отново ги скова.
Ваймарската обстановка имаше и своята тъмна страна. Традиционността и любовта към спокойствието твърде често потискаха човека на изкуството в състояние на някаква притъпеност. Хайнрих Целер не стана много известен в света извън Ваймар. Това, което първоначално беше подходящо да му помогне да разпери крила, след това отново ги скова. Така стана и със скъпия ми приятел Ото Фрьолих. Подобно на Целер, той се нуждаеше от художествената почва на Ваймар, но приглушената духовна атмосфера също го погълна прекалено много в своята артистическа уютност.
към текста >>

128. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище.
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар. Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище. Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си. Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен. Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност. В негово присъствие често се говореше за несправедливостта на живота и той можеше до безкрай да се горещи за това, колко несправедливо се е отнесъл светът към бедния Шилер в сравнение с галеника на съдбата Гьоте.
към текста >>

Това, че първоначално търсех духовното преживяване в преживяването на идеите, доведе до недоразумението, за което вече говорих, че дори най-близките ми приятели не виждаха живата реалност в идеите и ме вземаха за рационалист или интелектуалец.
Това, че първоначално търсех духовното преживяване в преживяването на идеите, доведе до недоразумението, за което вече говорих, че дори най-близките ми приятели не виждаха живата реалност в идеите и ме вземаха за рационалист или интелектуалец.
към текста >>

129. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте. Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище. Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>

130. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Сетивният свят, разгледан изключително в неговото своеобразие, първоначално е лишен от идеи, както корените и стволът на дървото са лишени от цветове.
Благодарение на това моето познание придоби все повече яснота също и по отношение на „мистиката“. Съпреживяването на световните събития от страна на човека беше извадено от неопределеното мистическо чувство и озарено от светлината, в която се разкриват идеите. Сетивният свят, разгледан изключително в неговото своеобразие, първоначално е лишен от идеи, както корените и стволът на дървото са лишени от цветове. Но тъй като появата на цветовете не е угасване и изчезване на битието на растението, а трансформиране на самото това битие, така и светът на идеите в човека, отнасящ се до сетивния свят, представлява трансформация на сетивното битие, а не мистично и тъмно влияние на нещо неопределено в душевния свят на човека. Подобно на това колко ясно проявени са физическите неща и процеси на светлината на слънцето, също толкова духовно ясно трябва да се прояви живеещото като познание в човешката душа.
към текста >>

Всяко „недостъпно“ нещо беше такова за мен само „първоначално“ и то може да остане недостъпно само дотогава, докогато човекът не развие същественото във вътрешното си същество, което е сродно с преди неизвестното и следователно може да израсне заедно с него в преживяващото познание.
С такова преживяващо познание е несъвместима никоя форма на теория на познанието, която ограничава знанието на човека до определена област и поставя „отвъд“ нея „първоосновите“, „нещата сами по себе си“ като недостъпни за човешкото знание. Всяко „недостъпно“ нещо беше такова за мен само „първоначално“ и то може да остане недостъпно само дотогава, докогато човекът не развие същественото във вътрешното си същество, което е сродно с преди неизвестното и следователно може да израсне заедно с него в преживяващото познание. Тази способност на човека да прониква във всеки вид битие за мен се превърна в нещо, което трябва да признае този, който желае да види в правилната светлина положението на човека в света. На този, който не може да стигне до това признание, познанието няма да даде нещо наистина принадлежащо към света, а само безразлично към света копие на някоя част от мировото съдържание. Но при такова подражаващо познание човекът не е в състояние да осъзнае у себе си това същество, което му дава, като на напълно самоосъзната индивидуалност, вътрешно преживяване за това, че той стои твърдо във вселената.
към текста >>

131. XXIII. „Етически индивидуализъм“ GA_28 Моят жизнен път

Нравствените закони – като повели, – идващи от външните обстоятелства, в които се намира човекът, ако и първоначално да произлизат от сферата на духовния свят, се превръщат в нравствени импулси в него не по силата на това, че той ориентира своята воля навън, а единствено поради факта, че изживява напълно индивидуално тяхното мисловно съдържание като нещо духовно-същностно.
Нравствените закони – като повели, – идващи от външните обстоятелства, в които се намира човекът, ако и първоначално да произлизат от сферата на духовния свят, се превръщат в нравствени импулси в него не по силата на това, че той ориентира своята воля навън, а единствено поради факта, че изживява напълно индивидуално тяхното мисловно съдържание като нещо духовно-същностно. Свободата живее в мислите на човека и не волята е непосредствено свободна, а мисълта, която упълномощава волята.
към текста >>

132. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера.
към текста >>

133. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Задачата на това общество беше да поставя драми, които поради своята специфика излизаха извън рамките на общоприетия вкус и първоначално не бяха поставяни от театрите.
Задачата на това общество беше да поставя драми, които поради своята специфика излизаха извън рамките на общоприетия вкус и първоначално не бяха поставяни от театрите. За управата не беше лека задачата да се справи с толкова многото драматични опити на „непризнатите“.
към текста >>

134. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
към текста >>

В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство. Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището. Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора. Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма. Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>

Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство. Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището. Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора. Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма. Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>

След като бях направил тази уговорка, вече не ме засягаше, че училището беше основано от стария социалдемократ Либкнехт (баща).
След като бях направил тази уговорка, вече не ме засягаше, че училището беше основано от стария социалдемократ Либкнехт (баща). За мен то се състоеше от мъже и жени от пролетариата. Нямах нищо общо с факта, че повечето от тях бяха социалдемократи.
към текста >>

„Вождовете“ на трудещите се отначало не обръщаха никакво внимание на училището.
„Вождовете“ на трудещите се отначало не обръщаха никакво внимание на училището. Така че ръцете ми бяха напълно развързани.
към текста >>

Ние искаме разумна принуда.“ Оттам се стигна до желанието да ме изхвърлят от училището против волята на моите ученици.
Намирах, че лекциите ми действат благотворно на душите. Хората възприемаха и това, което противоречеше на материалистическото и марксисткото разбиране на историята. Когато по-късно „вождовете“ узнаха за моята дейност, тя беше осъдена от тях. Един от тези „малки вождове“ говори на едно събрание на моите ученици. Той каза следното: „Ние не искаме свобода в пролетарското движение. Ние искаме разумна принуда.“ Оттам се стигна до желанието да ме изхвърлят от училището против волята на моите ученици. Постепенно работата ми беше затруднена толкова много, че скоро, с началото на антропософската ми дейност, я оставих.
към текста >>

135. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

От двамата беше основано „Свободно висше училище“, към което бях привлечен и аз.
От двамата беше основано „Свободно висше училище“, към което бях привлечен и аз. Беше ми възложено преподаването на история. Бруно Виле пое философията, Бьолше – естествените науки, а Теодор Капщайн, един свободомислещ теолог – религиознанието.
към текста >>

136. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Една от причините призивът към социално чувство да стане толкова интензивен в гореспоменатата епоха е тази, че в интелектуализма това чувство първоначално не се преживява вътрешно.
Една от причините призивът към социално чувство да стане толкова интензивен в гореспоменатата епоха е тази, че в интелектуализма това чувство първоначално не се преживява вътрешно. И в тези неща човечеството най-често жадува за това, което няма.
към текста >>

Фактът, че първоначално този стремеж не беше разбран, е напълно разбираем.
В антропософията се стремях да представя обективното продължение на науката, а не да поставям нещо субективно редом с тази наука. Фактът, че първоначално този стремеж не беше разбран, е напълно разбираем. Считаше се, че науката свършва с това, което лежи преди антропософията, и никой нямаше желание да оживи научните идеи по такъв начин, че те да доведат до разбиране на духовното. Хората бяха под властта на стереотипа на мислене, изграден през втората половина на деветнадесети век. Не намираха смелост да разбият оковите на чисто сетивното наблюдение, опасяваха се да не стигнат до сферата, в която всеки ще проявява собствената си фантазия.
към текста >>

Само в този съвместно култивиран духовен живот можеше да се намира центърът, от който антропософията – първоначално в рамките на Теософското общество – беше изнесена в света.
Само в този съвместно култивиран духовен живот можеше да се намира центърът, от който антропософията – първоначално в рамките на Теософското общество – беше изнесена в света.
към текста >>

137. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Обликът, който беше нужно да се придаде на антропософията, имайки предвид вътрешната ѝ духовна същност, първоначално трябваше да преодолее всякакъв род съпротива от страна на теософите в Германия.
Обликът, който беше нужно да се придаде на антропософията, имайки предвид вътрешната ѝ духовна същност, първоначално трябваше да преодолее всякакъв род съпротива от страна на теософите в Германия.
към текста >>

Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското общество, все пак от самото начало имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското общество.
Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското общество, все пак от самото начало имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското общество. Можех да го направя единствено с помощта на подобно списание. От нещата, които пишех в него, действително израсна това, което представлява антропософията днес.
към текста >>

Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище.
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство. Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище. Необходимостта да придобия правата над изданието на „Философия на свободата“, която вече не можеше да се разпространява от досегашните издатели, и сам да се грижа за нейното разпространение, даде втората задача. Ние изкупихме все още наличните екземпляри и издателските права върху книгата. Всичко това не ни беше лесно. Защото не разполагахме със значителни парични средства.
към текста >>

138. XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие GA_28 Моят жизнен път

Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество. Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>

139. XXXVI. Езотерични указания GA_28 Моят жизнен път

Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание. Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
към текста >>

140. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>

За да има това усещане, човек трябва да е преживял съзерцанието, както то първоначално възниква в душата.
Това „усещане за зрялост“ на познанията е нещо много съществено в изследването на духовния свят. За да има това усещане, човек трябва да е преживял съзерцанието, както то първоначално възниква в душата. Отначало то се усеща като все още нелъчезарящо, като неясно в своите контури. То трябва да бъде оставено отново да потъне в глъбините на душата за „съзряване“. Съзнанието още не е достатъчно широко, за да обхване духовното съдържание на съзерцанието. Душата в нейните духовни глъбини трябва да остане заедно с това съдържание в духовния свят, необезпокоявана от съзнанието.
към текста >>

141. Бележки GA_28 Моят жизнен път

37 Чак тогава станах „добър ученик“: В годишните отчети на училището след 2-ри клас Рудолф Щайнер е определен като отличен ученик.
37 Чак тогава станах „добър ученик“: В годишните отчети на училището след 2-ри клас Рудолф Щайнер е определен като отличен ученик.
към текста >>

299 Дейността на Рудолф Щайнер в Берлинското „Общообразователно училище за работещи“ продължава от 13 януари 1899 г.
299 Дейността на Рудолф Щайнер в Берлинското „Общообразователно училище за работещи“ продължава от 13 януари 1899 г. до 23 декември 1904 г.
към текста >>

304 Свободно висше училище: Рудолф Щайнер започва лекционната си дейност в „Свободното висше училище“ на 15 октомври 1902 г.
304 Свободно висше училище: Рудолф Щайнер започва лекционната си дейност в „Свободното висше училище“ на 15 октомври 1902 г. и я приключва на 19 декември 1905 г. Лекциите, които изнася там, са поместени в „За философията, историята и литературата“, Събр. съч. 51.
към текста >>

337 философско-антропософското издателство: Първоначално: Философско-теософско издателство.
337 философско-антропософското издателство: Първоначално: Философско-теософско издателство. От 1915 г. Фило-софско-антропософско издателство. Споменатата книжка е „Шилер и нашата епоха“, излязла в „За философията, историята и литературата“, Събр. съч. 51.
към текста >>

142. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

143. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст.
Да се събуди собствения интерес чрез косвеното преживяване на интереса на другите, чрез съпреживяването на интереса на неговите приятели, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката съдба в лицето на другия е средството при меланхолика. Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика. Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници. Това е единственият път, по който дремещата в него сила може да бъде разпалена. Не нещата като такива въздействат на флегматика. Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст. Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете.
към текста >>

144. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

От колко много въпроси гъмжи днес светът: социалният въпрос, въпросът за жените, въпроси за възпитанието и училището, правни въпроси, въпроси на здравеопазването и т.н.
Съвременният живот поставя различни въпроси за това, какво човек е наследил от предците си. Ето защо назряват толкова много „въпроси на съвремието" и „изисквания на времето". От колко много въпроси гъмжи днес светът: социалният въпрос, въпросът за жените, въпроси за възпитанието и училището, правни въпроси, въпроси на здравеопазването и т.н. и т.н. Човек се опитва да се справи с тях по най-разнообразни начини. Броят на тези, които изникват с една или друга рецепта за да „решат" този или онзи въпрос, или поне да допринесат за неговото решаване е неимоверно голям. При това се появяват всички възможни нюанси на човешката нагласа: Революционният Радикализъм, умереното настроение, което, запазвайки старото, се опитва да развие новото върху него, и консерватизмът, който веднага изпада в раздразнение, щом бъдат засегнати старите уредби и традиции. И успоредно с тези основни настроения се явяват и всевъзможни междинни степени.
към текста >>

от първоначално притежаваните от него.
Различията могат да се наблюдават във влиянието на различните културни и образователни средства върху отделните съставни части на човешкото същество. Обичайните културни фактори действуват върху астралното тяло; те му внушават друг вид желания, нежелания, импулси и т.н. от първоначално притежаваните от него. Задълбочаването в произведенията на изкуството действува върху етерното тяло. Като възприема чрез изкуството идеята за нещо по-висше и благородно от това, което му предлага сетивното обкръжение, човек преобразува жизненото си тяло. Могъщо средство за пречистване и облагородяване на етерното тяло е религията. Затова религиозните импулси имат велика мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

145. Педагогика и изкуство GA_34 Тайната на четирите темперамента

Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер. Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения усет тя може да бъде изживяна.
към текста >>

146. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

Другата трудност е тази, че детето, което прекрачва прага на средното училище, вече носи в себе си определени схващания за основните морални категории.
Другата трудност е тази, че детето, което прекрачва прага на средното училище, вече носи в себе си определени схващания за основните морални категории.
към текста >>

Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора.
Разполагайки с истинското познание за човешкото същество, ще забележим, че през този период някои деца си служат с малко думи, а други - с повече. Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота. Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната воля. Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора. А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
към текста >>

147. Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело GA_34 Тайната на четирите темперамента

Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

148. 18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата GA_39 Писма до членовете

По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското общество може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените.
По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското общество може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените. Намерението на Коледната Асамблея бе да покаже това много силно. И всеки, който истински разбира какво означава тя ще продължи да го отбелязва, докато достатъчното му разбиране не донесе отново на Обществото нови задачи и възможности.
към текста >>

149. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо.
В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо. Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед.
към текста >>

От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
към текста >>

Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество.
Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост. Тогава всеки ще каже: Без съмнение, това може да бъде така; но щом иска да пише фейлетони, той би трябвало първо да научи нещо! Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин. Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа. Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина. Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество.
към текста >>

150. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Да предположим, че възпитаваме един човек така, че довеждаме до израз само отвлечените заложби, както това често пъти се върши в училище.
Да предположим, че възпитаваме един човек така, че довеждаме до израз само отвлечените заложби, както това често пъти се върши в училище. Тогава чистите понятия и отвлечените идеи не могат да действуват в целия сърдечен и чувствен живот. Този живот остава тогава неразвит, неформиран и изпъква, проявява се по-късно във всички възможни тривиални поведения в живота. Тогава често пъти по-късно в живота са видими две природи. Даже у хора, които стоят високо, предварителната склонност, симпатията, която лежи по-дълбоко, се проявява по друг начин, ако те не са могли да развият в себе си това, което лежи в глъбините на личността. Кой учащ се не е изпитвал при полагане на изпит, когато стои пред един колкото и да е умен екзаминатор, който може да обхване много неща в своята наука, как тази едностранчивост се проявява чрез това, че изпитващият има предварително предпочитание, как иска да чуе отговорите, които се дават на неговите въпроси!
към текста >>

151. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата.
Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила. Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност. Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер. По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата. И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата. По същия начин трябва да си представим, че в древни времена са се получили такива отлагания върху отлагания. Върху едно родило се по този начин наслояване трябва да си представим наслоен един друг пласт, който, когато го проучим, ни показва, че се различава от този, намиращ се под него. Така Земята е съставена от пластове каменен материал имащи различен характер.
към текста >>

И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята.
И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т. н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни. След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу? Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части. И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят. Това, което е долу, приема тези отделени части, образува основния масив, един скелет в живото същество Земя. И когато отидем още по-далече в миналото, ние трябва да потърсим причините поради които цялата жива Земя е отделила от себе си веществата, които днес като химически вещества образуват нашата Земя и не са същевременно онези, които се намират в животинския, растителния или човешкия организъм. Тези вещества са били тогава отделени постепенно по подобен начин чрез действие на огъня или на водата и след това са били превърнати в скелет на нашата Земя.
към текста >>

Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм.
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм. Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат. Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът. Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото.
към текста >>

Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух.
Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия организъм. Така всички скали са един продукт на отделяне на нашия земен организъм и духовно-душевни процеси макар те да са били първо разрушителни процеси са произвели това, че нашият земен организъм е стигнал до такива отделения. Ако бихме отишли по-далече в миналото, ние бихме видели, че този ход би довел още по-далече. От това, което става в нашето минерално естество, ние сме доведени до Земята като до един организъм, да, ние виждаме вече сега, когато отиваме още по-далече в миналото, че сега не стигаме вече до един организъм, а до една форма на нашата планета, която е проникната и изпълнена от духовно-душевни действия. Ние не само не казваме, че животът произхожда от неживата материя, а казваме, че неживата материя е възникнала от живота чрез процеси на отделяне и считаме живота като нещо произхождащо от духовно-душевното. Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух. Процесът е бил такъв, че от една страна от духовното са се отделили онези форми, които клонят повече към минералното, а от друга страна към това настъпи възможността да възникнат определени нови формации, които можеха да приемат една нова форма на духовни действия. Защото когато сега поемаме обратния път и казваме: в старите скални материали имаме нещо, което се е отделило от първоначалния организъм на Земята, и отиваме после по-нататък до нашето време, това отделяне става постоянно, непрекъснато. Гранитът е само най-старият продукт на това отделяне. Обаче процесите, които образуват отделения, ставата процеси все по-малко и по-малко изпълнени с живот, става все повече и повече химически, механически процеси, така щото накрая в нашата епоха имаме само онези действия на водата, които могат да бъдат наблюдавани, когато например една река отнася скален материал от едно място на друго. Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия.
към текста >>

Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия.
Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух. Процесът е бил такъв, че от една страна от духовното са се отделили онези форми, които клонят повече към минералното, а от друга страна към това настъпи възможността да възникнат определени нови формации, които можеха да приемат една нова форма на духовни действия. Защото когато сега поемаме обратния път и казваме: в старите скални материали имаме нещо, което се е отделило от първоначалния организъм на Земята, и отиваме после по-нататък до нашето време, това отделяне става постоянно, непрекъснато. Гранитът е само най-старият продукт на това отделяне. Обаче процесите, които образуват отделения, ставата процеси все по-малко и по-малко изпълнени с живот, става все повече и повече химически, механически процеси, така щото накрая в нашата епоха имаме само онези действия на водата, които могат да бъдат наблюдавани, когато например една река отнася скален материал от едно място на друго. Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия. Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм. Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси.
към текста >>

Когато в смисъла на Духовната наука разглеждаме така това, което съществува като днешен живот, ние ще трябва да кажем: първоначално този живот е бил в окръжността на Земята, след това той е слязъл така да се каже от тази окръжност, но не можеше да се яви по-рано върху почвата на Земята, преди да беше изпратил там това, от което се нуждаеше като веществена маса, за да ходи върху нея.
Когато в смисъла на Духовната наука разглеждаме така това, което съществува като днешен живот, ние ще трябва да кажем: първоначално този живот е бил в окръжността на Земята, след това той е слязъл така да се каже от тази окръжност, но не можеше да се яви по-рано върху почвата на Земята, преди да беше изпратил там това, от което се нуждаеше като веществена маса, за да ходи върху нея. Процесът на разлагане, който е бил предизвикан от духовно-душевни процеси, е уводният процес към две течения, които възникват от тогава насам: едно възходящо течение, което развива един по-нататък, по-високо съставен живот този живот се нуждаеше само от една част от веществените маси и едно друго течение, което продължава разлагането и се предлага като основа за по-тънките организми, които се развиват после нагоре до човека. Тези по-тънки организми, се намират в едно възходящо развитие. Защо? Защото благодарение на това, че са отделили като в един мощен процес на отделяне грубия материал, който образува след това земната повърхност нещо, което учените днес също не искат да допуснат те са стигнали в състояние да се изолират повече или по-малко от Земята и нейните вътрешни действия и са отдадени сега на това, което се излива върху Земята като мирови действия. Те са изложени сега на по-духовните процеси на мировите действия и дължат на това своето възлизане от несъвършените същества до човека.
към текста >>

Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване.
Тук имате резултата на най-грижливото изучаване на земната почва, върху която стъпваме. Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване. Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука. Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите.
към текста >>

152. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис. Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене. Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник. Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене.
към текста >>

И египтянинът не само си казваше: Слънцето и Луната ми онагледяват отношението между Озирис и Изис, а той чувствуваше: Това, което живее в мене, то стои първоначално на основата на онова тайнствено отношение на силите, което има светлината към Слънцето и Луната.
За да добият нещо като един вид език, като един вид писмен израз за такива представи, които са вълнували мощно душата, когато тя си казваше: Силата на Озирис-Изис действува в мене древните египтяни са прибягнали до онази писменност, която небесните тела записват в мировото пространство. Те си казваха: Това, което чувствуваме като свръхсетивна сила на Озирис, можем да си го представим онагледено в това, което излиза като светлина от Слънцето и протъкава и оживява пространството като дейна сила на светлината. А в това, което чувствуваме като Изис, можем да виждаме това, което ни идва като отразена слънчева светлина от Луната, която Луна по себе си е тъмна както душата, когато в нея не се намира активното мислене и чака светлината на Слънцето, за да я отрази, както душата очаква силата на Озирис, за да я отрази като сила на Изис. Щом древният египтянин е чувствувал така: Вън Слънцето и Луната ми казват, как най-добре аз мога да мисля върху това, което моята душа чувствува, тогава той знаеше същевременно: Не е никак една случайна връзка тази, между това, което тайнствено се явява в пространството като разпространяващо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна, но това, което аз виждам като озаряващо пространството, като пръскащо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна трябва да има някаква връзка с онези сили, които аз чувствувам като свръхсетивни сили в мене. Както в часовника ние не виждаме нещо, което чрез малки демони движи стрелките, а нещо механическо, и знаем също, че на основата на цялото устройство на часовника стои мисълта на първия изобретател на часовника, мисъл дошла от човешката душа, така щото нещо духовно е образувало механизма на часовника; както стрелките на часовника стоят една към друга, разбира се зависими една от друга,така и когато поглеждаме в пространството ние виждаме, че там царуват механическите закони, но в крайна сметка тези закони са зависими от онези закони, които човекът чувствува в своята душа, когато говори за силата на Озирис и за силата на Изис -, така Слънцето и Луната се явяваха като изразни средства на един мощен миров часовник. И египтянинът не само си казваше: Слънцето и Луната ми онагледяват отношението между Озирис и Изис, а той чувствуваше: Това, което живее в мене, то стои първоначално на основата на онова тайнствено отношение на силите, което има светлината към Слънцето и Луната.
към текста >>

153. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Наистина днес не се проявява особена симпатия за един такъв възглед, а именно, че онова, което намираме у първобитните народи, не е духовното състояние на прачовечеството, а нещо намиращо се в упадък, нещо, което е слязло от една предишна висота в днешното диво състояние; не се проявява много симпатия за един такъв възглед, според който у всички народи първоначално е съществувала една висша мъдрост, която е била почерпена по пътя на ясновидството; обаче фактите ще заставят човечеството да приеме и хипотетично нещо подобно, което Духовната наука изследва от нейните източници и което както бихме могли да покажем това при някои други неща естествената наука напълно потвърждава.
Ние вече обърнахме вниманието и върху това, че определени явления в историята на човечеството, които се доказват и чрез външните факти, могат да бъдат разбрани само тогава, когато предположим съществуването на един такъв човешки земен живот. Все повече и повече на това вече обърнахме вниманието и външната наука стига до това, да вижда в прадревните времена на човечеството не вече това, което материалистичната антропология на 19-то столетие е виждала, че именно в тези прадревни времена е съществувало едно общо първично състояние, каквото днес намираме при първобитните народи, а напротив все повече и повече се убеждава, че в първичното състояние на човечеството е имало висши теоретически възгледи върху духовния свят, висши учения върху духовния свят, само че тези учения са били дадени образно. Това, което имаме в сказанията и легендите, ние можем да го разберем, ако правилно вникнем в него, само тогава, когато го свържем с една прадревна мъдрост на човечеството, която се е вляло в човечеството по начин съвършено различен от този на интелектуалната наука на днешно време. Наистина днес не се проявява особена симпатия за един такъв възглед, а именно, че онова, което намираме у първобитните народи, не е духовното състояние на прачовечеството, а нещо намиращо се в упадък, нещо, което е слязло от една предишна висота в днешното диво състояние; не се проявява много симпатия за един такъв възглед, според който у всички народи първоначално е съществувала една висша мъдрост, която е била почерпена по пътя на ясновидството; обаче фактите ще заставят човечеството да приеме и хипотетично нещо подобно, което Духовната наука изследва от нейните източници и което както бихме могли да покажем това при някои други неща естествената наука напълно потвърждава. Ще бъде потвърдено и това, което днес бе охарактеризирано относно едно бъдещо течение на развитието на човечеството по пътя на науката.
към текста >>

Аз самият, моята познавателна способност, цялото мое душевно устройство са ме поставили така в света, че сега аз не виждам вече това, което е било първоначално, че сега последствията от моите дела не се явяват така, щото всичко да бъде плодотворно или да може лесно да възникне.
пита будистът. И той отговаря: Причината е в самия свят! Коя е причината този свят да бъде една илюзия? пита християнинът. И той отговаря: Причината съм самият аз! Аз самият, моята познавателна способност, цялото мое душевно устройство са ме поставили така в света, че сега аз не виждам вече това, което е било първоначално, че сега последствията от моите дела не се явяват така, щото всичко да бъде плодотворно или да може лесно да възникне. Аз самият съм този, който е обвил света в булото на илюзията. Така будистът може да каже: Светът е великата илюзия, следователно аз трябва да надвия света! А християнинът може да каже: Аз съм поставен в света и трябва да намеря там моята цел.
към текста >>

Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>

Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>

Защото макар и да загине това, което ние градим тук на Земята -, не ще загине обаче това, което добиваме когато в нашето земно строителство минаваме през училището на земното съществуване.
В това се състои великото освобождение. И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света. Напротив един Гьоте гледа света от един истински християнски импулс, както той прави неговият Фауст да гледа света. Макар и да не гледаме във външния тривиален смисъл към това, макар и да знаем, че всичко, което са нашите земни творения, ще се разпаднат заедно със Земята и ще умрат заедно с трупа на Земята, въпреки това в смисъла на Гьоте можем да кажем: Ние поглеждаме към всичко, през което минаваме на Земята и изпитвайки го ние се учим. Защото макар и да загине това, което ние градим тук на Земята -, не ще загине обаче това, което добиваме когато в нашето земно строителство минаваме през училището на земното съществуване. И така ние поглеждаме с Фауст не само към трайността на нашите земни творения, но към плодовете на нашите земни творения във вечността на нашата собствена душа и казваме, като обхващаме в истински Гьотев смисъл това, което трябва да ни изведе над Будизма, резюмирайки го в думите:
към текста >>

154. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор.
Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията. Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл. Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното. Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор. Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време. Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството.
към текста >>

Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството.
Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията. Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл. Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното. Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор. Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време. Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството.
към текста >>

Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо?
Така хората мислят, че могат да обгърнат и да проникнат с погледа всичко. И впечатлението на астрономическото познание беше толкова голямо, че то можеше да даде една такава цел. Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо? За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време. Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг. В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата. Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда.
към текста >>

155. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Ние можем на първоначално да го схванем най-добре чрез сравнението.
Вече можем да попитаме: има ли може би още по-далечна гледна точка от двете, които ние вече посочихме? Има наистина, и тя е точно това, което искаме да разгледаме днес. Това е становището на Духовната Наука, или Антропософията. Ние можем на първоначално да го схванем най-добре чрез сравнението. Антропософската гледна точка по отношение на Библията предлага на нашата модерна епоха нещо подобно на онова, което беше постигнато преди три-четири столетия чрез значимите достижения на научните изследвания; Антропософията се опитва да намери свързващото звено с откритото от хора като Кеплер, Коперник, Галилей.
към текста >>

Ние бихме могли да покажем как съдържащото се в Евангелието на Йоан е базирано на свръх-сетивни впечатления, които авторът на това Евангелие предава като свои лични опитности, и осъзнавайки че първоначално за Християнската религия е било възможно да печели последователи на основата на свръх-сетивни преживявания на хора, способни да виждат в духовните светове, не можем повече да си въобразяваме, че е правилно да прилагаме за Библията същия критерий, който използваме за други странични документи.
Най-ранната форма на Християнството, каквото то се е разпространявало по света, е основана на свръх-сетивни факти. Ние бихме могли да покажем как съдържащото се в Евангелието на Йоан е базирано на свръх-сетивни впечатления, които авторът на това Евангелие предава като свои лични опитности, и осъзнавайки че първоначално за Християнската религия е било възможно да печели последователи на основата на свръх-сетивни преживявания на хора, способни да виждат в духовните светове, не можем повече да си въобразяваме, че е правилно да прилагаме за Библията същия критерий, който използваме за други странични документи.
към текста >>

156. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Съзнанието, че човечеството на петата подраса стои под знака на огъня е онова, което първоначално е изразено в мита за Прометей.
Съзнанието, че човечеството на петата подраса стои под знака на огъня е онова, което първоначално е изразено в мита за Прометей. А Прометей е не друг, а представителят на цялата коренна раса. Неговият брат е Епиметей. Прометей означава “мислещ предварително”, Епиметей означава “мислещ после, размишляващ”. Тук имате двете дейности на човешката мисъл, ясно противопоставени в човека на размишлението и в човека на предвиждането. Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5.
към текста >>

157. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Първоначално, всичко е объркващо и хаотично.
Нека се постараем да формираме някаква представа за астралния свят. Ние трябва да се пригодим към съвсем различен начин на виждане. Първоначално, всичко е объркващо и хаотично.
към текста >>

Ако науката приеме истините на окултизма – първоначално само като хипотези – самият свят ще се промени.
Това ще ни накара да осъзнаем колко съществено е да изхранваме себе си с окултни истини. Ако науката приеме истините на окултизма – първоначално само като хипотези – самият свят ще се промени. Материализмът е хвърлил човека в такива дълбини, че е необходима мощна концентрация на сили, за да бъдде той издигнат отново. Той е обект на заболявания на нервната система, които са същински епидемии за живота на душата.
към текста >>

158. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата "образ"). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>

159. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре.
Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание. Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията. Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре. Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.
към текста >>

160. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
към текста >>

161. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Първоначално човекът имаше вътре в себе си онова, което по-късно виждаше около себе си.
Така имаме седем големи епохи на Арийската цивилизация, в които бавно намират израз законите на еволюцията. Първоначално човекът имаше вътре в себе си онова, което по-късно виждаше около себе си. Всичко, което действително е около нас сега, излезе от нас в предшестваща епоха, когато нашето същество бе още смесено със Земята, Луната и Слънцето. За това космическо същество, от което произлязоха днешния човек и всички природни царства, в Кабалата се говори като за Адам Кадмон. Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и народи.
към текста >>

162. Забележки на издателя. GA_93 Легендата за храма

Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи и относно неговите публикувани произведения Р.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи и относно неговите публикувани произведения Р. Щайнер се произнася в «Моят жизнен път» 35 глава. Съответният текст е даден накрая на този том. Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, които са били предназначени за запознати с основните линии на духовната наука участници.
към текста >>

Рудолф Щайнер се почувства задължен да посочи, че едно първоначално добро и необходимо нещо, което е трябвало да служи на "цялото човечество без расови различия или лични интереси", по необходимост се обръща в нещо лошо, когато бива използвано "като средство за власт в ръцете на изолирани групи хора"[3]
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа". Рудолф Щайнер се почувства задължен да посочи, че едно първоначално добро и необходимо нещо, което е трябвало да служи на "цялото човечество без расови различия или лични интереси", по необходимост се обръща в нещо лошо, когато бива използвано "като средство за власт в ръцете на изолирани групи хора"[3]
към текста >>

163. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение.
Първоначалното въплъщение през лемурийската епоха се състои в това, че неопитният човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение. Физическото развитие на Земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време; целият този животинско-човешки организъм не беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух. Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че зародишът на човешкия дух е можел да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло.
към текста >>

164. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Първоначално човечеството е било мъжко-женско.
Аз бих ви помолил добре да запомните това. Първоначално човечеството е било мъжко-женско. По-късно то се е разделило на мъжки и женски пол. Мъжкото, материалното бе представено в Каин, женското, духовният принцип, в Авел-Сет. Диференцирането се беше извършило. Това символично е предадено в думите: " Каин беше земеделец, а Авел стана пастир на овце "/Битие 4:2/.
към текста >>

Първоначално това няма нищо общо с божественото.
Каин е онзи тип човек, който се стреми към изкуствата и науките. Първоначално това няма нищо общо с божественото. Една дълбока истина е изразена тук. Онзи, който има окултни опитности знае, че изкуствата и науките, макар че са направили човека свободен, не го довеждат до духа. По-скоро те са нещата, които го отвеждат далече от онова, което е действително духовно. Изкуствата са израснали от личното естество на човека, те имат своите корени в земната сфера. Това първоначално не може да се харесва на Божеството.
към текста >>

Това първоначално не може да се харесва на Божеството.
Първоначално това няма нищо общо с божественото. Една дълбока истина е изразена тук. Онзи, който има окултни опитности знае, че изкуствата и науките, макар че са направили човека свободен, не го довеждат до духа. По-скоро те са нещата, които го отвеждат далече от онова, което е действително духовно. Изкуствата са израснали от личното естество на човека, те имат своите корени в земната сфера. Това първоначално не може да се харесва на Божеството. От там произлиза различието, че "димът" от жертвоприношението на Авел, духът, внедрен в Земята от самия Бог, се издига към божествените светове, а "димът" от жертвоприношението на Каин остава на Земята. Онова, което самостоятелно е произведено, остава на Земята като "димът" от жертвоприношението на Каин.
към текста >>

165. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в реалност.
Но дотолкова, доколкото човек не оставя заобикалящата го среда да му въздейства, а създава нещо за бъдещето, той е изобретател и откривател, дотолкова той е един Прометей, който мисли напред. Никога не би имало никакви открития, ако човекът беше само като Епиметей. Едно откритие възниква, защото човек е в състояние да създаде нещо, което преди това не е съществувало. Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в реалност. Това е прометеево мислене. прометеевото мислене в петата коренна раса е "манасмислене" /мисленето с духовни мисли/. земното мислене и духовното мислене протичат едно до друго в петата коренна раса. Постепенно духовното мислене ще стане все по-широко разпространено.
към текста >>

Човешката физическа структура – човек е бил първоначално само астрален и по-късно се е въплътил във физическото – е започнала от тази точка.
Най-напред имаме т. нар. физически принцип. Той стои в окултно отношение с горната част на човешкото лице, с основата на носа. Човешката физическа структура – човек е бил първоначално само астрален и по-късно се е въплътил във физическото – е започнала от тази точка. Физическото устройство се е разпростряло и е формирало основата на носа най-напред така, че окултистът приписва минерално-физическото на тази част на анатомията.
към текста >>

Неговото етерно паралелно тяло все още бе запазило своето първоначално сродство с всички етерни сили на околния свят и поради това атлантът е владеел праната или етерните сили на външния свят.
Това са 7-те окултни съотношения. Ако им обърнете внимание, ще откриете, че най-важните за нашата епоха са съотношенията с етерния и астралния принцип. И ако прибавите онова, което аз вече казах за използването на прана от атлантците – жизнената сила е тази, която прониква етерното тяло, – тогава вие ще сте в състояние да разберете, че в известен смисъл атлантският човек беше слязъл по-ниско с една степен. Неговото етерно паралелно тяло все още бе запазило своето първоначално сродство с всички етерни сили на околния свят и поради това атлантът е владеел праната или етерните сили на външния свят. Поради факта, че човекът е напреднал една степен по-високо, полето на неговата деятелност вече лежи една степен по-ниско. Това е един окултен закон, че когато от една страна се напредне, от друга страна една стъпка назад придружава напредъка. Докато човекът преди това бе работил върху астралното тяло от своите етерни сили, сега той има задачата да работи със своите астрални сили върху физическото поле.
към текста >>

166. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози.
Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха. От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.
към текста >>

167. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение.
За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони. Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството./*7/
към текста >>

Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога.
За манихейското учение се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото. Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога. манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.
към текста >>

Така злото не е нищо друго освен божественото, тъй като първоначално в друго време това, което покъсно е станало зло, е било израз на съвършеното, на божественото.
Когато онова, което е особено добро за едно време се задържи и втвърди, като по този начин възпрепятства прогреса на по-нататъшното развитие, тогава, без съмнение, то става зло, защото се противопоставя на доброто. Нека да предположим, че водещите сили на лунната епоха, макар че са били съвършени по своя начин и в своята дейност, биха продължили да се смесват с еволюцията, въпреки че е трябвало да прекъснат своята дейност. Тогава в земната еволюция те биха представлявали злото. Така злото не е нищо друго освен божественото, тъй като първоначално в друго време това, което покъсно е станало зло, е било израз на съвършеното, на божественото.
към текста >>

Онова, което първоначално е било република, след това империя, онова, което е живяло във външния вид като Римска държава, дава своя, застинал във формата живот на по-късното християнство; дори и до столицата, така както Рим беше столицата на Римската империя.
Животът там е християнство. От време на време този пулсиращ живот изкача наново /мистиците/. От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя. Онова, което все още е било живот в древната Римска империя е застинало във форма. Онова, което първоначално е било република, след това империя, онова, което е живяло във външния вид като Римска държава, дава своя, застинал във формата живот на по-късното християнство; дори и до столицата, така както Рим беше столицата на Римската империя. Дори римските провинциални чиновници имат своето продължение в епископите и презвитерите. Онова, което преди е било живот, по-късно става форма за една по-висша степен на живота.
към текста >>

168. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Размерът, до който астралното тяло би могло първоначално да бъде обучено, е бил толкова голям, че довеждал до развитие на сили, които са били определяни като Царското изкуство, което е изкуство, извлечено от големите символи на небесните пропорции.
Това изкуство на съграждане е било преподавано по начин толкова различен от нашия, както учението на изкуството медицина сред някои примитивни племена днес е различно от нашето собствено. Нашето обучение днес идва от интелекта. В примитивните племена лекарят не е обучаван както нашите доктори, а в него са се развивали някои окултни сили. Той е трябвало да претърпи едно телесно обучение, което би било ужасяващо за всеки живеещ в съвременната култура, който има слаби нерви. Това обучение го научава на безразличие към радост и болка, и онзи, който е безразличен към тези неща, вече притежава окултни сили. Размерът, до който астралното тяло би могло първоначално да бъде обучено, е бил толкова голям, че довеждал до развитие на сили, които са били определяни като Царското изкуство, което е изкуство, извлечено от големите символи на небесните пропорции.
към текста >>

169. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Знанието за това първоначално проникновение постепенно е било загубено.
Знанието за това първоначално проникновение постепенно е било загубено. От тук произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers//*12/ отново обедини Свободното масонство в Англия през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за факта, че думата Свободно масонство/свободно зидарство/ трябва да бъде взета буквално, че наистина се отнася за работата на практикуващия зидар и че масон, т. е. зидар бе един, който гради черкви и храмове и други големи сгради според космическите закони и включва в тях небесни, а не земни пропорции.
към текста >>

Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени.
В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм.
към текста >>

170. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия.
Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти. Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа. Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото. Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел. Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия. Това се нарича "Знание за пентаграма" и "Морално прераждане".
към текста >>

Това първоначално ще доведе до надценяване на някои съвременни медицински открития.
Аз само желая да отбележа, че не исках тази истина да бъде още сега популяризирана. Ето защо в статията на вестник "Луцифер" при описанието на атлантските времена бе отпечатан един ред точки на мястото, където тези неща би трябвало да се кажат, но не можеха още да бъдат публикувани./*14/ То не може и изцяло да се разкаже. Има една информация, дадена от един много напреднал медиум, която се появи в "Теософско ревю"/*15/, и която описва същото нещо, ала в по-различна форма. Побеждаването на смъртта в атлантските времена е естествено запазено в паметта на индивидуалностите, без те да го осъзнават. Има много хора, преродени днес, които са преминали през този период в техните предишни животи и които идват до такива откровения чрез собствената им памет. Това първоначално ще доведе до надценяване на някои съвременни медицински открития. Хората ще вярват, че тези неща ги е открила медицинската наука. Всъщност хората ще бъдат доведени до тях чрез собствената им памет от атлантските времена.
към текста >>

171. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка.
Вземете свободните зидари. Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка. – Всичко това, което е останало от доброто старо Свободно масонство, са някои благотворителни институции. И макар че ложите са загубили своите жизнени корени от древната мъдрост и окултното знание, които някога са били тяхно притежание, то тези благотворителни институции, макар и изпразнени от тяхното духовно съдържание, по традиция продължават да култивират и се грижат за разпространението на един хуманизъм. Неегоистичната дейност е нещо, което принадлежеше на Свободното масонство. Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят.
към текста >>

Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят.
Вземете свободните зидари. Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка. – Всичко това, което е останало от доброто старо Свободно масонство, са някои благотворителни институции. И макар че ложите са загубили своите жизнени корени от древната мъдрост и окултното знание, които някога са били тяхно притежание, то тези благотворителни институции, макар и изпразнени от тяхното духовно съдържание, по традиция продължават да култивират и се грижат за разпространението на един хуманизъм. Неегоистичната дейност е нещо, което принадлежеше на Свободното масонство. Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят.
към текста >>

172. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите.
Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план. Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено. Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите. Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда.
към текста >>

173. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм.
В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве. Обаче онова, което е необходимо, за да се преобразува света, което ще създаде обвивката на най-святото, трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин. Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм. Човекът може да се спаси, когато първо си построи Ноев ковчег, който да го пренесе през водите на страстите. Това убежище човекът ще трябва отново да изгради. И тъй външното се изгражда от това, което се проявява чрез децата на Каин, а онова, което са донесли божиите деца, изгражда вътре.
към текста >>

174. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас.
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>

Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера.
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в мисълта. Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя. Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа – етерния и астралния също – една степен по-високо.
към текста >>

Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята.
Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад. Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало.
към текста >>

175. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Първоначално Земята се развива в тези четири вида етер.
Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя – твърда, течна и газообразна, последната някога беше наречена въздух. Освен това езотерически ние различаваме четири форми етер: първата форма – огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втората – светлинен етер; третата – химичен етер, в който атомите се смесват според известни числени закони "афинитет по сродство"; и четвъртата – физически или жизнен етер; всичко четири вида етер, проникващи Земята. Първоначално Земята се развива в тези четири вида етер. След това тя се сгъстява и втвърдява. Това втвърдяване за първи път става през лемурийската епоха. Преди това трябва да си мислим за една етерна Земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа Земя. Аз искам да ви разясня това.
към текста >>

176. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите.
Следователно ако изследваме атома в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж. Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява.. /празнота в текста/... и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията. В това можем да разгледаме плана на Учителите за 3-я земен кръг. Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите. Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос. Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома.
към текста >>

Такава беше Земята първоначално.
Земята отново се появи след лунната еволюция, но в началото тя всъщност не беше истинската "Земя", а "Земя плюс Слънце, плюс Луна"; едно тяло, което бихте получили, ако смесите Земята, Слънцето и Луната заедно, за да създадете едно небесно тяло. Такава беше Земята първоначално. След това Слънцето се отдели, като взе с него всички онези сили, които бяха твърде фини, твърде духовни за човека, под чието влияние той щеше да одухотвори себе си твърде бързо. Ако човекът би стоял под влиянието на силите, които се съдържат в общността Слънце-Луна-Земя, той нямаше да се развие надолу към физическата материалност и не би бил в състояние да достигне това съзнание за себе си, за аза, което той трябваше да постигне.
към текста >>

177. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Когато то е закотвено във физическото тяло, то го държи във формата; но докато остава в него, първоначално етерното тяло е твърде слабо, за да отпечата в себе си онова, което като астралност е преминало през катарзис, прочистване.
Човекът, който прави своите земни дефекти трайни, чрез това ще стане опасен член на човечеството. Оттук и постоянното подчертаване на необходимостта от прочистване. Това етерно тяло се повлиява от силите, които работят върху него. Представете си го отделено от физическото тяло, тогава то би имало много по-различна еластичност. Когато то е закотвено във физическото тяло, то го държи във формата; но докато остава в него, първоначално етерното тяло е твърде слабо, за да отпечата в себе си онова, което като астралност е преминало през катарзис, прочистване.
към текста >>

В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-висше и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-висше знание.
Дори това, което днес се преподава в първоначалните училища, би ни отклонило от духовното, ако от една друга страна не се прибавят окултни основания. В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-висше и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-висше знание. Той знаеше, че е една клетка в един духовен организъм. Днес в демократичния свят човек получава много понятия, които не довеждат до такова проникновение. Следователно към структурата на външното демократично знание трябва да се прибави, върхът на пирамидата.
към текста >>

178. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Едно противодействие трябваше затова да дойде, защото женският пол първоначално е съществувал и сега се движи в низходяща линия, докато мъжкият пол се намира във възходяща насока и търси в самия себе си творческата сила, която жената има в себе си.
Как това въздейства и работи като цяло в нашата коренна раса? Нашата коренна раса повтаря онова, което вече е съществувало. Тя носи противоположността на онова, което е съществувало в лемурийските времена и го довежда до ясен израз в духовната област. Едно противодействие трябваше затова да дойде, защото женският пол първоначално е съществувал и сега се движи в низходяща линия, докато мъжкият пол се намира във възходяща насока и търси в самия себе си творческата сила, която жената има в себе си. Когато оставаме в нашите сфери, трябва да различаваме точно посредством окултизма: Онзи, който расово е атлантски човек няма нужда същевременно да бъде атлантиец по душа, по душевни качества. Душата не е свързана специално с някой пол. Душите на женския пол се движат, прониквайки навсякъде, докато успеят да съжителстват с мъжа в телата, които мъжете сами ще сътворят за себе си и тогава ще има един пол на Земята.
към текста >>

Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно.
Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове. Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин. Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно. Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария. Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел. Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.
към текста >>

179. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава.
И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа? В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената? Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава. Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека. Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.
към текста >>

Тази мъдрост наистина не е съществувала първоначално, както тази, която отгоре е протичала надолу.
Жената напротив, е самооплодяваща се духовно, докато мъжът бива оплодяван от духа. Мъжката мъдрост се оплодява от всичко външно, което се събира и съчетава. По този начин се поражда мъжката мъдрост, която е ориентирана към придобиване на световната мъдрост. Тази мъдрост наистина не е съществувала първоначално, както тази, която отгоре е протичала надолу. Тя трябваше най-напред да бъде събрана чрез възприемане и опознаване на физическия свят. В противовес женската мъдрост фактически бе прехвърлена на свещеничеството. Мъдростта на свещениците стана богатството, произтичащо първоначално от древната женска мъдрост. Йехова можеше да поддържа човешкия род, само защото го беше разделил в два пола. От това произлязоха две опозиции, Свободното масонство и свещеническото господство, което символизираха Каин и Авел.
към текста >>

Мъдростта на свещениците стана богатството, произтичащо първоначално от древната женска мъдрост.
Мъжката мъдрост се оплодява от всичко външно, което се събира и съчетава. По този начин се поражда мъжката мъдрост, която е ориентирана към придобиване на световната мъдрост. Тази мъдрост наистина не е съществувала първоначално, както тази, която отгоре е протичала надолу. Тя трябваше най-напред да бъде събрана чрез възприемане и опознаване на физическия свят. В противовес женската мъдрост фактически бе прехвърлена на свещеничеството. Мъдростта на свещениците стана богатството, произтичащо първоначално от древната женска мъдрост. Йехова можеше да поддържа човешкия род, само защото го беше разделил в два пола. От това произлязоха две опозиции, Свободното масонство и свещеническото господство, което символизираха Каин и Авел.
към текста >>

Това означава, че първоначално светската мъдрост се възбунтува срещу свещеническата мъдрост и беше победена, понеже линията на Авел беше продължена в Сет и цялата светска мъдрост беше подчинена на свещеническата мъдрост.
Това означава, че първоначално светската мъдрост се възбунтува срещу свещеническата мъдрост и беше победена, понеже линията на Авел беше продължена в Сет и цялата светска мъдрост беше подчинена на свещеническата мъдрост.
към текста >>

Първоначално то е живяло у човека.
Има една окултна връзка между силата на говора и силата на сексуалната продуктивна сила. Словото е създало всичко. Първоначално то е живяло у човека. След това човекът го е изгубил. Той вече не може повече да създава самостоятелно, понеже не притежава Словото, Думата. Само някой, който е присъствал при сътворението може да я знае. Тубал-Каин я знаеше и я даде на Хирам. Всеки, който иска отново да спечели продуктивната сила, трябва да си извоюва словото.
към текста >>

180. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите. Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството. От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време.
към текста >>

181. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури.
Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството. Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят. Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури. Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура.
към текста >>

Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените.
Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените. От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция. Господството на свещениците, жреците е изразено чрез женския принцип. От друга страна, мъжкият принцип е всичко онова, което се противопоставя на това свещеническо господство, обаче по такъв начин, че този опонент не по-малко трябва да се счита като представител на най-свещения, най-благородния, най-великия и най-духовния принцип в света. И така има два потока, с които трябва да боравим: Един женски и един мъжки поток. Свободните масони възприемат Авел като представляващ женския поток, Каин – мъжкия.
към текста >>

Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане.
Пътят към свободата минава през вината. Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане. Всички възпроизводителни сили в тези царства, са ни дадени от природата. Доколкото ние взимаме живото за наша употреба, доколкото ние правим наше място за живеене от света, който се изгражда от живото, – жертваме жертвеното животно, както Авел принася в жертва дареното му животно.
към текста >>

Първоначално това може да изглежда като фантазия, ала то е нещо повече.
Така вие виждате, че онова, което човекът твори, онова, където той е в състояние да бъде майстор, досега е областта на неодушевеното. И всичко от неодушевения свят, което човешкото същество е превърнало в хармония и ред, е символът на неговото царско изкуство на Земята. Онова, което той е внедрил в минералното царство със своето царско изкуство, най-напред е било въплъщението на божествената мъдрост. Върнете се във времето на древните халдейци и египтяни, когато се е градяло не само с разума, а когато всичко е било проникнато с висши чувства, тогава преобразяването на неорганичната природа се е чувствало като "царско изкуство". Затова това преобразяване на природата е било обозначено като "Свободно масонство /зидарство/". Първоначално това може да изглежда като фантазия, ала то е нещо повече.
към текста >>

В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище.
В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище. Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса. Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области. Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план. Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде.
към текста >>

Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса.
В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище. Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса. Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области. Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план. Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде.
към текста >>

182. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
към текста >>

Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост.
В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха. Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове. Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен".
към текста >>

Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии.
Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин. Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята. Само от водата са излезли емоциите и чувствата...ние различаваме нисшата част на душата, която задвижва кръвта и я прави да пулсира и причинява удоволствие и неудоволствие, и всички други такива болезнени опитности. Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата. А след това имаме мислещата част на душата, която е Дух".
към текста >>

Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост.
Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон. Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление. Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце.
към текста >>

/*4/ – Първоначално се казва, че Мани се бил наричал "Корбикиус".
/*4/ – Първоначално се казва, че Мани се бил наричал "Корбикиус". "Мани" е името, което той самият си е дал и според Шмид /виж бел. относно текста/, това има значение на: "Един еон на мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита". Датите на живота на Мани обикновено се смята да са 215-276 сл. Хр.
към текста >>

Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите.
Вебер обаче прибавя, че данни по този въпрос липсват. На друго място той отбелязва: Важното влияние, което будизмът е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените. Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите. Генетичният произход, както на будизма, така и на мендаизмът е все още недостатъчно известен за нас, за да можем да си оформим окончателни мнения за влиянието на първия върху втория. Следователно ние ще се задоволим с меки подсказвания към бъдещите изследователи, които, може би, ще помогнат за изясняването на задачата".
към текста >>

"Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/.
"Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/. Моторът на Кили идва без съмнение твърде рано. През 7-та коренна раса един индивид ще притежава толкова много сила, че той би бил в състояние да убие хиляди и хиляди с един удар". Сравни това с бел. 29 към лекция 20, последната лекция в този том.
към текста >>

Това е резултат на това, което първоначално се е съдържало в астралното и в етерното тяло.
/*4/ – Според бележки на една лекция от Рудолф Щайнер, държана в Колон на 28 декември 1907 г. той казва: "Откъде се е появила цялата днешна дължина, ширина и височина на физическото тяло? Това е резултат на това, което първоначално се е съдържало в астралното и в етерното тяло. Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др. Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт. Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло. Сънят пък се състои във факта, че астралното тяло и азът се отделят, оставайки физическото и етерното тяло да лежат в леглото. Смъртта се различава от съня, само че в първото състояние физическото тяло остава в леглото, а етерното тяло се оттегля заедно с другите два члена на човешкото същество.
към текста >>

Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др.
/*4/ – Според бележки на една лекция от Рудолф Щайнер, държана в Колон на 28 декември 1907 г. той казва: "Откъде се е появила цялата днешна дължина, ширина и височина на физическото тяло? Това е резултат на това, което първоначално се е съдържало в астралното и в етерното тяло. Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др. Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт. Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло. Сънят пък се състои във факта, че астралното тяло и азът се отделят, оставайки физическото и етерното тяло да лежат в леглото. Смъртта се различава от съня, само че в първото състояние физическото тяло остава в леглото, а етерното тяло се оттегля заедно с другите два члена на човешкото същество. Тогава става едно странно явление, което би могло да се опише като усещане, ала което е свързано с един вид понятие: Лицето започва да усеща, като че се разширява – и тогава се появява паметовото табло; но преди това да стане, самият човек се разширява по всички направления – той придобива размери от всички страни.
към текста >>

И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие.
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена. Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време. Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма. Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ. Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег.
към текста >>

Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам.
В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма. Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам. Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам. Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
към текста >>

Подобни ложи се разпростряха по цяла Европа, с изключение на Великобритания; но те скоро отпаднаха и понастоящем се ограничават само в мястото, където първоначално бяха възприети.
Подобни ложи се разпростряха по цяла Европа, с изключение на Великобритания; но те скоро отпаднаха и понастоящем се ограничават само в мястото, където първоначално бяха възприети.
към текста >>

Според "Немски наръчник на свободните масони" признанието на Таксил дошло малко по-рано отколкото първоначално се е възнамерявало, "поради това че, според собственото му признание, той не е искал по-нататък да продължи своята мистификация, след като се е появила книгата на Финдел.
По това време пред голямото събрание в Париж Таксил на 19 април 1897 г. призна, че всичко това е една преднамерена измама от негова страна, че дяволът Бикстру и неговата сатанинска невеста мис Воган никога не са съществували. Според "Немски наръчник на свободните масони" признанието на Таксил дошло малко по-рано отколкото първоначално се е възнамерявало, "поради това че, според собственото му признание, той не е искал по-нататък да продължи своята мистификация, след като се е появила книгата на Финдел.
към текста >>

Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество. Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам. Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало.
към текста >>

Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата публика.
Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо. Членовете желаеха да имат курсове от лекции върху тези откровения, дадени на човечеството. За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с основното съдържание на антропософията. Аз можех да се обърна към тях като към хора, напреднали в антропософското познание. Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата публика.
към текста >>

В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика.
В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика.
към текста >>

183. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Първоначално, всичко е объркващо и хаотично.
Нека се постараем да формираме някаква представа за астралния свят. Ние трябва да се пригодим към съвсем различен начин на виждане. Първоначално, всичко е объркващо и хаотично.
към текста >>

Ако науката приеме истините на окултизма – първоначално само като хипотези – самият свят ще се промени.
Това ще ни накара да осъзнаем колко съществено е да изхранваме себе си с окултни истини. Ако науката приеме истините на окултизма – първоначално само като хипотези – самият свят ще се промени. Материализмът е хвърлил човека в такива дълбини, че е необходима мощна концентрация на сили, за да бъде той издигнат отново. Той е обект на заболявания на нервната система, които са същински епидемии за живота на душата.
към текста >>

184. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата “образ”). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>

185. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре.
Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание. Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията. Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре. Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.
към текста >>

186. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
към текста >>

187. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Първоначално човекът имаше вътре в себе си онова, което по-късно виждаше около себе си.
Така имаме седем големи епохи на Арийската цивилизация, в които бавно намират израз законите на еволюцията. Първоначално човекът имаше вътре в себе си онова, което по-късно виждаше около себе си. Всичко, което действително е около нас сега, излезе от нас в предшестваща епоха, когато нашето същество бе още смесено със Земята, Луната и Слънцето. За това космическо същество, от което произлязоха днешния човек и всички природни царства, в Кабалата се говори като за Адам Кадмон. Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и народи.
към текста >>

188. Първоначални импулс и на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държаните лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държаните лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>

Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р. Щайнер се произнася в «Моят жизнен път» (35-та глава). Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните истини на духовната наука.
към текста >>

Тук са представени обобщения от отчасти непълни записки на слушателите, които първоначално не са били предназначени за отпечатване.
Съдържащите се в този том лекции на Рудолф Щайнер са от по-ранния период на лекторската му дейност, когато още не са били записвани от професионални стенографи. Тук са представени обобщения от отчасти непълни записки на слушателите, които първоначално не са били предназначени за отпечатване. Понеже не се касае навсякъде за буквално препредаване, мислите не винаги са ясно изразени. Поради съдържащите се в лекциите важни духовнонаучни аспекти, те се представят на читателите като част от цялото творчество на Рудолф Щайнер в неговите «Събрани съчинения».
към текста >>

189. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Хората в едно образовано общество първоначално не се бият, не си причиняват външни наранявания.
Проникнем ли се изцяло с това съзнание, наясно ли сме, че духът в нас е действителност, тогава сме схванали теософската мисъл и за нас следва същинското следствие, най-важното следствие за такова духовно схващане. Хората в едно образовано общество първоначално не се бият, не си причиняват външни наранявания. Но с какви мисли, с какви мнения хората на нашето образовано общество седят един до друг, за това няма нужда да ви разказвам. Вие го знаете. Теософското общество има задачата да доведе до осъзнаване симпатията и ненаранимостта на личността. Ако в наше време, когато предимно става въпрос хората да имат мнения и възгледи, седят заедно седем човека, те имат тринадесет мнения и вследствие на тринадесетте мнения биха предпочели да се разделят в тринадесет партии. Това е следствието от различието на мненията.
към текста >>

Тогава дори и сред окултистите първоначално се появяват различни мнения.
През 1841 г. членовете на най-скритото общество разбират, че в Европа следва да настъпи нещо важно. За да се потисне нахлуването на материализма, става необходимо да се влее духовен живот в човечеството. Тогава дори и сред окултистите първоначално се появяват различни мнения. Някои казват: Човечеството още не е узряло да приеме още сега духовни факти и познания, ние искаме да запазим системата на мълчание. Това са консервативните окултисти. Тази система има доста основания, понеже разпространението на окултни истини е можело да доведе до големи опасности. Другите казват: Опасността от материализма е прекалено голяма, трябва да се направи нещо насреща, да се съобщят поне най-елементарните истини на човечеството. Но в каква форма?
към текста >>

Затова първоначално се появява спиритическото движение.
Теософското общество възниква поради тази причина. Но как да се убеди материалистическото човечество на 19-ти век, че духът съществува? Затова първоначално се появява спиритическото движение. То се поражда именно затова, защото не се вярва, че човечеството може да се убеди, че има нещо духовно. Духът е трябвало да се покаже, да се види с очите. Един човек в Щутгарт запита защо антропософията не се е опитала да представи осезаемо доказателство на Хекел, че духът съществува. Виждате, че следва да се покаже осезателно какво е духът! Това се опитва първоначално чрез спиритизма.
към текста >>

Това се опитва първоначално чрез спиритизма.
Затова първоначално се появява спиритическото движение. То се поражда именно затова, защото не се вярва, че човечеството може да се убеди, че има нещо духовно. Духът е трябвало да се покаже, да се види с очите. Един човек в Щутгарт запита защо антропософията не се е опитала да представи осезаемо доказателство на Хекел, че духът съществува. Виждате, че следва да се покаже осезателно какво е духът! Това се опитва първоначално чрез спиритизма. Десетилетия се опитва, до шестдесетте, седемдесетте години. Но се получава много фатален факт.
към текста >>

Първоначално се вярва, че е така.
Той има материално доказателство, могъл е да се убеди, че мъртвите са тук, в някакъв свят, и дори могат да се призоват в нашия свят. Но при това се показва, че не става въпрос за знанието, че знанието не е най-главното. Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това общество някой починал. Тогава бихте узнали, че човешката душа е безсмъртна. Но въпросът е следният: Има ли такова знание истинско значение във висш смисъл за действителния висш човешки живот? Първоначално се вярва, че е така. Вярва се, че хората се издигат на по-висока степен, когато знаят, че съществува безсмъртие. Но тук е точката, където духовно-научният възглед съвсем определено се дистанцира от такъв възглед, който само ясно представя видимо доказателство за безсмъртието.
към текста >>

Често съм разказвал за различните висши светове, описвал съм как изглеждат астралният свят и деваханът, и вие знаете, че след смъртта човекът първоначално навлиза в астралния свят, а после в девахана.
Едно сравнение. Често съм разказвал за различните висши светове, описвал съм как изглеждат астралният свят и деваханът, и вие знаете, че след смъртта човекът първоначално навлиза в астралния свят, а после в девахана.
към текста >>

Това означава, че астралните трупове на някои мъртви хора на астралния план първоначално били изпратени в спиритическите кръгове във физическия свят.
Това означава, че астралните трупове на някои мъртви хора на астралния план първоначално били изпратени в спиритическите кръгове във физическия свят. Те е трябвало да докажат безсмъртието. Можем да се запитаме: Има ли окултистът на Земята правото да накара мъртвите да се проявят? Разбира се, за този, който работи окултно, няма граница между мъртвото и живото. Той може да потърси мъртвите в астралния свят и в девахана. Ако иска, може наистина – както разказах – да внесе в спиритическите кръгове доказателството за безсмъртието.
към текста >>

190. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Всичко, което съдържа вторият пласт на Земята, са неща, за които обикновената физика не може да си има понятие, понеже първоначално не е възможно да се предизвикат състояния на повърхността на нашата Земя, в които изобщо да може да се съдържа това, което като субстанция се намира в този пласт.
Следва вторият пласт. Той се различава външно от лежащия над него предимно чрез това, че се намира в по-меко, течно състояние. Всичко, което той съдържа е от такъв вид, че в окултизма се нарича пласт на течната или меката Земя. Външният пласт се нарича твърдата или минералната Земя. Всичко, което съдържа вторият пласт на Земята, са неща, за които обикновената физика не може да си има понятие, понеже първоначално не е възможно да се предизвикат състояния на повърхността на нашата Земя, в които изобщо да може да се съдържа това, което като субстанция се намира в този пласт. Това изобщо не може да се намира на повърхността на Земята, понеже се нуждае от онова невероятно силно налягане, за да се задържи съдържанието на втория земен пласт, което е предизвикано от най-горния пласт. Ако бихте отстранили най-горния пласт, това, което лежи отдолу, би се разпръснало с невероятна скорост в целия космос. Това е вторият пласт.
към текста >>

Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо мъртво, е бил първоначално жива материя.
Въпросът: Как живото е произлязло от мъртвото – е един от най-безсмислените въпроси, понеже първо е съществувало живото, а мъртвото се е отделило като вкаменелост, като втвърдяване. Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо мъртво, е бил първоначално жива материя. Това още се съдържа в плодната Земя. Тя не живее само живот, подобен на сегашния живот, както предишните неща. Тук, в плодната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е намирал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено. Така трябва да си представим петия пласт, плодната Земя.
към текста >>

Тя съдържа всичко, което е животински живот; живот, който в своето първоначално избликване може да е изпълнен с наслада и страдание.
Шестият пласт е огнената Земя. Също както плодната Земя съдържа само живот, така огнената Земя съдържа всички пориви. Тя съдържа всичко, което е животински живот; живот, който в своето първоначално избликване може да е изпълнен с наслада и страдание. Възможно е да ви изглежда чудно, но е истина, че доколкото е разпростряна тази огнена Земя, тя чувства. Може да се наблюдава. Това е истински усещащ пласт на Земята. Всичко на Земята, изпълващо цялата Земя, се намира в определените пластове. Също както мъртвото произхожда от живото, така всичко само живо, произхожда от душевното.
към текста >>

Представете си цялата природа първоначално морално.
Представете си магнетизма, електричеството, топлината, светлината или някоя природна сила, но пренесена в духовността. Един магнит привлича например желязо. Това е неорганично действие. Представете си това, пренесено в духовното, като че ли магнитът би привличал желязото от вътрешна душевна симпатия и представете си електрическия проводник, преобразен като духовно-морална същност, като че ли нашите природни сили не са механични безразлични сили, а имат морални въздействия. Силите на затоплянето, на отблъскването и привличането си ги представете като душевно-морални, представете си ги така, като че ли са искали да окажат нещо добро на хората и при това са имали душевни усещания. Представете си цялата природа първоначално морално.
към текста >>

Първоначално той е имал много повече от тях, но в течение на развитието моралът става все по-добър, така че моралното развитие на нашата Земя означава пълно превръщане на силите в това земно огледало от неморални в морални.
Но представете си цялата природа също и неморална. Следователно всичко, което можете да си представите като морално в човешката природа, си го представете обърнато в своята противоположност. Тогава ще имате това, което се проявява в земното огледало. Следователно там няма например нищо от това, което тук, на Земята, се означава като добро, а напротив, там най-силни са всички въздействия, които са противоположност на това, което хората означават като добро. Такива свойства имат съставните части на този пласт от нашата Земя. Първоначално той е имал много повече от тях, но в течение на развитието моралът става все по-добър, така че моралното развитие на нашата Земя означава пълно превръщане на силите в това земно огледало от неморални в морални. Моралните процеси в човешкото общество нямат само значение за самото общество, а също и за цялата планета. Те се проявяват чрез това, че преобразяват силите на този пласт в морални природни сили. Когато нашият човешки род стигне толкова далеч, че ще е създал най-висшия морал, тогава всичко неморално в това земно огледало ще бъде преодоляно и превърнато в морално. Това е смисълът на този седми пласт.
към текста >>

191. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Индивидуалността, която първоначално имаше да оповести с несравнима самоотверженост великите послания, с които се свързва теософското движение, следва всяка година на този ден да се доближава още по-близко до нас.
Индивидуалността, която първоначално имаше да оповести с несравнима самоотверженост великите послания, с които се свързва теософското движение, следва всяка година на този ден да се доближава още по-близко до нас. Между нас не са много хора, които имат представа какво означава и ще означава Елена Петровна Блаватска за света. Но какво значение има това? В 1-ви век след Христос в Рим живее Тацит, историк от несравнимо значение. За духовното движение, на което се изгражда цялата западна култура, едно столетие след неговото възникване той не е могъл да каже нищо друго за християните16, освен че далеч оттатък границите на Римското царство имало една незначителна секта, която била основана от някакъв си Исус от Назарет.
към текста >>

Един мистериен център е бил същевременно училище и храм.
За по-добро разбиране ще представя пред душата ви една картина. Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха. Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии. Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
към текста >>

192. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Като физическо същество той първоначално е отделена, завършена същност.
Без нещо друго, към което сочат, те са само сенки. Те се отнасят към реални същности също така, както тази ръка тук. Както тази ръка хвърля сянка върху стената, така висшите същества хвърлят своите сенки в този свят. И тези сенки са вашите мисли. Човекът, както стои пред нас, е всъщност сцената на процеси, разиграващи се извън физическото. Като физическо същество той първоначално е отделена, завършена същност. Като такава той живее в един цялостен свят. За да разберем човека като физическо същество, трябва да останем във физическия свят. Искате ли например да изследвате и разберете кръвта като физическа субстанция, трябва да останете във физическия свят. Но искате ли да разберете какво представляват чувствата, усещанията и страстите, трябва или да произнасяте само фрази, или да ги отнесете към същества, които се намират зад физическия свят, към свят, който се отнася към тях, както светът на багрите, към света на осезанието. По подобен начин трябва да се опитате да разберете и света на мислите.
към текста >>

193. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Първоначално този човек естествено изхожда от своето сетивно наблюдение и от разума си, или също и от съвременната наука, в основата на която също лежат сетивни наблюдения и разум.
Преди осем дни разгледахме духовнонаучния мироглед, доколкото той може да стане разбираем за съвременния човек. Първоначално този човек естествено изхожда от своето сетивно наблюдение и от разума си, или също и от съвременната наука, в основата на която също лежат сетивни наблюдения и разум. Показахме как духовната наука е в състояние да пресрещне всички възражения, които би могъл да направи разумът ни, опиращ се на научната съвест в настоящето. Не би трябвало само да се разбере целта и смисъла на това разглеждане. То не се прави, за да излезем навън и да влезем в спор с онези, които не се занимават с духовната наука. Който няма още отношение към духовната наука, а също и волята да я опознае, ще трябва първо да се научи да се занимава с това. Не става въпрос да имаме готови аргументи за някоя дискусия, а че всеки може да противопостави в самия себе си, в собствената си душа възраженията, които могат да бъдат изказани от страната на популярната съвременна наука и от останалия съвременен живот.
към текста >>

Мозъкът първоначално е изграден от мисли.
Сега стигаме до нещо, което е хубаво добре да запомните. То съдържа извънредно важна тайна, която може би не от всеки се смята за важна тайна. Действително е така, че органите на човека, които изпълняват своята дейност, сами са изградени от тази дейност. Мозъкът първоначално е изграден от мисли. Кръвта се развива от живота на чувствата. Без топла кръв няма живот на чувствата. Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи.
към текста >>

Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот.
То съдържа извънредно важна тайна, която може би не от всеки се смята за важна тайна. Действително е така, че органите на човека, които изпълняват своята дейност, сами са изградени от тази дейност. Мозъкът първоначално е изграден от мисли. Кръвта се развива от живота на чувствата. Без топла кръв няма живот на чувствата. Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи. Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка. Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят.
към текста >>

Имаме духа, който първоначално се проявява на повърхността на природните явления, в изкуството и науката, в произведенията на техниката и индустрията.
Така имаме работа с двойно съществуване на духа. Имаме духа, който първоначално се проявява на повърхността на природните явления, в изкуството и науката, в произведенията на техниката и индустрията. Този дух сам е произведение на физическия живот. Но зад него стои неговият творец и той също е дух. Чрез един образ можем да си го изясним. Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане лед. Когато стоплим част от леда така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо, леда и това, което отново е станало вода.
към текста >>

Пишещият може да се махне, да дойде друг и от това, което стои тук като материално, да познае какво първоначално е имал наум писателят.
Който няма някакво понятие за духа, сигурно няма да напише тази дума. Но може да дойде някой, който няма понятие от духа, изобщо не може да чете, но може да опише: Това е крива линия, която отива надолу, после отново има крива линия нагоре, после отново надолу и така нататък. На никой човек няма да му дойде на ума, че това, което описва този, който не може да чете, се нарича «дух». Но науката днес така описва фактите. За да може да се напише тази дума тук, е бил необходим някакъв смисъл, излял се в това, което стои тук. Пишещият може да се махне, да дойде друг и от това, което стои тук като материално, да познае какво първоначално е имал наум писателят. Така е също и с първоначалния дух насреща на физическия ни свят. Физическият свят е шрифт, нищо друго освен шрифт. Обикновената наука описва отделните неща на света така, както показах. Окултистът обаче знае, че тези отделни неща, освен че човек може да ги опише външно, означават още нещо. Те могат да се прочетат, понеже са писмени знаци на духа.
към текста >>

Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално.
Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето. Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора. Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека. Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално. Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи. Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.
към текста >>

194. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Както знаем, човекът се състои първоначално от физическо тяло, което можем да видим с очите и да докоснем с ръцете, което физическата наука изследва и изучава, а анатомията разчленява, което познаваме в обикновения живот.
Както знаем, човекът се състои първоначално от физическо тяло, което можем да видим с очите и да докоснем с ръцете, което физическата наука изследва и изучава, а анатомията разчленява, което познаваме в обикновения живот. Това физическо тяло се разглежда от много материалистически мислещи хора като единственото, което съществува изобщо от човешката същност. Като втори член на тази същност ще разгледаме етерното или жизненото тяло. То е тялото, което се състои от друга по същност субстанция, различна от тази на физическото тяло. Не е достатъчно да кажем, че материята, веществото, от което е съставено етерното тяло, е много по-разредено от веществото на физическото тяло. По-скоро имаме работа със съвсем «друга вещественост».
към текста >>

Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно.
Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно. Красотата на физическото тяло се дължи не винаги, но много често на изтърпени страдания в предишен живот. Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло. В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал. Чрез какво се появява перлата в перлената мида? Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест.
към текста >>

195. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Докато първоначално човекът е бил изцяло ухо, сега се прибавя и сетивото за топлина.
Развитието на сетивата се състои в това, че те се специализират. Докато първоначално човекът е бил изцяло ухо, сега се прибавя и сетивото за топлина.
към текста >>

Първоначално окото се изгражда отвън навътре.
Първоначално окото се изгражда отвън навътре. В кожата на съществото, което получава очи, се поражда първо малка вдлъбнатина. След това тя се задълбочава и след известно време изглежда така. Това се изпълва с един вид течност и накрая се затваря.
към текста >>

При животните, които имат гръбначен мозък, първоначално се образува канал и в този канал отвън навътре се вчленява гръбначният мозък.
Така окото наистина се вмъква отвън навътре. Човешките органи не се образуват отвътре навън, а се вмъкват отвън навътре. Така е при всички човешки и животински органи. Техническото понятие е инвагинация. При животните, които имат гръбначен мозък, първоначално се образува канал и в този канал отвън навътре се вчленява гръбначният мозък. Така също и сетивата се вчленяват отвън навътре.
към текста >>

Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви. Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества. Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества. Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган. Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
към текста >>

196. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Нека първоначално да си изясним, че има не само един вид път на познанието, а имаме предвид три вида.
Нека първоначално да си изясним, че има не само един вид път на познанието, а имаме предвид три вида. Не бива да мислим, че има три истини. Истината е една-единствена, както пред всички, които стоят на върха на една планина, се разкрива същият изглед. Но има различни пътища, за да се стигне до планинския връх.
към текста >>

Писмените знаци на физическото поле са много по-произволни, но първоначално те са били копия на астралния символен език.
Писмените знаци на физическото поле са много по-произволни, но първоначално те са били копия на астралния символен език. Вземете един древен астрален символ – жезъла на Хермес, обвит със змията.
към текста >>

Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица.
Четвъртият е така нареченият жизнен ритъм. Такъв ритъм хората в обикновения живот познават много малко. Те живеят егоистично по инерция. Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица. Но кой го прави в обикновения живот? Въпреки това до по-висше развитие се стига само когато в живота се внесе ритъм, повторение. В хода на планетите около Слънцето, в годишния цъфтеж и прецъфтяване на растенията, животинското царство, сексуалния живот на животните всичко е подредено ритмически. Едва на човека се разрешава да живее без ритъм, за да може да действа свободно. Но той трябва самоволно да внесе ритъм в хаоса.
към текста >>

197. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Първоначално е трудно да си представим с обикновеното съзнание как в един-единствен момент може да се възприеме от душата толкова дълъг период от време.
Първоначално е трудно да си представим с обикновеното съзнание как в един-единствен момент може да се възприеме от душата толкова дълъг период от време. Но има и друго важно нещо. Във физическия свят всяко изживяване на човека е свързано с болки, радост, удоволствие и неудоволствие. И когато в обикновения физически живот човек си спомня какво е изживял, в спомена отново изплуват удоволствието или неудоволствието. След смъртта болките и страданието липсват. Появяват се обективни картини, които не причиняват болка, картини, които не предизвикват никакви лични чувства в нас.
към текста >>

Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло.
Каквото се включва от астралната субстанция, са способностите, които той си е изградил. Мислите и представите, които са станали постоянна част от душата му, действат в образуването на етерното тяло. Етерното тяло обуславя от своя страна изграждането на физическото тяло. Как става така, че човекът среща именно ситуацията, в която бива въведен при новото си въплъщение? Тук трябва да говорим за тайнствени влияния върху човека. Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло. Чувствата и мислите, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план. Каквото човекът изживява в душата си през физическия живот, има съответната форма в астралното пространство. Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана.
към текста >>

198. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията.
Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията. Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света. С молитвата се постига същото повече по чувствен начин.
към текста >>

199. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните народи според разликата в националния им характер.
От това, което миналия път можах да кажа пред вас, видяхме как в една, позната от дълго време молитва всъщност се проявява целият духовнонаучен възглед за същността на човека. При това можахме да се убедим, че религиозните течения, религиозните учения и дейности са черпили от това, което опознахме в течение на времето чрез науката за духа. При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните народи според разликата в националния им характер. Естествено можете да поставите въпроса: Как по-точно да си представим, че основните истини, основните мъдрости на човечеството са свързани с това, което в различните вероизповедания е било оповестявано на отделните народи от основателя им? Разбира се, че е фрапиращ факт как в седемте молби на Отче наш наистина се проявяват духовнонаучните основни понятия и на някой външен човек, който малко се е занимавал с това, което може да се опознае чрез науката за духа, може да му изглежда фантастично и той може лесно да си каже: Всичко казано е само внесено в извлеченото от религиозните документи.
към текста >>

За да се занимаем малко по-дълбоко с въпроса как големите основни мъдрости първоначално са навлезли в религиозните вероизповедания, трябва да изходим от един основен въпрос.
За да се занимаем малко по-дълбоко с въпроса как големите основни мъдрости първоначално са навлезли в религиозните вероизповедания, трябва да изходим от един основен въпрос. Трябва да си изясним, че каквото можем да знаем днес, каквото ни се дава чрез духовнонаучните възгледи, не е било предавано чрез религиите по същия начин в прадревните времена. Трябва да сме наясно, че формата, под която такива истини се поднасят на хората, е съвсем различна според епохата.
към текста >>

Който днес си създава понятие за някакъв предмет, трябва да си представи, че този предмет първоначално е създаден от това понятие.
Поради това, че човекът е станал отделно същество, затворено в кожа, силите му се отделили от тези на природата и ставали все по-различни. Най-различно от силите на природата е човешкото мислене. Комбинирането и смятането е най-чуждо на намиращото се в природата. Въпреки това, ако бихте отишли достатъчно далеч в миналото, бихте видели, че е имало същества, духовните предци на човечеството, които биха смятали за голяма – в сравнение със сега – глупост да кажат: Аз си изработвам понятие за нещо външно. Тогава не биха могли да го кажат, а същевременно биха видели понятието, и то като дейност, дори като същество. Който днес си създава понятие за някакъв предмет, трябва да си представи, че този предмет първоначално е създаден от това понятие. Можете да си изградите представа за това, ако си представите как протича някаква човешка дейност. Можете да си създадете понятие за един часовник, за механиката на часовника и движението на стрелките. Но никога не бихте могли да го направите, ако не е имало часовникар, който да е измислил предварително това (идеята на часовника), за което вие мислите сега. Каквото той е вложил, сега вие го мислите.
към текста >>

Понятията, които човекът си създава днес, първоначално са били вложени в нещата.
Всички понятия, които човекът може да си изгради днес, всичко, което мисленето прави днес, е съществувало в нашето минало като действителност, която първо е била вложена в нещата. Всяко същество може да се разбере чрез неговото понятие. Някога всяко същество е било формирано според неговото понятие. В света не е било по-различно от това, което се прави в човешкото изкуство. Понятията, които човекът си създава днес, първоначално са били вложени в нещата. Ако бихте отишли още по-назад, бихте видели как тогавашните хора не са можели да казват: Аз си създавам понятие, като гледам нещата, а наистина са виждали какво е ставало там, как понятието е било влагано в тях. Те същевременно са наблюдавали създателите на нещата.
към текста >>

Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие.
Всички знаете, че има така наречените мантри, известни праформи на молитвите, където в звуците на езика лежи определено въздействие. Така били създадени и първите думи от евангелието на Йоан. Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие. Всичко това обаче наистина е само сянка в сравнение със съчетанието на звуците, прилагано в школата на адептите. Чрез него било заменено това, което тогавашният човек е изгубил като способност за просветление.
към текста >>

В бъдеще отново ще избликва в душата на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание.
Без азово съзнание те са могли да възприемат как творят духовно-божествените сили. По-късно душите били разделени. Поради това предишното им възприятие е ставало все по-смътно и те били лишени дори от възможността то да бъде изкуствено възпроизведено, както е било възможно още в туранските школи на адептите. Религиозните учения и форми, произлезли от прамъдростта, създала света, са само ехо на усещанията, които могат да се споделят от човек на човек. Мъдростта на Стария завет е произлязла от праидеите, от лежащата в основата на нещата прамъдрост, която душите ви някога са поемали. В бъдеще отново ще избликва в душата на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание. Човекът ще има своето настоящо светло, ясно съзнание и към него ще се прибави просветлението. За постигането на самосъзнанието човекът е трябвало да изгуби първоначалното ясновидство и колкото то потъмнявало, толкова повече разцъфвало вътрешното азово съзнание.
към текста >>

За постигането на самосъзнанието човекът е трябвало да изгуби първоначалното ясновидство и колкото то потъмнявало, толкова повече разцъфвало вътрешното азово съзнание.
Поради това предишното им възприятие е ставало все по-смътно и те били лишени дори от възможността то да бъде изкуствено възпроизведено, както е било възможно още в туранските школи на адептите. Религиозните учения и форми, произлезли от прамъдростта, създала света, са само ехо на усещанията, които могат да се споделят от човек на човек. Мъдростта на Стария завет е произлязла от праидеите, от лежащата в основата на нещата прамъдрост, която душите ви някога са поемали. В бъдеще отново ще избликва в душата на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание. Човекът ще има своето настоящо светло, ясно съзнание и към него ще се прибави просветлението. За постигането на самосъзнанието човекът е трябвало да изгуби първоначалното ясновидство и колкото то потъмнявало, толкова повече разцъфвало вътрешното азово съзнание.
към текста >>

Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички.
Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички. По време на това диференциране всичко, което е можело да се приеме от обкръжението, е било всмукано. Всяка капка се е обагрила в съвсем определен цвят. Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят. Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде. Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване.
към текста >>

200. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тогава действат същите сили, които са действали първоначално върху човека, развиващ само своето физическо тяло.
Човешкото тяло е прекарало до известна степен всичко, което сега описах. Следите от движението на Сатурн имате сега във физическото тяло като процеси на вибрациите. Развитието на физическото тяло в първите седем години е повторение на сатурновото битие, затова времето от първата до седмата година, следователно до смяната на зъбите се нарича в окултизма време на сатурновото битие. Тогава действат същите сили, които са действали първоначално върху човека, развиващ само своето физическо тяло. По-късно се ражда етерното тяло и с това и силите, свързани със слънчевото битие. Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата година, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека.
към текста >>

Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство.
Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа. Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие. Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство. С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед.
към текста >>

Не очаквам в гимназиите да се изучава историята на изкуството, но се чудя на съществуващата в тази насока липса на наблюдателност при студентите, идващи от гимназиите.» От «Немското училище и немските класици», в «Петнадесет есета, четвърти епизод.
91) Херман Грим, 1828–1901. «Отново и отново, трябва да се чудя над неспособността на младите хора да познаят това, което им представям, например много лесни за разбиране гравюри, според произведения на Рафаело. Моята покана да ми кажат нещо за цялата работа, или за отделни фигури в началото най-често е напразна; те виждат нещата, без да разбират каквото и да било за това, което имат пред себе си. Не очаквам в гимназиите да се изучава историята на изкуството, но се чудя на съществуващата в тази насока липса на наблюдателност при студентите, идващи от гимназиите.» От «Немското училище и немските класици», в «Петнадесет есета, четвърти епизод. От последните пет години», Гютерслох 1890 г., стр. 61.
към текста >>

201. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В действителност всички безброй много неща действат върху човека, без да стигат до съзнанието му, и нещата, които му въздействат, без човекът да ги осъзнае, понякога въздействат по-дълбоко и значително върху него, отколкото тези, който осъзнава, понеже те въздействат първоначално върху етерното му тяло.
И освен това нека си представим как някой човек разглежда страниците на комикс или плакат. Това, което проследява съзнателно, не е всичко, което той прави. Има неща върху страниците на комикса, които не стигат до съзнанието му, но въпреки това го впечатляват. Тогава се казва, че те са впечатления, оставащи под прага на съзнанието. В действителност обаче е другояче. В действителност всички безброй много неща действат върху човека, без да стигат до съзнанието му, и нещата, които му въздействат, без човекът да ги осъзнае, понякога въздействат по-дълбоко и значително върху него, отколкото тези, който осъзнава, понеже те въздействат първоначално върху етерното му тяло. Непрекъснато получавате впечатления, отпечатващи се върху етерното ви тяло. То се раздвижва, образуват се вълни и течения, макар и с по-фина природа, отколкото астралното тяло ги образува при съзнателните впечатления, но те са налице.
към текста >>

Щом от Христос е изтекло това, което първоначално е свързвало хората в кръвта, мъдростта отново ще ни обедини в братски съюз.
Когато човек е наясно, че няма особена гледна точка относно единната мъдрост, че всяко заставане на особена гледна точка не представлява друго, освен че човек не е стигнал достатъчно далеч, едва тогава може да се разбере идеята за Светия дух. Само несъвършеният човек има своята гледна точка. Човекът, който се доближава до духа на истината, няма гледна точка. Той знае, че се отдава самоотвержено на праединната мъдрост. Както всички растения се накланят към единното Слънце, така хората ще се обединят, ще се наклонят към Единия, понеже единният дух на мъдростта живее в тях. Щом от Христос е изтекло това, което първоначално е свързвало хората в кръвта, мъдростта отново ще ни обедини в братски съюз.
към текста >>

202. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика.
Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове. Понеже много такива души на народите – които моля да се приемат за реалности – слезли долу, затова народите били разделени на племена. И колкото отивате по-назад в земното развитие, толкова повече хората са били разделени на фамилии, родове, племена, които по-късно се обединяват в по-големи народи. По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората. Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята.
към текста >>

Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични.
Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични. Самолюбието се изявява все повече чрез кръвта. Тайната на човешкото развитие е, че кръвта проявява все по-голям егоизъм. Станалата егоистична кръв трябва да бъде преодоляна.
към текста >>

Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество.
Каквото днес се създава чрез въздушната струя от ларинкса, т. е. словото, то ще бъде творческо в бъдещето на човечеството. Мутирането, промяната на гласа се появява във връзка с половата зрялост. Гласът ще стане творящ. И когато словото стане творящо – в бъдеще, понеже отношенията ще се обърнат, – то същевременно ще е израз на господството на човека над въздуха. Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество. Словото ще стане творящо при приготвянето на кръвта. Самата кръв на човека ще бъде преобразувана. Ще може да поражда само чисти, безкористни чувства. Ще има човешки род, който ще твори чрез словото. Самоотвержеността ще стане качество на кръвта, а мисловният орган ще се премести в сърцето.
към текста >>

203. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

За нас става въпрос да обясним такива притчи, както първоначално е ставало в християнските мистерии, така че трябва да знаем внесения в тях дълбок смисъл, от който са произлезли.
Познато ни е как хората казват: Такава притча има дълбок смисъл. И всички се опитват да намерят обяснения, изхождайки от собствения си ум. Ясно е, че когато някой намира обяснения чрез собствения си ум, ще има умни обяснения от умните и по-малко умни от по-малко умните. Когато всеки внесе по нещо от себе си, не може да има гаранция, че тълкуването е правилно. В духовнонаучните възгледи става въпрос за нещо друго. За нас става въпрос да обясним такива притчи, както първоначално е ставало в християнските мистерии, така че трябва да знаем внесения в тях дълбок смисъл, от който са произлезли.
към текста >>

Ние трябва да се върнем към нашето детско, първоначално мислене.
Това е духът който се оповестява от университетската теологична катедра. Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига. Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки. Всичко показва, че фактът е по-важен, отколкото обикновено се счита, понеже материалистическият подход на теолозите така намира път до сърцата и мисленето на хората. Начинът да се обясни такава притча е приблизително следният: Каквото хората говорят за дълбокия смисъл на тази притча, не е нещо особено, то изобщо не стои в смисъла на притчата. Ние трябва да се върнем към нашето детско, първоначално мислене. Изглежда, като че Христос не иска да даде нищо повече от художествено построена история. Каквото казва в нея, е толкова незначително, че е напълно в стила на днешното материалистическо мислене, което не може да свали достатъчно надолу такова нещо, за да го доведе до нивото на ежедневната тривиалност. Авторът казва следното: «Нека да вземем притчата за нечестния управител, която особено често дава повод (за размишление?). Да я вземем сама по себе си само до изречението: Господарят похвали нечестния управител, понеже е постъпил умно. Защо отделяме всички други изречения, ще стане ясно по-късно.
към текста >>

Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив.
Той взима от нечестния Мамон нещо, което преди е спечелил за господаря си. Ако схванем притчата така, можем да сравним богатия човек с божествения миров ръководител, а управителя с този, който по поръка на божествения миров водач е поставен над стария свят, където законът регулира отношенията. Тогава можем да схванем така, че е трябвало да се даде сметка как е водено управлението. При управителя се констатира, че е станал нечестен. Същото се констатира въз основа на закона. Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив. Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят. Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от стария закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените. Притчата важи за фарисеите; те са били нечестните управители на закона. Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона.
към текста >>

Така по необходимост тази притча ни става ясна, когато ѝ дадем старото езотерично тълкуване и смисъл, от който първоначално е произлязла.
Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват. Къде са хората, които не следват повече стария закон? Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили? Така по необходимост тази притча ни става ясна, когато ѝ дадем старото езотерично тълкуване и смисъл, от който първоначално е произлязла. Притчата не трябва да се тълкува по материалистично-теологичен начин, а съвсем просто. Тези притчи са дадени затова, за да представят дълбокия смисъл на великата човешка мисия.
към текста >>

204. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

205. Природни и духовни същества GA_98 Природни и духовни същества

Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
към текста >>

Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35).
Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35). Оригиналният текст е даден в края на този том. Казаното там важи по същия начин също и за семинарите и курсовете в отделните научни области, проведени за запознати с основите на науката за духа и различните теми участници.
към текста >>

206. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Едно истинско изживяване, което човекът констатира сам, е, че в този преходен стадий той първоначално разбира, че както около себе си има физическия свят, така има и един духовен свят.
Едно истинско изживяване, което човекът констатира сам, е, че в този преходен стадий той първоначално разбира, че както около себе си има физическия свят, така има и един духовен свят. Това е началото на същинското ясновидство.
към текста >>

Този, който наистина иска да достигне степента на ясновидеца, трябва да стане способен да пренесе в дневното си съзнание това, което първоначално вижда през нощта, защото би било само половинчатост, ако може да вижда в астралния свят само през нощта.
Този, който наистина иска да достигне степента на ясновидеца, трябва да стане способен да пренесе в дневното си съзнание това, което първоначално вижда през нощта, защото би било само половинчатост, ако може да вижда в астралния свят само през нощта. Ако той наистина може да приеме, че в човека, животното и т.н. вижда не само това, което се възприема с физическите сетива, а може да възприеме като лъчиста аура това, което човекът и животното чувстват и усещат, тогава е достигната степента на съвременното ясновидство. Така ясновидецът наистина вижда в духовния свят и може да разкаже за това. Да приемем, че има една област, където хората още не са виждали влак и един тамошен човек отиде някъде, където има влакове. Тогава той ще ги познава от собствен опит.
към текста >>

Каквото мислим, говорим и учим, са абстрактни понятия, първоначално това е спекулация.
Астралният свят се схваща постепенно, когато се обработва чувството, а това става чрез имагинацията. Искам да ви покажа как тя се появява пред човека, как го обучава и го извежда в астралния свят. Това става тогава, когато всички човешки представи, които иначе са дадени като абстрактни понятия и догми, се превърнат в картини, пристъпят като картинни образи. Каквото мислим, говорим и учим, са абстрактни понятия, първоначално това е спекулация. Те никого не извеждат нагоре във висшите светове. Едва когато понятията се превърнат в картинни образи, тогава човекът постепенно получава достъп до висшите светове.
към текста >>

Не вълшебство, а един интимен процес е първоначалното издигане към ясновидството чрез имагинацията.
И когато сте се упражнявали така, постепенно ще забележите, че чувствата ви са станали действителност за вас. Вие ще възприемете, че тези чувства излъчват светлина. Тя се излъчва непрекъснато, но нисшият човек не я вижда. Човекът, който изживее тази тайнственост на имагинацията, се научава да вижда своите чувства. Това е началото. Не вълшебство, а един интимен процес е първоначалното издигане към ясновидството чрез имагинацията. Но тук трябва нещо да се изясни, защото от този момент нататък, когато изобщо започнете да превръщате вашия вътрешен живот в светлина, вие виждате всичко, което се излъчва от вас. Човек трябва да може да понася това, което вижда, и за това е необходима такава сила на характера, за която малко хора имат понятие. Така например, когато без да сте ясновидец, лъжете, вече е лошо, но когато лъжете като ясновидец и виждате как лъжата става видима и какво означава тя на астралния план, тогава разбирате защо се казва, че там лъжата е убийство. Наистина е така.
към текста >>

207. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Нека първоначално за самите нас да си създадем точна представа какво се случва с даден човек, който се е развил чрез упражнения, да речем, подобни на споменатите в последната лекция, и да го сравним с човек, който не се подлага на такова обучение, а живее като всеки друг в ежедневието.
При това ще е необходимо изцяло да имаме предвид вчерашното разгледане и да строим върху това, което проникна в душата ни. От обсъденото видяхте, че при развитието на човека не става въпрос за нещо, което някак си възприемаме на шега. Не се касае за нещо, което можем да приемем лекомислено. От друга страна обаче, постоянно трябва да подчертаваме, че не бива да се говори и по обикновения тривиален начин за опасностите на окултното развитие. Опасностите са големи, но както обикновено се говори за тях, не е правилно и доста неща ще трябва да ни се изяснят. Нека първоначално за самите нас да си създадем точна представа какво се случва с даден човек, който се е развил чрез упражнения, да речем, подобни на споменатите в последната лекция, и да го сравним с човек, който не се подлага на такова обучение, а живее като всеки друг в ежедневието. Ние стигаме до съзнателното разбиране, когато изходим от това, което знаем за обикновеното сънно състояние.
към текста >>

Човек първоначално трябва да отвикне от всички спекулации.
В антропософията не бива да се обяснява алегорично или символично. Човек първоначално трябва да отвикне от всички спекулации. Трябва да отвикне от всички предположения как биха могли да изглеждат нещата. Става въпрос да се навлезе в самия свят на фактите.
към текста >>

Да се работи в смисъла на учителите на човечеството, да се търсят тези, които биха могли да ни водят, е това, което първоначално непременно е необходимо за окултния ученик.
Човечеството има право на това. Какво можем само да спестим на човечеството, изпитвайки благодарствена любов към учителите на предишните хора! Точно така търсим и по отношение на вътрешното развитие не за самите нас, а като работници в служба на човечеството. Винаги е имало хора, които предварително са стигнали целта. Можем да се учим от тях и когато в такъв случай се страхуваме от преклонението пред авторитета, това е безсърдечна безмислица. Да се работи в смисъла на учителите на човечеството, да се търсят тези, които биха могли да ни водят, е това, което първоначално непременно е необходимо за окултния ученик. Тези неща, които учителите ни казват и които са изпробвани и познати столетия наред, изработват сетивата в астралното тяло.
към текста >>

Първоначално човекът живее отпред назад.
Това е съвсем своеобразно нещо. Първоначално човекът живее отпред назад. Той действително преживява целия си изминал живот отпред назад, като започва със събитията преди смъртта си и стига до раждането си. Така се преживяват всички събития и човекът е готов тогава, когато достигне момента на раждането си. Стига се до всяко събитие, което човекът е преживял. Да речем, че сте станали на шестдесет години и през четиридесетата си година сте зашлевили плесница на някого. Когато при обратното преживяване стигнете до този спомен, той става като един отпечатък.
към текста >>

208. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука.
Но за този, който има окултни познания, има огромна разлика между един човек, роден в Ориента, и друг, роден в Европа или в Америка. Това се вижда до физическата природа. Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука. Не само чувствата и мислите при такъв човек са различни от на този с християнската нагласа, но разликата може да се наблюдава чак до физиката му. Това са такива фини разлики, които навлизат в най-фините структури на тялото, че физиологията и биологията не могат да кажат нищо за тях. Затова трябва да се има предвид човешката природа и не може на всички хора да се посочи същия път за издигане до висшите светове чрез по-висшето развитие.
към текста >>

209. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух.
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност. В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят. Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух. Защото в началото така е изглеждал светът за езотеричния християнин. Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
към текста >>

Умри и бъди, преодолей това, което първоначално ти е дадено в трите нисши тела.
Умри и бъди, преодолей това, което първоначално ти е дадено в трите нисши тела. Умъртви го, но не го умъртвявай, желаейки смъртта, а просветли това, което се намира в тези три тела, за да постигнеш силата в аза все повече да се усъвършенстваш. Чрез това, че умъртвяваш това, което ти е дадено в трите нисши тела, в аза се влива силата на съвършенството. В аза християнинът трябва да възприеме чак до кръвта си силата на усъвършенстването, съдържаща се в Христовия принцип.
към текста >>

След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом.
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом. Той слуша суровия си баща. Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли. Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света. Развиват се сили, предизвикващи чудеса.
към текста >>

Така по дълбокомислен начин се запознаваме първоначално с душевната нагласа на този, който досега е предвождал братството на дванадесетте братя.
Така постепенно узрява главният, представителят на човечеството, избраният, който тук, в общността на дванадесетте – великия таен орден, под символа на кръста с розите, е приел мисията за човечеството да хармонизира разпространените по света вероизповедания, – действа като тринадесети. Така по дълбокомислен начин се запознаваме първоначално с душевната нагласа на този, който досега е предвождал братството на дванадесетте братя.
към текста >>

Когато този човек, този аз, който първоначално е даден на човека, бъде преодолян, той става водач на току-що характерезираното избрано братство.
Когато този човек, този аз, който първоначално е даден на човека, бъде преодолян, той става водач на току-що характерезираното избрано братство.
към текста >>

В дракона се изразява какво първоначално трябва да бъде преодоляно.
В християнската езотерика много добре се знае, че човешката душа може да бъде отдадена на трите нисши тела. Отдадена ли е на тях, тогава в нея царува нисшият живот на тристранното тяло. Това се изразява в астралното възприятие чрез дракона. Това не е само символ, а много реален знак. В дракона се изразява какво първоначално трябва да бъде преодоляно. В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг. От Юг произлиза онази част на човека, която човечеството си е донесло като гореща страстност, повече насочена към долната сетивност. Като първи порив да се води борба с нея и тя да се преодолее, се предчуства това, което протича във въздействията на по-студения Север. Въздействията на по-студения Север, слизането на аза в тричленното тяло, според един древен символ, взет от съзвездието на мечката, е изразено с вкарването на ръката в устата на мечката. Преодолява се нисшата човешка природа, това, което се изразява в огнения дракон.
към текста >>

210. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Идеята на храма първоначално е произлязла от човешката душа.
Ще дадем друг пример как човекът работи в света днес. Да обърнем поглед към четвъртия културен период, към гръцкия храм. Идеята на храма първоначално е произлязла от човешката душа. Идеята на храма почива върху това, което наричаме колона и върху това, което колоната носи. Никога повече не е постигнато сред човечеството, както по онова време, човек да се пренесе в носеното пространство. Да сравним един гръцки храм с модерна сграда. Когато колоната става декоративна, тя вече не е истинската колона, която стои сама и наистина носи. Човекът трябва да чувства, че е необходимо колоната да е изградена от правилния материал.
към текста >>

211. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Първоначално ви се казва, че минералите на Земята нямат етерно, астрално тяло и аз.
Това важи в още по-висока степен в още по-висшите светове. За висшето разглеждане на света всичко, намиращо се във физическия свят, е израз на силите и съществата от висшите светове. Във всичко, което виждаме наоколо, са скрити такива сили и същества. В това се състои разликата при съществата на физическия свят. Около себе си виждате например минералното царство, всички привидно неживи същества на нашата Земя, всички минерали. Първоначално ви се казва, че минералите на Земята нямат етерно, астрално тяло и аз. Това обаче важи за физическия свят. Трябва да го знаем, за да сме наясно какво се намира на физическото поле. Но ако някой каже, че минералът е нещо, което има само физическо тяло, това е толкова погрешно, колкото е правилно, ако каже, че минералното царство е нещо, което на физическия план има само физическо тяло. Защото за действителното духовно наблюдение минералът има тук, на физическия план, своето физическо тяло и нищо друго. Потърсим ли етерното му тяло, трябва да се издигнем до астралното поле, там ще го намерим.
към текста >>

Този аз първоначално има способността да проникне само минералните субстанции на кръвта, повече не може да направи.
Каквото наистина ще разбираме, можем да го представим с примера за часовника. Днешният човек няма да може никога да създаде нещо от живата природа без помощта на съществата, стоящи зад нея, докато това не стане тайнство за него. Едва тогава той ще се издигне от минералното до растителното царство. Човекът днес е човек, но той разбира само минералното царство. Човешкият аз живее в човешки образ, но когато разглежда обкръжението, познава само минералното царство. Този аз първоначално има способността да проникне само минералните субстанции на кръвта, повече не може да направи. Когато през деня азът се намира в кръвта, прониква я и оживява, той го прави само минерално.
към текста >>

212. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Тези групови азове са в девахана, но първоначално са локализирани в центъра на Земята.
Когато с ясновидските си способности се издигнем в още по-висши светове, стигаме до долния девахан, нисшия духовен свят. Също и той прониква нашия физически и астрален свят. Там намираме груповите азове на растенията. Знаете, че растенията, които покриват Земята, са обединени в големи групи, на които съответства един групов аз. Тези групови азове са в девахана, но първоначално са локализирани в центъра на Земята. Там всички групови азове на растенията имат своя център. И ако си представите така цялата Земя, ще я видите като един голям организъм, в който различните групови азове на растенията се проникват. Тази сума от групови азове на растенията усеща също така страдание и радост, удоволствие и болка, както човешкият организъм. Можем съвсем точно да посочим как удоволствието и страданието съществуват в този земен организъм. Знаем, че откъсването на растенията причинява удоволствие, да, наслада, приятно чувство, подобно на приятното чувство, което изпитва кравата, когато телето бозае.
към текста >>

213. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

В антропософията първоначално ни се казва, че човекът се състои от четири съставни части – физическо, етерно, астрално тяло и аз.
Определени факти, които опознаваме чрез науката за духа, ни показват как светът става съвсем друг чрез антропософията или духовната наука. Нека първо да говорим за одушевяването на различните природни царства, на заобикалящия ни свят. В антропософията първоначално ни се казва, че човекът се състои от четири съставни части – физическо, етерно, астрално тяло и аз. Останалите три висши съставни части са развитието на тези четири.
към текста >>

Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо.
Когато казваме, че минералът има физическо тяло заедно с цялата нежива природа, растенията имат още и етерно тяло, а животното и астрално тяло, а човекът притежава това «аз съм», такова обяснение се отнася до физическия свят. На физическия свят можем да видим при минерала, дори с развитите очи на ясновидеца, само физическо тяло, при растението, освен него, и етерно тяло, при животното се прибавя и астралното тяло, а при човека – «аз съм». Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество. Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо. Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението. Ако можем да проверим и в света на девахана, виждаме нещо особено. Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх. Едва това е реалното растение.
към текста >>

На Луната обаче първоначално са по-нисшите същества.
На Луната обаче първоначално са по-нисшите същества. В предишното развитие има същества, които, така да се каже, не са имали възможност да се издигнат нагоре до слънчевото битие. Те не са могли да се присъединят към Слънцето, понеже то е било подходящо за по-висшите същества.
към текста >>

214. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Субстанции и същества, предхождали нашето съществуване, са се пожертвали и образували този зодиак, първоначално като мъглявина, а след това като съзвездия.
Субстанции и същества, предхождали нашето съществуване, са се пожертвали и образували този зодиак, първоначално като мъглявина, а след това като съзвездия. Това, което беше описано като творческите същности за нашите същества, когато Земята е била още Старият Сатурн, по това време е било съединено със стария зодиак. Всички възвишени същества, които по-рано вече са преминали през една висша степен, е трябвало да действат долу. Те изливат заложбата за физическото тяло. Това е, което е налице като тайна на битието на света – че всички същества се издигат от същества, които получават, в същества, които произвеждат и творят. Целта на съществата е да станат творци.
към текста >>

Първоначално със Земята е била свързана днешната Луна.
Първоначално със Земята е била свързана днешната Луна. Нашата Луна се е породила поради това, че по-лошите субстанции и съществата, свързани тогава още със Земята, са били отхвърлени. Ако Земята беше останала свързана с Луната, нашето развитие нямаше да протече правилно, то би станало много бавно. Земята щеше да се мумифицира като статуя. Животът щеше да замре. Много щеше да бъде умъртвено и накрая Земята би станала гробница.
към текста >>

Често съм споменавал, че може да се изостане не само в училище, а също и в космическото развитие.
Често съм споменавал, че може да се изостане не само в училище, а също и в космическото развитие. Човекът е стигнал толкова далеч, че е можел да понесе условията на Земята, висшите същества – на Слънцето. Тези същества, които днес обитават Слънцето, също са преминали през човешко развитие, но в това развитие има изостанали същества, за които е било невъзможно да го завършат. Те не са могли просто така да обитават Слънцето. Ако биха отишли там, е щяло да им бъде зле, също и човекът не би могъл да го понесе. Тези същества обаче са стояли между слънчевите богове и хората.
към текста >>

Това ще видите първоначално.
Накрая ще представим цялото с една картина. Представете си, че някой вижда тук, на стената, малък слънчев спектър, цветна дъга, цветовете червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Представете си сега, че тя не се вижда на стената, а е само в слънчевия прах. Това ще видите първоначално. Ако изследвате как е станало, ще видите как слънчевата светлина се е процедила през една пролука и е влязла в стаята и чрез различните предмети, например през една призма или някоя пречупваща светлината субстанция, се е породил този спектър, този «призрак».
към текста >>

215. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата.
Човекът не го разбира, понеже няма толкова протегливи мисли, че да проточи мисловни нишки от едното към другото. Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно мислене. Да вземем още един пример: Казах ви, че мазнините и белтъчините преминават през лимфните съдове, а захарта отива направо в кръвта. Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата. Който може да наблюдава живота, ще разбере голямата роля, която захарта играе в живота на човека. Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки! При това обаче не бива да мислите, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка. Отделният човек не живее отделно. И вие трябва да знаете, че на отделния човек не може така просто да се помогне.
към текста >>

216. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Също и атомът не е първоначалното, а това, което изпада от общото.
Това е диференцирането на веществата в органични вещества, например белтъчини. Така под влиянието на мировата музика, подобно на днешните хладниеви фигури, се поражда органичната материя, протоплазмата. Белтъчноподобни, лепкави субстанции се вмъкват в предишните силови линии на човешката заложба. Клетките, които днес се приемат като първи в историята на развитието на организмите, се пораждат много по-късно. Те се пораждат от дейността на различни същества. Също и атомът не е първоначалното, а това, което изпада от общото. Цялото изобщо не се поражда от обединяването на клетките. Целият процес се подтиква чрез това, че Луната се намира още в земното тяло. Трите човешки раси (епохи), които се развиват през тези времена, са полярната, хиперборейската и лемурийската раса (епоха). Тогава Луната се отделя от Земята.
към текста >>

217. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Това, което днес се учи в училище относно начина, по който Земята се движи около Слънцето, е само резултат от пресмятане.
При въртенето, в така наречената обиколка на Земята около Слънцето, лежи дълбока мъдрост и човекът ще разбере някога, че в нея се разиграва изключително смислено нещо. Не се учудвайте, че казвам «така наречена». Това, което днес се учи в училище относно начина, по който Земята се движи около Слънцето, е само резултат от пресмятане. То изобщо не е абсолютно вярно. Това обяснение ще има някога съвсем друга форма. Хората могат дори исторически да разберат, че не е така. Много особено нещо е системата на Коперник.52 Той основава своите възгледи върху три принципа,53 от които днешната наука възприема само два, третият го пренебрегва.
към текста >>

218. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други мисли, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят.
Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено. Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън. Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение. Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други мисли, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят. Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите. Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни. Искаме това, което чуваме, да се излее в нашите души от висшите светове.
към текста >>

219. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

25. Стихът «Където и той поглед да насочи...» липсва в повечето Гьотеви издания, но според един ръкопис на Гьоте той е бил първоначално предвиден за «Тайните».
25. Стихът «Където и той поглед да насочи...» липсва в повечето Гьотеви издания, но според един ръкопис на Гьоте той е бил първоначално предвиден за «Тайните». Виж Произведенията на Гьоте, Ваймарско издание, том 16, стр. 436.
към текста >>

Неговото учение първоначално е било предавано само устно и с едва през 5/6-ти век е записано, вероятно чрез Север, Антиохийски патриарх.
50. Виж Дионисий Ареопагит «Йерархиите на ангелите и църквата» издателство Барт, Мюнхен 1955 г. Дионисий Ареопагит е бил ученик на Павел, от когото е бил посветен в християнския езотеризъм. Неговото учение първоначално е било предавано само устно и с едва през 5/6-ти век е записано, вероятно чрез Север, Антиохийски патриарх. Виж, въведението на обявения том, стр. 13-14.
към текста >>

220. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_98 Природни и духовни същества

Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
1879 г. Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>

Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
1899 - 1904 г. Преподавателска дейност в основаното от В. Либкнехт „Общообразователно училище за работещи“, Берлин.
към текста >>

В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>

221. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Вие всички знаете, че децата в училище днес учат геометрия, към която се отнася, например, теоремата на Питагор.
Вие всички знаете, че децата в училище днес учат геометрия, към която се отнася, например, теоремата на Питагор. Основите на тази геометрия се изучават всякакви връзки с това, как е възникнала самата геометрия, понеже какво знаят учениците за Евклид? И все пак те учат именно Евклидова геометрия. Едва по-късно, когато съдържанието на предмета вече ще бъде известно, те, може би, ще научат от историята на науките за външната страна на нещата, за формата, с която човечеството първоначално се е сблъскало с това, което сега е станало достъпно за обикновеното училище. И ето, колкото малко го касае ученикът, който сега учи елементарната геометрия това, в какъв начин Евклид за първи път е дал на човечеството, толкова малко и нас ще ни касае това, как се е развивало в историята така нареченото розенкройцерство. И по същия начин, както ученикът изучава сегашната геометрия от самия предмет, така и ние ще разгледаме тази розенкройцерска мъдрост сама по себе си.
към текста >>

Едва по-късно, когато съдържанието на предмета вече ще бъде известно, те, може би, ще научат от историята на науките за външната страна на нещата, за формата, с която човечеството първоначално се е сблъскало с това, което сега е станало достъпно за обикновеното училище.
Вие всички знаете, че децата в училище днес учат геометрия, към която се отнася, например, теоремата на Питагор. Основите на тази геометрия се изучават всякакви връзки с това, как е възникнала самата геометрия, понеже какво знаят учениците за Евклид? И все пак те учат именно Евклидова геометрия. Едва по-късно, когато съдържанието на предмета вече ще бъде известно, те, може би, ще научат от историята на науките за външната страна на нещата, за формата, с която човечеството първоначално се е сблъскало с това, което сега е станало достъпно за обикновеното училище. И ето, колкото малко го касае ученикът, който сега учи елементарната геометрия това, в какъв начин Евклид за първи път е дал на човечеството, толкова малко и нас ще ни касае това, как се е развивало в историята така нареченото розенкройцерство. И по същия начин, както ученикът изучава сегашната геометрия от самия предмет, така и ние ще разгледаме тази розенкройцерска мъдрост сама по себе си.
към текста >>

През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител.
През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител. Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е. Рицар на златния камък. В следващите лекции ще ни стане по-ясно какво означава това. Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма. Значението на израза "винаги остава в същото тяло" също ще стане ясно в близките занятия, когато ще говорим за съдбата на хората след смъртта.
към текста >>

Тези образи са отпечатани първоначално в астралното тяло на човека.
Това няма непосредствено практическо значение. Ще поясня с пример. Вземете някоя определена част от астралното тяло. В далечното минало това, което човекът можел да вижда в още смътното, мъгляво ясновиждане, се явявало в съвършено различни образи от днес. Тези образи са отпечатани първоначално в астралното тяло на човека. Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло. Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии.
към текста >>

Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло.
Ще поясня с пример. Вземете някоя определена част от астралното тяло. В далечното минало това, което човекът можел да вижда в още смътното, мъгляво ясновиждане, се явявало в съвършено различни образи от днес. Тези образи са отпечатани първоначално в астралното тяло на човека. Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло. Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии. Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала. У всеки вас ги има.
към текста >>

Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии.
Тези образи са отпечатани първоначално в астралното тяло на човека. Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло. Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии. Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала. У всеки вас ги има. Ако те бъдат повредени, човек няма да може да се ориентира в триизмерното пространство. Ще получи световъртеж, и няма да може да стои прав. Така образите на астралното тяло са свързани със силите на етерното тяло и органите на физическото тяло.
към текста >>

222. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Първоначално те възникнали в слънчевата фаза на битието.
Прекрасният строеж на човешките очи, прекрасния апарат на човешкото ухо всичко това едва сега е достигнала своето съвършенство, защото е било създадено от сатурновата субстанция и над тях са работели етерното тяло, астралното тяло и Аза. Същото се отнася и за ларинкса, той е възникнал още на Сатурн, но тогава човекът все още не можел да говори. На Луната започнал да издава нечленоразделни звуци и крясъци, но само описаната дълга работа направила ларинкса, този съвършен апарат такъв,какъвто имаме на Земята. На Слънцето, където към физическото тяло е добавено етерното, органите на сетивата продължили да се оформят и възникнали всички органи, които се явяват органи на секреция и органи на живота главно, служейки за хранене и растеж. Първоначално те възникнали в слънчевата фаза на битието. След това астралното тяло продължило да работи и през лунната фаза, а "Азът" във фазата на Земята. Така съзрявали до своето сегашно съвършено състояние на жлезите, органите на растежа и т.н. Когато на Луната в работата се включило астралното тяло, за първи път възниква нервната система. Това било, когато човекът притежавал образно съзнание. Не само това, което направило човека способен да развие предметното съзнание и едновременно с това способен да изразява със звуци своята радост и мъка,само "Азът" образувало кръвта в човека.
към текста >>

223. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Но този, който я възприема, живее за другите, дори ако първоначално него го влече към тази истина егоистичната тъга по висшите светове.
Така това, за което говорихме в този курс, се съединява в едно цяло. Това е инструмент за създаване на културата на бъдещето. Казано точно е необходимо да се учи днес, понеже човекът на бъдещето се нуждае от тези учения, те трябва да бъдат включени в хода на развитие на човечеството. Всеки, който не желае да възприема тази истина за бъдещето, живее за чужда сметка. Но този, който я възприема, живее за другите, дори ако първоначално него го влече към тази истина егоистичната тъга по висшите светове. Само Ако пътя е верен, то самият път ще бъде унищожителят на тази тъга и най-добрия създател на саможертвеността.
към текста >>

224. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на изток.
Нека сега си спомним какво говорихме преди осем дена. Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на изток. Това, което наричаме напредналата раса на Атлантида, положи основата на източните култури. В легендата за дървото на света се описва възникването на днешния човек, така както то се виждало в астралния свят. Видя се как дванадесетте течение, които описахме последния път, се спуснаха от север и дълго преминаваха. Тези дванадесет течения съществуват действително на астралния план, дори и днес. Ако вие проследите дванадесетте двойки нервни нишки, които преминават през главата ви, и продължите линиите извън нея, то те ще се съединят с дванадесетте основни течения, които съществуват в астралния план.
към текста >>

Първоначално те са свързани с подреждането на великата природа.
А това, което навън са 28-те лунарни дни, това са 28-те нерви на гръбначния мозък в нас. И тъй като при преминаването на земята от стадия на Старата Луна към днешното и състояние беше необходимо да навлезе нов ред, към предишните се прибавиха три нови Изарди, от което възникна редът, в който дванадесетте месеца по необходимост варират между 28 и 31 дена. Днешното астрономическо разделение не е съвършено точно, тъй като трите допълнителни Изарди имат влияние единствено върху човека и много малко върху външната природа. Ако месеца имаше винаги 31 дена, то тогава действително върху човека щяха да въздействуват всичките 31 Изарди. Те регулират функциите на органичното тяло под главата, и по този начин тези органични функции действително са свързани с различните регентства на Изардите, дори и те да се изместват при отделните хора. Първоначално те са свързани с подреждането на великата природа.
към текста >>

По следния начин: помислете, че първоначално е имало една водниста, тинеста течност.
Това, което днес е физическо, по-рано беше изцяло духовно. Преди да се образуват тези дванадесет мозъчни нерви, съществуваха единствено астралните течения, които навлязоха в главата на човека, и преди да се образуват 28-те нервни окончания на гръбначния стълб, налице бяха единствено съответните астрални течения. Как възникват в човека тези нервни натрупвания? По следния начин: помислете, че първоначално е имало една водниста, тинеста течност. Представете си мозъка по този начин. Вие все още можете да наблюдавате това в тази част на мозъка, която е останала водниста, течна. Когато мозъкът стане много твърд, се появява т.нар. мозъчна течност. Нашият мозък е предхождан от един такъв воднист мозък, който постепенно се е желирал.
към текста >>

Там където днес протичат нерви, първоначално протичаха астрални течения, след това етерни течения, и най-накрая самите физически нерви.
Вие все още можете да наблюдавате това в тази част на мозъка, която е останала водниста, течна. Когато мозъкът стане много твърд, се появява т.нар. мозъчна течност. Нашият мозък е предхождан от един такъв воднист мозък, който постепенно се е желирал. Най-напред тази водниста маса беше проникната във всички посоки от астрални течения, като по продължение на тези течения материята се желира и втвърди, и така възникнаха нервите. Там където днес протичат нерви, първоначално протичаха астрални течения, след това етерни течения, и най-накрая самите физически нерви. Представете си как човекът постепенно се втвърдява. Масата едва се беше превърнала в хрущял, когато се появи първия зачатък на гръбначен стълб. Костната обвивка беше все още много мека. Отляво и отдясно се вливаха астралните течения, които по-късно се превърнаха в нервните окончания от двете страни на гръбначния стълб. Така ние се обръщаме към една древна епоха, в която 28-те Изарди започнаха постепенно да изпращат в човека своите най-напред астрални течения.
към текста >>

225. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

С това, че астралното тяло навлезе в човешкото, и конструира нервната система за себе си, то повлия света на етера и преобразува първоначално растителните органи в жлези.
В органите на отделителната система, които ние наричаме жлези, проявява действието си етерното тяло, което значи, че там работят съществата от етерното пространство. За да разберем тези жлези, ние трябва най-напред да си изясним нещо друго. Ако човекът имаше само етерно тяло, без астрално, то в човешкото тяло щяха да проявяват действието си единствено същества от етерния свят, и тогава никога не биха се образували органите, които наричаме жлези, а единствено подобни на тези, които имат растенията. Тъй като и в тях действува етерното тяло, което внася живот в неорганичната. Всеки нов принцип, който се при бавя към съществуващото, въздействува преобразяващо върху всички предишни. С това, че астралното тяло навлезе в човешкото, и конструира нервната система за себе си, то повлия света на етера и преобразува първоначално растителните органи в жлези.
към текста >>

Ако погледнете назад към онзи момент в човешкото развитие, в който Азът, така да се каже, се спусна от лоното на божеството и започна да работи върху астралното тяло, то вие ще забележите, че първоначално астралното тяло беше един дар божий за хората.
Всички вие сте запознати от други мои лекции със съвсем елементарния факт, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че Азът най-напред е разгръщал дейността си в астралното тяло и постепенно е преобразувал една част от него. Ако погледнете назад към онзи момент в човешкото развитие, в който Азът, така да се каже, се спусна от лоното на божеството и започна да работи върху астралното тяло, то вие ще забележите, че първоначално астралното тяло беше един дар божий за хората. Ако ние желаем да си обясним схематично този човек в момента, когато Азът беше присаден в него, то ние бихме могли да кажем: Съществуваше физическото му тяло (виж рисунката), етерното му тяло и астралното му тяло.
към текста >>

226. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха.
Последният наследник на тези огнени сили беше Локи. Локи беше враг на боговете. Той беше дарил хората, с последното им ясновиждане: змията Мидгарт, която сега беше вързана. Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха. Кое се беше развило постепенно, когато хората преминаха от ясновидството към разума? Говорът! Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида. Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит.
към текста >>

Той самостоятелно ще се въздигне до онази способност за наблюдение, която е притежавал първоначално.
Във всички сказания, в чиято основа е залегнал окултизмът а наистина всички наистина велики легенди произхождат от тайните школи винаги се съдържа предсказание. Тук също срещаме указания за едно бъдещо състояние в развитието на човечеството и земята. Само за известно време човекът ще е ограничен да вижда само външния сетивен свят. Той самостоятелно ще се въздигне до онази способност за наблюдение, която е притежавал първоначално. В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото възприятие за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането. Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция. Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата. Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата. Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото.
към текста >>

Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните.
Тази версия произхожда от франкската земя. Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана дума вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции. Тя е обработена за последен път през 10 век от Екерхард И., монах в манастира Сент Гален. Двете версии се различават значително една от друга. По-древната е от франкската държава. Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните. Такъв интерес е можел да принадлежи само на един човек от рода на франките. Но интересът отсъствува в този, кой то преработва легендата в поучение за християните в манастира Сент Гален. Той имаше друга цел, той искаше да каже на хората: ако се установите в старото състояние, то вие сами ще се унищожите. Той им по казва не дело как се самоунищожават. И в действителност, не хуните са тези, които ги унищожават.
към текста >>

227. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тези три световни тела слънце, луна и земя първоначално представляваха едно единствено тяло, което можем да си представим когато съберем слънцето, луната и земята така, че да получим едно единствено огромно небесно тяло.
Той има дълбок окултен произход. Нека си спомним, как се разказва за процеса на сътворението на света според нашия теософски светоглед. Знаем, че нашата земя беше едно с това, което днес я съпроводи като луна, че луната едва преди определено време се отдели от нея. Знаем, че в още по-ранни времена земята ни беше едно с това, което днес е слънцето. Това бяха двете най-важни космически събития, които предхождаха възникването на човека. Тези три световни тела слънце, луна и земя първоначално представляваха едно единствено тяло, което можем да си представим когато съберем слънцето, луната и земята така, че да получим едно единствено огромно небесно тяло. Най-напред се отдели слънцето, и ако по-рано беше давало на съществата светлината си от вътрешността на земята, то сега я изпращаше на земята и нейните същества отвън. Това беше по времето, когато земята още съдържаше луната в себе си. Луната беше тази, която носеше злите сили, и те трябваше да излязат навън. Ако луната беше останала вътре, то земята никога нямаше да осъществи развитието, което я превърна в сцена на настоящото човечество.
към текста >>

Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята.
Нека сега си представим собственото ви възникване по това време от космическо-универсалната му страна. Това, което днес е вашето физическо и етерно тяло, което тогава водеше съществуване на растение, то израсна бавно от земята, то беше най-древния пра плод на земята. А това, което днес живее във вас като душа и дух, дойде от заобикалящата земята атмосфера, то постепенно пропи вашето физическо и вашето етерно тяло. Подготовката за това се осъществи в една обща аура на земята, която трябва да си представим изключително телесно като една обща топлина, просветлена от изпълнената с дух слънчева светлина. Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята. Това, което днес живее във вашата топла кръв, е част от този заобикалял земята първичен огън. Ако днес извадим цялата вътрешна топлина от телата на животните и хората, то ние ще можем да възстановим първичното състояние на праогъня. Това, което днес представлява вътрешната топлина то е разпределената топлина, която заобикаляше земята като море от топлина, и в това общо кръвно тяло се вливаше светлината. Тази светлина също беше разпределена постепенно и създаде висшата духовност на човека. Във физическо-етерните тела беше на лице разбира се само една притъпена, нисша духовност.
към текста >>

Затова на тези същества първоначално на беше позволено да действуват в слънчевите лъчи, да въздействуват отвън.
Всеки път обаче, на всяко стъпало от развитието определени същества изоставаха. Те не продължават заедно с другите. Не само гимназистите не преминават в следващ клас, а и съществата изостават на определено равнище, което другите вече са преминали. По време на Лунното съществуване на земята Елохимите, слънчевите светлинни духове се изкачиха на стъпалото, което им позволява да живеят на слънцето и да изпращат делата си на земята и земното човечество. Други духове, които бяха заедно с Елохимите на предишното стъпало изостанаха, те не пожелаха да доведат развитието си на Старата Луна дотам, че да достигнат по-висока степен на съществуване на слънцето. Затова на тези същества първоначално на беше позволено да действуват в слънчевите лъчи, да въздействуват отвън. В по-нататъшното си развитие те трябваше много повече да търсят това, през което не бяха преминали на Луната, на едно по-ниско съществуване, свързано със самата земя, с арената на земята.
към текста >>

Първоначалното същество Заруана Акара на се разделя на добри, истински сили на астралното тяло, и на противопоставени силите на Ариман.
Така вие видяхте възникването на този четвърти член на човешката природа, на Аза, и на третият член на човека астралното тяло, което е одухотворено от две същества. В него са втъкани добрите сили на Ормузд и силите на егоистичната природа тези на Ариман. Азът е поставен в центъра на една борба, която бушува в астралното тяло борбата между добрите и злите сили. Първоначалното същество Заруана Акара на се разделя на добри, истински сили на астралното тяло, и на противопоставени силите на Ариман. Ариман или Анграмайню означава "противопоставящият се" или "опозиционен дух". Така ние разбираме, как един такъв мит наистина не е нищо друго освен преразказ на това, което са наблюдавали древните астрални ясновидци.
към текста >>

Ние бихме да се вживеем особено дълбоко в цялото астрално наблюдение от тези времена, когато видим как в сричката Ве се отразява едно първоначално определение на чувстващата сила.
Ние бихме да се вживеем особено дълбоко в цялото астрално наблюдение от тези времена, когато видим как в сричката Ве се отразява едно първоначално определение на чувстващата сила. В действителност всяко висше чувстване се предхожда от Вее (нем. Weh = болка), от болката. А защо? Представете си първоначалната човешка форма, която изникваше от земята, представете си растителния човек с физическо и етерно тяло. Така както той изникваше тогава, сетивата присъствуваха само като зачатъци, така както цветът се съдържа в растителния поник.
към текста >>

Първоначално, когато съществуваха само физическото и етерното тела на местата, където днес се намират очите нямаше нищо.
Представете си първоначалната човешка форма, която изникваше от земята, представете си растителния човек с физическо и етерно тяло. Така както той изникваше тогава, сетивата присъствуваха само като зачатъци, така както цветът се съдържа в растителния поник. Човекът още не можеше да вижда. Очи, каквито имаме днес се появиха едва след дълго, дълго развитие. Как възникнаха според окултната физиология тези очи, които днес виждат великолепието на слънчевата светлина? Първоначално, когато съществуваха само физическото и етерното тела на местата, където днес се намират очите нямаше нищо. Но тези места се оказаха особено чувствителни за изпращаните на земята слънчеви лъчи. И първото усещане, което предизвика слънцето беше болката. На това място в човешкото тяло възникнаха две точки на болка, болезнени места, които биваха непрестанно наранявани. Това е същото както ако се порежете и на мястото се появи струпей. Така на тези чувствителни места се образуваха струпеи, и от тях постепенно се оформи прекрасното чудо на окото.
към текста >>

228. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Знаем, че след като земята беше преминала през по-ранни състояния на развитие Сатурн, Слънце и Луна, че тя отново излезе напред, първоначално свързана със слънцето и луната.
Както знаете в тях се разказва за възникването на земята, на света изобщо във връзка с човека. Най-много бройни обяснения ще срещнете за така нареченото Сътворение, за тайните, които се крият зад първата, въвеждащата глава на Библията. Нека си спомним за това, че, когато човекът стана за първи път земен жител в днешния си вид, на нашата земя царяха взаимоотношения съвсем различни от следващите, които днешният човек познава. Знаем, че след като земята беше преминала през по-ранни състояния на развитие Сатурн, Слънце и Луна, че тя отново излезе напред, първоначално свързана със слънцето и луната. Това, което днес гледа към нас като слънце, като луна, представляваше тогава едно небесно тяло със земята. Знаем, че тогава слънцето с всички нейни същества се отдели, че след него се отдели и луната, също придружена от определени субстанции и същества, и че нашата земя изостана в една епоха, която сме свикнали да наричаме лемурийска. По онова време земята се състоеше от течно-огнени субстанции, които в основа та си бяха същите като днешните, само че земята беше едно огнено, мъгливо огнено небесно тяло, в което бяха разтворени всички метали и минерали, които днес са в твърдо състояние и в което същества като днешните не можеха да живеят. Напротив, можеха да живеят същества съвсем различни по природата си, и към тях спадаше тогава и човекът, чието битие винаги е било свързано с развитието на нашата планета.
към текста >>

Сега, на земята, е определено да вижда за първи път, но първоначално в едно притъпено картинно съзнание.
Вашият Аз не можеше да види нищо, когато седеше в лоното на божеството. Сега, на земята, е определено да вижда за първи път, но първоначално в едно притъпено картинно съзнание. Преди това той не виждаше нищо, той трябваше да се научи да живее в астралното тяло за да може да се научи и да вижда.
към текста >>

То отново е изживяване на първоначалното човешко същество.
Тези думи се отнасят до това различие в човешкото тяло. То отново е изживяване на първоначалното човешко същество.
към текста >>

Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза.
Оттам преминаваха най-различни течения, които трябва да си представяте като зачатъци на нервната и кръвната системи. Те всички се събираха горе в мощни огнени езици, които изскачаха на върха на главата но когато тялото беше още съвършено меко. Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически. Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава. С помощта на този орган той можеше да се ориентира. Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза. Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца. Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган. Така това беше един център, в който се събираше всичко, което беше оформено в уширението на небето.
към текста >>

229. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул.
Сега би могло да се запита: не е ли всеки, който разпространява окултни учения в определено отношение черен магьосник? Изключително вярно е, че някой, който разпространява днес окултни учения може много лесно да се превърне в черен магьосник. Това се случва когато той е неспособен да разбере пълния обхват на въздействията на окултните си учения. Затова окултните школи трябва да носят отговорност за това, никой да не разпространява окултни учения, ако не е способен да обхване от гледна точка на собственото си развитие широтата и въздействието на окултните истини. Днес окултни учения могат да бъдат разпространявани като един ученик разкаже на друг или препише от него. Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул. Но ако говорими за случая, когато някой разпространява самостоятелно окултни учения и дори намеси личната си преценка. Ако направи това, то той преди всичко трябва да се е погрижил предварително този човек да притежава нужната зрялост, да разпространява самостоятелно окултни истини, и това не зависи от едно разумно обучени, а окултните школи го превръщат в зависещо от нещо съвсем друго, именно от това, как постепенно са се развили отделните членове на човека.
към текста >>

230. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн.
Сега бихме могли да попитаме: Къде се намираха тези три тела преди да станат част от човешкото същество? Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн? Все отнякъде трябва да е дошло. То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята. Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн. По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце.
към текста >>

Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и.
Ако например насрещният изпитваше жажда за отмъщение към другия, то в него това се изразяваше посредством определен цвят, и той можеше да избяга. Ако към него се приближеше диво животно, човекът също можеше да го разпознае и да избяга. В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда. Днешното зрение се разви постепенно от предишното. Представете си как в един сравнително мъглив ден предметите се размиват. Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и. Именно по този начин атлантецът се учеше да вижда. Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид астрален цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
към текста >>

Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид астрален цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда. Днешното зрение се разви постепенно от предишното. Представете си как в един сравнително мъглив ден предметите се размиват. Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и. Именно по този начин атлантецът се учеше да вижда. Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид астрален цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
към текста >>

231. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние.
От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми. Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние. През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание. Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния.
към текста >>

232. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно.
Само поради това, че човекът се вмъкна изцяло в тялото си, той можа да достигне пълното си съзнание. Но сега той дели и участта на тялото. По-рано, когато се намираше над него, това не беше така. Едва когато беше постигнал тази степен на съзнанието, той встъпи във връзка със смъртта. В момента, когато тялото му се разпада, то чувства, че Азът му престава, тъй като го е идентифицирал с тялото. Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот смърт. Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за свят, който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта. Така ние можем стъпка по стъпка да проследим двойственостите в живота. Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в магнетизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойствено ст. Числото две е число на проявлението, на откровението.
към текста >>

233. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност. Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът. Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил. Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя. Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>

234. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така.
Виждащият наблюдава живите взаимоотношения, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм. А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части. Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така. Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество. Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди.
към текста >>

Как е дошъл той първоначално в окултизма?
Днес исках да ви посоча, че това, което усвояваме в елементарната теософия като идеи, понятия и представи, постепенно довежда до преживявания, и че всеки образ в окултизма е извлечен единствено от изживявания. Вземете например познатия образ на свастиката, в различните писания ще откриете за него най-остроумни тълкувания. Как е дошъл той първоначално в окултизма? Този образ не е нищо друго освен едно отражение на това, което наричаме астрални сетивни органи. Чрез определени действия, чрез обучение човекът може да развие астрални сетивни органи. Тези две линии (рисува) в действителност са движения в астралното тяло, които могат да бъдат видени от ясновидеца като огнени колела или като цветя. Те се наричат лотосови цветове.
към текста >>

Не бихте открили първоначалното му значение с помощта на спекулации и философия.
Знакът за тези колела или лотосови цветове един двулистен от които например се намира в областта на очите, а шестлистният се намира в областта на ларинкса за тези астрални сетивни органи, които в астралния свят се срещат като светлинни явления е свастиката. Вземете друг един знак, така наречения пентаграм. Не бихте открили първоначалното му значение с помощта на спекулации и философия. Пентаграмът е една действителност, той е образ на действието на теченията, на силовите потоци, които се намират в астралното тяло на човека. Един определен силов поток преминава от левия крак нагоре до една определена точка на главата, от там отива към десния крак, оттам към лявата ръка на човека, оттам през тялото, през сърцето, към дясната ръка и оттам обратно към левия крак, така че можете да нарисувате в човека в главата, ръцете, дланите, краката, ходилата му пентаграма.
към текста >>

Всичко в тези сказания, приказки и митове първоначално е било виждано ясновидски и е преразказ на първоначални ясновидски опитности.
Както е при знаците и символите, така е и при древните сказания и митове. Теория на зелената маса на учените е, че сказанията и митовете са съчинени от народната поезия. Народът не е поет. Всички сказания и митове са остатъци от едно време, когато човекът все още беше в известна степен надарен с ясновидство. Това, което ни се разказва в европейските сказания и митове, те съхраняват факти, които в миналото хората са можели да виждат. Всичко в тези сказания, приказки и митове първоначално е било виждано ясновидски и е преразказ на първоначални ясновидски опитности. Изобщо това е митологията: преразказ на ясновидски опитности.
към текста >>

235. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Първоначално ще пропуснем етерното тяло (виж точките в схемата).
Нека сега разгледаме отношението, в което душата ни, това означава Чувстващата ни душа, Разсъдъчната ни душа, Съзнаващата ни душа и включения в нея Дух-Себе или Манас, се намира към етерното тяло. Самото ни етерно тяло се намира на нивото на животното. Долу (пише на дъската виж схемата: от долу нагоре) на височината на човека имаме физическото тяло. Първоначално ще пропуснем етерното тяло (виж точките в схемата). Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението. Следва Разсъдъчната душа. Всичко това се намира на нивото на растението. По-нататък имаме Азът или Съзнаващата душа, в който е включен Духът-Себе или Манас, доколкото днес може да се открие у човека.
към текста >>

Първоначално пропуснахме етерното тяло на нивото на животното.
Първоначално пропуснахме етерното тяло на нивото на животното. Сега трябва да сме наясно с това, че във всеки член на човека по определен начин се отразяват останалите. Така физическото тяло има в себе си отразено откровението на самото физическо тяло. Когато наблюдаваме сетивния апарат във физическото тяло намираме израз на физическия принцип. Така например в окото виждаме един вид фотографски апарат, в ухото един вид пиано. Накратко, в сетивните инструменти се изразява самият физически принцип.
към текста >>

236. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това, което живееше първоначално като чувства, усещания и мисловни представи в астралното му тяло, продължаваше в един процес на движение в етерното отяло и оформяше физическото в днешната форма.
Поради това, че етерното тяло на главата му се намираше извън нея, атлантският човек имаше едно мъгливо ясновидство. Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил никаква логика на мисълта. Тя дойде в следатлантската епоха. Но той притежаваше един вид първично ясновидство, тъй като етерното му тяло излизаше далеч извън очертанията на физическата му глава. Тогава мислите и усещанията на астралното му тяло имаха много по-голямо влияние върху тази част на етерното му тяло и по този начин и върху образуването на физическото. Това, което живееше първоначално като чувства, усещания и мисловни представи в астралното му тяло, продължаваше в един процес на движение в етерното отяло и оформяше физическото в днешната форма.
към текста >>

Те са следствие от това, което първоначално присъствуваше в астралното и етерното тяло.
Как са възникнали днешната дължина, широчина и височина на физическото тяло? Те са следствие от това, което първоначално присъствуваше в астралното и етерното тяло. Там най-напред бяха мислите, образите, усещанията и така нататък. Ще разберете това по-добре ако си спомните процеса, който настъпва непосредствено след физическата смърт: физическото тяло бива напуснато първо от етерното и след това от астралното тяло. По време на сън се отделят само Азът и астралното тяло, докато етерното и физическото остават в леглото. Смъртта се различава от съня по това, че етерното тяло също тръгва с астрално то и Аза. Тогава настъпва едно своеобразно явление, нещо, което може да се опише като усещане, но е свързано и с една определена представа.
към текста >>

Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата.
Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии. Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата. За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек. Посветените са изобразили във физическия свят тоновите съотношения, които можеха да чуят от скритите причини на земята, водата, въздуха и огъня. Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата. При лирата съотношението на трептенията на струните и е подражание на звуците, които посветените са познавали за четирите елемента. Те съответствуваха така
към текста >>

Физическите звуци на лирата са подражание на това, което присъствуваше първоначално като отношение на четирите елемента един към друг.
Ако можем да се пренесем в отдалечени в миналите времена бихме могли да проследим много неща, и бихме видели, че това в културата, което днес се струва на днешния човек разбираемо само по себе си, е извлечено от наблюденията на духовния свят. Физическите звуци на лирата са подражание на това, което присъствуваше първоначално като отношение на четирите елемента един към друг.
към текста >>

237. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако разглеждаме растението в неговата първоначално девствена субстанция, ние ще открием, че зеленото е цвят на живота на растението.
Ако разглеждаме растението в неговата първоначално девствена субстанция, ние ще открием, че зеленото е цвят на живота на растението. В онези свои части, в които етерното тяло проявява живителното си въздействие, то е проникнато от растителната зеленина, която се нарича хлорофил. Етерното тяло има един основен принцип и това е принципът на повторението. Ако в растението действуваше единствено етерното тяло, то винаги щеше да повтаря една и съща форма, то подрежда лист по лист. Когато обаче върху растението започне да проявява въздействието си и астралното тяло на земята, то завършва растежа и поставя цвета. Влиянието на етерното тяло се разкрива в повторението.
към текста >>

Първоначално имаме чистата девствена растителна субстанция, при което растението, подчинено на закона на етерното тяло, се обкичва с лист след лист.
Първоначално имаме чистата девствена растителна субстанция, при което растението, подчинено на закона на етерното тяло, се обкичва с лист след лист. Сега тази чиста девствена растителна субстанция все повече се прониква от това, което в теософията си нарича Кама, природата на инстинктите и усещанията, царството на желанията, до самите представи. На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде превъзмогнато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване. С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената кръв. Червената кръв предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат. Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението.
към текста >>

238. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека.
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние. Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние.
към текста >>

239. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Такъв е бил първоначално този орган.
Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете. Такъв е бил първоначално този орган.
към текста >>

240. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта.
Сега в най-широк мащаб е разпространено заблуждението, че благосъстоянието и благополучието на отделната личност е възможно без благосъстоянието и благополучието на всички хора по Земята. Дори това да не се казва направо, то практически всичко в нашия живот се основава на това, че отделният човек живее за сметка на другите; и общо разпространено се явява мнението, че благосъстоянието на отделния човек не зависи от благосъстоянието на другите. Бъдещето развитие ще доведе до пълна съобщност на духа, така че на Юпитер ще властва увереността, че не съществува никаква доброта и щастие за отделния човек без благото и щастието за всички останали отделни хора. Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм. Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където щастието и добруването на отделния човек е немислимо извън щастието и добруването на другите. Царството на любовта означава, че както преди били свързани чрез кръвното родство, така тогава човекът ще вижда в другия брат извън зависимостта на общата кръв. Това е изразено в думите: “Ако този, който идва до Мен и не възненавиди своя баща и майка, и жена и деца, и братя и сестри, а дори и своя живот, той не може да бъде Мой ученик”. Всичко останало не е истинско християнство.
към текста >>

Първоначална е не светлината, първоначално е словото.
И в противоположност на Стария Завет, който започва с думите, че в началото било светлина, християнството поставя в Новия Завет думите: “В началото бе Словото! ”. С това е било направен един велик напредък в развитието на човечеството. Тъй като, когато се говори за поява на светлина, то се говори, доколкото може да се говори за светлина, за нещо външно видимо. Древните предания описват генезиса, където физическото се представя като откровение на светлината. “Словото” е това, което изхожда от вътрешните дълбини на съществата, и преди да се е извършило каквото и да е откровение на светлината, човекът вече съществувал като това, което “било е и ще бъде”, т.е., това, под което се подразбира най-дълбокото вътрешно същество на човека. Първоначална е не светлината, първоначално е словото. Евангелието на Йоан е паметник, който не бива да се поставя наред с другите, но то разширява другите паметници, преминавайки от разглеждане на временното към вечното.
към текста >>

241. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>

Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките анатоми.
В четвъртият период, т.е., в гръко-латинският, нещата са стояли по такъв начин, че можем да кажем, че тогава с еднакъв успех са можели да притежават както спомена за онова, което човечеството е виждало с помощта на древното сумрачно ясновидство, така и от друга страна, някои хора изцяло пребивавали във физическото тяло и вследствие на това били абсолютно затворени за духовния свят. Целият наш живот ни показва, че човекът от нашия пети следатлантски период се е спуснал още по-дълбоко във физическото тяло. Външен признак за това е възникването на материалните представи. Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките анатоми. След това изчезват и отново възникнали, докато не станали все по-силни и по-силни през последните четири столетия, така че човекът не само изгубил позитивното древно съдържание на духовните светове, но също и вярата в духовните светове въобще. Това е констатация от факти. Човекът в този пети период дотолкова дълбоко се спуснал във физическото тяло, че е загубил дори и вярата. Много хора напълно са изгубили вярата в съществуването на духовните светове.
към текста >>

242. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Ето защо...първоначално тръгнахме от услови- ето, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Никъде и в ни най-малка степен не е спо- менато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропосо- фия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже. Ето защо...първоначално тръгнахме от услови- ето, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегле- дани от мен ръкописи, има и погрешни неща.
към текста >>

243. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово.
Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>

Днес в тази встъпителна лекция аз исках с по-общи думи, и то по-скоро от гледна точка на чувствата, да Ви опиша, как първоначално един последовател на учението за Логоса е усещал тези думи от Евангелието на Йоан.
Днес в тази встъпителна лекция аз исках с по-общи думи, и то по-скоро от гледна точка на чувствата, да Ви опиша, как първоначално един последовател на учението за Логоса е усещал тези думи от Евангелието на Йоан. И след като успяхме да се пренесем в светоусещането на онези хора, които за
към текста >>

244. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Още от първата инкарнация Азът променя и преобразява определени представи, усещания и страсти, които бяха дадени първоначално на човека; и с всяка следваща инкарнация астралното тяло все повече и повече се преобразява благодарение на Аза.
Но от Лемурия до сега всеки човек е минал през много прераждания. Какъв е смисълът на тези прераждания, на тези реинкарнации? Смисълът се състои в това, че във всяка от инкарнациите Азът работи върху себе си и върху преобразяването на другите три съставни части. Най-напред той започва с преобразяването на своето астрално тяло. При нито един съвременен човек астралното тяло не е такова, каквото е било преди Азът да е упражнил своите въздействия върху него през първото му земно въплъщение. Още от първата инкарнация Азът променя и преобразява определени представи, усещания и страсти, които бяха дадени първоначално на човека; и с всяка следваща инкарнация астралното тяло все повече и повече се преобразява благодарение на Аза. Така че трябва да допълним: Днешният човек притежава не само четирите съставни части - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но чрез активността на Аза, в астралното тяло той има и една друга част, която е създание на самия Аз. Днес при всеки човек астралното тяло се разделя на две части: едната е преобразена от Аза, другата - не. Този процес ще напредва и в бъдеще. За всеки човек ще дойде определен момент, когато цялото му астрално тяло ще бъде създание на неговия Аз. В източната мъдрост е прието,тази преобразена от Аза част на астралното тяло да се нарича Манас, на немски: Geistselbst, Духът-Себе.
към текста >>

245. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Днес в училище на децата се внушава големия напредък, извършен от хората с изнамирането на хартията.
Днес в училище на децата се внушава големия напредък, извършен от хората с изнамирането на хартията. Да, само че осите са създали хартията още преди хилядолетия; защото това, от което осите изграждат своите гнезда, се състои от точно същите вещества, от които се произвежда човешката хартия; механизмът е същия, но в единия случай това става чрез самия жизнен процес. Духът на осите, “груповата душа” на осите, която е само част от божествено-духовната субстанция, практически е истинската откривателка на хартията.
към текста >>

Това, което трябва да се изяви чрез Любовта в хода на Земното развитие, първоначално се влива в човека нощем.
Вечер той заспива; обаче в случая няма рязък преход от будността към съня. Възникват образи, богати и подвижни сънищни образи, на които е присъща една жива връзка с духовния свят. Това означава, че след заспиването човекът започва своя живот в духовния свят. И тогава в неговото сумрачно съзнание божественият Дух влива първите зародиши на Любовта. Това, което трябва да се изяви чрез Любовта в хода на Земното развитие, първоначално се влива в човека нощем. Бог, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. И тогава, бавно и постепенно, периодите на сумрачното съзнание започват да стават все по-кратки, а тези на дневното съзнание - все по-продължителни; светлият ореол около предметите изтънява и те получават все по-ясни очертания. По-рано човекът различаваше Слънцето и Луната съвсем смътно, като през една облачна пелена. Постепенно хоризонтът се изчиства и нещата получават ясни граници. До това състояние човекът стигна в продължение на огромни интервали от време.
към текста >>

246. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Човекът също тръгва от един групов Аз, от един Аз, който първоначално е принадлежал на цяла група хора.
Обаче тя е мислима само ако идва като доброволен дар от себесъзнателни човешки индивиди, а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка, и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно. Ние знаем, че животните, като такива, не притежават свой собствен Аз. Ако отделният лъв би могъл да каже “Аз”, с това би се разбирало не отделното животно, а “груповият Аз” в астралния свят; всички лъвове биха се обръщали към него с думата “Аз”. Точно тук е голямото предимство на човека пред животните: той има свой индивидуален Аз. Обаче индивидуалният Аз подлежи на бавно и сложно развитие. Човекът също тръгва от един групов Аз, от един Аз, който първоначално е принадлежал на цяла група хора.
към текста >>

Ако мислено се върнете назад към древните народи, към древните раси, навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи.
Ако мислено се върнете назад към древните народи, към древните раси, навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи. Що се отнася до германските народи, дори не е нужно да се връщаме много далеч в миналото. В съчиненията на Тацит е пределно ясно, че отделният германец е зависел много повече от своето племе, отколкото от своята индивидуалност. Отделният човек се усещал по-скоро като член от племето на херуските или зигамбрите, отколкото като самостоятелна личност. Ето защо индивидът се застъпвал за съдбата на цялото племе; в този случай е напълно безразлично кой точно отмъщава за една обида, независимо дали тя е нанесена на човек от племето или на цялото племе. После нещата се променят, отделните индивиди преодоляват племенната зависимост, племената престават да бъдат компактни и се разпръскват.
към текста >>

247. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Първоначално тук става дума за една сватба.
Първоначално тук става дума за една сватба. Но защо точно в Галилея? Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос. А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа. Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек. Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят.
към текста >>

А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят.
Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”. В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. βαπτίζείν, освен под формата на глагол. А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят. Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.
към текста >>

248. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества.
Бихте могли да възразите, че и преди той е бил воден човек. Но този извод не е съвсем правилен. По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни Същества; обаче те не бяха самостоятелни. Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата, като един вид прозрачно желе. Вие бихте могли да плувате в това първично море и да откривате там сгъстените, но прозрачни форми. Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества.
към текста >>

Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка.
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят. Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично. Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка. Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят. Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят. Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
към текста >>

Естествено, то не навлиза там до онази степен, в която се е намирало първоначално; иначе то отново би станало ясновиждащо.
Така ние виждаме, как възниква вътрешният свят на човека, неговият самостоятелен, индивидуален живот, това, което е носител на Аза. Когато днес наблюдавате спящия човек, в неговото физическо и етерно тяло, които остават в леглото, Вие имате това, което се е получило чрез сгъстяване в хода на времето. А всичко, което се е отделило по-рано от общия астрален свят, всяка нощ се връща отново там, за да укрепи себе си в единната божествена субстанция. Естествено, то не навлиза там до онази степен, в която се е намирало първоначално; иначе то отново би станало ясновиждащо. То запазва своята самостоятелност. Следователно, тази самостоятелна индивидуалност е нещо, което възниква в хода на Земното развитие.
към текста >>

249. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Първоначално Елохимите трябваше да действуват отвън.
Но това се отнася не само за физическото Слънце, с неговата физическа светлина; физическото Слънце, което виждат човешките физически очи, се отделя заедно със своите духовно-ду-шевни Същества, начело с Елохимите, същинските Духове на Светлината, обитателите на Слънцето. От общото тяло остава онова, което би се получило, ако съединим днешната Луна със Земята. Защото известно време, макар и отделена от Слънцето, Земята продължи да е свързана с Луната. Едва през Лемурийската епоха, Луната се отдели от Земята и тогава възникнаха днешните съотношения между трите небесни тела - Слънце, Луна и Земя. Тези отношения трябваше да възникнат точно според описания начин. Първоначално Елохимите трябваше да действуват отвън. После един от тях трябваше да стане господар на Луната и оттам да отразява могъщата сила на другите Елохими.
към текста >>

Тогава човекът ще е постигнал първоначално поставената му цел.
Чрез това, че импулсиран от своя Аз, човек бавно и постепенно пречиства и енергитизира трите си останали съставни части. Азът е призван да пречисти астралното тяло и да го издигне на по-висока степен. Когато цялото астрално тяло бъде пречистено и преобразено чрез собствената Азова сила, то ще се превърне в Духът-Себе или Манас. Когато етерното или жизненото тяло бъде пречистено и преобразено от Азовата сила, то ще се превърне в Буди или Духът-Живот. И когато накрая, физическото тяло бъде напълно овладяно от Аза, то ще се превърне в Атма или Човекът-Дух. Тогава човекът ще е постигнал първоначално поставената му цел.
към текста >>

250. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия?
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията. Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката. Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение. Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него. И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем. Едва по този начин ние стигаме до едно истинско и достойно оценяване на съответните исторически документи.
към текста >>

Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха.
До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха. Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха. Защото мисията на човечеството не се изразяваше в това, да приема сетивния свят като илюзия, като Майя, да се отдръпва и бяга от този свят; следатлантското човечество имаше друга мисия: все повече и повече да завладее физическия свят, да стане господар над физическите явления и процеси. Напълно понятно е, че човечеството, което постепенно навлизаше във физическите измерения на нещата, отначало ги приемаше като илюзия или Майя, понеже досега те бяха едва загатнати всред духовната действителност. Това настроение не можеше да остане в своя първоначален вид. Следатлантската епоха не можеше да се отнася към физическата действителност като към една илюзия. И ние виждаме как стъпка по стъпка, следатлантското човечество съумя през различните културни епохи да укрепи връзката си с физическата действителност.
към текста >>

Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния свят, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез Духа, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека.
Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния свят, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез Духа, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека.
към текста >>

251. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Тя ще донесе мир и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като Дух-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция.
Така изглеждат далечните бъдещи епохи. Сега за нас е пределно ясно: Шестата културна епоха е изключително важна, защото чрез общата мъдрост, тя ще донесе мир и братство. Тя ще донесе мир и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като Дух-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция. Тогава ще се осъществи връзката между човешкия Аз - такъв, какъвто се е развил досега - с висшия Аз. Този процес можем да определим като едно духовно бракосъчетание, защото християнският езотеризъм винаги е прибягвал до това име, говорейки за свързването между човешкия Аз и Манас или Духът-Себе. Обаче нещата в света са взаимно и дълбоко свързани, и човекът не може току-така да протегне ръка и да привлече този Манас; той трябва да се издигне на много по-висока еволюционна степен, за да си помага сам в областта на тези неща.
към текста >>

252. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Поради това, че хората ставаха все по-различни, първоначално любовта се основаваше на малките човешки общности.
Това обаче също зависи от любовта и нейното усъвършенствуване на Земята. Поради това, че хората ставаха все по-различни, първоначално любовта се основаваше на малките човешки общности. Едва по-късно хората ще прекрачат от малките общности в една огромна общност на любовта, която ще възникне само чрез навлизането на Духът-Себе в еволюцията на човечеството. Така че посветеният беше длъжен предварително да изпита всичко, към което е устремено развиващото се човечество; да преодолява всякакви пречки, да работи в името на истинските човешки връзки, в името на хармонията и братството между хората. В своята безотечественост, посветеният предварително се открива за същите импулси, от които ще процъфти истинската братска любов между хората. През древността този процес беше описван символично под формата на всевъзможните пътешествия, предприемани от посветения. Такъв е случаят, например, с Питагор.
към текста >>

Не друго, а това, че първоначално тази дреха на Земята, с други думи, нейните твърди части, бяха поделени.
Нека за миг да насочим поглед към онази най-дълбока идея на християнството: че Христос стана Дух на Земята, а Земята - тяло или дреха на Христос. Нека вземем тези думи в техния буквален смисъл. Защото вече споменахме, че в такъв религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, всяка дума трябва да се претегля като на златарска везна. Какво да разбираме под „дреха” на Земята? Не друго, а това, че първоначално тази дреха на Земята, с други думи, нейните твърди части, бяха поделени. Един завладя една част, друг - друга част; едната принадлежеше на единия, другата - на другия. Собствеността, затвърждаването на собствеността чрез присвояването на собственост, това са нещата, където в известно отношение, беше разделена дрехата, която Христос, Духът на Земята, носи. Само едно не можа да бъде разделено, понеже принадлежи на всички: въздушната обвивка на Земята. Тъкмо от нея, както разказва легендата за Рая, в човека е било вдъхнато живото дихание. Тук ние имаме и първата наченка на Аза във физическото тяло.
към текста >>

А това се постига, когато човек прекъсне стереотипния стил на живот и спре да трупа безразборно впечатления от тук и там, както става обикновено, а поеме в ръцете си своя вътрешен живот чрез строго и методично обучение, което първоначално включва състояния, наречени медитация, концентрация или съзерцание.
За съвременния човек не би било възможно да възприема това, което става с него. Той не може да има възприятия, докато се намира в безсъзнателно състояние. На пръв поглед тук се натъкваме на едно противоречие, защото по време на сън астралното тяло не съзнава връзките си с физическото тяло. Все пак, макар и косвено, може да се направи нещо: когато например денем действуваме върху физическото тяло така, че то да съхрани дневните си впечатления и да ги пренесе в астралното тяло, дори при неговото отделяне нощем. Също както астралното тяло поема впечатленията от околния физически свят и те се отпечатват в астралното тяло, така и с физическото тяло трябва да се предприеме нещо твърде специфично, за да се отпечата в астралното тяло и после да се формира по съответния начин. А това се постига, когато човек прекъсне стереотипния стил на живот и спре да трупа безразборно впечатления от тук и там, както става обикновено, а поеме в ръцете си своя вътрешен живот чрез строго и методично обучение, което първоначално включва състояния, наречени медитация, концентрация или съзерцание.
към текста >>

253. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл.
И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл. Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “Светия Дух”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло.
към текста >>

254. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

В първоначално духовната човешка форма започват да се натрупват материалните части.
С първичната мъглявина, за която говори окултизмът, са свързани 24 категории Същества, които вече са минали през своята човешка степен. Яхве е един от 7-те Елохими: Висшите същества, които се отделят заедно със слънцето, Яхве остава свързан със земята. В първоначално духовната човешка форма започват да се натрупват материалните части. Древните атлантци: човешки същества с коренно различен душевен живот. Едва след сгъстяването на водата и настъпването на потопа, човекът се обръща към себе си с името Аз. Преди това той беше приютен в Груповата Душа; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза. Първото зазоряване на индивидуалността. Себесъзнанието идва за сметка на помрачения поглед в духовния свят.
към текста >>

255. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
То е било криво разбрано още от самото начало на християнския живот от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени. То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата. Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот. И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението". Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят.
към текста >>

Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като живот в етерното тяло.
По този начин за посветения човек духовният свят се явяваше първо под формата на такива пълни със значение образи. Тази е била първата степен на посвещението. След това продължаваше живеенето по този начин в етерното тяло. Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като живот в етерното тяло. Тогава към образите започваше да се прибавя това, което се наричаше музика на сферите. Висшият духовен свят бива възприеман сега като звук. Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема. После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате.
към текста >>

256. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Първоначално в човешкото тяло, даже и когато човекът беше вече слязъл на твърдата земя, нямаше още никакви кости.
Първоначално в човешкото тяло, даже и когато човекът беше вече слязъл на твърдата земя, нямаше още никакви кости. Костите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло като снопове. Но и тези хрущялообразни части са се развили от меки вещества, които на свой ред са се развили от течни, тези последните от въздухообразни, въздухообразните от етерни и етерните от астрални, които пък се бяха сгъстили от духовно вещество. В крайна сметка всичко материално е произлязло от духовното. Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше заложена много по-рано.
към текста >>

Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз!
За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име. Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън. Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа. Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си. Този Бог, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза. Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз! С това бяха свързани външни събития.
към текста >>

Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността.
Човекът изкупи своето себесъзнание от онова минало чрез своето духовно затъмнение. Така човекът израсна из яснотата на груповите души. Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността. Трябваше да мине още дълго време, докато индивидуалността се прояви действително в човека.
към текста >>

257. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище.
Те ще излъчват нещо като ухание на Любовта, която събужда блаженство. Любов ще се излъчва от всички същества, от всички неща и мисията на Земята е тази да развие Любовта. Тогава Любовта ще се разлива през всички същества, през всички неща, както днес Мъдростта царува във всички неща. И тази Любов ще се влее в Земното развитие, чрез това, че човекът ще се научи постепенно да развива Любовта; обаче човекът не е можал да има още от самото начало духовната любов, тази любов трябваше първо да бъде всадена в него в най-ниската област. Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство. Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени. Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше. Това беше първото предучилище на Любовта. И наистина това беше великото училище на Любовта. А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света.
към текста >>

Това беше първото предучилище на Любовта.
И тази Любов ще се влее в Земното развитие, чрез това, че човекът ще се научи постепенно да развива Любовта; обаче човекът не е можал да има още от самото начало духовната любов, тази любов трябваше първо да бъде всадена в него в най-ниската област. Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство. Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени. Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше. Това беше първото предучилище на Любовта. И наистина това беше великото училище на Любовта. А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света. Но с човека би се случило нещо странно, ако цялото време преди Христа би действувал само този единствен импулс на Любовта обединяващ хората чрез кръвта. Съществата, които бяха ръководители на древните времена, преди всичко Яхве, сближаваха хората в Любовта, за да се съединят те в кръвното родство.
към текста >>

И наистина това беше великото училище на Любовта.
Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство. Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени. Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше. Това беше първото предучилище на Любовта. И наистина това беше великото училище на Любовта. А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света. Но с човека би се случило нещо странно, ако цялото време преди Христа би действувал само този единствен импулс на Любовта обединяващ хората чрез кръвта. Съществата, които бяха ръководители на древните времена, преди всичко Яхве, сближаваха хората в Любовта, за да се съединят те в кръвното родство.
към текста >>

258. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството.
„Ние вече казахме: Такива образи не са алегории; по своето съдържание те стоят в непосредствена връзка с действителни факти. Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения. Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството. В окултен смисъл, само онова представлява един символ, което подготвя човека за едно действително виждане. Символът е едно образно описание на реални процеси и събития.”
към текста >>

259. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Първоначално то ще ни изведе встрани от обикновения хоризонт на живота, а после, навлизайки в нашата основна тема, ще обхванем с поглед една епоха, която се простира от древния Египет до наши дни.
Първоначално то ще ни изведе встрани от обикновения хоризонт на живота, а после, навлизайки в нашата основна тема, ще обхванем с поглед една епоха, която се простира от древния Египет до наши дни. Това са цели хилядолетия, и познанието, към което се стремим, действително ще се окаже свързано с най-дълбоките пластове на нашия духовен живот. Само привидно изглежда така, че стремейки се към висшите цели на живота, човек се отдалечава от това, което му е дадено непосредствено, всъщност тъкмо по този начин той стига до разбирането на това, което го занимава ежечасно. Човекът трябва да се отдалечи от дребнавите грижи на деня, от бремето на ежедневието и да насочи поглед нагоре към великите исторически събития, засягащи света и народите; само тогава той ще намери това, което душата му ще съхрани като свое истинско съкровище. Би могло да изглежда странно, когато се твърди че трябва да бъдат търсени определени връзки, интимни връзки между древния Египет, между времената, в които се родиха величествените пирамиди и сфинксът, и нашето съвремие. На пръв поглед би могло да изглежда донякъде странно, че се надяваме да разберем по-добре нашето съвремие, ако насочим поглед в миналото.
към текста >>

260. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Както казахме, той се е развивал в продължение на много хилядолетия; първоначално ние го виждаме в първите следатлантски културни епохи: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдео-вавилонската, Гръцко-латинската и нашата Пета култура.
А сега да пристъпим още по-напред и да си представим човека от следатлантското време. Както казахме, той се е развивал в продължение на много хилядолетия; първоначално ние го виждаме в първите следатлантски културни епохи: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдео-вавилонската, Гръцко-латинската и нашата Пета култура.
към текста >>

261. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център.
Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции. За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център. Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно. Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману. При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население.
към текста >>

Онези, които първоначално са възприемали всичко душевно, те не са сънували, а само са препредавали онова, което са долавяли със сетивата си.
Който действително познава народа, не споменава подобно нещо. Много често можем да се натъкнем на следния странен довод: Както едно дете, спъвайки се в масата, започва да я удря с ръце - тъй казват тези учени - понеже смята масата за одушевено същество, така и първобитният човек придавал душевни качества на цялата природа. Този довод е повтарян безкрайно много пъти. Несъмнено, тук има фантазия, обаче тя е присъща на учените, а не на народа. Те са тези, които сънуват. Онези, които първоначално са възприемали всичко душевно, те не са сънували, а само са препредавали онова, което са долавяли със сетивата си.
към текста >>

262. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Когато ученикът беше достатъчно подготвен и възприемаше този образ като жив, той трябваше да си припомня следното: „Наблюдавайки този образ, аз се пренасям в онова първоначално състояние от планетарното развитие, когато Земята, Луната и Слънцето все още не бяха разделени, а образуваха едно небесно тяло”.
Нека още веднъж да си представим как всъщност е изглеждал този мисловен образ. Той не беше напълно еднакъв с днешния човек. Ако си представим един вид комбинация от мъж и жена, при което всичко низше отпада, ако си представим един вид двоен образ, от който ясно се очертава горната част на тялото, тогава ние ще имаме известна представа за сетивно-свръхсетивния образ, върху който ученикът медитираше. Този образ действуваше толкова силно, че онези, които се подлагаха на посвещение, действително постигаха все по-голяма прилика между техните физически тела и въпросния образ. Впрочем тук има още едно важно обстоятелство, а именно че медитиращият кандидат за посвещение имаше пред себе си един вид човешка форма, която той възприемаше вътрешно. Когато ученикът беше достатъчно подготвен и възприемаше този образ като жив, той трябваше да си припомня следното: „Наблюдавайки този образ, аз се пренасям в онова първоначално състояние от планетарното развитие, когато Земята, Луната и Слънцето все още не бяха разделени, а образуваха едно небесно тяло”. Тогава Земята се състоеше от своя пра-атом, обаче в този атом ясновидецът би могъл да различи онзи образ, който възниква сега пред мен. Образът съществуваше още в пра-древните времена на Земята, когато нямаше дори и следа от никакви животински, растителни и минерални форми. Тогавашната Земя се състоеше само от човешкия атом, от пробуждащия се човек. Впрочем първите заложби на животните вече бяха образувани през Лунното състояние на Земята; животните вече бяха там. Обаче ние знаем също, че когато една планетарна система изчезва, тя преминава състоянието „Пралайя”; там всички форми се разтварят.
към текста >>

Макар и Старата Луна да беше населена от животински форми, първоначално на Земята не съществуваха никакви животни и растения; те се появиха по-късно.
Тогава Земята се състоеше от своя пра-атом, обаче в този атом ясновидецът би могъл да различи онзи образ, който възниква сега пред мен. Образът съществуваше още в пра-древните времена на Земята, когато нямаше дори и следа от никакви животински, растителни и минерални форми. Тогавашната Земя се състоеше само от човешкия атом, от пробуждащия се човек. Впрочем първите заложби на животните вече бяха образувани през Лунното състояние на Земята; животните вече бяха там. Обаче ние знаем също, че когато една планетарна система изчезва, тя преминава състоянието „Пралайя”; там всички форми се разтварят. Макар и Старата Луна да беше населена от животински форми, първоначално на Земята не съществуваха никакви животни и растения; те се появиха по-късно. Едва след отделянето на Слънцето постепенно се появиха животните. В своя първичен, зародишен вид, Земята беше „човек”.
към текста >>

Ако бихме искали да охарактеризираме нещата, би следвало да кажем: Това първоначално учение съдържаше приблизително онова, което днес ние изучаваме като общочовешка еволюция през планетарните състояния Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Сатурн.
Това, което планетите съхраняваха като сили, представляваше нещо, което беше скрито в тайните на седемте Риши. И така, този хор от седемте Риши действуваше задружно, в пълно единство с Ману, в чудната мъдрост, която те предаваха на другите ученици. Ако бихме искали да охарактеризираме нещата, би следвало да кажем: Това първоначално учение съдържаше приблизително онова, което днес ние изучаваме като общочовешка еволюция през планетарните състояния Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Сатурн. Тайните на еволюцията бяха поверени на седемте участници в Ложата, и всеки един от тях означаваше една степен от напредващото развитие на човечеството.
към текста >>

Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент.
Естествено, днес хората биха злоупотребили твърде много с такива сили. Всъщност посвещенията в древен Египет почиваха именно на такива сили. Това беше възможно също в древна Индия и в Персия. Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина. Египетският лечител и посветен само би се изсмял над това, което днес хората наричат медицина. Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент. Съзнанието на древния атлантец представляваше един вид сумрачно ясновидство. Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните Същества са упражнявали много по-голяма власт върху човека. Днес, докато спи, човекът няма никаква представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още общуваше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание. И така, както днес, издигайки се до един идеален образец, човекът може да въздействува много по-силно, отколкото ако се позовава на всякакви морални поучения, така в миналото египетския посветен въздействуваше върху ученика чрез сили и образи, чиито произход се коренеше в по-висши процеси. Всичко това действуваше не само външно, а и дълбоко вътрешно: то действуваше така, че се получаваше един напълно завършен процес.
към текста >>

263. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Първоначално мъглата беше непроницаема за Слънчевите лъчи, обаче поради обстоятелството, че мъглата се освободи от някои субстанции, тя ставаше все по-прозрачна.
Но сега все повече наближаваше времето, когато най-низшите сили започнаха да бъдат изхвърляни от Земята. Мощни катастрофи разтърсваха Земята и за окултиста базалтовите образувания се явяват като останки от онези пречистващи сили, които разтърсваха тялото на Земята именно тогава, когато Луната трябваше да се отдели от Земята. Но това беше също времето, когато течното ядро на Земята започна да се сгъстява все повече и повече, за да възникне нейното твърдо, минерално ядро. От една страна поради отделянето на Луната Земята се сгъсти, обаче от друга страна горните части на Земята се освободиха от по-тежките, груби субстанции, предавайки ги на по-долните части, и така горе все повече и повече се оформяше това, което - макар и да беше пропито от вода - постепенно се превръщаше във въздух. Така Земята постепенно получи едно твърдо ядро в средата, а около него бяха разположени водните маси. Първоначално мъглата беше непроницаема за Слънчевите лъчи, обаче поради обстоятелството, че мъглата се освободи от някои субстанции, тя ставаше все по-прозрачна. По-късно, едва много по-късно, от нея възникна въздухът, и постепенно Слънчевите лъчи, които по-рано не можеха да достигат самата Земя, сега вече бяха в състояние да проникват в нея.
към текста >>

264. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

С отделянето на Слънцето от Земята светлината престана да действува, обаче първоначално, докато се отдели и Луната, Яхве остана на Земята.
Защо впрочем съществото, което познаваме като Озирис, беше затъмнено? С отделянето на Слънцето от Земята светлината престана да действува, обаче първоначално, докато се отдели и Луната, Яхве остана на Земята. Озирис беше Духът, който носеше в себе си силата на Слънчевата светлина така, че по-късно, когато Луната се отдели, той пое заедно с Луната и получи задачата, бидейки на Луната, да направлява Слънчевата светлина на Земята. Следователно, ние виждаме как първоначално се отделя Слънцето; Яхве, заедно със своето войнство, с Озирис, остана на Земята. Човекът се научи да диша. Междувременно се отдели и Луната; Озирис излезе заедно с Луната и получи задачата да отразява Слънчевата светлина в посока от Луната към Земята. Озирис ще бъде поставен в един ковчег, т.е.
към текста >>

Следователно, ние виждаме как първоначално се отделя Слънцето; Яхве, заедно със своето войнство, с Озирис, остана на Земята.
Защо впрочем съществото, което познаваме като Озирис, беше затъмнено? С отделянето на Слънцето от Земята светлината престана да действува, обаче първоначално, докато се отдели и Луната, Яхве остана на Земята. Озирис беше Духът, който носеше в себе си силата на Слънчевата светлина така, че по-късно, когато Луната се отдели, той пое заедно с Луната и получи задачата, бидейки на Луната, да направлява Слънчевата светлина на Земята. Следователно, ние виждаме как първоначално се отделя Слънцето; Яхве, заедно със своето войнство, с Озирис, остана на Земята. Човекът се научи да диша. Междувременно се отдели и Луната; Озирис излезе заедно с Луната и получи задачата да отразява Слънчевата светлина в посока от Луната към Земята. Озирис ще бъде поставен в един ковчег, т.е. той се оттегля заедно с Луната. По-рано човекът възприемаше действието на Озирис от Слънцето; сега той имаше усещането, че това, което по-рано струеше към него от Слънцето, сега то идва към него от Луната.
към текста >>

Първоначално всичко това изглежда само като един символ.
Първоначално всичко това изглежда само като един символ. Обаче ние вече се досещаме за истинското му значение. И сега стигаме до нещо, без което никога няма да вникнем в тайната на Космоса. Ако не би настъпила една такава констелация на Слънцето, Луната и Земята, ако Луната не би се явила в 14 форми, тогава не биха станали и всички следващи събития, защото 14-те форми предизвикаха нещо твърде особено. Всяка една от тези форми имаше могъщо въздействие върху човека в неговото развитие на Земята. Сега ще кажа нещо, което ще Ви прозвучи странно, обаче то е напълно вярно.
към текста >>

Обаче кое точно се образува първоначално под влиянието на Слънцето и на Луната?
Какво представлява първоначалният Озирис, неразкъсаният Озирис? Какво представлява разкъсаният Озирис? - Това, което по-рано все още беше едно единство, сега се раздробява на 28 нерви. Ние видяхме как той се намира разкъсан в самите нас. Без това никога не би могла да възникне човешката форма. Обаче кое точно се образува първоначално под влиянието на Слънцето и на Луната? Първо-начално чрез взаимодействието на всички нервни влакна възникнаха не само външните мъжки и женски признаци; също и във вътрешния свят на човека възникна нещо чрез влиянието на мъжкия и женския принцип. Възникна вътрешното проявление на Изис и това вътрешно проявление на Изис са белите дробове. Белите дробове са регулаторът на влиянията, идващи от Тифон или Сет. И това, което действува от Озирис върху човека, то действува, стимулирайки женското действие, така че прави белите дробове продуктивни чрез дишането. Чрез действията, идващи от Слънцето и от Луната, се регулира мъжкият и женският принцип: във всеки женски принцип един мъжки принцип - ларинксът; във всеки мъжки принцип един женски принцип - белите дробове.
към текста >>

265. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Следователно, там първоначално съществуваше едно топлинно тяло.
Както индийският, така и египетският ясновидец можеше по духовен път да види как от този човешки зародиш израства цялата по-късна човешка форма. Всичко онова, което по-късно се разви от този човешки зародиш, можеше да бъде видяно още тогава. Първото, което възникна от този човешки зародиш, още докато Слънцето беше съединено със Земята, всъщност представляваше един вид растение, чиято чаша се отваряше нагоре. Тези форми изпълваха цялата Земя и от тях се образуваше споменатата първична мъглявина. Обаче в самото начало, когато възникваше тази цветна корона, отваряща се нагоре към мировото пространство, тя беше едва доловима и по-скоро би могла да бъде възприета, ако човек - в днешния му вид - доближавайки се до нея, би усетил нещо като едно чашообразно топлинно тяло. Следователно, там първоначално съществуваше едно топлинно тяло. Още докато Земята беше съединена със Слънцето, вътрешността на тази човешка форма започна да свети и да озарява с лъчите си мировото пространство. Ако един човек притежаващ днешните очи би се приближил към една такава светлинна форма, той би видял нещо като искрящо, светещо кълбо, нещо като блестящо Слънце, просветващо с правилните си форми в мировото пространство. Едва ли днес някой може да си изгради един образ за това, което беше някога. Той би могъл да стори това, само ако си представи, че нашата Земя е съставена от прозрачен въздух и че безбройните светулки в него разпръскват светлината си в мировото пространство. Приблизително така биха светили в мировото пространство първите наченки на човека, когато Земята все още беше съединена със Слънцето.
към текста >>

Това е онзи орган, онзи фенер, който първоначално беше извън човешкото тяло, за да се превърне после в един вътрешен орган, разположен в мозъка.
Озирис, като Дух, често пъти е посещавал Земята и се е въплъщавал като човек. И тогава хората усещаха: „Един Бог е слязъл долу! ”, но тогава той беше в човешка форма. Всяко висше Същество, което посещаваше Земята, приемаше формата, която човекът имаше в дадения момент. Тогава човешката форма беше така устроена, че все още се виждаше онова светещо тяло, онова чудно украшение на главата, фенерът на Озирис, образно представян като чудното око на Полифем. Това е онзи орган, онзи фенер, който първоначално беше извън човешкото тяло, за да се превърне после в един вътрешен орган, разположен в мозъка. В първичното изкуство всички символи са взети от действителни форми.
към текста >>

266. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството.
Ето как се разви човечеството, минавайки през различни форми, като в легендите и образите е запазено всичко онова, което представлява действителни факти. Ние вече казахме: Такива образи не са алегории; по своето съдържание те стоят в непосредствена връзка с действителни факти. Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения. Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството. В окултен смисъл, само онова представлява един символ, което подготвя човека за едно действително виждане. Символът е едно образно описание на реални процеси и събития. А какво беше въздействието на тези описания, ще видим в следващата лекция.
към текста >>

267. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Едва когато в развитието си той стигна до знака на Везните, човешкото око се отвори; едва тогава той започна да вижда себе си, първоначално в съвсем замъглен вид.
Докато човекът се намираше във водната Земя, той възприемаше околната среда изключително с органа, който по-късно се превърна в мозъчната епофиза. Възприятията с физическите очи станаха възможни едва след като бяха оформени хълбоците. Следователно, можем да кажем, че долната част на човешката форма вече съществуваше, но при човека не съществуваше нищо, което би могло да види човешкото тяло. Тогавашният човек не можеше да вижда себе си. Той получи тази възможност едва в момента, когато неговото тяло - изграждайки се отдолу нагоре - премина средната част на хълбоците. Едва когато в развитието си той стигна до знака на Везните, човешкото око се отвори; едва тогава той започна да вижда себе си, първоначално в съвсем замъглен вид. После човекът започна да различава и околните предмети. Следователно, преди оформянето на хълбоците, цялото човешко възприятие и по-точно виждането, беше от астрално-етерно естество. Тогавашният човек не можеше да вижда физически, понеже човешкото съзнание беше сумрачно, замъглено.
към текста >>

Насочвайки поглед назад към Лемурийската епоха, към епохата преди, по време и след отделянето на Луната от Земята, първоначално ние откриваме едно ясновиждащо съзнание, при което човекът все още нямаше никакво предчувствие за това, което днес наричаме „смърт”: защото когато тогавашният човек напускаше своето физическо тяло, независимо дали това ставаше чрез съня или смъртта, съзнанието му не се замъгляваше, а напротив - той постигаше едно по-висше съзнание, едно по-засилено съзнание, отколкото имаше докато се намираше в своето физическо тяло.
Насочвайки поглед назад към Лемурийската епоха, към епохата преди, по време и след отделянето на Луната от Земята, първоначално ние откриваме едно ясновиждащо съзнание, при което човекът все още нямаше никакво предчувствие за това, което днес наричаме „смърт”: защото когато тогавашният човек напускаше своето физическо тяло, независимо дали това ставаше чрез съня или смъртта, съзнанието му не се замъгляваше, а напротив - той постигаше едно по-висше съзнание, едно по-засилено съзнание, отколкото имаше докато се намираше в своето физическо тяло.
към текста >>

268. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Първоначално човекът живееше в лоното на Бога.
Първоначално човекът живееше в лоното на Бога. После той слезе долу във физическия свят. Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят.
към текста >>

Да възстановят астралното тяло в неговия първоначално чист и златен поток - ето какво искаха Елевзинските Мистерии; това искаха също и египтяните.
Тогава хората трябваше да се замислят и отново да си възвърнат чистия поток на астралното тяло. И в Елевзинските Мистерии възникна онова, което се наричаше „стремеж към първоначална-та чистота на астралното тяло”. Да възстановят астралното тяло в неговия първоначално чист и златен поток - ето какво искаха Елевзинските Мистерии; това искаха също и египтяните. Търсенето на Златното руно беше едно от изпитанията на египетското посвещение: и то е запазено за нас в чудната легенда за търсенето на Златно руно от Язон и аргонавтите.
към текста >>

269. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

Всичко това показва как напредва еволюцията, също и зад видимия физически свят, как цели родове духовни Същества западат, докато накрая се превръщат в сенки на онова, което първоначално са били.
Тя присъствува навсякъде, само че носи различни имена. Тя е потомка на древния Сфинкс. И както древният Сфинкс задаваше на хората въпроси, които дълбоко ги впечатляваха, същото можеше да се наблюдава и с обедната вещица. Често бихме могли да чуем как тя среща този или онзи и започва да му задава безкрайни въпроси. Това измъчване с въпроси също е един декадентски остатък от древния Сфинкс. Всичко това показва как напредва еволюцията, също и зад видимия физически свят, как цели родове духовни Същества западат, докато накрая се превръщат в сенки на онова, което първоначално са били. Тук ние отново виждаме една важна особеност на еволюцията. Споменавам това, за да си дадем сметка колко разнообразна е еволюцията изобщо.
към текста >>

Първоначално съществуваше само човекът.
Но това е свързано и с нещо друго. То е свързано с това, че колкото повече човекът се обособяваше в своя вътрешен свят, толкова повече във външния свят напредваше един друг процес: навън възникваше онова, което ние определяме като другите три природни царства. Тези три царства, намиращи се около нас, не възникнаха едновременно. Първоначално съществуваше само човекът. После към него се присъедини животинското царство, после растителното царство и накрая минералното царство. Ако бихме могли да отправим поглед към първоначалната Земя, когато Слънцето все още беше свързано с нея, там ние бихме открили един човек, при когото всички субстанции от физическия свят свободно влизаха в него и излизаха от него. Тогавашният човек все още живееше в лоното на Боговете; там той, тъй да се каже, все още понасяше всичко. После той трябваше да отхвърли от себе си онова, което се отдели като животинско царство. Ако човекът би го взел със себе си, той изобщо не би могъл да се развива по-нататък.
към текста >>

270. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние споменахме как първоначално човекът започна развитието си от една групова душевност.
Ние видяхме, че всички величествени изображения на Сфинкса, на Изис и на Озирис в египетските митове и Мистерии бяха един вид спомени за древните състояния на човечеството. Всичко това беше едно отражение в душите, едно отражение на древните Земни процеси. Човекът се вглеждаше надолу в своето пра-древно минало, вглеждаше се в своя произход. Така посветеният можеше отново да изживее духовното съществувание на своите предшественици. Ние споменахме как първоначално човекът започна развитието си от една групова душевност. Можахме да посочим как тези групови души останаха запазени в четирите животински образи, описани в Апокалисиса на Йоан. Човекът също се разви от една такава групова душевност, обаче по такъв начин, че той постепенно пречисти своето тяло, за да стигне накрая до зараждането на индивидуалността. Ние можем да проследим този процес дори и исторически. Нека да вземем произведението „Германия” на Тацит. Времената, описани в тази книга, съвпадат с първото столетие след Христос и дават представа за положението в германските области.
към текста >>

Ние виждаме как в древния Рим първоначалното християнство се разпространи всред една презирана класа от хора.
Ние искаме да поставим един образ пред душата си и да пробудим чувствата, свързани с него. Нека да си припомним нещо подобно от миналите времена; нека да си припомним как в древния Рим се случи нещо напълно подобно. Ние виждаме как в древния Рим първоначалното християнство се разпространи всред една презирана класа от хора. Днес ние с разбираемо вълнение отправяме поглед към Колизеума, издигнат от имперският Рим. Обаче ние можем да отправим поглед също и към хората, които тогава си въобразяваха, че стоят на висотата на епохата, като в същото време те заемаха своите места в цирковете, наблюдавайки как християните бяха изгаряни на арената, а после запаленият тамян пречеше на миризмата на изгорените трупове да се носи из въздуха.
към текста >>

271. Съдържание GA_110 Духовните йерархии

Ето защо..... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, кoeто да не представлява чист резултат от изграждащата се антропософия..... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо..... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>

272. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Огънят действително е една порта, пред която може да застане всеки човек; първоначално той я вижда отвън, отваря я и вече може да я разгледа отвътре.
Да, за Духовната наука огънят винаги е изграждал моста между материалния свят и душевния свят, който човекът може да възприема само вътрешно. Огънят, или топлината, заемат централно място в разглеждането на всички природни явления, защото огънят, така да се каже, е онази порта, през която ние идваме отвън и преминаваме навътре. Огънят действително е една порта, пред която може да застане всеки човек; първоначално той я вижда отвън, отваря я и вече може да я разгледа отвътре. Ето какво представлява огънят. Всеки човек може да докосне някакъв материален предмет и да познае топлината, която идва отвън, както и другите три елемента; но човек може да възприеме и вътрешната топлина и да я почувствува като нещо, което му принадлежи лично: сега той стои на самия праг и може да навлезе в областта на душата. Ето как говореше Духовната наука, когато ставаше дума за огъня. В огъня тя виждаше съединяващата точка между душевния и материалния свят.
към текста >>

Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята. И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>

Първоначално те са там, вътре в човека.
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда. Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества. И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>

От духовна гледна точка той върши точно обратното на процеса, който е протичал първоначално.
Следователно, какво прави онзи човек, който внимателно съзерцава даден предмет, пречиства го и освобождава елементарните Духове? От духовна гледна точка той върши точно обратното на процеса, който е протичал първоначално.
към текста >>

273. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло.
Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина. В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността. Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло. И какво се получава всъщност сега? Ако искате да извикате пред душевния си поглед отговора на този въпрос, трябва да си представите следното: Първоначално ние имаме едно вътрешно затопляне на Сатурновото кълбо; после Духовете на Личността получават първата възможност за въплъщаване. Докато те се въплъщават, образува се и външната топлина. И ако бихте предприели едно пътуване в по-късните етапи на Сатурновото развитие, Вие щяхте да правите ясна разлика между топлите и студени места в Сатурновото тяло. Ако можехте схематично да нарисувате отделните топлинни тела, Вие щяхте да получите приблизително следната скица:
към текста >>

Ако искате да извикате пред душевния си поглед отговора на този въпрос, трябва да си представите следното: Първоначално ние имаме едно вътрешно затопляне на Сатурновото кълбо; после Духовете на Личността получават първата възможност за въплъщаване.
Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността. Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло. И какво се получава всъщност сега? Ако искате да извикате пред душевния си поглед отговора на този въпрос, трябва да си представите следното: Първоначално ние имаме едно вътрешно затопляне на Сатурновото кълбо; после Духовете на Личността получават първата възможност за въплъщаване. Докато те се въплъщават, образува се и външната топлина. И ако бихте предприели едно пътуване в по-късните етапи на Сатурновото развитие, Вие щяхте да правите ясна разлика между топлите и студени места в Сатурновото тяло. Ако можехте схематично да нарисувате отделните топлинни тела, Вие щяхте да получите приблизително следната скица:
към текста >>

Първоначално Духовете на Личността станаха "човеци" именно в топлината на Стария Сатурн; а в светлината, която започна да струи от Слънцето, можаха да станат "човеци" онези Същества от висшите Йерархии, които ние наричаме Архангели или Архангелои.
И ако Вие бихте пристъпили към повърхността на това светещо кълбо, щяхте да усетите не само топлина, а вихри, въздух, подвижни газообразни формации. Така топлинното кълбо се превърна в светлинно кълбо възникна едно Слънце. С пълно право то е наречено Слънце. На днешните Слънца се разиграват същите процеси: Вътрешно те са съставени от газообразни формации, а външно от газообразните формации се поражда светлината и те я разпръскват в мировото пространство. Следователно, в поредицата от планетарни въплъщения на Земята, светлината възникна именно сега. Първоначално Духовете на Личността станаха "човеци" именно в топлината на Стария Сатурн; а в светлината, която започна да струи от Слънцето, можаха да станат "човеци" онези Същества от висшите Йерархии, които ние наричаме Архангели или Архангелои. И наистина, ако бихте се приближили до Слънцето, така, както прави това ясновидецът, Вие щяхте да възприемете не просто светлината, която струи от Слънцето, а в светлината на Слънцето Вие щяхте да различите действията на Архангелите.
към текста >>

274. 4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Ние знаем още, че развитието на човека продължава и че първоначално Азът има задача да преобрази астралното тяло и да постигне пълно господство над него.
Духовете на Личността са онези, които само дават очертания и форми на топлината, обаче самата топлина те трябва да получат отнякъде. И откъде Сатурновият свят и преди всичко Духовете на Личността получават топлинната субстанция, топлинния или огнен елемент? Те я получават от едни много по-висши духовни Същества, които отдавна, още далеч преди Стария Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен. За да си изградим представа за величието на тези Същества, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Стария Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните Същества. Ние знаем, че такъв, какъвто застава днес пред нашите очи, човекът е изграден от четири съставни части, за които често е ставало дума, понеже те са ключът към цялата Духовна наука, а именно от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че развитието на човека продължава и че първоначално Азът има задача да преобрази астралното тяло и да постигне пълно господство над него. След като астралното тяло бъде преобразено до такава степен, че Азът стане негов пълен господар, тогава то се превръща в Дух-Себе, или Манас. Следователно, едно астрално тяло, овладяно от Аза, е вече Дух-Себе, или Манас. Същото се отнася и за етерното тяло. Тук Азът работи още по-упорито, за да преодолее съпротивата на етерните сили; преобразеното от Аза етерно тяло се превръща в Дух-Живот, или Буди. И накрая, когато Азът стане господар над физическото тяло, когато той преодолее най-яростната съпротива, тази на физическото тяло, тогава то се превръща в Човек Дух, или Атма.*17 И така, сега ние имаме един седемчленен човек, който е превърнал своето физическо тяло в Атма, или Човек-Дух.
към текста >>

Работата е там, че първоначално те са зависими, нуждаят се от нещо, непрекъснато изискват някакъв вид помощ от света, докато по-късно те израстват дотам, че вече "дават", а не "получават".
И до какво се свежда това, че те стават все по-силни и все по-могъщи? Работата е там, че първоначално те са зависими, нуждаят се от нещо, непрекъснато изискват някакъв вид помощ от света, докато по-късно те израстват дотам, че вече "дават", а не "получават". И общо взето, тъкмо този е смисълът на развитието: Да се издигнеш от степента на вземането до степента на даването. Тук Вие откривате една аналогия и с човешкото развитие, простиращо се от раждането до смъртта: детето е безпомощно и се нуждае от грижите на тези, които са около него. Постепенно то преодолява тази безпомощност, за да се превърне в зрял човек, който на свой ред може да помага на хората около себе си. Същото се отнася и за Съществата на висшите Йерархии.
към текста >>

И така, първоначално животните съществуваха като един вид Слънчеви отражения на Зодиака.
На Стария Сатурн възникнаха първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло, когато субстанцията, която днес наричаме "физическа", човекът получи като жертвен дар от Престолите. На Старото Слънце възникнаха първите заложби на животинското царство, когато от сгъстената до газообразно състояние топлинна субстанция, отразяваща формите на Херувимите, се появиха първите животински форми. И така, първоначално животните съществуваха като един вид Слънчеви отражения на Зодиака. Налице е дълбока вътрешна връзка между Зодиака и появилите се на Слънцето животни. Съвременните живот ни са едно карикатурно продължение на онези първоначални животински видове, които възникнаха на Слънцето. Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно. Не бива да смятаме, че през онези далечни епохи към имената се подхождаше както днес. Когато днешният астроном открие нова звезда, след като е имал щастието, бих казал, да я издебне на Небето, какво прави той?
към текста >>

275. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И така, това е следващата еволюционна степен: Когато Слънцето, стоящо в основата на една мирова система, първоначално е толкова слабо, че то трябва да отдели от себе си своите планети, за да могат те да продължат своето собствено развитие.
И така, това е следващата еволюционна степен: Когато Слънцето, стоящо в основата на една мирова система, първоначално е толкова слабо, че то трябва да отдели от себе си своите планети, за да могат те да продължат своето собствено развитие. Но после то израства и приема обратно своите планети в себе си; то се превръща във Вулкан. И накрая, след приключване на Вулкановата епоха, небесното тяло Вулкан ще стане "празно" или "кухо", и от него ще произлезе нещо подобно на Престолите, Херувимите, и Серафимите. Следователно, накрая Слънцето се разтваря в Космоса и принася себе си в жертва. И така то дава началото на една друга, нова мирова епоха, подготвяйки космическия танц на други духовни Същества, подобни на Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>

Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него.
Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и Лаплас. Според нея за изходна точка на нашата Слънчева система служи така наречената "първична мъглявина". В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици. Тогава учителят казва на учениците: Ето, сега ние виждаме един миниатюрен модел на Слънчевата система!
към текста >>

И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин.
Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и Лаплас. Според нея за изходна точка на нашата Слънчева система служи така наречената "първична мъглявина". В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици. Тогава учителят казва на учениците: Ето, сега ние виждаме един миниатюрен модел на Слънчевата система! Наивността на подобно размишление е удивителна. Защото този, който се опитва да обясни Кант-Лапласовата система, забравя нещо съществено което впрочем е добре да бъде забравено понякога, но не и в този случай той забравя самия себе си, той забравя, че би трябвало да се намира вътре в бъдещата Слънчева система, и че не той, а някой друг я поставя в движение!
към текста >>

Първоначално Господствата, или Кириотетес, приемат това, което Престолите, така да се каже, са свалили от Универсума и го подреждат по такъв начин, че да се постигне хармония между небесното тяло на Стария Сатурн и външния свят.
И каква е по-точно задачата на най-напредналите Същества от втората Йерархия? Първоначално Господствата, или Кириотетес, приемат това, което Престолите, така да се каже, са свалили от Универсума и го подреждат по такъв начин, че да се постигне хармония между небесното тяло на Стария Сатурн и външния свят. Във вътрешността на Сатурн всичко трябва да бъде така ориентирано, че да има пълно съответствие между "вътре" и "вън". Следователно това, което Серафими, Херувими и Престоли поемат от Божията ръка, трябва да бъде така подредено, че на Стария Сатурн Божиите заповеди да се изпълнят от начало до край. Или с други думи, чрез посредничеството на най-висшите Йерархии, Господствата, или Кириотетес, извличат от обкръжението на Сатурн онези субстанции, които те ще видоизменят и включат в структурата на Сатурновото кълбо.
към текста >>

Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем.
Кои духовни Същества взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е. в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце? Това са онези Същества, които ние наричаме Господства. Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем. И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер. Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн. А Слънцето, за което говорим, се простираше до орбитата на днешния Юпитер. Тя маркира външната граница на Старото Слънце. Добре е, ако периодически Вие си представяте планетарните орбити като външни граници на старите небесни тела.
към текста >>

276. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Ние видяхме, че за Лемурийското човечество "вдъхновенията" се изразяваха в това, че физическото тяло беше одушевявано от Духовете на Личността; през Атлантската епоха физическото тяло и етерното тяло бяха одушевявани от Архангелите; а сега великите предводители на човечеството първоначално бяха вдъхновявани от Ангелите, които слизаха и се вмъкваха в техните физически, етерни и астрални тела.
Това е така защото в началото на Следатлантската епоха човечеството все още не беше достатъчно напреднало, за да се лиши от вдъхновения, идващи отгоре. Ние видяхме, че за Лемурийското човечество "вдъхновенията" се изразяваха в това, че физическото тяло беше одушевявано от Духовете на Личността; през Атлантската епоха физическото тяло и етерното тяло бяха одушевявани от Архангелите; а сега великите предводители на човечеството първоначално бяха вдъхновявани от Ангелите, които слизаха и се вмъкваха в техните физически, етерни и астрални тела. Следователно, великите предводители на Първата атлантска епоха притежаваха не просто човешки физически, етерни и астрални тела, а вътре в тях, и главно в етерните тела се намираха те, Ангелите. И тъкмо поради тази причина великите предводители на човечеството можеха да се взират в своите минали инкарнации. Обикновеният човек не може да стори това, понеже той все още не е развил в себе си Манас; на него тепърва му предстои да стане Ангел. Да, тези предводители на човечеството, избирани всред останалите хора, носеха в своето физическо, етерно и астрално тяло едно Ангелско Същество и то ги пронизваше открай до край. И тук ние наново се сблъскваме с Майя, защото истинската същност на тези посветени беше нещо съвсем различно от това, което виждаха физическите очи.
към текста >>

277. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Аз вече казах: Първоначално този Стар Сатурн беше толкова голям, колкото, в общи линии, е днешната Слънчева система.
Нека да започнем от възникването на Стария Сатурн, който стои в началото на нашата еволюция. Аз вече казах: Първоначално този Стар Сатурн беше толкова голям, колкото, в общи линии, е днешната Слънчева система. И още нещо: ние не трябва да си представяме Стария Сатурн като някакво материално кълбо.
към текста >>

И така, нека да си представим как около Стария Сатурн кръжат Престолите, Херувимите, Серафимите, и че първоначално за нас те са в духовен смисъл не друго, а самият Зодиак.
Нека да си представим, че с този вътрешен кръг обозначаваме именно това прадревно топлинно кълбо. От предишните лекции Вие веднага ще си спомните и друго: когато Сатурновото кълбо постепенно се превърна в Слънчево кълбо, над последното ясно се очертаха онези духовни Същества, които впоследствие изградиха Зодиака Обаче аз още тогава загатнах, че същият този Зодиак, макар и не като толкова плътна, толкова компактна маса, вече съществуваше и през епохата на Стария Сатурн; да, Зодиакът беше налице още през епохата на Стария Сатурн. И така, нека да си представим как около Стария Сатурн кръжат Престолите, Херувимите, Серафимите, и че първоначално за нас те са в духовен смисъл не друго, а самият Зодиак. С този вътрешен кръг би трябвало да обозначим, в духовен смисъл, Зодиака. Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: А как се отнася това описание към днешните части на Зодиака? Работата е там, че нещата напълно съвпадат, както сами ще се убедите в хода на следващите лекции. Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Стария Сатурн. Ако тръгнете в посока нагоре, ще се окажете в областта на Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>

И сега настъпва нещо изключително: Представете си за миг, че след съответната обиколка около Сатурн, на края всяко яйце отново се завръща на онази точка, където то е възникнало първоначално както казах, аз само възпроизвеждам фактите според духовно-научното изследване; и когато пристигне там, то спира и не може да продължи нататък.
И сега настъпва нещо изключително: Представете си за миг, че след съответната обиколка около Сатурн, на края всяко яйце отново се завръща на онази точка, където то е възникнало първоначално както казах, аз само възпроизвеждам фактите според духовно-научното изследване; и когато пристигне там, то спира и не може да продължи нататък. Да, всяко такова яйце е възникнало в определена точка и след като завърши своята обиколка около Сатурн, то пристига там, където е възникнало първоначално. Обаче създаването на тези яйца продължава само до определен момент, после процесът спира и повече не възникват никакви топлинни яйца. Стигайки до определено място, те се наслагват едно върху друго и образуват едно единствено яйце. Следователно, накрая яйцата се оказват на мястото, където са възникнали, и остават в покой. И тогава, след като вече не възникват никакви нови яйца, наслаганите едно върху друго яйца образуват едно голямо кълбо.
към текста >>

Да, всяко такова яйце е възникнало в определена точка и след като завърши своята обиколка около Сатурн, то пристига там, където е възникнало първоначално.
И сега настъпва нещо изключително: Представете си за миг, че след съответната обиколка около Сатурн, на края всяко яйце отново се завръща на онази точка, където то е възникнало първоначално както казах, аз само възпроизвеждам фактите според духовно-научното изследване; и когато пристигне там, то спира и не може да продължи нататък. Да, всяко такова яйце е възникнало в определена точка и след като завърши своята обиколка около Сатурн, то пристига там, където е възникнало първоначално. Обаче създаването на тези яйца продължава само до определен момент, после процесът спира и повече не възникват никакви топлинни яйца. Стигайки до определено място, те се наслагват едно върху друго и образуват едно единствено яйце. Следователно, накрая яйцата се оказват на мястото, където са възникнали, и остават в покой. И тогава, след като вече не възникват никакви нови яйца, наслаганите едно върху друго яйца образуват едно голямо кълбо. Естествено, това кълбо възниква постепенно в хода на времето.
към текста >>

В момента, когато първоначалното движение спира и топлинните яйца остават в състояние на покой, възникват заложбите на онзи орган в човешкото тяло, който по-късно след като кръвната циркулация е вече факт има свойството да осигурява този "покой" за всички процеси във физическото тяло: и това е сърцето.
Сега нека да се спрем на този момент, когато всички тези кълбовидни формации се струпват на Стария Сатурн. За този момент древните посветени казват следното. На този Стар Сатурн възникват първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло. В своя първоначален вид, те са извлечени именно от топлината, като това топлинно тяло вече съдържа в себе си зародишните кълнове на всички по-късни органи. В момента, когато първоначалното движение спира и топлинните яйца остават в състояние на покой, възникват заложбите на онзи орган в човешкото тяло, който по-късно след като кръвната циркулация е вече факт има свойството да осигурява този "покой" за всички процеси във физическото тяло: и това е сърцето. Първите заложби на сърцето възникват там, където движението спира и се възцарява обратното състояние състоянието на покой. Ето защо сърцето е онзи орган, който след като спре да бие води до затихване на всички функции във физическото тяло.*39
към текста >>

Сега Вие трябва да си представите, че първоначално тези кълбета възникват не в Лъва, а в една друга област от Зодиака, а именно тази, която аз споменах още в началото: Орела.
Сега Вие трябва да си представите, че първоначално тези кълбета възникват не в Лъва, а в една друга област от Зодиака, а именно тази, която аз споменах още в началото: Орела. И след като тези живи кълбета преминат през целия кръг, те отново се връщат в областта на Орела. Сега обаче настъпва нещо съвсем друго. Докато по-рано, възниквайки в тази точка, те се пробуждаха за вътрешен живот, сега, завръщайки се на същото място, чрез същото въздействие, което първоначално ги оживотворяваше, те биват умъртвявани. И когато са умъртвени всички кълбета и не възникват нови, тогава животът на Стария Сатурн приключва. Следователно, животът на Стария Сатурн се състои в следното: на това място възникват нови кълбета, които после, очертавайки един пълен кръг, се връщат на същото място и биват умъртвени.
към текста >>

Докато по-рано, възниквайки в тази точка, те се пробуждаха за вътрешен живот, сега, завръщайки се на същото място, чрез същото въздействие, което първоначално ги оживотворяваше, те биват умъртвявани.
Сега Вие трябва да си представите, че първоначално тези кълбета възникват не в Лъва, а в една друга област от Зодиака, а именно тази, която аз споменах още в началото: Орела. И след като тези живи кълбета преминат през целия кръг, те отново се връщат в областта на Орела. Сега обаче настъпва нещо съвсем друго. Докато по-рано, възниквайки в тази точка, те се пробуждаха за вътрешен живот, сега, завръщайки се на същото място, чрез същото въздействие, което първоначално ги оживотворяваше, те биват умъртвявани. И когато са умъртвени всички кълбета и не възникват нови, тогава животът на Стария Сатурн приключва. Следователно, животът на Стария Сатурн се състои в следното: на това място възникват нови кълбета, които после, очертавайки един пълен кръг, се връщат на същото място и биват умъртвени. Това смъртоносно убождане се нарича "убождането на Скорпиона" И така, в тази област от Зодиака, където мъртвата материя се пробужда за живот, ние имаме Орела, но същевременно тук са представени и силите, които умъртвяват живота, и тогава ние имаме Скорпиона.
към текста >>

възникват благодарение на това, че първоначално се образуват един вид обвивки; една след друга те биват умъртвявани и когато окончателно се стигне до състояние на покой, започва формирането на кълбовидните небесни тела.
Следователно, Вие виждате, че никак не е лесно за вникнем в действителните процеси, които съпровождат възникването на нашата планетарна система. Защото, как всъщност възникват небесните тела? Нашият Сатурн, нашият Юпитер, нашият Марс и т.н. възникват благодарение на това, че първоначално се образуват един вид обвивки; една след друга те биват умъртвявани и когато окончателно се стигне до състояние на покой, започва формирането на кълбовидните небесни тела. Тук Вие имате пред себе си не онези чисто механически процеси, с които Кант-Лапласовата теория обяснява възникването на нашата Слънчева система, а духовните действия на висшите Йерархии.
към текста >>

278. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

И понеже цялата тази формация се оттегли навътре, след като вътрешните процеси в Сатурн затихнаха, тази планета донякъде запази движението, което тя беше получила първоначално.
Обаче Вие не бива да си представите нещата така, сякаш от този момент нататък Лъвът е причинил един пълен застой; по-скоро настъпи едно затихване на предишните планетарни движения, характерни за Сатурн. И сега Сатурн се превърна в едно същество, което сякаш всмукна и обедини в себе си всичко онова, което до този момент беше разпръснато из неговото обкръжение. Това можа да стане само поради въздействията, идващи от Лъва. Обаче голямото планетарно тяло, от което Сатурн се отдели, продължи да се свива и днес то съществува като една малка сфера във вътрешността на Космоса. И понеже цялата тази формация се оттегли навътре, след като вътрешните процеси в Сатурн затихнаха, тази планета донякъде запази движението, което тя беше получила първоначално. Докато по-рано Сатурн се нуждаеше от вътрешен импулс за придвижване в голямото планетарно тяло, сега въпреки преустановяването на този импулс той можеше да се движи като от само себе си. Този вид движение след като първоначалният тласък вече беше даден днес имаме в ротацията на Сатурн.
към текста >>

А когато онова първоначално кълбо, което съответствува на Сатурновото състояние, също започва да се върти, тогава става следното.
А когато онова първоначално кълбо, което съответствува на Сатурновото състояние, също започва да се върти, тогава става следното. Постепенно възниква един вид пояс, който не обгръща цялото яйце, а по-скоро прилича на една широка лента. И вътре в този пояс се струпват, така да се каже, отделните форми, които са се образували наоколо. Изграждането на този пояс става по силата на един общовалиден космически закон. На първо място, нека да отбележим, че всичко идва в резултат на едно струпване по протежението на съответния екватор или пояс. Млечният път също е подчинен на този закон.
към текста >>

През всички времена първичната мъдрост е знаела, че човекът преобразява своето астрално тяло по такъв начин, че първоначално то е съставено от старата астралност плюс Манас, или Дух-Себе, и едва по-късно упоритата работа на Аза ще превърне цялото астрално тяло в Манас.
Отражението на този процес ние откриваме и у човека. Защото как стоят нещата с развитието на човека? Нека да отправим духовен поглед към Атлантската епоха, към Лемурийската епоха и отново да проследим развитието в посока към нашето време. И така, човекът получава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, след което Азът започва да преобразява астралното тяло в Дух-Себе, етерното тяло в Дух-Живот и физическото тяло в Човек-Дух. През всички времена първичната мъдрост е знаела, че човекът преобразява своето астрално тяло по такъв начин, че първоначално то е съставено от старата астралност плюс Манас, или Дух-Себе, и едва по-късно упоритата работа на Аза ще превърне цялото астрално тяло в Манас. На този етап от еволюцията, с малки изключения, се намират всички наши съвременници. "Преработената" част от астралното тяло човекът взема със себе си във вечността, а "непреработената" част когато смъртта си човекът навлезе в Камалока се отдели от него като един вид астрална черупка се разтваря в астралния свят: нещо, което е съпроводено с големи изпитания и беди, защото, както знаем "непреработеното" астрално тяло е съставено от лоши неукротени желания страсти. Накратко: еволюцията на човека се свежда до това, все по-малко и по-малко да натоварва астралния свят със своите астрални "остатъци".
към текста >>

279. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни Същества, които са поели след Боговете на препятствията.
С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи! Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето. Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния свят. Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни Същества, които са поели след Боговете на препятствията. Но сега ти трябва да преосмислиш всичко, което си получил и да го отнесеш обратно горе в духовния свят; сега при завръщането си на Небето, ти трябва да си победителят, ти трябва да си един Михаил.
към текста >>

Първоначално те успяха да наситят човешкото астрално тяло със своите собствени сили, и Азът беше, така да се каже, "вплетен" в тези сили; ето защо през Лемурийската епоха и Атлантската епоха, а и известно време след тях, Азът стои пред нас като обвит в един луциферически облак.
Вярно е, че когато човекът слезе на Земята най-напред той трябваше да попадне под властта на луциферическите Духове. Първоначално те успяха да наситят човешкото астрално тяло със своите собствени сили, и Азът беше, така да се каже, "вплетен" в тези сили; ето защо през Лемурийската епоха и Атлантската епоха, а и известно време след тях, Азът стои пред нас като обвит в един луциферически облак.
към текста >>

Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус.
И тогава Вие бихте могли да заявите: Основната част от християнските учения се съдържа и в другите религиозни системи. Обаче нима мисията на християнството се свежда до съдържанието на Христовото "учение"? Нима онзи, който имаше главна заслуга за разпространението на християнството, се опираше на Христовото "учение"? Погледнете апостол Павел! Нима той се превърна от Савел в Павел чрез самите Евангелия? Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус. И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив! За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт! Ето за какво става дума!
към текста >>

280. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

*2. Първоначално Р.
*2. Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание:
към текста >>

281. 2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Цитираме следния пасаж из книгата на Рудолф Щайнер "Автобиография", който трябва да служи като предговор на онези публикувани сказки, излезли първоначално като частни печатни издания само за членовете на Антропософското Общество и които сега публикуваме в настоящата книга:
Цитираме следния пасаж из книгата на Рудолф Щайнер "Автобиография", който трябва да служи като предговор на онези публикувани сказки, излезли първоначално като частни печатни издания само за членовете на Антропософското Общество и които сега публикуваме в настоящата книга:
към текста >>

282. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него.
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "
към текста >>

Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини.
Така във всеки индивидуален човек имаме това велико, решаващо събитие, раждането на висшия Аз. Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз. За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини. Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество. В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи. Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
към текста >>

283. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Днешните физически форми са произлезли първоначално от всемирния хаос.
Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел. И Вие бихте си казали: "сега Луната се намира извън Земята. Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние". Така Земята отново бе направена възприемчива за влиянията на духовните Същества. Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло. Днешните физически форми са произлезли първоначално от всемирния хаос. След това идва Слънчевото състояние, където към първоначалната форма на физическото тяло се прибавя етерното тяло. На старата Луна получават астрално тяло както формите, които продължават своето развитие върху Луната, така и Духовете, които се намират на отделеното Слънце. На Луната обитаваха копията на тези Духове, които копия се намираха на степента на животинското царство; на Слънцето обитават първообразите, духовните първообрази. След това върху Земята се образува постепенно едно състояние, което дава на човека способността да приема отново астралния елемент, развит върху Слънцето през време на Лунното развитие. Нека разгледаме тези четири състояния.
към текста >>

284. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ние виждаме, че в обикновения живот някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за голямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят.
Ние виждаме, че в обикновения живот някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за голямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят. Нещо аналогично съществува и във вселената. Опре делени Същества не достигат предначертаната космическа степен на развитие. Така някои от Духовете на Личността, които на Сатурн трябваше да се издигнат на определена степен, бяха изостанали назад, неизвършвайки всичко, което трябваше, за да направят човека да стигне до степента на минерал, да измине своята първа степен на развитие. Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали. Но как действуваха те на старото Слънце?
към текста >>

Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището.
Тя учи, че една огромна мъглявина е съществувала отначало и се е простирала до пределите на съвременния Сатурн; тази мъглявина, състояща се само от пари, никога не е съществувала. Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари. Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището. Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена! И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове!
към текста >>

285. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на душата на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме. През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии. Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят. Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии.
към текста >>

286. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Първоначално човекът беше ясновидец, но в замяна на това той не можеше да каже на себе си: Аз Съм.
В течение на последните сказки ние видяхме, как се развило човешкото съзнание. В началото на своето развитие човекът не е произлизал от животните, но от една форма, която притежавате известни дарби на ясно виждане. Първоначално човекът беше ясновидец, но в замяна на това той не можеше да каже на себе си: Аз Съм. 3а да добие постепенно своето себесъзнание, човекът трябвало да се откаже от своето ясновидство. В бъдеще ще дойде отново време, когато всички човеци ще бъдат ясновиждащи, запазвайки същевременно напълно своето себесъзнание, Тези са трите етапа на развитието, които човечеството отчасти е изминало вече и които му остават да завърши сега. На Атлантида хората бяха надарени със съновидното ясновидство; после те постепенно добиха съзнание за външните предмети; сега им остава да достигнат едно ясновиждащо съзнание, което да бъде съединено с чувствуването на Аза. Така човекът минава от едно несъзнателно ясновидство към едно външно съзнание за предметите; след това той ще се издигне до съзнателното ясновидство.
към текста >>

Но ако те биха били изпразнени, за да бъдат после отново напълнени, би трябвало да вярваме, че водата, която се намирала първоначално в тях, е била превърната във вино, би трябвало наистина да повярваме, че тогава става дума за някакъв фокуснически номер.... Това е невъзможно.
Трябва да си представим, че тези каменни съдове, тези делви, вероятно не са били напълнени с вода. Съвсем не е казано, че те трябваше да бъдат изпразнени и отново напълнени; казва се просто, че те са били напълнени. Но ако те биха били изпразнени, за да бъдат после отново напълнени, би трябвало да вярваме, че водата, която се намирала първоначално в тях, е била превърната във вино, би трябвало наистина да повярваме, че тогава става дума за някакъв фокуснически номер.... Това е невъзможно. Явно, че делвите са били празни, защото фактът, че са били напълнени има един особен смисъл.
към текста >>

287. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ако Христос трябваше да влее в един човек силата, която да направи чувствителни на светлината очи първоначално слепи, това показва, че в Христа живееше духовната сила, която се намира в светлината.
Аз често съм цитирал тези хубави думи на Гьоте, които почиват на едно дълбоко познание на розенкройцерското посвещение: "окото е образувано чрез светлината за светлината." Без съмнение, Шопенхауер е прав, когато казва: без окото не би съществувала светлина, но от къде иде окото? " Но Гьоте казва с пълно право: "ако нямаше светлина, никога не би се появил един орган чувствителен на светлината, едно око." Окото е образувано чрез светлината. Можете да констатирате това чрез следния пример: ако животните биват затворени в тъмни пещери, очите престават с времето да виждат, вследствие липсата на светлина. Ако Христос трябваше да влее в един човек силата, която да направи чувствителни на светлината очи първоначално слепи, това показва, че в Христа живееше духовната сила, която се намира в светлината. И, това нещо е показано в Евангелието на Йоана. Действително изцелението на сляпородения е предшествувано от главата, където е казано /гл. VIІІ, ст. 12/:
към текста >>

288. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние.
Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост? Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества. Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище. Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената. Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние. И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно. През света на сетивата той би продължавал да вижда духа. Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята. Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия. И така тези два вида същества са попречили на човека да възобнови своето старо съкровище от мъдрост, което беше получил от миналото, те попречиха да стори това когато древната мъдрост постепенно изгубваше своята стойност.
към текста >>

У Парменид, Хераклит, Платон и даже у Аристотеля, в някои писания върху природата и у старите лека ри можем да намерим, че тяхното познания първоначално са били проникнати, пропити от резултатите на ясновидството.
Следователно това, което се нарича човешко знание, е започнало от към шестия и седмия векове преди Христа. У Парменид, Хераклит, Платон и даже у Аристотеля, в някои писания върху природата и у старите лека ри можем да намерим, че тяхното познания първоначално са били проникнати, пропити от резултатите на ясновидството. Но това духовно знание достига във все по-голям упадък. То продължава да живее още само в душата, в чувството, във волята. То не прониква човешката мисъл. Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно.
към текста >>

289. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Развитието не би имало този ход, който е имало, и даже то не би могло да съществува, ако някога слънцето, а след това и луната не биха се отделили от първоначалното кълбо, което образуваха заедно със Земята, като по този начин поставиха тази последната в състояние на равновесие помежду си.
Знаем вече, че Христовото Същество е слязло към нашата Земя идвайки от свръхземни области и че на Земята е имало индивидуалности, които са наблюдавали това слизане: Заратустра в слънцето, Мойсей в горящата къпина и в светкавицата на планината Синай и най-после тези, които са познали Христа през време на неговия живот в тялото на Исуса от Назарет. Знаем, че земните събития и преди всичко човешкото развитие, са във връзка с цялата слънчева система. Развитието не би имало този ход, който е имало, и даже то не би могло да съществува, ако някога слънцето, а след това и луната не биха се отделили от първоначалното кълбо, което образуваха заедно със Земята, като по този начин поставиха тази последната в състояние на равновесие помежду си. Слънцето беше взело със себе си онези същества, които биха ускорили твърде много земното развитие; след това Луната отнесе със себе си втвърдяващите зародиши. Вчера видяхме, че някои от тези зародиши бяха останали, но че този остатък би довел човечеството до пълен упадък на края на земното развитие, ако не беше дошъл Христовият Импулс да му се противопостави.
към текста >>

290. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята.
въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>

291. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Следователно тези три тела първоначално бяха една тяло; Слънцето и Луната се отделиха едва по-късно от Земята.
Докато Сатурн и Слънцето говорим като за единни, неразделени небесни тела, при Лунното развитие трябва да кажем: единното тяло се раздели на две тела, така щото известно време съществуваше Старата Луна и същевременно Старото Слънце. След това двете отново се съединиха, минаха едно междинно състояние и се появиха отново като Земно развитие. И през време на най-ранното Земно развитие веществата и Съществата, кои то днес са на Слънцето и Луната, бяха съединени със самата Земя; едва по-късно се отдели това, което днес живее на Слънцето, то се отдели от Земята. Първо остана Земята съединена с Луната. По-късно от Земята се отдели и Луната и Земята остана между Слънцето и Луната. Следователно тези три тела първоначално бяха една тяло; Слънцето и Луната се отделиха едва по-късно от Земята. А сега да се запитаме: какъв е смисълът на това отделяне в духовния живот? Ние искаме да се абстрахираме от първото отделяне през време на старата Луна и искаме да се спрем само на онова раз деление, което е станало през време на същинското Земно развитие. Също както върху нашата Земя намират своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната намират своето развитие други същества. Съществата, които не биха могли да продължат своето развитие на Земята, защото имаха една степен на развитие различна от тази на човека, се отделиха от Земята заедно със Слънцето; те не вървяха по-нататък със земното развитие, а трябваше да продължат своето развитие върху една арена вън от Земята, именно на Слънцето, така щото в момента на отделянето на Слънцето от Земята имаме пред себе си факта, че човекът бе оставен на Земята като едно същество, което се нуждаеше от условията на земното развитие за своето собствено развитие. Обаче други Същества, които не можеха да се развиват по-нататък на Земята, си отделиха веществата, от които се нуждаеха, и си образуваха обиталище на Слънцето.
към текста >>

292. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Органите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези органи, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/.
Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло. Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци. Органите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези органи, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/. Вие знаете, че в цялостния човек трябва да различаваме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло или сетивно /усещащо/ тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа, после това, което наричаме Духов но Себе, Дух-живот и накрая Човек-Дух.
към текста >>

293. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа.
Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него. Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>

Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>

294. Съдържание GA_114 Евангелието на Лука

Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>

295. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието.
Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан. Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци. Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни. Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието. В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2. Там Вие ще откриете, че по същество има три степени, благодарение на които можем да се издигнем над обикновените възгледи за света.
към текста >>

Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>

От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем.
От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем. Там се ражда Исус. После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там. После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците.
към текста >>

296. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище.
Най-напред той се запозна с двама учители. Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога. Да, Буда се запозна с тях и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат. Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи. Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище. Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива. И така, Буда трябваше да изучи и това, което се беше случило на Земята след последната му инкарнация. И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител. По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха. Той можа да усети техните отражения в човешката душа.
към текста >>

297. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо.
Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо. Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове. И след всичко, което чухме вчера, ще ни стане ясно, че това е точно така. Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука. Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от Евангелието на Лука. Обаче този „будизъм" струи по един твърде особен начин.
към текста >>

298. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

От опит добре знаем: Много често будните деца, които лесно и бързо вникват в това, което им разказваме, после, когато тръгнат на училище, отказват да се справят с преподаваните предмети.
Естествено, хората не бива да прибягват до подобен експеримент и той няма нищо общо с възпитанието. Засега хората трябва да предоставят определени неща, така да се каже, в ръцете на Боговете. Хората все още не могат да ги контролират, но Боговете могат. И когато някъде чуете, че определена личност е проявила откривателски дух в една или друга област на живота, след като преди това дълго време е изглеждала лишена от дарби и изоставаща в развитието си, имайте предвид, че тук Боговете са провели един експеримент: Те просто са съхранили детската природа на този човек и са го накарали да възприема света, така да се каже, с известно закъснение. От опит добре знаем: Много често будните деца, които лесно и бързо вникват в това, което им разказваме, после, когато тръгнат на училище, отказват да се справят с преподаваните предмети. В този случай Боговете провеждат с тях експеримента, за който стана дума току-що.
към текста >>

Например, що за въпрос беше този, който така много занимаваше официалната наука от средата на деветнадесети век насам: Дали наистина, както твърди Библията, първоначално е съществувала само една „човешка двойка", Адам и Ева, от която произлиза цялото човечество!
Когато чрез хрониката Акаша отправим поглед към най-древните времена, ние попадаме на забележителни доказателства за всичко, което иначе намираме описано в библейските източници и изобщо в религиозни те документи. Едва тогава ние започваме да ги разбираме както трябва. Например, що за въпрос беше този, който така много занимаваше официалната наука от средата на деветнадесети век насам: Дали наистина, както твърди Библията, първоначално е съществувала само една „човешка двойка", Адам и Ева, от която произлиза цялото човечество!
към текста >>

Другата родителска двойка, която първоначално изобщо не живееше в Назарет Евангелията трябва да се четат дословно а се намираше във Витлеем.
Другата родителска двойка, която първоначално изобщо не живееше в Назарет Евангелията трябва да се четат дословно а се намираше във Витлеем. Така е според евангелиста Матей (2, 1). Евангелията винаги описват истината и за тази цел съвсем не е необходимо да умуваме кой знае колко; а чрез Антропософията хората отново ще се научат да приемат Евангелията дословно. И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света!
към текста >>

Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света!
Другата родителска двойка, която първоначално изобщо не живееше в Назарет Евангелията трябва да се четат дословно а се намираше във Витлеем. Така е според евангелиста Матей (2, 1). Евангелията винаги описват истината и за тази цел съвсем не е необходимо да умуваме кой знае колко; а чрез Антропософията хората отново ще се научат да приемат Евангелията дословно. И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра. Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>

Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра. Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>

299. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>

Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса.
„Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина. По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили. Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи. Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас.
към текста >>

Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в тяло от царствената линия.
Тук става дума за следното: В образа на Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, Заратустра отново можеше да разгърне своите могъщи сили и да предостави на човечеството в една обновена форма всичко онова, което той вече му беше дал през миналите епохи. За тази цел той трябваше да мобилизира всичките си сили от миналото. Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в тяло от царствената линия. Така Евангелието на Матей изразява родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което се прероди Заратустра. Пророческите книги на Предна Азия винаги са загатвали за тези тайни. И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да мислят. Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия. Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша.
към текста >>

Само Лука отбелязва, че родителите на Исус първоначално заселени в Назарет, се отправили към Витлеем за преброяването и тъкмо тогава се ражда Исус от Евангелието на Лука, след което родителите му отново се връщат в Назарет.
И така, ние виждаме, колко точно евангелистът Матей описва витлеемския Исус, чиито родители още от по-рано живеели във Витлеем. Само Лука отбелязва, че родителите на Исус първоначално заселени в Назарет, се отправили към Витлеем за преброяването и тъкмо тогава се ражда Исус от Евангелието на Лука, след което родителите му отново се връщат в Назарет. Докато евангелистът Матей само споменава, че Исус се ражда във Витлеем, за да бъде отведен после в Египет. Едва след завръщането си от Египет, неговите родители се заселват в Назарет, за да може Исус който беше прероденият Заратустра да се окаже в близост до другия Исус, представителят на другото духовно течение, това на будизма. Ето как двата светогледа се сливат, и то съвсем нагледно,съвсем конкретно.
към текста >>

Често става така, че при определена степен от своето развитие една индивидуалност се нуждае от други условия, различни от тези, които е имала първоначално.
Какво се беше случило? Нека да се обърнем към непреходната хроника Акаша. Както казах, нещата съвсем не са толкова прости. Това, което се случи тук, може да настъпи и по друг начин в света. Често става така, че при определена степен от своето развитие една индивидуалност се нуждае от други условия, различни от тези, които е имала първоначално. Да, често се случва следното: Един човек расте до определена възраст и изведнъж изпада в пълна немощ, изглежда сякаш мъртъв. В него настъпва една огромна промяна: Напуска го неговият собствен Аз и в тялото му се вмъква един чужд Аз. Подобна смяна на Азовете се среща и в други случаи; това явление е познато на всеки окултист. Тук с дванадесетгодишния Исус става следното: Азът, който до този момент беше инкарниран като Заратустров Аз в тялото на Исус от царствената линия на Давидовия род, за да изпълни своята мисия, напуска тялото на Соломоновото дете Исус и влиза в Натановия Исус, който изведнъж става неузнаваем. Родителите му не можаха да го познаят, те не разбират и неговите думи.
към текста >>

Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия. Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата. По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет. Така той заживя заедно с тях.
към текста >>

„...и беше, както мислеха, син Йосифов" (Лука 3,21-23), защото Азът се беше инкарнирал първоначално в Соломоновия Исус, следователно той нямаше нищо общо с Натановия Йосиф.
„...и беше, както мислеха, син Йосифов" (Лука 3,21-23), защото Азът се беше инкарнирал първоначално в Соломоновия Исус, следователно той нямаше нищо общо с Натановия Йосиф.
към текста >>

300. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Те означават, че приближаващият се към Земята Христос първоначално се проявява като в един вид отражение, като в един вид огледален образ.
А какво означават откровенията на Мойсей? Те означават, че приближаващият се към Земята Христос първоначално се проявява като в един вид отражение, като в един вид огледален образ. Нека да си представим в одухотворена форма процеса, който наблюдаваме на Луната при всяко пълнолуние. При пълнолунието ние виждаме отразената Слънчева светлина, тя струи към нас, само че ние я наричаме „лунна светлина", понеже тя се явява като отразена от Луната. Кого видя Мойсей в горящата къпина на Синай? Христос! Обаче както Слънчевата светлина идва към нас не директно, а отразена от Луната, така и Мойсей видя само едно отражение на Христос.
към текста >>

Първоначално човешкото същество е съставено от онези части, които откриваме и във външния свят: От „земните" или твърди части, от „вода" или течните части и от „въздух" или газообразните части.
Първоначално човешкото същество е съставено от онези части, които откриваме и във външния свят: От „земните" или твърди части, от „вода" или течните части и от „въздух" или газообразните части. Това са елементите, от които е изградено човешкото физическо тяло, както и всички физически форми. Етерният свят започва с първото етерно състояние, което ние означаваме като огнен етер или направо „огън". Огънят или топлината, изобщо това, което съвременната физика разглежда не като нещо субстанциално, а само като обикновено движение на материята, е всъщност първото състояние на етера. Втората разновидност на етера е светлинният етер или светлината, а третата му разновидност все още неуловима за днешния човек ние възприемаме само като един вид отражение във физическия свят и това е звукът; наричаме го още звуков етер или числен етер. Четвъртата разновидност на етерния свят е същинският жизнен етер, или с други думи, самият живот*12.
към текста >>

301. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Може и да звучи странно, но е така: Всичко, което човечеството впоследствие постигна в своите философски и морални системи, е само първоначално и слабо усилие за овладяването на това, което Буда вече изнесе пред своите съвременници.
Мислите ли, че ако Буда би се появил днес, той щеше да проповядва както тогава? Не! Защото днес е невъзможен такъв физически организъм, който би позволил на Буда развитието, което той осъществи през своята епоха, физическото устройство на човешките тела непрекъснато се променя. Трябваше да бъде улучен тъкмо онзи момент, за да слезе Буда в подходящото физическо тяло и да посочи на хората осемстепенния път. Днес човечеството е призвано да се включи в този осемстепенен път. Може и да звучи странно, но е така: Всичко, което човечеството впоследствие постигна в своите философски и морални системи, е само първоначално и слабо усилие за овладяването на това, което Буда вече изнесе пред своите съвременници.
към текста >>

302. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Но първоначално учениците не разбраха за какво става дума.
И сега Христос искаше да покаже, че вече съществуват и такива хора, които още преди смъртта си могат да видят царството Божие благодарение на онзи нов елемент, за който споменах току-що. Но първоначално учениците не разбраха за какво става дума. Ето защо той искаше да им подскаже: тъкмо те трябва да бъдат онези, които още преди своята естествена смърт или преди подобното на смъртта древно посвещение могат да вникнат в тайните на небесното царство. Тук стигаме до онова чудно място от Евангелието на Лука, където Христос говори за едно по-висше откровение и казва:
към текста >>

Първоначално съвременниците на Христос Исус можеха да разберат само стария път, само стария начин за проникване в духовните светове, и един от най-известните беше този на Йоан Кръстител.
Тъкмо Евангелието на Лука ясно показва целия смисъл на новото благовестие. Когато някой, който носеше на челото си знака на Йона, т.е. един от древните посветени, ходеше между хората, той беше смятан за човек, който може да говори за духовните светове. Обаче как изглежда такъв посветен, знаеха само тези, които бяха обучени, за да го разпознаят; за да се разбере знакът на Йона, беше необходима специална подготовка. Обаче, за да бъдат разбрани новите пътища на душата, които се издигат над Соломон и над Йона, беше необходима съвсем нова подготовка. Първоначално съвременниците на Христос Исус можеха да разберат само стария път, само стария начин за проникване в духовните светове, и един от най-известните беше този на Йоан Кръстител.
към текста >>

Тя е един инструмент за проникването в това, което първоначално беше дадено на човечеството.
В хода на тези лекции ние се опитахме да навлезем колкото е възможно по-дълбоко в Евангелието на Лука. Естествено, и за това Евангелие трябва да заявим, че един лекционен цикъл далеч не е достатъчен, за да бъдат разкрити всички неща. Ето защо Вие ще се съгласите, че голяма част от текста остава необяснена, без да се налага да напомням, че в един религиозен документ като този, много неща трябва да останат необяснени. Но, ако направите няколко крачки по пътя, очертан от един такъв лекционен цикъл, Вие ще сте в състояние да прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко в духовните истини и душите Ви все повече ще съзряват за възприемането на онова живо Слово, което се крие зад външните думи. Антропософията или Науката за Духа съвсем не е някакво ново учение. Тя е един инструмент за проникването в това, което първоначално беше дадено на човечеството. И така, Антропософията е един инструмент за разбирането на религиозните първоизточници на християнското откровение. Ако приемате Антропософията в този смисъл, Вие няма повече да твърдите: тук има една християнска теософия, а тук една друга теософия.
към текста >>

303. Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество. Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време – не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>

Първоначално Рудолф Щайнер често използвал в своите лекции думата „теософия“ и „теософски“ за определяне на основаната от него в началото на 20.
Първоначално Рудолф Щайнер често използвал в своите лекции думата „теософия“ и „теософски“ за определяне на основаната от него в началото на 20. век антропософски ориентирана духовна наука. По-късно в съответните случаи той започнал да употребява такива понятия, като „духовната наука“ или „антропософия“, „духовнонаучен“ или „антропософски“. По негово указание тези по-късни обозначения са въведени в повечето следващи издания на негови лекции. Такива (или съответстващи им по смисъл) понятия и определения се използват и в превода на тези лекции на български език.
към текста >>

304. Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Обаче, първоначално можем да говорим за тези неща само ескизно.
Днес накратко ще бъде разказано нещо за Исус от Назарет, за да направим преглед на приведеното в базелските лекции. Предполагам също, че през тази зима ще говоря в лекциите за членовете (на Обществото) за Евангелието от Матей или, ако се получи, и за Евангелието от Марко. Тогава, при такова ново представяне, Христовото събитие ще се яви пред нас в съвсем различна светлина. Това събитие явно недостатъчно ни е известно само на основата на Евангелието от Йоан. Обаче, първоначално можем да говорим за тези неща само ескизно.
към текста >>

305. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили.
Хипотетично можем да привнесем нещо подобно за отделния човешки живот. Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности. Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става. Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили. Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили. Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили. И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити.
към текста >>

306. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

С наблюденията в Акаша хрониката се съгласува и посоката, откъдето е дошъл Авраам; първоначално той вървял отвъд р.
С наблюденията в Акаша хрониката се съгласува и посоката, откъдето е дошъл Авраам; първоначално той вървял отвъд р. Ефрат на запад, в посока към Ханаан. Авраам бил призован, както се казва в Библията, от Ур Халдейски[1]. По това време, както в египетската, така и в халдейско-вавилонската култура е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят. Така било положено началото на културата, чиито плодове и до ден днешен са включени в цялата наша западна култура и цивилизация. Всевъзможното комбинативно мислене и математическата логика са започнати от Авраам; в известен смисъл чак до средните векове той се разглежда като представител на аритметиката.
към текста >>

307. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Всичко, което произлиза от Авраам, е било първоначално получено не отвътре, а преди всичко като откровение, отвън.
Ако точно се вземе предвид тази разлика, само тогава става напълно разбираемо какво означава, че в дохристиянското време все още са съществували остатъци от древното ясновидство, с единственото изключение на древноеврейския народ, който изначално е бил избран за това, да развие такъв човешки организъм, който да е предразположен да повери външния физически свят на мярката, числото и така нататък, и постепенно да се издигне от физическия свят към познаването на духовния, който се обединява в образа на Яхве или Йехова. Същественото е било, че в Авраам е бил избран човек, чиито мозък е имал съответното устройство, и той е могъл да стане прародител на целия народ, който наследява от него тези качества. Интуициите, които се надигат отвътре, не само трябва да се приемат, но трябва да се разглеждат и като дар, идващ отвън. Всичко, което произлиза от Авраам, е било първоначално получено не отвътре, а преди всичко като откровение, отвън. По този начин е дадено нещо извънредно важно за различаване на цялата предразположеност на този народ от останалите народи на древността; той радикално се отличава от останалите народи.
към текста >>

308. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля.
Човек разбира това. В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ се изобразява едната страна на това вживяване, на влизането в духовните светове. Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността. В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля. В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали.
към текста >>

309. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво.
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво. Чувстването ставало хипертрофирано. Ако в човека особено се развива чувстването, вследствие на това той достига особени способности. Има съществена разлика между човека, чиито чувства са били толкова развити в древните мистерии, и човека от днешното време. Влиянието на толкова развит човек, душевно-духовното му влияние, било много по-силно от това, което съществува днес. Това развитие на силите на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
към текста >>

310. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Така се забравя първоначалното значение на думите в простите неща.
По такъв начин думите непременно обозначавали нещо духовно и душевно. Днес това се е прекратило, днес езикът е ограничен до външния свят или, най-малкото, хората, които днес се стремят да се намират на висотата на времето, даже зад това, което още е очевидно, че е заимствано от духовно-душевното, се опитват да виждат само материалистичния смисъл. Физиката говори за „сблъсък“ между телата. Тя е забравила, че думата „сблъсък“ е заимствана от това, че когато живото същество блъска, удря друго същество, извършва това от дълбините на живото същество. Така се забравя първоначалното значение на думите в простите неща.
към текста >>

311. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население.
Там, където духът живее в благородна духовна общност, там и Гьоте винаги е усещал стремеж да насочи поглед към истинския християнски дух. За него това също е било и потребност да позволи на този християнски дух да проникне от сърцата към очите. В 1821 г. той имал за това особен повод. Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население. Това било като подарък за княза на Ваймар. Гьоте решил, че най-добре ще се отпразнува този малък импулс на духовен прогрес, като призове известен брой хора в навечерието на Рождество и отбележи този духовен прогрес със стихове, които те могат да напишат съобразно възможностите си. След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август. Коледната елха била вече установил се символ в 1821 г..
към текста >>

312. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Наистина еволюцията се движи напред бавно, по постепенно издигащи се стъпала, но има известни граници, за които можем да кажем, че преди това такова едно нещо е било първоначално вярно, а след това някое друго състояние на живота и на съзнанието е преобладавало.
Искам също да подчертая, че тези изрази могат също тъй да бъдат използувани за обозначаване и на още по-обширни епохи. Определението за Крита Юга например може да бъде приложено към един много по-обширен период, тъй като преди съществуването даже на Златния Век човешкото същество е участвувало чрез опит в още по-висши духовни сфери; следователно всички тези още по-ранни периоди могат да бъдат включени в термина "Златен Век". Ако човек е умерен, така да се каже, в твърденията си обаче, ако е доволен от онази мярка на духовна опитност, която току-що описахме, възможно е да се разпредели по описания вече начин онова, което се бе случило в миналото. Определени периоди от време могат да бъдат преписани на всички такива ери. Наистина еволюцията се движи напред бавно, по постепенно издигащи се стъпала, но има известни граници, за които можем да кажем, че преди това такова едно нещо е било първоначално вярно, а след това някое друго състояние на живота и на съзнанието е преобладавало. Според това можем да пресметнем, че в смисъла, в който най-напред употребихме термина Кали Юга е започнала приблизително в годината 3101 пр. Хр. Така виждаме, че нашите души са се появявали многократно на земята в нови въплъщения, през които човешкото виждане все повече е било затваряно за духовния свят и все повече ограничавано само във външния свят на сетивата. Така виждаме, че нашите души при всяко ново въплъщение фактически идват и в нови условия, от които нещо ново може винаги да се научи. Онова, което ние можем да спечелим от Кали Юга, е възможността да се установим здраво в нашето Аз-съзнание. Това преди не е било възможно, защото човешкото същество първо е трябвало да абсорбира Аза в себе си.
към текста >>

313. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Има някои неща, към които би трябвало да бъдат тази вечер обърнати душите ни, неща, които наистина първоначално ние бавно и постепенно ще разберем, но които можем да започнем да усещаме и предусещаме, ако придобием необходимата степен на зрялост чрез нашия живот в групите.
Нека следователно да посветим тази наша вечер специално на такава една подготовка на нашите души, т.е. на такава една подготовка на чувствата вътре у нашите души. Има някои неща, към които би трябвало да бъдат тази вечер обърнати душите ни, неща, които наистина първоначално ние бавно и постепенно ще разберем, но които можем да започнем да усещаме и предусещаме, ако придобием необходимата степен на зрялост чрез нашия живот в групите. Смята се, че в тези случаи такива истини ще бъдат възприемани със съответната деликатност, че те ще бъдат приети, като безценно съкровище на душата, а не като нещо, което смятаме, че може веднага да бъде поставено пред една неподготвена публика. Постепенно ще се изкачим в нашите размишления от познатото към непознатото.
към текста >>

Този период първоначално е бил наричан Трета Юга, а по-късно Сребърният Век.
Последвала друга епоха, през която човешките същества вече виждали много по-малко в духовния свят; влиянията на духовния свят върху човека вече не били така силни и живи, както преди. Този период първоначално е бил наричан Трета Юга, а по-късно Сребърният Век. През този период човешките същества, живеещи между раждане и смърт, получавали своята сигурност за духовния свят по един по друг начин. Техните непосредствени опитности от духовния свят са били неясни наистина, но за компенсация на това те са могли да си спомнят времето, което е предшествувало, тяхното раждане, когато те са живеели заедно с духовните същества. Следователно този период е бил период, в който човешкото същество все още е било сигурно в съществуването на духовния свят, както днес е случаят, когато човек остарее и не може да отрече, че е преминал през една младост. Този период е бил наричан Трета Юга от мъдростта, която знае такива неща. По-късно това название е било заменено с по-малко ясното Сребърен Век.
към текста >>

314. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества.
Нека сравним това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел. Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят. Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша. Е ли физическият сетивен свят само – измама? Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества. Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр. Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията. Не е крив светът на сетивата, а човешкото знание, което е било затъпено чрез Люциферовото влияние. Различията в тези понятия носят в себе си и различни заключения.
към текста >>

Това е причината, поради която Павел казва: "Не убивайте удоволствието от съществуванието, а го прочиствайте, защото то първоначално бе добро".
Това е причината, поради която Павел казва: "Не убивайте удоволствието от съществуванието, а го прочиствайте, защото то първоначално бе добро". Това може да стане, когато човек поеме силата на Христос в себе си. Когато тази сила проникне душата, тя пропъжда душевната тъмнина. Боговете не са поставили човека на земята без никаква цел. Дълг на човека е да победи онова, което му пречи да вижда този свят духовно. Заключението на Буда, че човек трябва да избягва въплъщение сочи към една прототипна мъдрост за човечеството.
към текста >>

315. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в космоса.
Въпросът все пак остава обаче: мъжкото и женското, както те съществуват на земята, са ли родени от един по-висш космичен контраст? Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в космоса. Има, разбира се, навсякъде контрасти в космоса, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин. Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята. С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има.
към текста >>

316. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър.
Как би могло това да се появи пред нас по един по-величествен начин, отколкото, когато чуваме как един забележителен човек с възвишени таланти проповядваше по такъв начин, че човек чува: Той обявява велики неща от дълбините на неговата душа? Човек може да си представи, че този проповедник е бил дълбоко проникнат от онова, което може да се нарече християнски мистицизъм. След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър. Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се усети проникнат от онова, което живееше в обикновения човек. И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите слушатели паднали на земята като мъртви. Това означава, че всичко от по-нисшата природа у тях е било убито. Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха. Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици.
към текста >>

Ако човечеството разбере, че то не трябва да затъва по-дълбоко в материя, че трябва да обърне своя път, че трябва да започне духовен живот, че възникне, първоначално само за малцина, след това през следващите 2530 г.
Това е, което трябва да впишем в нашите души. Това може да стане за човечеството, ако правилно изтълкуваме предзнаменованието на Халеевата комета, което споменахме вчера. Ако човечеството разбере, че то не трябва да затъва по-дълбоко в материя, че трябва да обърне своя път, че трябва да започне духовен живот, че възникне, първоначално само за малцина, след това през следващите 2530 г. за все повече и повече човешки същества, изплетената от светлина, блестяща в светлина Шамбала, с изобилие на безкрайна пълнота на живот и ще изпълва нашите сърца с мъдрост. За онези, които желаят да разберат, за онези, които имат уши да чуват и очи да виждат, това трябва да бъде описано като събитието, което означава най-великата повратна точка в еволюцията на човечеството, в зората на века на Авраам, следващ основаването на Християнството. Това ще бъде събитие, чрез което човешките същества ще разберат до по-голяма степен Христовия Импулс. Особеното нещо ще бъде, че чрез това мъдростта не ще има никаква загуба. Колкото повече видения човешките същества ще спечелят за себе си, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-величествен!
към текста >>

317. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Първоначално Дух-Себето може само да се вплита в човека и да го изпълва с топлина.
Тези все още не могат да живеят в себе си у човека; за да стане това човекът трябва да гледа към висши същества. Неговият Дух-Себе все още не е в него; то ще протече в него по-късно. Човекът не е все още достатъчно развит, за да получи напълно в себе си Дух-Себето. В това отношение той стои в началото на своето развитие и е като съсъд, който постепенно ще го получи. Това е показано в седмото изречение на Блаженствата. Първоначално Дух-Себето може само да се вплита в човека и да го изпълва с топлина. Само чрез делото на Христос то се сваля на земята като сила за любов и хармония. Следователно Христос казва: "Блажени са онези, които свалят Дух-Себето, първото духовно устройство, долу в себе си, защото те ще се нарекат деца божии". Това насочва човека нагоре към по-висши светове.
към текста >>

318. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ще се занимаем с онова, което засяга еволюцията на човешката индивидуалност първоначално в общи линии, а следния път в подробности.
Тъй като ние се срещаме тук за първи път днес, нека да поговорим за някои интимни въпроси на нашата Духовна Наука. Ще се занимаем с онова, което засяга еволюцията на човешката индивидуалност първоначално в общи линии, а следния път в подробности. Можем да разберем живота на един отделен индивид само когато знаем също епохата, в която той живее. Човешката душа еволюира през вековете като напредва от едно въплъщение към друго. Душевните способности днес не са същите, както в по-ранни времена. Човешките способности днес са достигнали точката, при която човешките същество могат да възприемат света на сетивата и да го обмислят вътрешно. Преди тази епоха бе напълно по-различно, защото човешките души все още притежаваха известно сънноподобно ясновидство, както би могло да се каже.
към текста >>

319. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Майтрея Буда, който за разлика от Синовете на Огъня, ще се яви във физическо тяло като Бодисатва, може да бъде разпознат по факта, че първоначално в неговата младост неговото развитие не дава никакъв намек за същността на индивидуалността в него.
Указанията, по които може да се разпознае съществото, което трябва да стане Майтрея Буда, са еднакви за всеки истински източен мистицизъм и за Християнската мъдрост. Майтрея Буда, който за разлика от Синовете на Огъня, ще се яви във физическо тяло като Бодисатва, може да бъде разпознат по факта, че първоначално в неговата младост неговото развитие не дава никакъв намек за същността на индивидуалността в него. Само обладаващото разбиране ще познаят присъствието на един Бодисатва в такъв човек, проявяващо се на възраст между 30 и 33 години, не преди това. Тогава става нещо сродно на размяна на личността. Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата година на своя живот. Както Исус Христос започна своята мисия в Своята 30-та година, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата година от своя живот. И Самият Майтрея Буда, като преобразен Бодисатва, говорейки с могъщи слова, за които днес не можем да си създадем задоволителна представа, ще обяви великите тайни на съществуванието.
към текста >>

320. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Както е естествено и във външния живот, обаче ако нещо е решено вътре в една група, нещо се очаква от решението не само от онези, които са задвижили нещата за свои собствени цели, а и онези, които първоначално са били против това решение, също са очаквали това или онова, след като решението вече е било приложено.
По времето на тази борба, време в което, както съм казвал, духът на критиката царуваше на земята интелектът, отправен само към външния свят необходимо бе да се внедри в човешкото същество поне една опитност, едно чувство, че има духовен свят, заобикалящ човека. Така както възникват компромиси, така също възникна и този компромис. Членове на тези братства, които поддържаха пълно отричане на разкриването на някои духовни истини на човечеството бяха победени от мнозинството и трябваше да се съгласят. Когато се борави с група и волята на групата надделява, трябва да се правят компромиси. Както е естествено и във външния живот, обаче ако нещо е решено вътре в една група, нещо се очаква от решението не само от онези, които са задвижили нещата за свои собствени цели, а и онези, които първоначално са били против това решение, също са очаквали това или онова, след като решението вече е било приложено.
към текста >>

Годни са онези, които използувайки напълно почивките, са могли да натоварят не един максимум от 18 т., както е било предположено първоначално, а 47,5 т.
Той приложил механиката на Дарвиновата теория към живота на работниците: по дяволите неподходящите, годните подбрани чрез селекция! Годни са онези, които използувайки напълно почивките, са могли да натоварят не един максимум от 18 т., както е било предположено първоначално, а 47,5 т. По този начин работникът също е бил задоволен, защото огромни спестявания са били направени и надницата на всеки работник е могла да бъде повишена с 60%. Така са подбрани годните, най-годните в борбата за съществуване, които са били подбрани по този начин чрез селекция; и по този начин работодателят има много доволни работници. Обаче негодните могат да си умрат от глад!
към текста >>

321. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Първоначално всяко нещо, което въздействува върху един мъртъв в тази област по такъв начин, че то засилва или отслабва неговите волеви енергии, е ограничено до кръга на човешките същества, всред който това лице се е движело през своя последен земен живот, може би първоначално дори само през част от него.
И още един закон управлява там; той ни показва как тази втора област фактически е устроена. Първоначално всяко нещо, което въздействува върху един мъртъв в тази област по такъв начин, че то засилва или отслабва неговите волеви енергии, е ограничено до кръга на човешките същества, всред който това лице се е движело през своя последен земен живот, може би първоначално дори само през част от него. Индивидите, които са били специално близки за него, към които той е имал специално отношение, и които са преминали през портата на смъртта, все още са тези, с които той живее особено по-близко. Кръгът само постепенно се разширява, за да включи лица, с които мъртвият е имал само далечни кармически отношения.
към текста >>

Човек може да се приближи бавно и постепенно до онова, което фактически лежи в основата, защото приближаването първоначално е твърде ужасяващо.
Защото не е особено лесно да трябва да останеш след смърт вътре в една област, която фактически не е подходяща за мъртвите. Областите в този случай са минералната и растителната област, фактически онази минерална област, която животните носят вътре у себе си, която самият човек носи вътре в себе си. Тези същества са проникнати от минералната област. За индивиди, които не са абсорбирали духовни умствени картини, положението е такова, че те се отдръпват от тази опитност след смъртта; възникват по всяко време чувства, които ги предупреждават, че те не могат да влезат в областите, които управляват животното и човешката духовност и че те могат да влязат само в онова, което е минерална и растителна природа. Аз едва ли бих могъл да опиша това, защото няма в езика думи за него. Човек може да се приближи бавно и постепенно до онова, което фактически лежи в основата, защото приближаването първоначално е твърде ужасяващо.
към текста >>

322. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако се върнехме назад в древни времена, ние бихме открили, че тези наименования са били използвани първоначално за тези три сили; и ако наименованията сега се използват по други начини, те просто са били заимствани.
Така има три сили, работещи върху човека през съня. От древни времена на тези три сили са били дадени определени имена в Духовната Наука. Тези имена са ви познати, но аз ви моля сега да не мислите за нищо във връзка с тях освен, че те представят трите сили, които през съня работят върху тези три части на човешката душа. Ако се върнехме назад в древни времена, ние бихме открили, че тези наименования са били използвани първоначално за тези три сили; и ако наименованията сега се използват по други начини, те просто са били заимствани. Силата, която работи върху Сетивната душа и която при заспиванията и събужданията изважда човека от неговите телесни обвивки и евентуално го вкарва отново в тях, бе означена в един от древните езици с име, което би съответствало на думата "Марс". Силата, която работи върху Разсъдъчната душа след като човекът е заспал и отново преди събуждането, т.е. в два различни периода, бе обозначена с думата "Юпитер". Това е силата, която вкарва света на сънищата в Разсъдъчната душа. Силата, работеща върху Съзнателната душа през съня, и която при особени обстоятелства би направила човека сомнамбул, бе означена с името "Сатурн".
към текста >>

Засега ние ще мислим за първоначалното, духовно значение на тези имена като означаващи сили, работещи върху човешкото същество в съня, когато то е вън от своето физическо и етерно тяло в духовния свят, а не за тяхното значение в астрономията.
Следователно можем да кажем, използвайки терминологията на древната Духовна Наука: "Марс" изпраща човека в съня и го събужда; "Юпитер" изпраща сънища в съня му; а тъмният "Сатурн" подбужда към безсъзнателни действия насън онзи, който не може да устои на влиянието му. Засега ние ще мислим за първоначалното, духовно значение на тези имена като означаващи сили, работещи върху човешкото същество в съня, когато то е вън от своето физическо и етерно тяло в духовния свят, а не за тяхното значение в астрономията.
към текста >>

В училище на всички ви е било казвано за образуването на планетарната система.
Нека най-напред разгледаме самия този космически часовник. Идеята за планетарна система, оформила сама себе си, е лесна за отхвърляне. В училище на всички ви е било казвано за образуването на планетарната система. Фактически ви е било казано, че една гигантска мъглявина във Вселената някога започнала да се върти и после Слънцето, с планетите около него, били оформени от процеси на отделяне от самата мъглявина. Това вероятно ви е било демонстрирано с един опит. Лесно е да се върти капка олио по повърхността на вода в една чаша. Мънички капчици се отделят и се въртят около една по-голяма капка, която остава в центъра. Учителят ще изтъкне, че това представя в малък мащаб образуването на планетарната система и никой няма да го оспори.
към текста >>

323. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен.
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен. Интелектуалността не беше по никакъв начин ръководна в онези времена, каквато е днес. Човешкото мислене е крайно различно от онова, което бе в онези стари дни, когато бе далеч по-малко развито. Но с постепенната еволюция на интелектуалността бе загубена способността за това изживяване на природата. Обаче за човек е възможно да я има косвено, като в отражение, когато тези чувства могат да бъдат запалени не от едно действително изживяване на събитията във външната природа, а от изложения и описания за духовните аспекти на Макрокосмоса.
към текста >>

Днес това познание може да бъде дадено на мястото на изживяванията, които човек вече не е способен да има, защото сега се е издигнал от ранния живот в чувството към интелектуалността, към мисленето; затова чрез огледалото на мисленето трябва да се повлияе на чувствата, първоначално запалени от самата природа.
Днес това познание може да бъде дадено на мястото на изживяванията, които човек вече не е способен да има, защото сега се е издигнал от ранния живот в чувството към интелектуалността, към мисленето; затова чрез огледалото на мисленето трябва да се повлияе на чувствата, първоначално запалени от самата природа. Ето как трябва да бъдат съставени съчиненията, ако носят онова, което е целта на Духовната Наука да донесе, и настроенията, които те пораждат, трябва да бъдат в съзвучие с хода на годината. Теоретичните описания са напълно безсмислени, защото те просто водят към духовни теми, разглеждани точно така, както ако бяха рецепти в готварска книга!
към текста >>

324. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

В тази насока би трябвало да има нещо смислено в това становище, ако условията бяха останали такива, каквито бяха първоначално.
В тази насока би трябвало да има нещо смислено в това становище, ако условията бяха останали такива, каквито бяха първоначално. До настоящия си етап на еволюция хората можеха да извличат напълно достатъчни сили от съня; това бяха макрокосмически сили, съхранявани от велики духовни Същества. Така беше досега. Но в тези неща не трябва да се задоволяваме с абстракции; ние трябва да се придържаме стриктно към реалността. А реалността е, че основните, духовни условия на живота са се променяли от епоха на епоха. Тези Космически Сили, на които сме предадени всяка нощ по време на сън, от началото на човешкото съществуване са възлагали надежди на очакването, че светлина ще струи нагоре също и от самия човешки живот към светлината, която струи отгоре надолу.
към текста >>

325. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

В духовната наука този процес винаги е бил наричан "кръг" и първоначално бе изразяван със символа на змията, захапала собствената си опашка.
Така по време на своето Посвещение ученикът преминаваше през един кръг, водещ от неговия последен земен живот до настоящия му земен живот. Той се обединяваше в един акт на духовно виждане с онова, което е станал в своята предишна инкарнация. В духовната наука този процес винаги е бил наричан "кръг" и първоначално бе изразяван със символа на змията, захапала собствената си опашка. Същият този символ се използваше във връзка с много събития, сред тях и за току-що описаната опитност, опитността преминавана от онзи, посвещаван в Мистериите на Озирис и Изис.
към текста >>

326. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но в едно по никакъв начин отдалечено минало думата все още предаваше своето първоначално значение.
Духовната Наука не без причина изразява образно тази граница на света, който описахме като свят на Йерархиите, с думата "Зодиак". Човек би бил на нивото на животно, ако съществуваха само двата описани свята. За да може човекът да стане същество, способно да ходи изправено, да мисли с мозъка и да развива интелигентност, е било необходимо вливане на още по-висши сили, сили от свят над Света на Духа. Тук ние стигаме до свят, обозначаван с една дума, с която днес се злоупотребява напълно поради властващия материализъм. Но в едно по никакъв начин отдалечено минало думата все още предаваше своето първоначално значение. Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато мисли, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период. От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност.
към текста >>

327. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Все повече и повече хора ще бъдат склонни да изоставят своето първоначално усещане и да разсъждават върху обстоятелствата и условията, в които са били родени.
На втория етап човек започва да разсъждава. Все повече и повече хора ще бъдат склонни да изоставят своето първоначално усещане и да разсъждават върху обстоятелствата и условията, в които са били родени. Ето защо днес има толкова много критика към вероизповеданията и към свещените традиции от миналото. Цялата тази критика е реакцията на интелекта и на разсъждаващия ум срещу онова, което е било прието от чувствата и оставено недоказано от интелекта. В съвременната наука господства същият начин на мислене, който възприема критично отношение към всичко, което е вродено или основано на предания. Онова, което всеобщо бива наричано наука е, най-вече, в основата си работа на същите душевни сили, характеризирани по-горе. Всичко е съсредоточено върху външното познание и върху възприятията, направени директно чрез сетивата или посредством усилване на сетивните възприятия с инструменти като телескоп, микроскоп и т.н.
към текста >>

328. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина.
Сега ние стигаме до нещо много забележително. За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина. Ние наричаме това състояние на Земята Стария Сатурн. За ясновидското виждане то е непосредствена реалност. Ние можем също и да помислим за такова състояние. Но е било изтъквано, че трябва да мислим за всичко тогава като за пригодено към напълно различни условия. Ние чухме, че дори когато говорим за Елементарния Свят трябва да се придобие съвсем различно понятие за топлина.
към текста >>

329. Откровенията на Кармата GA_120 Откровенията на Кармата

Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>

330. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран.
Да предположим, че в своята 18 годишна възраст един младеж се отклонява от предварително избраната професия. Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия. Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран. Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство. Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно. Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот. И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай.
към текста >>

Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек.
И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство. Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове. Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек. Новите усещания и чувства, свързани с нея, изтласкват предишните. Известно време това може да продължава така, обаче постепенно в изтласканите чувства се натрупва една особена сила; вътрешният душевен живот започва да показва признаци на силна напрегнатост. Същото става, когато упражняваме натиск върху една еластична топка: Ние можем да правим това само до определена граница; после съпротивлението става непреодолимо и когато изведнъж я отпуснем, тя заема предишната си форма с толкова голяма сила, с каквато сме я притискали в ръцете си.
към текста >>

С други думи: първоначално ние разполагаме с едно съзнание, което обхваща времето между раждането и смъртта; това е т.н.
И когато разглеждаме човешкия живот по този начин, ние се издигаме до една по-висша гледна точка. Ние виждаме, как част от тежките удари на съдбата се стоварват върху човека не като последици от близки причини, а от причини, които могат да бъдат доловени само чрез едно съзнание, което се простира отвъд раждането; целият ни сегашен живот е продължение на процеси и събития, станали преди нашето раждане. С други думи: първоначално ние разполагаме с едно съзнание, което обхваща времето между раждането и смъртта; това е т.н. „лично съзнание". После виждаме, как се появява едно „друго" съзнание, което се разпростира отвъд раждането и смъртта; в своето обикновено съзнание човек и не подозира за него, макар че то по нищо не му отстъпва. Ето защо описахме, как човек може сам да поеме своята Карма и да предприеме например в своята 40 година нещо, което го предпазва от евентуалните последици на събитие от неговата 12 годишна възраст.
към текста >>

331. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в еволюцията на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмосфера на западноевропейската култура.
Друга характерна особеност на западноевропейската култура беше, че трябваше да изгради себе си с елементите на материализма. В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в еволюцията на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмосфера на западноевропейската култура. Материализмът на по-новото време е само една последица от решителния факт: че дори най-спиритуалистичното вероизповедание, християнството, прие една подчертано материалистична окраска в условията на Западна Европа.
към текста >>

С други думи, първоначално човекът е получил същите богати заложби и въпреки това, днес той не ги притежава.
С други думи, първоначално човекът е получил същите богати заложби и въпреки това, днес той не ги притежава. Пред нас е странния факт, че първоначално изходната точка за развитието на човека и животните е една и съща. И ако бихме се върнали в епохата на Старият Сатурн, щяхме да установим, че просто не съществува никаква разлика между човешката и животинската еволюция. Двете еволюционни линии притежаваха съвършено еднакви потенциални възможности.
към текста >>

Пред нас е странния факт, че първоначално изходната точка за развитието на човека и животните е една и съща.
С други думи, първоначално човекът е получил същите богати заложби и въпреки това, днес той не ги притежава. Пред нас е странния факт, че първоначално изходната точка за развитието на човека и животните е една и съща. И ако бихме се върнали в епохата на Старият Сатурн, щяхме да установим, че просто не съществува никаква разлика между човешката и животинската еволюция. Двете еволюционни линии притежаваха съвършено еднакви потенциални възможности.
към текста >>

Доколкото първоначално Земята беше все още свързана със Слънцето, съотношенията в цялата космическа система бяха съвсем различни и далечните предшественици на човека бяха слети в едно цяло.
В много от нашите антропософски лекции вече беше повдиган въпросът: Какво би станало, ако Слънцето не се бе отделило от Земята и не бе преминало в онова състояние, позволяващо му днес да огрява Земята отвън. Доколкото първоначално Земята беше все още свързана със Слънцето, съотношенията в цялата космическа система бяха съвсем различни и далечните предшественици на човека бяха слети в едно цяло. Естествено, истинско безсмислие е да се вземат пред вид днешните съотношения, защото в този случай веднага ще чуем: „Що за абсурди измислят антропософите! Нали всяко живо същество моментално ще изгори! " Обаче тези същества бяха така устроени, че можеха да се развиват в коренно различните условия на онова небесно „тяло", включващо в себе си и Слънцето, и Земята.
към текста >>

332. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И така, първоначално ние се обърнахме към най-елементарните факти към лечебните сили на етерното тяло в растителния свят.
И така, първоначално ние се обърнахме към най-елементарните факти към лечебните сили на етерното тяло в растителния свят. После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
към текста >>

333. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили.
Нека да разгледаме материалната страна на човешкото тяло. Ако поради кармическите процеси, в него не би била „импрегнирана" такава „субстанция на любовта", която е вече проникната от Луцифер и Ариман, човешко то тяло щеше да поема само една чиста субстанция на любовта и ние нямаше да я усещаме като опорочаваща по отношение на изтъканата от светлина физическа материя. Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили. Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации. Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
към текста >>

Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации.
Нека да разгледаме материалната страна на човешкото тяло. Ако поради кармическите процеси, в него не би била „импрегнирана" такава „субстанция на любовта", която е вече проникната от Луцифер и Ариман, човешко то тяло щеше да поема само една чиста субстанция на любовта и ние нямаше да я усещаме като опорочаваща по отношение на изтъканата от светлина физическа материя. Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили. Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации. Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
към текста >>

Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
Нека да разгледаме материалната страна на човешкото тяло. Ако поради кармическите процеси, в него не би била „импрегнирана" такава „субстанция на любовта", която е вече проникната от Луцифер и Ариман, човешко то тяло щеше да поема само една чиста субстанция на любовта и ние нямаше да я усещаме като опорочаваща по отношение на изтъканата от светлина физическа материя. Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили. Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации. Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
към текста >>

334. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Първоначално беше предвидено, всички блага от Земното развитие да се предоставят на човека.
Човечеството трябваше да поеме в себе си тази Карма, защото човекът можеше да стигне до свободата само по този начин. Свободата възниква единствено тогава, когато човек сам вложи в своя земен Аз най-висшия смисъл. Защото Азът, който човек би имал, ако в края на Земното развитие би получил всичко даром от духовния свят, не би бил свободен; в този случай нещата щяха да бъдат предопределени. Първоначално беше предвидено, всички блага от Земното развитие да се предоставят на човека. Но човекът можеше да постигне свободата, само ако към този първоначален Аз, той би съумял да прибави и един друг, податлив на грешки и заблуждения Аз, способен на непрекъснати колебания между полюсите на злото и доброто, но и на непрекъснати пориви към изгарящия въпрос за смисъла на Земното развитие.
към текста >>

Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз.
Ето как ние стигаме до един твърде отдалечен период от нашето развитие, когато определени духовни Същества се пожертваха заради нас, изоставайки в собственото си развитие. Днес ние знаем, че тези Същества трябва да поемат своята Карма, за да осъществим по правилен начин всички онези импулси, които те вляха у нас. Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз. Ето дълбокият смисъл за изоставането на тези духовни Същества през епохата на Старата Луна.
към текста >>

Ще се появят хора първоначално съвсем малко на брой защото тези способности ще се разпространят едва през следващите две до три хилядолетия които още преди изтичането на първата половина от 20 век ще бъдат първите предшественици на този род опитности.
Ще се появят хора първоначално съвсем малко на брой защото тези способности ще се разпространят едва през следващите две до три хилядолетия които още преди изтичането на първата половина от 20 век ще бъдат първите предшественици на този род опитности. Представете си живо: Изправени пред едно или друго събитие от своя живот, хората ще се опитват, бих казал, да се дистанцират от него; те ще имат пред себе си един подвижен образ, който се излъчва от самото събитие, от самото действие. Първоначално те няма да го различават и няма да имат никакво отношение към своя собствен дял в него. Обаче по-късно, след като може би ще са чули нещо за антропософската Духовна Наука, те ще започнат да си дават сметка, че този полусънищен, но съзнателно възприет образ, е всъщност еквивалентния образ на същинското действие, на онова действие, което трябва да бъде извършено, за да настъпи нужното кармическо разплащане.
към текста >>

Първоначално те няма да го различават и няма да имат никакво отношение към своя собствен дял в него.
Ще се появят хора първоначално съвсем малко на брой защото тези способности ще се разпространят едва през следващите две до три хилядолетия които още преди изтичането на първата половина от 20 век ще бъдат първите предшественици на този род опитности. Представете си живо: Изправени пред едно или друго събитие от своя живот, хората ще се опитват, бих казал, да се дистанцират от него; те ще имат пред себе си един подвижен образ, който се излъчва от самото събитие, от самото действие. Първоначално те няма да го различават и няма да имат никакво отношение към своя собствен дял в него. Обаче по-късно, след като може би ще са чули нещо за антропософската Духовна Наука, те ще започнат да си дават сметка, че този полусънищен, но съзнателно възприет образ, е всъщност еквивалентния образ на същинското действие, на онова действие, което трябва да бъде извършено, за да настъпи нужното кармическо разплащане.
към текста >>

Но за тази цел, антропософските истини първоначално само всред членовете на нашите антропософски групи трябва да станат за нас здрави и непоклатими убеждения.
Тук отново бих повторил: нещата, които обсъдихме, са от такова естество, че аз моля да ги приемете не като сухи, абстрактни понятия, а като нещо, което прониква в целия живот на Вашите мисли, чувства и воля. Защото на антропософите по света би трябвало да се гледа като на личности, които олицетворяват най-дълбоките истини на нашето време. Едва тогава Антропософията ще заеме своето заслужено място в света. Но за тази цел, антропософските истини първоначално само всред членовете на нашите антропософски групи трябва да станат за нас здрави и непоклатими убеждения. Само така те могат да се преборят със света. А след време светът постепенно ще при знае, че не случайно в началото на 20 век се появиха отделни хора, които искрено повярваха в могъщите сили на духовния свят и които, наред с всичко друго, сами се изпълниха със стремежа да действуват тук, на Земята, само с оглед на истините от духовния свят. Напълно сигурно е, че цялата ни култура ще ускори своя ход, ако Вие сами преобразите това, което чухте, в здрави и непоклатими убеждения, в решителни и смели действия. Да убеждаваме хората, днес е излишно; за съвременната култура това е крайно неподходящо средство. Наистина убедени винаги са само тези, които идват в Антропософията, следвайки могъщия зов на сърцето си.
към текста >>

335. Съдържание GA_121 Отделните души на народите

Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>

336. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес.
Опитвайки се да изградим представа за едно реално Същество, ние просто се обръщаме към човешкото същество*2. От гледна точка на духовно-научното познание, човекът е съставен от физическо тяло, етерно, или жизнено тяло, астрално, или сетивно тяло и това, което считаме за най-висша съставна част на човека, а именно Азът. Следователно, ние знаем, че днешният човек застава пред нас като едно цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Обаче Вие знаете и нещо друго, а именно че ние отправяме поглед към бъдещата еволюция на човечеството, когато Азът все повече и повече ще работи върху трите по-низши съставни части на човешкото същество, превръщайки ги от низши във все по-висши форми. Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес. И тогава астралното тяло ще представлява това, което Вие вече познавате като Дух-Себе, или Манас. После Азът ще засили своето пречистващо, преобразяващо въздействие върху етерното, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди. И накрая идва най-висшата степен от Азовата дейност, която засега можем да си представим: духовното преобразяване и изобщо пълната метаморфоза на най-трудната за повлияване съставна част физическото тяло. Да, когато Азът ще преобрази днешното физическото тяло, тази най-груба и най-материална съставна част на човека, оказваща най-голяма съпротива, тогава ние ще имаме в себе си Човека-Дух, или Атма. И така, ние обхващаме с поглед: Първо, трите съставни части на човешката природа, които идват от миналото, второ, другата съставна част, която наричаме Аз, и накрая другите три съставни части, които занапред Азът ще преобрази в съвсем нови формации.
към текста >>

В определен момент той би усещал: „Ето, аз се намирам тук“, а може би там някъде долу, далеч от първоначалното място: „А ето тук е моето физическо и моето етерно тяло; те се намират на „друго“ място, но фактически ми принадлежат, макар и с моите по-висши тела, аз да съм извън тях или, казано иначе, да се „нося“ над тях“.
Представете си какво е положението, когато днешният човек заспива. Докато спи, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерно-физическия организъм, така че той, бих казал, оставя етерното и физическото тяло да лежат в леглото, а астралното тяло и Азът, така да се каже, „витаят“ отгоре. Представете си още, как в съзнанието на този човек се пробужда следната мисъл: „Да, аз съм един Аз! “ и това пробуждане в духовното тяло би изглеждало както всяка обикновена мисъл в ясното дневно съзнание. Каква забележителна гледка би представлявал такъв един човек! В определен момент той би усещал: „Ето, аз се намирам тук“, а може би там някъде долу, далеч от първоначалното място: „А ето тук е моето физическо и моето етерно тяло; те се намират на „друго“ място, но фактически ми принадлежат, макар и с моите по-висши тела, аз да съм извън тях или, казано иначе, да се „нося“ над тях“. Когато днес човекът става достатъчно съзнателен в своето астрално тяло, намирайки се извън своето физическо и етерно тяло, той не може друго колкото и да е напреднал -, освен да се придвижва напълно свободно натам или насам в своето астрално тяло и да действува независимо от своето физическо тяло тук или там по света, обаче в този случай той не би могъл да извърши никакво конкретно действие чрез своето физическо и етерно тяло. Обаче в едно далечно бъдеще, намирайки се примерно в Северна Европа, човекът намирайки се извън тях ще може да ги насочва към други места и да им заповядва: Вървете нататък! Днес това все още не е възможно. Обаче за човека, който ще е напреднал до следващото планетарно въплъщение на нашата Земя, Бъдещия Юпитер, тези неща ще са напълно възможни. Те чисто и просто ще представляват част от бъдещата еволюционна степен на човека.
към текста >>

337. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

И тъкмо тук е трудността, че първоначално трябва да се научим да различаваме процесите и Съществата в по-висшите светове.
И тъкмо тук е трудността, че първоначално трябва да се научим да различаваме процесите и Съществата в по-висшите светове. Онези, които вярват, че могат да се справят с по-висшите светове, боравейки с няколко понятия, се заблуждават твърде много. Вярно е, че ако се издига в по-висшите светове макар и с повърхностни понятия -, човекът намира там Архангелите. Обаче той трябва да различава, дали това са Същества, които са стигнали до архангелската степен по нормален път, или такива, които би трябвало да се намират на тази степен през Слънчевото състояние на Земята. Ето как в една и съща област заедно с Духовете на Народите, или Архангелите, действуват и други Същества, които са, така да се каже, от ранга на Архангелите, но са надарени със съвършено други, по-силно изразени качества, с такива качества, каквито иначе имат Духовете на Формата и които им позволяват да се намесват дълбоко в човешката природа. Защото какво са направили за човека тези Духове на Формата в хода на Земната епоха?
към текста >>

338. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

В училище всички сте учили, че сборът от трите ъгъла на всеки триъгълник е равен на 180 градуса, но и добре знаете, че това никога не може да бъде разбрано чрез някаква външна опитност.
В училище всички сте учили, че сборът от трите ъгъла на всеки триъгълник е равен на 180 градуса, но и добре знаете, че това никога не може да бъде разбрано чрез някаква външна опитност. Представете си колкото желаете железни или дървени триъгълници. И ако сега измерите с един ъгломер сбора от трите ъгъла, Вие ще установите, че никакъв външен опит не може да Ви доведе до сбора от 180 градуса. Обаче, ако вътрешно осмислите този факт независимо дали чертаете триъгълниците или само си ги представяте Вие веднага стигате до убеждението, че сборът от трите ъгъла е равен на 180 градуса. Вие стигате до това заключение чрез вътрешната сила на Вашата душа. Достатъчно е само в мислите си да направите следното.
към текста >>

Първоначално Холандия и Германия имаха един общ Архангел, и разцеплението дойде тогава, когато в определен момент Духът на Времето отдели една част, за да й възложи онова, което впоследствие се превърна в решаваща подробност от модерния Дух на Времето.
После идва ред на действията, произвеждани от Духа на Времето: той дава своите заповеди на Архангела, който ги предава по-нататък на Ангелите, за да стигнат те накрая до отделните човеци. Понеже обикновено виждаме само това, което е най-близо до нас, при тези съвместни действия най-важното ни се струва това на Архангела. Обаче може да се случи и така, че най-решителните, най-важните задачи да се дават имен но от Духа на Времето, който, така да се каже, е принуден да отнеме нещо от Архангела, защото той трябва да отдели част от народа, за да бъде изпълнена главната задача на Времето, мисията на Духа на Времето. При такива случаи едни народностни общности се отцепват от други народностни общности, И тогава Духът на Времето постига явно надмощие над Архангела. Един такъв случай настъпи, когато холандският народ се откъс на от общата си основа с германския народ. Първоначално Холандия и Германия имаха един общ Архангел, и разцеплението дойде тогава, когато в определен момент Духът на Времето отдели една част, за да й възложи онова, което впоследствие се превърна в решаваща подробност от модерния Дух на Времето. Всичко, което Вие откривате в историята на Холандия разбира се, историята е само външен израз на Майя спрямо вътрешните процеси -, е чисто и просто едно отражение на същите тези вътрешни процеси. Но така или иначе, ние виждаме как в този случай се извършва едно откъсване на холандския народ от общата германска народност. Скритият смисъл обаче беше този, че Духът на Времето се нуждаеше от подходящ инструмент, за да осъществи своята далечна, отвъдморска мисия. Цялата мисия на холандския народ беше в служба на мисията, която стоеше пред Духа на Времето. И за тази цел той беше откъснат от общата германска народност, за да може в определения исторически момент Духът на Времето да изпълни важна част от своята основна мисия.
към текста >>

Но има една вътрешна причина и тя е тази, че трябваше да бъдат изпълнени не задачите на първоначално общия испански народ, а именно задачите на португалците.
Вие напразно ще търсите други причини и обяснения за нещо, което фактически представлява не друго, а една победа на Духа на Времето над Архангела. Ако проследите отделните събития, Вие ще установите, че тук беше използвана възможността за образуване на един нов народ, а такава възможност не винаги съществува. За португалския народ, така да се каже, испанският народ беше като майчин народ. Може би външните причини за отделянето са тези, че навсякъде речният транспорт е възможен само до португалската граница. Други външни причини не съществуват. Но има една вътрешна причина и тя е тази, че трябваше да бъдат изпълнени не задачите на първоначално общия испански народ, а именно задачите на португалците.
към текста >>

339. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Така в расите ние виждаме нещо, което първоначално беше свързано с точно определена област от Земята, а после продължи да съществува всред човечеството само чрез наследствеността.
Да, тази размножителна способност също беше постигната през една епоха, когато човекът далеч не беше ръководен от нормалните Духове на Формата. Но по този начин се затвърди следното положение: сега човекът стана зависим не само от мястото си на раждане, но и нещо повече той вече можеше да прехвърля на своите потомци въпросните качества, качествата можеха да бъдат унаследявани; следователно, расовата принадлежност се определяше не само от мястото на раждане, но и от унаследяваните качества. Тук Вие имате отговор на въпроса, защо расовите признаци се предават по наследство, и сега вече ние разбираме извода на Духовната наука: само в миналото расовите признаци се определяха от мястото на раждане. Такъв беше случаят през последната Лемурийска епоха и първата Атлантска епоха, когато човекът пряко зависеше от своето земно обкръжение. Докато по-късно расите започнаха да се определят не от самото място на раждане, а от наследствеността. Така в расите ние виждаме нещо, което първоначално беше свързано с точно определена област от Земята, а после продължи да съществува всред човечеството само чрез наследствеността.
към текста >>

Първоначално човекът израства физически.
Нека да предположим, че в своето детство човекът израства до определена степен; едва тогава процъфтява и неговата духовна същност. Първоначално човекът израства физически. Сега най-важното е това, което е сбито в тясното пространство на неговите миниатюрни форми, да се разшири физически. После същинското развитие на човека се съсредоточава във вътрешността. Обаче същото е валидно и за човечеството като цяло. Когато следваме въпросната крива, ние се натъкваме на една своеобразна закономерност, която е загатната дори в разположението на континентите. Най-напред ние виждаме един вид първоначалната точка, от която започва физическото развитие на човечеството; тя се намира в Африка.
към текста >>

340. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Ако искате да си изградите точна представа за първоначалното взаимодействие между Духовете на Волята и Духовете на Движението, бих желал да си послужа с един пример и Ви моля мислено да проследите географската карта на Европа.
Ако искате да си изградите точна представа за първоначалното взаимодействие между Духовете на Волята и Духовете на Движението, бих желал да си послужа с един пример и Ви моля мислено да проследите географската карта на Европа. Най-напред бих искал да насоча вниманието Ви към Алпите, които днес представляват един планински масив, отделящ Италианския полуостров от другите европейски области. Как всъщност е въз никнала планинската верига на Алпите? В прадалечното минало масивът на Алпите изобщо не е съществувал, обаче на Север и на Запад от сегашното му местоположение бяха налице редица възвишения, които бяха вече значително втвърдени, фактически те представляваха вълни от гъста, лепкава течност, които идваха от Юг. Нека нагледно да си представим нещата по следния начин:
към текста >>

Разглеждайки по този начин Земното съществувание, първоначално ние охарактеризирахме волята, чувствата и мислите, както и действията на любовта като сили, намиращи се извън нашата Земя и дефинирахме особената задача на Властите, Духовете на Формата, състояща се във вливането, в нахлуването на любовта, която на свой ред идва като последица от равновесието.
Разглеждайки по този начин Земното съществувание, първоначално ние охарактеризирахме волята, чувствата и мислите, както и действията на любовта като сили, намиращи се извън нашата Земя и дефинирахме особената задача на Властите, Духовете на Формата, състояща се във вливането, в нахлуването на любовта, която на свой ред идва като последица от равновесието. Следователно, великата мисия на Земята се състои точно в това. За да се появи тази пронизваща Земята сила на любовта, са необходими взаимните усилия на всички Същества от най-низшата Йерархия. Както вече споменахме в предишните лекции, по този начин трябва да бъде изтъкана един вид мрежа на любовта и тази тъкан на любовта трябва да бъде изтъкана така, че главните нишки да бъдат втъкани в нея чрез нормалните Духове на Формата, понеже това отговоря на тяхната основна мисия. А после абнормните Духове на Формата, които всъщност са Духове на Движението, втъкават това, което дава расите. Сега идва ред на нормалните и абнормните Духове на Времето, които дават тласък на историческото развитие, следвани от нормалните и абнормни Архангели, допълващи мрежата на любовта със съдбите на отделните народи и езици, и накрая се намесват Съществата, които поставят човека на заслуженото от него място в условията на физическия свят: Ангелите.
към текста >>

Това, което първоначално виждаме в астралния свят, е един вътрешен процес.
Обаче в астралния свят ние все пак откриваме нещо: И това са абнормните Духове на Формата, които ако биха постигнали едно нормално развитие щяха да тъкат отвън. Ние видяхме че Духовете на втората Йерархия трябва да тъкат отвън; обаче сега виждаме, че те тъкат отвътре. Следователно, налага се да допълним: В тази мрежа, от чиято външна страна тъкат Духовете на Движението, Духовете на Формата и Духовете на Мъдростта, и от чиято вътрешна страна тъкат Духовете на Волята, Серафимите и Херувимите, вземат участие и Съществата, които тъкат отвътре, макар че фактически би трябвало да тъкат отвън. Обаче те тъкат под повърхността така, както например копринената буба изплита своя пашкул. Това, което първоначално виждаме в астралния свят, е един вътрешен процес. Първото нещо, което виждаме от цялото войнство на тези духовни Същества, които създават духовната атмосфера на Земята, са именно тези своеобразни, нередовни, паднали Духове. А ясновидецът възприема духовните Същества, които са първото нещо, което той вижда в астралния свят още преди нормално появяващите се Ангелски Същества, или Ангелои като един вид Духове-изкусители, въпреки че те са крайно необходими за възникването на расите. Всеки от тези Духове има под себе си много други понеже всеки от тях поражда много на брой духовно подчинени Същества -, така че в духовния свят те са обгърнати от цяло множество духовни Същества, които винаги са разположени под съответните Йерархии. По-висшите Духове също имат под себе си такива Същества; Духовете на Волята: Ундините; Херувимите: Силфите; Серафимите: Саламандрите.
към текста >>

341. 6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Естествено, Вие трябва да си представите, че първоначално тази Йерархия разгръща своите сили от Космоса и ги насочва към центъра на Земята, и че според начина, по който човекът възприема тези сили, това всъщност не отговаря на тяхната пряка посока, а на противоположната посока, по която те поемат след като бъдат отразени.
Бих искал да изтъкна само една подробност и нека следващите ми думи да бъдат взети като един вид забележка. В нашето земно равновесие цялото взаимодействие на Йерархиите се представя така, че трябва да търсим това, което вчера обозначихме като трета Йерархия Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите -, като нещо, което относно равновесното положение действува от самата Земя. Естествено, Вие трябва да си представите, че първоначално тази Йерархия разгръща своите сили от Космоса и ги насочва към центъра на Земята, и че според начина, по който човекът възприема тези сили, това всъщност не отговаря на тяхната пряка посока, а на противоположната посока, по която те поемат след като бъдат отразени. Ето защо Вие бихте могли да си изградите цялостна представа за твърде интимния характер на процесите, за които става дума, само ако сравните казаното вчера с лекциите ми върху Йерархиите, изнесени в Дюселдорф, където се опитах да дам едно завършено описание на небесната част от деятелността на трите Йерархии. Тези неща съвсем не са прости и за да направим Земната мисия разбираема, налага се да изберем такава гледна точка, която ни позволява да виждаме отраженията на тези Йерархии в това, което наричаме елементи на Земното съществувание.
към текста >>

Истините, за които сега става дума, винаги са били обект на старателно изследване в тези мистерийни оракули, и първоначално хората изцяло са се съобразявали с техните указания.
И така, ако си изграждате все по-ясни и по-конкретни представи за нещата, Вие стигате до едно вътрешно познание за тези своеобразни и пръснати по цялата Земя расови характери, до едно познание за сложното взаимодействие между нормалните и абнормните Духове на Формата. Същевременно ние очертахме общата картина, такава каквато я установяваме в една определена точка. Обаче това, което споменах за различните точки на Земята, е в сила само за определен момент от развитието. То е в сила за онзи период от Атлантската епоха, когато започнаха големите преселения на народите, в резултат на което те можаха да изградят съответните расови при знаци. Ето защо в моята „Тайна наука“ Вие ще срещнете твърдението, че в старата Атлантида съществуваха опре делени мистерийни центрове, наречени атлантски оракули, които имаха грижата да ръководят въпросните преселения и своеобразното разпределение на човешките раси по Земята. Истините, за които сега става дума, винаги са били обект на старателно изследване в тези мистерийни оракули, и първоначално хората изцяло са се съобразявали с техните указания. Всичко, което ставаше на Земята, се ръководеше от Мистериите.
към текста >>

Отговорът е следният: Първоначално този човек, чрез Елохимите, беше определен, или призван да осъществи в себе си общочовешките качества, взети в тяхната тотална цялост.
И така, как да разбираме това, което се крие в един човек от расата на Меркурий, от етиопската раса? Отговорът е следният: Първоначално този човек, чрез Елохимите, беше определен, или призван да осъществи в себе си общочовешките качества, взети в тяхната тотална цялост. Обаче от центъра на Меркурий започнаха да действуват, и то с огромна сила, абнормните Духове на Формата и видоизмениха човека така, по такъв начин, че се стигна до формата на етиопската раса. По сходен начин стана и формирането на всяка една от другите раси. А благодарение на обстоятелството, че преселенията на народите бяха направлявани от първоначалния център по един строго определен начин, можа да възникне и тази линия, която аз начертах преди няколко дни. Следователно, Вие трябва да си представите, че Духовете на Формата насочват своите сили от един определен център. Редно е да предположим, че този център е съществувал през епохата на Старата Атлантида.
към текста >>

Първоначално онези духовни Същества, които, бих казал, подлагат човека на готварска обработка, за да изработят неговите расови качества, не се докосват направо до неговите по-висши съставни части.
Първоначално онези духовни Същества, които, бих казал, подлагат човека на готварска обработка, за да изработят неговите расови качества, не се докосват направо до неговите по-висши съставни части. Първоначално те подлагат на готварска обработка само техните проекции във физическото тяло. Те не могат да проникнат направо във физическото тяло, но подлагат на готварска обработка другите три съставни части: кръвта, която е израз на Аза, нервната система, която е израз на астралното тяло, и „системата жлези“, която е израз на етерното тяло. В готварския казан на тези три системи, които принадлежат на физическото тяло, макар и в тях да се проектират още по-висшите свръхсетивни части на човека, Духовете на расите или абнормните Духове на Формата изпълняват своите важни задачи.
към текста >>

Първоначално те подлагат на готварска обработка само техните проекции във физическото тяло.
Първоначално онези духовни Същества, които, бих казал, подлагат човека на готварска обработка, за да изработят неговите расови качества, не се докосват направо до неговите по-висши съставни части. Първоначално те подлагат на готварска обработка само техните проекции във физическото тяло. Те не могат да проникнат направо във физическото тяло, но подлагат на готварска обработка другите три съставни части: кръвта, която е израз на Аза, нервната система, която е израз на астралното тяло, и „системата жлези“, която е израз на етерното тяло. В готварския казан на тези три системи, които принадлежат на физическото тяло, макар и в тях да се проектират още по-висшите свръхсетивни части на човека, Духовете на расите или абнормните Духове на Формата изпълняват своите важни задачи.
към текста >>

Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно. Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят. И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията. Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер. Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16. Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
към текста >>

342. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток.
Следователно, когато Земята вече беше населена с представителите на тези раси, в обитаваните от тях територии бяха изпратени и други човешки маси. Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха. Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период.
към текста >>

Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството.
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето. Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето. Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето.
към текста >>

Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности.
Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство.
към текста >>

343. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността.
После ние стигаме до халдейските народи. Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността. Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността. Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено.
към текста >>

Първоначално той насочваше поглед към архангелските Същества, които работеха в неговата душа и подготвяха всичко онова, което по-късно щеше да се преобрази в негови лични душевни способности, и като най-могъщ от тези Архангели, той посочваше Вотан или Один.
Следователно, образите на Боговете, които заставаха пред душата на северно-германския човек, образите на Боговете, които директно работеха върху неговата душа, както и това, което той сам извличаше от Космоса под формата на едни или други душевни качества, представляваха непосредствени възприятия, непосредствени виждания; всички тези опитности той изживяваше непосредствено. Той не се връщаше към своите спомени, за да разбере как душите се развиваха в човешките тела; напротив, той имаше пряк достъп до всички процеси, свързани с душевното развитие на човека. Тези процеси бяха идентични с неговото собствено развитие и той участвуваше в тях със своя собствен Аз. Разбирането за тези неща той запази чак до осми, девети, десети век след Христос. Той запази разбирането за това, как духовните сили възникват от Космоса и как постепенно кристализират в човешките тела. Първоначално той насочваше поглед към архангелските Същества, които работеха в неговата душа и подготвяха всичко онова, което по-късно щеше да се преобрази в негови лични душевни способности, и като най-могъщ от тези Архангели, той посочваше Вотан или Один. И какво по-точно виждаше той? Как възприемаше той Вотан или Один? Като какъв го познаваше той, като какъв се научи той да го обича и преди всичко, като какъв го разбираше той? Той се научи да го познава като един от онези Архангели, които бяха толкова напреднали, че можеха да се откажат от издигането си до по-висши степени. Той се научи да познава Один като един от абнормните Архангели, като едно от великите йерархически Същества на древността, упражняващо резигнация и отказ от по-нататъшното си лично развитие, поемайки върху себе си важната архангелска мисия да работи за доизграждането на човешката душа.
към текста >>

344. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия.
Ако се вгледате в различните митологии и светогледи, Вие никъде няма да откриете толкова ясни и нагледни примери за двата вида влияния върху човека, както в северно-германската митология. Понеже северно-германският човек все още разполагаше със старото ясновидство, той действително виждаше тези две сили, заставаше между тях и си казваше: Да, в сегашния етап от своето развитие, човекът вижда как определени сили навлизат в неговия вътрешен свят, в неговото астрално тяло. Те идват отвън, обаче упражняват своите действия в астралното тяло и той усеща понеже е призван да изгради Аза, пълната самостоятелност на човека не просто възможността да се върши злото, а в тези сили, които прииждат към астралното тяло, за да му гарантират свобода и самостоятелност, той усеща самата сила на свободата; в тези сили той усеща, така да се каже, елемента на подстрекателството, на бунта. Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н. Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък. И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи. Благодарение на старото ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи.
към текста >>

345. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

И то продължи да формира тяхната душевна нагласа, така че хората в по-южните германски земи първоначално трябваше да се заемат с вътрешната си подготовка за Съзнателната душа и вътрешно да я изпълнят с онова съдържание на съзнанието, което макар и да е пренесено на физическия план има своите корени в старото ясновидство.
Ето от къде идва и характерното вътрешно спокойствие, което представлява само един далечен отзвук от древните ясновидчески опитности на северно-германските хора. Задачата пред южно-германските народи се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа. А Гръцко-латинската епоха беше ангажирана в изграждането на Разсъдъчната душа. Обаче освен да работи с импулсите на Разсъдъчната душа, тя имаше възможността да добави и чудните опитности, свързани с древното ясновидство на северно-германските народи. Всичко това просто се изля в Съзнателната душа на средно-европейските и северно-германските народи. И то продължи да формира тяхната душевна нагласа, така че хората в по-южните германски земи първоначално трябваше да се заемат с вътрешната си подготовка за Съзнателната душа и вътрешно да я изпълнят с онова съдържание на съзнанието, което макар и да е пренесено на физическия план има своите корени в старото ясновидство.
към текста >>

346. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Първоначално те ще се проявят само в отделни индивиди.
Ето защо Вие ще се убедите, че най-добрите условия за разбирането на това, което само бегло посочих в изнесената тук публична лекция за новото откровение на Христос, съществуват именно всред северно-германските народи. Съвременните духовно-научни изследвания ясно показват, че след изтичането на епохата Кали Юга приблизително от 3100 пр.Хр. до 1899 сл.Хр. у човека ще се пробудят нови способности. Първоначално те ще се проявят само в отделни индивиди. Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална еволюция ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания. Обаче в по-далечно бъдеще ще се появят все по-голям брой човешки същества с добре развити органи на етерното тяло, което ще им позволи да развият една нова степен на ясновидство, каквато днес е възможна само чрез продължително окултно обучение. И защо това трябва да е така? Как ще изглежда етерното тяло на тези човешки същества? Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин.
към текста >>

Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере.
Обаче в по-далечно бъдеще ще се появят все по-голям брой човешки същества с добре развити органи на етерното тяло, което ще им позволи да развият една нова степен на ясновидство, каквато днес е възможна само чрез продължително окултно обучение. И защо това трябва да е така? Как ще изглежда етерното тяло на тези човешки същества? Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин. Например даден човек ще извърши определена постъпка във външния свят и изведнъж ще бъде заставен да обърне внимание на някаква малка подробност. Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере. Ако обаче е чул нещо за Кармата, за закономерностите на мировото развитие, той постепенно ще започне да го разбира, защото това, което вижда, представлява кармическият насрещен образ на неговата постъпка, само че възприет не във физическия, а в етерния свят. Ето как постепенно ще се появят първите елементи на бъдещите човешки способности. А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да изживеят по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия Христос. Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение. И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият.
към текста >>

Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед.
И все пак, силата на антропософските възгледи се крие в индивидуалните особености на човека. Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката култура именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително. Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи. И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед. Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята. Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо. И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили. И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от душите на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
към текста >>

347. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
Теософското Общество е основано от Елена Петровия Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
към текста >>

Първоначално Р.
Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание:
към текста >>

348. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят.
Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език. Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят. И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване. В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос.
към текста >>

349. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън.
Растенията съществуваха под формата на груповите души, като видове, а не в една индивидуална форма както днес. Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души. Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души. Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува. Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство. С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото.
към текста >>

350. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Само много по-късно е било свързано отвлеченото понятие за време с това, което е първоначално е означавало думата Еон.
Тези същества се наричали "Еони". Говорело се е са "Еоните" не гностиците. С тези Еони не се е разбирало епохи, а същества. Разбирало се е това, че първо действува един Еон и върши това, което може да върши, след това той е заменен от един втори Еон, този пък, след като е действувал със своите сили, е бил заместен от трети и т.н. Такива Същества, които са ръководели развитието, следвали едно след друго и сменящи се едно друго разбирали гностиците, когато са говорили за "Еони". Само много по-късно е било свързано отвлеченото понятие за време с това, което е първоначално е означавало думата Еон. Еон е нещо съществено, едно живо същество. В същия смисъл едно живо същество е и това, което е обозначено с еврейската дума "йом". Тук нямаме работа чисто с едно отвлечено определение на времето, а с едно същество. Йом е едно същество. И когато имаме работа със седем такива редуващи се едно след друго "Йоми", ние имаме всъщност работа със седем сменящи се едно друго същества, или ако щете с групи от същества.
към текста >>

351. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние.
В окръжността на Земята се намират определени топлинни диференцирания, там преминават бързо насам и натам топлинни същества. Човекът не беше още едно газообразно същество. Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека! И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението. Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал. Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука.
към текста >>

352. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси.
А сега развитието върви по-нататък и постепенно става едно възвръщане долу на Земята на човешките души-духове от съседните планети. Това е нещо, което продължи до голяма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети. И развитието през време на последните периоди на Лемурийската епоха и през време на Атлантската епоха стана така, че това, което изкристализира като човек, постепенно бе надарено с души-духове то различен род, според това, дали душите-духове лизаха от Марс, от Меркурий, от Юпитер и т.н. Чрез това настъпи едно голямо разнообразие в земното развитие на човека. Онези от вас, които са се запознали с моите сказки, държани в Християния, знаят, че това деление според човеци на Марс, на Сатурн и т.н. бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси. Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети. Но ние често сме подчертавали вече в моята книга "Тайната наука", че не всички души бяха напуснали Земята. Ако искаме да говорим тривиално, трябва да кажем: Най-способните човешки души можаха да използуват по-нататък земния материал и да останат свързани с него. Аз даже обърнах вниманието върху това, че по един изненадващ начин съществуваше една главна двойка човеци, която преодоля онова загрубяване на земните състояния. Ние сме заставени, принудени от резултатите на душевното изследване, да приемем нещо, което отначало човек не може да повярва -,че тогава съществуваше една главна човешка двойка, както ни показва Библията в лицето на Адам и Ева, и че към потомците на тази двойка се присъединиха, прибавиха се онези видове човеци, които се родиха благодарение на това, че техните души-духове слязоха от всемирното пространство върху Земята.
към текста >>

353. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха".
Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени. Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена. Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-жена. Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха". Това "мъжко и женско" е най-органиченият превод в Библията. Тук ние нямаме работа с нещо мъжко и женско в днешния смисъл, а с недиференцирания човек, с човека, който съдържаше в себе си и мъжкия и женския пол. Аз зная много добре, че множество тълкуватели на Библията са се обърнали срещу това тълкуване и са се опитали да превърнат в насмешка това, което много правилно са казали вече по-стари тълкуватели. Те се опитват да се противопоставят на това тълкуване, според което човекът създаден от Елохимите е бил едновременно мъж и жена в едно същество, че следователно образът и подобието на Елохимите, това, което се е родило по образа на Елохимите, е човекът мъж-жена. Такива тълкуватели, които се надигат срещу това, бих искал да ги запитам, на какво се опират те всъщност.
към текста >>

Ние знаем, че първоначално в тяхната духовно-душевна форма те са възникнали през време на онези периоди, които в Библията са назовани с първите три дни на сътворението.
Без съмнение, би било глупаво да не признаем по отношение на външното оформяване, че човекът принадлежи на горната степен на животинското царство. Тази тривиалност нека я оставим на Дарвинизма. Но същественото е това, че човекът не е станел едно живо същество по същия начин, както другите нисши същества, той не е станал по същия начин едно същество, чийто характер да може да бъде назован с думата "нефиш", а първо трябваше да бъде надарен с един по-висш член на неговото същество: един по-висш член, който по отношение на неговата духовно-душевна природа е бил подготвен от по-рано. Тук ние стигаме до едно друго паралелизиране на древното еврейско учение с нашата Антропософия. Когато говорим за душевната природа на човека, ние различаваме Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ние знаем, че първоначално в тяхната духовно-душевна форма те са възникнали през време на онези периоди, които в Библията са назовани с първите три дни на сътворението. Тогава те се образуваха в тяхната заложба. Обаче самото обличане, същинското отпечатване, така щото едно физическо тяло да стане израз на тази вътрешна същност на душевната природа на човека, стана по-късно. Следователно ние трябва да запомним това, че така да се каже първо се ражда духовното, че след това тази духовна природа се облича с едно астрално тяло и след това се сгъстява все повече и повече стигайки до етерно-физическата форма и че едва тогава духовното се внедрява, т.е. това, което съществуваше по-рано се внедрява под формата на дихание на живота. Следователно това, което Явех-Елохим внася в човешкото същество като една ядка, то е образувано още от по-рано; то съществува в лоното на Елохимите.
към текста >>

Както днес ясновиждащият поглед наблюдава в свръхсетивната област произхода на нашето земно съществуване, така са го виждали и онези, които първоначално са съставили библейския разказ; те са виждали свръхсетивното.
Така следователно вие виждате, когато разглеждаме тези неща действително вътрешно, че имаме работа с едно пълно съвпадение на Генезиса, на библейска разказ на сътворението, с това, което можем да установим в Духовната наука или в Тайната наука. Когато вземам под внимание това, тогава можем да се запитаме: Какво трябва да се разбира с тези повече или по-малко образни изрази, които са употребени в Библията? Какви са обектите на това описание? Но тогава ние трябва да бъдем на ясно, че отново ще намерим това, което се получава от ясновидското изследване. Както днес ясновиждащият поглед наблюдава в свръхсетивната област произхода на нашето земно съществуване, така са го виждали и онези, които първоначално са съставили библейския разказ; те са виждали свръхсетивното. Фактите, които ни се описват в тяхната първична форма, са схванати по ясновидски начин. Следователно, когато хората си построяват това, което наричат древност в смисъла на чисто физическия възглед, те се ръководят от остатъците, които могат да се намерят външно. И когато след това отиват все далече и по-далече в миналото и проследяват живота и развитието, тогава физическите образи стават все по-мъгливи. Обаче в тази мъгливост царуват и тъкат духовните сили и същества. И по отношение на своята духовна същност самият човек първоначално се намира в лоното на тези първични духовни Същества.
към текста >>

И по отношение на своята духовна същност самият човек първоначално се намира в лоното на тези първични духовни Същества.
Както днес ясновиждащият поглед наблюдава в свръхсетивната област произхода на нашето земно съществуване, така са го виждали и онези, които първоначално са съставили библейския разказ; те са виждали свръхсетивното. Фактите, които ни се описват в тяхната първична форма, са схванати по ясновидски начин. Следователно, когато хората си построяват това, което наричат древност в смисъла на чисто физическия възглед, те се ръководят от остатъците, които могат да се намерят външно. И когато след това отиват все далече и по-далече в миналото и проследяват живота и развитието, тогава физическите образи стават все по-мъгливи. Обаче в тази мъгливост царуват и тъкат духовните сили и същества. И по отношение на своята духовна същност самият човек първоначално се намира в лоното на тези първични духовни Същества. И когато продължим нашето разглеждане на Земното развитие до времената, за които говори Генезисът, нашето Земно развитие преминава така да се каже в своите духовни първични състояния. А под думите "дни на сътворението" се разбират духовни състояния на развитие, които могат да бъдат обхванати само чрез ясновидското изследване. Разбира се също така, че физическото постепенно се образува от духовното. На ясновидския поглед това развитие се представя така: Когато ясновидският поглед се насочи към фактите, които ни се описани в Генезиса, първо ще се открият духовни процеси. Всичко, което е описано там, се представя като духовни процеси.
към текста >>

354. Съдържание GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Никъде и в ни най-малка степен те е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>

355. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето как трябваше да изглежда първоначалното описание на средата, на цялото обкръжение, в което беше поставен Заратустра.
Ето как трябваше да изглежда първоначалното описание на средата, на цялото обкръжение, в което беше поставен Заратустра. Защото ние знаем: онази индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, преминала през 3 пъти по 14 поколения от Авраам насам и която в Евангелието на Матей се явява като Исус от Назарет, беше индивидуалността на Заратустра. Обаче ние трябваше да я потърсим първоначално там, където тя се яви за пръв път пред нас в хода на Следатлантската епоха. И сега за нас възниква въпросът: Каква беше всъщност кръвта, течаща през Авраам и следващите поколения в Предна Азия, кръвта, която се оказа най-подходяща за физическото тяло на идващия Заратустра? Защото една от следващите инкарнации на Заратустра е Исус от Назарет.
към текста >>

Обаче ние трябваше да я потърсим първоначално там, където тя се яви за пръв път пред нас в хода на Следатлантската епоха.
Ето как трябваше да изглежда първоначалното описание на средата, на цялото обкръжение, в което беше поставен Заратустра. Защото ние знаем: онази индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, преминала през 3 пъти по 14 поколения от Авраам насам и която в Евангелието на Матей се явява като Исус от Назарет, беше индивидуалността на Заратустра. Обаче ние трябваше да я потърсим първоначално там, където тя се яви за пръв път пред нас в хода на Следатлантската епоха. И сега за нас възниква въпросът: Каква беше всъщност кръвта, течаща през Авраам и следващите поколения в Предна Азия, кръвта, която се оказа най-подходяща за физическото тяло на идващия Заратустра? Защото една от следващите инкарнации на Заратустра е Исус от Назарет.
към текста >>

356. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

В основата на този древно-персийски възглед наистина лежи нещо много дълбоко, а именно, че цялото Зло в света и всичко, което в условията на физическия свят наричаме „тъмнина", „мрак" и т.н., първоначално съвсем не е тъмнина, мрак или Зло.
Така стоят нещата и с големите въпроси, свързани с човешките светогледи. Все някъде те трябва да бъдат прекратени. В случая с учението на Заратустра те трябва да бъдат прекратени там, където става дума за тихото, спокойно течащо Време. Заратустризмът разделя самото Време на два Принципа, или по-добре казано, им позволява да възникнат като самостоятелни сили: Добрият Принцип на Светлината, който вчера описах доста конкретно пред Вас като Принцип на Ормузд, и злият Принцип на Мрака, Принципът на Ариман. В основата на този древно-персийски възглед наистина лежи нещо много дълбоко, а именно, че цялото Зло в света и всичко, което в условията на физическия свят наричаме „тъмнина", „мрак" и т.н., първоначално съвсем не е тъмнина, мрак или Зло.
към текста >>

Древно-персийското светоусещане, древно-персийският възглед извежда всичко мрачно и зло на този свят от обстоятелството, че съществата запазват първоначално добрите си форми, без да имат възможността да ги променят и усъвършенствуват.
Тъкмо на това обръщах внимание, че за древно-персийското мислене, например вълкът който в известен смисъл е нещо свирепо и зло, нещо, в което работи Принципът на Ариман е едно неразвито същество, изоставено само на себе си и завладяно от Ариман; следователно, в този смисъл, вълкът произлиза от едно същество, чиято доброта ние не оспорваме, но впоследствие той пропада и става „зъл". Ето какво стои в основата на древно-персийското, на древно-арийското светоусещане: В хода на еволюцията, злото възниква поради това, че нещо, което в предишен период от време е било добро според тогавашната си форма, запазва тази първоначална форма в непроменен вид, вместо да се промени и усъвършенствува. Древно-персийското светоусещане, древно-персийският възглед извежда всичко мрачно и зло на този свят от обстоятелството, че съществата запазват първоначално добрите си форми, без да имат възможността да ги променят и усъвършенствуват.
към текста >>

След като през Давидовата епоха този Мойсеев поток основа един директен херметизъм, една самостоятелна наука и едно самостоятелно изкуство, сега той пое към Слънцето, от което беше излязъл първоначално, макар и в една смекчена форма.
Да повторим: Мойсей беше ученик на Заратустра. Той беше поставен на такова място в египетската култура, че всичко, което някога Заратустра му беше дал, сега отново просветна в неговата вътрешна същност. Обаче нещата се развиха по такъв начин, сякаш той не знаеше откъде просветна то в него, и се насочи към онова, което някога беше Слънце. В Египет той се насочи към Хермесовата мъдрост, която директно сваля това, което беше Заратустровата мъдрост, а не по неговия косвен, рефлекторен път. И след като беше приел достатъчно от нея, потокът на Мойсеевата мъдрост се разви по-нататък по един самостоятелен, директен път. След като през Давидовата епоха този Мойсеев поток основа един директен херметизъм, една самостоятелна наука и едно самостоятелно изкуство, сега той пое към Слънцето, от което беше излязъл първоначално, макар и в една смекчена форма.
към текста >>

Познанието на Заратустра всъщност беше от такова естество, сякаш нека да си послужим с един пример Слънчевата светлина би била първоначално уловена от Венера и не би могла да стигне направо до Земята; или с други думи, сякаш Заратустровата мъдрост не би могла да изгрее в своята първоначална, а в една отслабена, приглушена светлина.
В древновавилонските школи, където беше учител също и на Питагор, Заратустра поднасяше своето знание само по онзи начин, по който това беше възможно за тогавашните човешки физически тела. Ако Заратустра трябваше да изложи своето учение в цялата му слънчева същност така, както някога го беше доверил на Хермес и Мойсей, ако трябваше да го покаже в една нова и съответствуваща на времето форма, той трябваше да разполага също и с такива телесни обвивки, които да са съвършен инструмент, нагоден към новата историческа епоха. Заратустра отново можа да възпроизведе всичко онова, което в миналото повери на Питагор, на еврейските мъдреци, на халдейските и вавилонските мъдреци, които тогава, през шестото столетие преди Христос бяха готови да слушат, обаче той постигна това единствено под онази форма, която отговаряше на едно физическо тяло, родено в древен Вавилон. Познанието на Заратустра всъщност беше от такова естество, сякаш нека да си послужим с един пример Слънчевата светлина би била първоначално уловена от Венера и не би могла да стигне направо до Земята; или с други думи, сякаш Заратустровата мъдрост не би могла да изгрее в своята първоначална, а в една отслабена, приглушена светлина. Защото, ако Заратустровата мъдрост би искала да изгрее в своята истинска светлина, Заратустра първо би трябвало да се инкарнира в едно подходящо за целта тяло. А до това подходящо тяло може да се стигне само по един специален начин, който ще охарактеризираме веднага. Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската. Посочихме още, че те възникнаха след като северното разклонение на атлантското човечество се придвижи към Азия и се установи там. Едно друго разклонение прекоси Африка и внесе там туранския елемент.
към текста >>

357. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Сега трябва да си представим още, че дълго време Земя и Слънце са разделени, и че първоначално всичко, което Слънцето изпращаше към Земята, беше от съвършено друго естество, а не каквото е то днес.
Ако разглеждаме отделянето на Слънцето от Земята, нека да не забравяме, че насочваме поглед към толкова далечни времена, когато това, което днес наричаме Земя, все още съдържаше в себе си субстанциите на днешната Луна, така че в небесното пространство противостояха Земя плюс Луна от една страна, и Слънцето от друга. Всички духовни и физически сили, които съществуваха преди това разделяне, се обособиха по такъв начин, че по-грубите елементи, по-грубите въздействия, останаха на Земята, а по-фините, висши, духовно-етерни въздействия се свързаха със Слънцето. Сега трябва да си представим още, че дълго време Земя и Слънце са разделени, и че първоначално всичко, което Слънцето изпращаше към Земята, беше от съвършено друго естество, а не каквото е то днес. На първо място имаме едно Земно съществувание, един Земен живот, който е по-вътрешен, затворен в себе си и приема твърде малко от онова, което Слънцето изпраща към Земята като духовни сили, чийто израз са също и физическите сили.
към текста >>

Първоначално Слънчевите въздействия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята.
В областта на човешкото познание също се разви един вид повторение на това, което се случи на самата Земя. След отделянето си от Слънцето, тя би се втвърдила и капсулирала, ако би останала и по-нататък свързана с онези субстанции, които носеше от Слънцето. Първоначално Слънчевите въздействия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята. Ето защо в това, което Земята отхвърли от себе си като „Луна", ние имаме едно отхвърляне на всички онези субстанции, които пречеха на Земята да поема директните Слънчеви въздействия. Отделяйки Луната от себе си, тя се отвори за въздействията на отделеното от нея Слънце и, така да се каже, застана срещу Слънцето. По посоката, в която самата Земя се отдели от Слънцето, тя изпрати една част от самата себе си, а именно Луната, която в последствие започна да отразява Слънчевите въздействия към Земята, както отразява и самата Слънчева светлина. Следователно, отделянето на Луната от Земята е от извънредно голямо значение: Земята се отваря за Слънчевите въздействия.
към текста >>

Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер.
Следователно, през първите периоди от атлантското развитие, съществуваше едно непосредствено възприемане на Слънчевите въздействия, но после хората се затвориха за тях. И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога. Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер. Тази способност беше съхранена тъкмо в споменатите центрове на тайната наука, и то до такава степен, че дори официалната наука, без самата тя да е наясно, запази нещо от традициите на Питагоровата школа, според която човек може да чуе хармонията на сферите. Само че официалната наука превърна такива понятия като „хармония на сферите" в нещо напълно абстрактно. Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа разбираше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер.
към текста >>

Обаче това, което у Авраам беше първоначално една физическа предразположба, а именно формирането на един физически орган за обхващане на божествения свят, трябваше най-напред да укрепне.
Обаче това, което у Авраам беше първоначално една физическа предразположба, а именно формирането на един физически орган за обхващане на божествения свят, трябваше най-напред да укрепне. Предавайки се от поколение на поколение, то проникваше все по-навътре в човешката природа и я обхващаше все по-дълбоко. Или, с други думи: Това, което Авраам долови като мисия на еврейския народ, трябваше да се усъвършенствува и в хода на поколенията да постигне един завършен и цялостен вид. Но понеже става дума за физически орган, всичко това можеше да бъде постигнато единствено чрез наследствеността.
към текста >>

358. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност.
Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието. Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам". Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
към текста >>

Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие. И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е. сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>

Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва".
Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19. Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме.
към текста >>

В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва".
Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите. И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19. Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме. И ние видяхме, че този Исус е различен от онзи, за когото говорим, разглеждайки Евангелието на Матей.
към текста >>

359. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ще изтъкна и друго: за да насочим вниманието си към Йешуа бен Пандира и да твърдим, че той наистина е съществувал за тази цел първоначално далеч не е необходимо каквото и да е окултно познание, каквито и да са ясновидски способности; ние лесно можем да съберем интересуващите ни данни от съответните еврейски и талмудски текстове.
Нека ясно да подчертаем: онзи Исус, син на Пандира, Йешуа бен Пандира няма нищо общо относно родствени или други връзки с онази личност или индивидуалност, която Евангелието на Матей, Евангелието на Лука, пък и другите Евангелия наричат „Исус"; въпросният Йешуа бен Пандира беше убит с камъни и повесен на едно дърво още преди Христовото Събитие. Ще изтъкна и друго: за да насочим вниманието си към Йешуа бен Пандира и да твърдим, че той наистина е съществувал за тази цел първоначално далеч не е необходимо каквото и да е окултно познание, каквито и да са ясновидски способности; ние лесно можем да съберем интересуващите ни данни от съответните еврейски и талмудски текстове. Обаче през отделни периоди от време действително е ставало едно смесване между истинския Исус и Йешуа бен Пандира, каквото наблюдаваме и през второто столетие на нашето летоброене. Следователно, подчертавайки, че в известен смисъл този Исус, син на Пандира, няма нищо общо с Исус от Евангелията, от друга страна се налага да потвърдим, че съществува една историческа връзка между тези две личности, която засега може да бъде установена единствено с помощта на духовно-научното изследване. Ние ще надникнем в дълбините на тази връзка, само ако още веднъж разгледаме, макар и накратко, еволюцията на човечеството и неговите духовни предводители.
към текста >>

Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката еволюция, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на Изток.
Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката еволюция, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на Изток. Съществува цяла редица от такива Бодисатви. Като велики Учители на човечеството, задачата им се свежда до следното: През всяка от историческите епохи с помощта на Мистериите те непрекъснато вливат у нас всичко онова, което съответствува на нашата зрелост за дадената епоха. Или с други думи: в хода на еволюцията тези Бодисатви непрекъснато се сменят; един Бодисатва винаги упражнява някакво влияние върху този, който идва след него. В нашата съвременна епоха специален интерес представляват онези двама Бодисатви, за които често ставаше дума: Онзи Бодисатва, който като син на цар Судодана стана Буда, и онзи, който като негов приемник се издигна до степента Бодисатва и който продължава да е такъв и днес а за да сме в съзвучие с източната мъдрост и с окултното изследване нека да допълня, че той ще продължи да изпълнява същата мисия и през следващите 2500 години. Тогава този Бодисатва ще израсне по същия начин, както направи това и неговият предшественик, издигайки се в степента Буда.
към текста >>

Следователно, за да оцени нещата, последователят на есеите първоначално трябваше да вникне в цялото значение на това, което еврейският народ получи чрез Авраам.
Същественият момент при тези общности, възникнали през първото предхристиянско столетие, за да подготвят чрез своето учение разбирането на Христовото Събитие, беше начинът, по който ставаше тяхното посвещение. Те минаваха през посвещение, което чрез ясновиждането можеше да породи едно истинско разбиране за значението на юдаизма относно Христовото Събитие. Ето до какво се свеждаше Мистерията на есеите и терапевтите. Техните последователи бяха посвещавани, за да вникнат още по-дълбоко в забележителната връзка между юдаизма и Христовото Събитие. Следователно, за да оцени нещата, последователят на есеите първоначално трябваше да вникне в цялото значение на това, което еврейският народ получи чрез Авраам. Есеецът беше длъжен сам и нагледно да се убеди, че Авраам действително трябва да бъде смятан за родоначалник на еврейския народ, че в него беше вложена онази заложба, за която стана дума през последните лекции, и която после трябваше да бъде един вид филтрирана през кръвта на много поколения.
към текста >>

Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух. Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
към текста >>

360. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Например, Ной не е един отделен човек; името Ной означава, че първоначално даден човек си спомня своя собствен живот, като в същото време обхващайки периоди преди раждането той си спомня живота на своя баща, на своя дядо и т.н.
През древността името изобщо не се употребяваше по отношение на отделния човек в неговия личен живот, а за обозначаване на онова, което е запазено в колективната памет, така че едно име се употребяваше дотогава, докато продължаваше споменът. Например, Ной не е един отделен човек; името Ной означава, че първоначално даден човек си спомня своя собствен живот, като в същото време обхващайки периоди преди раждането той си спомня живота на своя баща, на своя дядо и т.н. до тогава, докато се изчерпят паметовите сили. На хората се даваше едно и също име дотогава, докато бяха налице нишките на спомена. Ето защо име на като Адам, Сет или Енох са обхващали толкова личности, колкото е било възможно да попаднат в периметъра на ретроспективния спомен. Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици. Обаче тази нова паметова нишка далеч не прекъсва със смъртта на „първия" Енох, а се предава от баща на син, внук и т.н., докато отново възникне една напълно нова паметова нишка.
към текста >>

И така, в Евангелието на Лука, първоначално ние сме изправени пред имената на отделни личности.
Евангелието на Лука, естествено, употребява имената тъкмо в този смисъл. Ето какво иска да каже то: Ние трябва да проследим онова божествено-духовно Същество, което се потопи в Аза и в астралното тяло на Натановия Исус до онзи далечен момент, когато човекът за пръв път влезе в поредицата на своите инкарнации. И така, в Евангелието на Лука, първоначално ние сме изправени пред имената на отделни личности. Обаче издигайки се над Авраам, ние стигаме до времето, когато паметта е имала по-голяма продължителност и е обхващала така да се каже, под формата на един общ Аз личности от няколко поколения, които всъщност са били обозначавани с едно и също име.
към текста >>

Ние вече споменахме за необикновения път, по който първоначално тръгна онази човешка индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, чийто състав ни описва Евангелието на Матей.
Ние вече споменахме за необикновения път, по който първоначално тръгна онази човешка индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, чийто състав ни описва Евангелието на Матей. Ние знаем: великият Учител, познат под името Заратустра или Зороастер, проповядваше в източния свят онези неща, за които сме говори ли многократно; именно те бяха същинското основание за неговата инкарнация. Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество.
към текста >>

Всичко, което първоначално описва Евангелието на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай.
Сега обаче, преди да се впуснем в другите подробности, а именно връзките с Исус от Евангелието на Лука, нека да спрем вниманието си върху някои основни моменти от живота на Исус от Евангелието на Матей. Всичко, което първоначално описва Евангелието на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай. Още първите загадки от Евангелието на Матей ни насочват към въпросния ученик Матай. А чрез всичко, което така да се каже идва от тази страна, която Евангелието на Матей описва, можаха да бъдат подготвени физическото и етерното тяло на Матеевия Исус, като естествено се подразбира, че в рамките на четиридесет и две поколения става дума също и за влияния върху астралното тяло. Но въпреки нашите твърдения, че през първите четиринадесет поколения се усъвършенствува физическото тяло, през вторите четиринадесет поколения етерното тяло, а през третите четиринадесет поколения след Вавилонското пленничество астралното тяло, следва да сме наясно: Всичко онова, което беше правилно подготвено по този начин за Заратустра, можеше да му послужи само що се отнася до физическото и етерното тяло на тази могъща индивидуалност.
към текста >>

И тогава фактически Заратустровата индивидуалност напусна това физическо и етерно тяло, за което първоначално се говори в Евангелието на Матей и премина в Исус от Евангелието на Лука.
И така, изграждането на физическото и етерното тяло за новата инкарнация на Заратустра трябваше да привърши в онази етерно-физическа организация, която беше подготвена в рамките на наследствената линия, започваща с Авраам. Обаче след като Заратустра стигна до крайната точка на развитие, имам предвид развитието на етерното тяло, оказа се че това, което е подготвено за него, е вече недостатъчно, и той трябваше да пристъпи към развитието на астралното тяло. И тогава настъпва онова чудно и величествено събитие, без разбирането на което ние изобщо не сме в състояние да проникнем в Мистерията на Христос Исус. До дванадесетата си година Заратустровата индивидуалност живя във физическото и етерното тяло на Исус от Евангелието на Матей; защото при тази индивидуалност, а отчасти и поради климатичните особености, периодът, за който в нашите географски области са нужни четиринадесет, петнадесет години, в случая настъпва по-рано. До дванадесетата година беше постигнато всичко, което е възможно в съответно подготвеното физическо и етерно тяло на соломоновата наследствена линия. И тогава фактически Заратустровата индивидуалност напусна това физическо и етерно тяло, за което първоначално се говори в Евангелието на Матей и премина в Исус от Евангелието на Лука. Защото от лекциите върху Евангелието на Лука вече знаем, че разказът за „дванадесетгодишния Исус в храма" означава следното. Когато детето Исус от Евангелието на Лука внезапно застава пред своите родители в такъв облик, че те просто не могат да го познаят и сякаш виждат някой друг, всъщност в неговия вътрешен свят навлиза Заратустровата индивидуалност,която до този момент следваше своето развитие във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус.
към текста >>

Нещо подобно стана и тогава, когато индивидуалността на Заратустра напусна своето първоначално тяло и премина в Исус от Евангелието на Лука, у когото бяха специално подготвени астралното тяло и носителят на Аза.
Да, колкото и трудни да са за вярване тези неща, особено за материалистично мислещите хора, те съществуват. Преминаването на една индивидуалност от едно тяло в друго е напълно възможно. Нещо подобно стана и тогава, когато индивидуалността на Заратустра напусна своето първоначално тяло и премина в Исус от Евангелието на Лука, у когото бяха специално подготвени астралното тяло и носителят на Аза.
към текста >>

И така, първоначално ние имаме не едно момче Исус, а две момчета Исус, които после стават едно.
И така, първоначално ние имаме не едно момче Исус, а две момчета Исус, които после стават едно. Често пъти древните текстове изкарват наяве забележителни подробности, които могат да бъдат разбрани, само ако се познават съответните факти. Ние допълнително ще говорим за начина, по който се съединяват двете деца Исус; сега ще споменем само следното. В т.нар. Египетско Евангелие срещаме едно забележително място, което още през първите столетия изглеждаше твърде еретическо, понеже в християнските среди не желаеха да чуят съдържащите се в него истини, или пък не искаха те да стават достояние на други хора. Обаче все пак, някои от текстовете на това апокрифно Евангелие се запазиха, например че „спасението ще дойде в света, когато двете станат едно и външното стане като вътрешното".
към текста >>

Днес ние проследихме Заратустра, тръгвайки от неговото раждане като „детето Исус", описано в Евангелието на Матей и стигайки до неговата дванадесета година, когато той напусна своето първоначално тяло и премина в тялото на Натановия Исус, за да го формира и развие до такава степен, която по-късно му позволи фактически да го пожертвува, да пожертвува физическото, етерното и астралното тяло, за да приеме онова Същество, което ние наричаме Христос.
Днес ние проследихме Заратустра, тръгвайки от неговото раждане като „детето Исус", описано в Евангелието на Матей и стигайки до неговата дванадесета година, когато той напусна своето първоначално тяло и премина в тялото на Натановия Исус, за да го формира и развие до такава степен, която по-късно му позволи фактически да го пожертвува, да пожертвува физическото, етерното и астралното тяло, за да приеме онова Същество, което ние наричаме Христос.
към текста >>

361. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако иска да се потопи във вътрешността на своето физическо и етер но тяло, първоначално той трябва да изживее вътрешната страна на своето астрално тяло.
Нека сега да се обърнем към степените на посвещението при навлизането във вътрешната човешка природа. Първата степен, преди човекът да се потопи в своето етерно тяло и неговите тайни, може да бъде разгадана лесно. Както знаем, външната обвивка на човека се състои от астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Ако иска да мине през този вид посвещение, човек трябва съзнателно да обхване своето астрално тяло и да го погледне, така да се каже, отвътре. Ако иска да се потопи във вътрешността на своето физическо и етер но тяло, първоначално той трябва да изживее вътрешната страна на своето астрално тяло. То е портата, през която трябва да премине той. В случая става дума за съвсем нови изживявания; тук те са така обективни, както обективни са предметите във външния физически свят.
към текста >>

След като преодолее това, което първоначално трябва да бъде преодоляно в неговото астрално тяло, той навлиза в областта на етерното тяло.
А сега, заедно с окултния ученик, нека да се отправим още по-дълбоко в тайните на човешката природа. След като преодолее това, което първоначално трябва да бъде преодоляно в неговото астрално тяло, той навлиза в областта на етерното тяло. Там човекът възприема нещо по-висше от това, което посочихме с три те древноеврейски думи. Вие бихте могли да попитате: Но защо в своето етерно тяло човекът ще има по-висши възприятия? Отговорът на този въпрос е свързани с един по-дълбока тайна и ако искате да вникнете в същинския смисъл на света, Вие следва да знаете, че тъкмо елементарните проявления на външния свят са дело на най-висшите духовни сили. Аз и по-рано съм подчертавал пред Вас, че тези неща са свързани с обяснението на самата човешка природа.
към текста >>

Следователно, ако първоначално насочим поглед към човешкия Аз, той изглежда като най-близък до нас и ние не случайно се идентифицираме с него.
Както знаете, човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В известен смисъл Азът е най-висшата съставни, част на човешка; но такъв, какъвто е днес, Азът представлява, така да се каже, бебето измежду всичките четири съставни части. Макар и да съдържа в себе си най-висшите заложби на човешкото същество, според днешната си еволюционна степен, Азът стои на най-долното стъпало. За сметка на това, според днешната си еволюционна степен, физическото тяло е на най-горното стъпало, разбира се не благодарение на човека, а благодарение на непрекъснатите грижи от страна на божествено-духовните Същества по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие. Дори астралното тяло също е по-съвършено от човешкия Аз. Следователно, ако първоначално насочим поглед към човешкия Аз, той изглежда като най-близък до нас и ние не случайно се идентифицираме с него. Ако обаче човек не затваря сам очите си, достатъчно е да отправи поглед към вътрешното устройство на своя организъм, и там той ще открие своя Аз! Помислете само: Колко далеч е човекът от тайните на физическото тяло!
към текста >>

Той си казваше: Когато минавам през първите четиринадесет степени, първоначално аз навлизам в моето астрално тяло.
Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство. Той си казваше: Когато минавам през първите четиринадесет степени, първоначално аз навлизам в моето астрално тяло. Там ме пресрещат всички емоции и страсти, които се коренят в моето астрално тяло, всичко, което през моята инкарнация съм предизвикал като някакъв недостатък на моето астрално тяло. Обаче по отношение на моето етерно тяло аз все още не съм в състояние да предизвикам такива недостатъци, както мога да направя това с астралното тяло. Общо взето, моето етерно тяло е много по-чисто, по-божествено. Аз откривам това, когато се издигам към вторите четиринадесет степени.
към текста >>

Ето първоначалното учение на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството.
Есеите бяха първи, които предупреждаваха: Идва времето, когато всичко, което е горе, ще бъде снето долу и човекът ще може да го изживее, запазвайки своето Азово чувство. Гърците нарекоха това βασιλεια27. Ето първоначалното учение на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството. Така звучеше могъщият призив на Йешуа бен Пандира, отправен към есеите и към околния свят. И ако искаме да обобщим неговото учение, макар и съвсем накратко, така, както то беше пренесено за следващите поколения от ученика Матай, бихме могли да продължим по следния начин.
към текста >>

Впрочем сега той изпада в грешката, че първоначално би искал да бъде третиран като малко дете, на което ясно се казва какво трябва да прави.
Защото човекът просто не знае как да се справи с всички тези неща, които се надигат от неговата вътрешна природа. Той просто не знае откъде да започне; оказва се съвсем неопитен спрямо самия себе си. По-рано вниманието му лесно се привличаше от външния свят, а сега е насочен предимно към своя вътрешен свят, откъдето се надигат най-неочаквани чувства. Защо се появяват те на повърхността? Това,кое то би желал сега, е да бъде изцяло „Аз" и да е независим от външния свят. Впрочем сега той изпада в грешката, че първоначално би искал да бъде третиран като малко дете, на което ясно се казва какво трябва да прави. Той би желал да бъде всичко друго, но не и човек, който сам определя своята посока и цел, с оглед на езотеричните си опитности. Той все още не е свикнал да се замисля върху тези неща. Обаче има смътно то усещане, че зависимостта от външния свят му пречи. Само че най-големите смущения идват тъкмо тогава, когато се опитва да стане независим и фактически попада в плен на своя егоизъм. И сега, следвайки своя егоизъм, макар и да звучи тривиално, той не може телесно да се освободи от външния свят поради простата причина, че хората трябва да се хранят!
към текста >>

За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване.
И сега идва третата степен: слизането в областта на физическото тяло. Когато се явява като изкушение, това слизане може да бъде описано по малко по-особен начин. То представлява едно изживяване, до което стига всеки човек в хода на посвещението; то съпровожда всеки, който при слизането си във физическото и етерното тяло се издига до онази степен, която му позволява да вижда себе си, ако мога така да кажа, отвътре. Сега той вижда всичко, което е свързано с трите най-висши качества. За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване. И ако не съумеем да се освободим от егоизма, тогава Изкусителят на физическия свят, Луцифер или Дяволът, е винаги този, който ни подтиква да се заблуждаваме относно самите себе си. Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен плод на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя. Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят. Ние не бива да вярваме, че този свят е свят на истината. Първоначално ние влизаме в този свят, обаче ако не се освободим от него, ние оставаме в Майя.
към текста >>

Първоначално ние влизаме в този свят, обаче ако не се освободим от него, ние оставаме в Майя.
За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване. И ако не съумеем да се освободим от егоизма, тогава Изкусителят на физическия свят, Луцифер или Дяволът, е винаги този, който ни подтиква да се заблуждаваме относно самите себе си. Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен плод на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя. Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят. Ние не бива да вярваме, че този свят е свят на истината. Първоначално ние влизаме в този свят, обаче ако не се освободим от него, ние оставаме в Майя.
към текста >>

362. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Докато в Разсъдъчната Душа човекът добива едно първоначално съзнание за себе си, в Съзнателната Душа неговият Аз отново се устремява към духовния свят.
После ние стигаме до следващото изречение, което се отнася до Съзнателната Душа, до онази негова част, където Азът е напълно изявен и човекът израства по един съвършено нов начин. Ние знаем, че тъкмо с идването на Христос се заражда и Разсъдъчната Душа. А сега живеем в епохата, когато се заражда Съзнателната Душа и когато човекът трябва да поеме своя път обратно към духовния свят. Докато в Разсъдъчната Душа човекът добива едно първоначално съзнание за себе си, в Съзнателната Душа неговият Аз отново се устремява към духовния свят. Приемайки Христовата сила в себе си и изливайки своя Аз в Съзнателната Душа, за да го изживее там в напълно чист вид, човекът всъщност открива пътя към своя Бог. Изживявайки Христос в своя Аз и издигайки се до Съзнателната Душа, човекът стига до своя Бог.
към текста >>

„Блаженства", как първоначално Христовата сила обхваща днес деветчленния човек, и как ще действува тя през следващите епохи, когато „чадата Божии" ще са озарени от „Духът-Себе" ,макар че всичко това е налице у някои благословени индивиди дори и в нашето съвремие.
И така, тези чудно замислени изречения се отнасят към всяка от деветте съставни части на човешката природа и посочват как Азът бидейки един Христов Аз изгражда себе си във всяка една от тях и ги превръща в „блажени". Веднага след сцената с Изкушението, Евангелието на Матей представя по един грандиозен и величествен начин в т.нар. „Блаженства", как първоначално Христовата сила обхваща днес деветчленния човек, и как ще действува тя през следващите епохи, когато „чадата Божии" ще са озарени от „Духът-Себе" ,макар че всичко това е налице у някои благословени индивиди дори и в нашето съвремие. Тъкмо това е забележителното: Предизвестието за първите духовни качества, които са вече тук, и преходът в една по-неопределена атмосфера, която откриваме в последните изречения; те са отправени към по-далечното бъдеще.
към текста >>

363. 10. Десета лекция, 10. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Първоначално Христос позволи на силата, с която разполагаше т.е.
Първоначално Христос позволи на силата, с която разполагаше т.е. силата на имагинативното, астрално виждане да се разпростре и върху учениците. Това е загатнато съвсем ясно. Бихме могли да кажем: Който има очи, нека да чете! както по-рано, когато не всичко е било записвано, хората са казвали: Който има уши да слуша, нека слуша! И така, който има очи, нека да чете Евангелията.
към текста >>

между три и шест часа сутринта спящите ученици видяха как над езерото се носи нещо, което те първоначално сметнаха за призрак, или с други думи, това беше нощна та сила на Слънцето, която е отразена от Христос (14, 25-26).
През четвъртата нощна стража т.е. между три и шест часа сутринта спящите ученици видяха как над езерото се носи нещо, което те първоначално сметнаха за призрак, или с други думи, това беше нощна та сила на Слънцето, която е отразена от Христос (14, 25-26). Следователно, посочен е един точно опреде лен момент, понеже само тогава чрез посредничеството на едно такова Същество, каквото е Христос учениците можеха да приемат в себе си силата на Космоса. И така, Христос Исус броди из Палестина и в придвижването на тази личност ние имаме едно средство, чрез което Слънчевата сила можеше да прониква в нашата Земя; ето защо винаги се изтъква констелацията на Слънцето спрямо съзвездията, спрямо небесните хлябове. В Евангелието на Матей навсякъде е представена тъкмо тази космическа природа, това вливане на космическите сили в планетарното тяло на Земята; нещо, което е възможно единствено чрез посредничеството на Христос.
към текста >>

Хората, които с готовност приемат в себе си Христовата сила, все повече ще се изпълват с нея: първоначално вътрешно, а после, все повече и повече външно.
Хората, които с готовност приемат в себе си Христовата сила, все повече ще се изпълват с нея: първоначално вътрешно, а после, все повече и повече външно. Да, хората от бъдещето не само ще разбират Христовото Същество, те ще се изпълват с него! И пред голяма част от Вас, аз вече посочих как ще изглежда присъединяването към Христос в хода на общочовешката и планетарната еволюция. В една от моите мистерийни драми, чрез ясновидката Теодора, е представена една личност, която е развила в себе си силата да вижда в близкото бъдеще, а като цяло тук е описано, как в недалечно бъдеще ще се появят първоначално малък брой хора, а после все повече и повече, които ще виждат образа на Христос, но не вече във физическия свят, а в етерния свят; и те ще могат това не поради някакво духовно обучение, а благодарение на определена степен от планетарното развитие на нашата Земя, като в още по-далечното бъдеще те ще виждат Христос и в друга форма.
към текста >>

В една от моите мистерийни драми, чрез ясновидката Теодора, е представена една личност, която е развила в себе си силата да вижда в близкото бъдеще, а като цяло тук е описано, как в недалечно бъдеще ще се появят първоначално малък брой хора, а после все повече и повече, които ще виждат образа на Христос, но не вече във физическия свят, а в етерния свят; и те ще могат това не поради някакво духовно обучение, а благодарение на определена степен от планетарното развитие на нашата Земя, като в още по-далечното бъдеще те ще виждат Христос и в друга форма.
Хората, които с готовност приемат в себе си Христовата сила, все повече ще се изпълват с нея: първоначално вътрешно, а после, все повече и повече външно. Да, хората от бъдещето не само ще разбират Христовото Същество, те ще се изпълват с него! И пред голяма част от Вас, аз вече посочих как ще изглежда присъединяването към Христос в хода на общочовешката и планетарната еволюция. В една от моите мистерийни драми, чрез ясновидката Теодора, е представена една личност, която е развила в себе си силата да вижда в близкото бъдеще, а като цяло тук е описано, как в недалечно бъдеще ще се появят първоначално малък брой хора, а после все повече и повече, които ще виждат образа на Христос, но не вече във физическия свят, а в етерния свят; и те ще могат това не поради някакво духовно обучение, а благодарение на определена степен от планетарното развитие на нашата Земя, като в още по-далечното бъдеще те ще виждат Христос и в друга форма.
към текста >>

364. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

През следатлантския период ние не случайно минаваме инкарнации в Първата следатлантска културна епоха, древно-индийската, а после в персийската културна епоха, в египетско-халдейската, в гръцко-латинската и т.н.; тези инкарнации означават за нас не друго, а великото училище на самия живот, понеже при всяка една от тези инкарнации ние поемаме в себе си нещо от съотношенията, нещо от характера на съответната културна епоха.
Евангелието на Матей описва своеобразното израстване на един от учениците или апостолите. Обаче ние ще разберем този индивидуален и крайно забележителен момент в живота на един от апостолите, само ако го извлечем от много по-големи и мащабни съотношения. Нека да разгледаме индивидуалния напредък на човека в хода на мировата еволюция. Не случайно ние преминаваме от една инкарнация в друга инкарнация. През следатлантския период ние не случайно минаваме инкарнации в Първата следатлантска културна епоха, древно-индийската, а после в персийската културна епоха, в египетско-халдейската, в гръцко-латинската и т.н.; тези инкарнации означават за нас не друго, а великото училище на самия живот, понеже при всяка една от тези инкарнации ние поемаме в себе си нещо от съотношенията, нещо от характера на съответната културна епоха. Така ние постепенно израстваме. И в какво точно се изразява това израстване на човека през отделните културни епохи?
към текста >>

Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар.
Впрочем ние говорим за човека в пълно съгласие с онези, които черпеха верните си изводи за неговата природа от древните Мистерии. Но тъкмо по този начин трябваше да гледат на човека също и апостолите: А това те можеха да постигнат само благодарение на поучаващите, животворни сили, които се изливаха върху тях от Христос Исус. И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>

Учениците пътуват с лодката по време на последната нощна стража; и тогава те виждат, че този, когото първоначално смятат за призрак, е Христос, който позволява на макрокосмическите сили да влязат в тях самите (Матей 14, 25-26).
Нека да си представим нещата нагледно. Един човек заспива. В леглото остават неговите физическо и етерно тяло, докато астралното тяло и Азът се разливат в Макрокосмоса и поемат в себе си макрокосмическите сили. Ако Христос би пристъпил към този човек, той би се оказал за него онова космическо Същество, което съзнателно извлича и му предоставя звездните сили. И точно това е представено в следващата сцена. Учениците пътуват с лодката по време на последната нощна стража; и тогава те виждат, че този, когото първоначално смятат за призрак, е Христос, който позволява на макрокосмическите сили да влязат в тях самите (Матей 14, 25-26). Тук съвсем нагледно е показано, как той доближава учениците до силите на Макрокосмоса.
към текста >>

А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота.
А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота. Ето как трябва да разбираме това място от Евангелието на Матей и неговите по-нататъшни описания. И сега ние започваме да разбираме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите висини и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус. Ето защо ние ставаме свидетели на онези разговори с книжниците и фарисеите, на които ще се спрем утре.
към текста >>

365. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

От този евангелски разказ ние знаем: Евангелието на Матей и Евангелието на Лука се превръщат в едно цяло, доколкото те описват как Азовото Същество първоначално завладява телесните обвивки, за които става дума в Евангелието на Матей, а именно то е онази Заратустрова индивидуалност, която напуска дванадесетгодишния Исус, описан в Евангелието на Матей, и преминава в Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука, за да продължи да живее там, изграждайки астралното тяло и носителя на Аза благодарение на качествата, които тя успя да постигне в специално подготвените физическо и етерно тяло на Матеевия Исус; само по този начин висшите съставни части можеха да узреят до такава степен, че тридесетгодишният Исус да приеме в себе си слизащия от Слънцето Христос.
И понеже Съществото, което наричаме Христово Същество, е толкова универсално, толкова всеобхватно, далеч не е достатъчно телесните обвивки на човека, комуто предстоеше да го приеме в себе си, да бъдат подготвени по обикновения за епохата начин. Наложително беше физическото и етерното тяло на човека, от когото се очакваше да приеме слизащото Слънчево Същество, да минат през една специална подготовка. Проучвайки Евангелието на Матей, ние вече посочихме основните моменти в подготовката на тези две тела. Работата обаче е там, че от онова Същество, чиито физическо и етерно тяло бяха подготвени според Евангелието на Матей в продължение на четиридесет и две поколения, не беше възможно да възникнат астралното тяло, както и носителят на същинския Аз. За тази цел беше необходима една много по-специална подготовка, осъществена чрез една друга човешка личност, за която ни говори Евангелието на Лука, когато то описва историята с Натановия Исус. От този евангелски разказ ние знаем: Евангелието на Матей и Евангелието на Лука се превръщат в едно цяло, доколкото те описват как Азовото Същество първоначално завладява телесните обвивки, за които става дума в Евангелието на Матей, а именно то е онази Заратустрова индивидуалност, която напуска дванадесетгодишния Исус, описан в Евангелието на Матей, и преминава в Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука, за да продължи да живее там, изграждайки астралното тяло и носителя на Аза благодарение на качествата, които тя успя да постигне в специално подготвените физическо и етерно тяло на Матеевия Исус; само по този начин висшите съставни части можеха да узреят до такава степен, че тридесетгодишният Исус да приеме в себе си слизащия от Слънцето Христос.
към текста >>

Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята?
Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята? И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло. По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и разбирането на Христос. Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата година; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука. Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година. Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери.
към текста >>

И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло.
Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята? И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло. По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и разбирането на Христос. Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата година; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука. Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година. Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери. Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>

Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година.
Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята? И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло. По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и разбирането на Христос. Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата година; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука. Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година. Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери. Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>

После авторът на Матеевото Евангелие трябва да проследи нещо, което той първоначално не беше описал.
Матей е принуден да насочи своя поглед върху раждането на Соломоновия Исус и да проследи подготовката на онези сили, които са присъщи за физическото и етерното тяло, и как после тези обвивки ще бъдат отхвърлени от Заратустра, така че извоюваните от него качества във физическото и етерното тяло ще бъдат пренесени в Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. После авторът на Матеевото Евангелие трябва да проследи нещо, което той първоначално не беше описал. Обаче той проследява главно това, на което се беше спрял в началото: съдбините на всичко онова, което под формата на заложби и качества беше преминало от Соломоновия Исус в Натановия Исус. Той се интересува много по-малко от елементарните свойства на астралното тяло и от Азовия носител на Натановия Исус, а главно от това, което се намира в неговия, в Соломоновия Исус, за да премине после в Натановия Исус. И дори когато описва Слънчевия Дух, който слиза от небето, той има предвид главно това, което Исус извоюва като способности единствено поради факта, че те бяха изградени чрез физическо-етерната организация на Соломоновия Исус. Естествено, всичко това проличава по-късно, в действията на Христос; но като даденост, тези способности бяха вече налице. Евангелистът Матей проследява с особена точност тъкмо тази част от Христовото Събитие, понеже за него тя беше по-важна от всичко друго.
към текста >>

И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна.
А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух. Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството. И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна.
към текста >>

366. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

В такъв случай за нас в действителност става дума за това да почувстваме това прогресивно слизане на човека в материята, като го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние.
В такъв случай за нас в действителност става дума за това да почувстваме това прогресивно слизане на човека в материята, като го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние. Ако не искаме да пренебрегнем истинския смисъл на еволюцията, ние не трябва да питаме дали това слизане би могло да бъде спестено на човека. Защо трябваше човекът да влезе в плът, да премине през много превъплъщения, за да се изкачи след това и да намери отново онова, което преди това притежаваше? Този въпрос може да се роди само от едно пълно неразбиране на истинския дух на еволюцията. Защото човек събира всички плодове от своите превъплъщения, той се обогатява от съдържанието на тези инкарнации, с едно съдържание, което той не притежаваше преди.
към текста >>

367. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н. маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
към текста >>

368. Лекция втора GA_126 Окултна история

В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго.
Това напомня, скъпи приятели, на толкова горчивата, иронична и все пак толкова умна записка, която Хебел4 един път написал в дневника си. В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго. Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия.
към текста >>

преподавал философия в училището към двора на Карл Плешивия.
10. Джон Скот Ериугена (ок. 810-877) - произхождащ от Ирландия (Scottia major), от 40-те год. на IX в. преподавал философия в училището към двора на Карл Плешивия.
към текста >>

369. Лекция трета GA_126 Окултна история

Така например, това, което се излага тук в нашето немско теософско движение, искаме да противопоставим на това, което е било откровение на теософското движение в най-новото време първоначално.
На това място бих искал, скъпи приятели, предвид това, че в интернационалното Теософско общество в известно отношение съществуват всякакви недоразумения, бих искал да ви кажа това, че без съмнение много от тези недоразумения в действителност са изсмукани от пръстите. Така например, това, което се излага тук в нашето немско теософско движение, искаме да противопоставим на това, което е било откровение на теософското движение в най-новото време първоначално. Затова се ползвам тук от случая да ви покажа как това, което се дава тук от първоначалния розенкройцерски източник, се намира в хармония с много от това, което е било дадено на теософското движение отначало. И ето сега имаме повод да кажем нещо за това.
към текста >>

Както вече беше казано, аз не пропускам случай да подчертая съответствието на това, което ние можем да изследваме непосредствено в сегашното време, на това, което е било в известно отношение първоначално откровение.
Както вече беше казано, аз не пропускам случай да подчертая съответствието на това, което ние можем да изследваме непосредствено в сегашното време, на това, което е било в известно отношение първоначално откровение. Вие знаете, че тук съществува принцип в определено отношение здраво да се отстояват традициите на теософското движение; но също - че тук нищо не се повтаря, без да е проверено, това аз особено го подчертавам, в това е цялата работа. Там, където може да се подчертае съгласието на едно знание с друго, това трябва да се прави решително заради приемствеността в Теософското общество, по справедливост; но непроверено нищо просто да се повтаря не трябва. Това е свързано с мисията, която ние имаме в нашето немско теософско движение, а именно: да внесем собствен принос, индивидуален принос в това теософско движение. Но такива примери могат да ви дадат представа за това колко необосновано е предубеждението, което израства тук и там, че ние винаги искаме, каквото и да става, да имаме в нещата нещо различно. Ние предано работим по-нататък, а не ръчкаме непрестанно, така да се каже, старите догми, ние разглеждаме и това, което се предлага днес и от другата страна.
към текста >>

370. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

По такъв начин ние виждаме, в действителност, колко дълбоко вярно е, че всъщност всичко това, което по-късно в хода на развитието на човечеството се изразява по личен начин, се явява подобно на сянка на това, което е съществувало по-рано в елементарно, първоначално величие, защото още е съществувала връзка с духовните светове.
С какво религиозно усърдие биха изследвали това правещите своите изчисления вавилонци и с какво вълшебство биха облекли те тези въпроси! ". И така, как предугаждат това, което става в действителност! Как пак работи в направление към духовния живот инстинктът на хората! Но като че ли там, където редовата наука на нашето време обикновено сляпо подминава, като че ли там всячески трябва да се търси това, което разпръсква обилна светлина върху окултната сила, която хората съвсем не осъзнават. Понеже тези, които показват сега този своеобразен закон на числата, го обясняват съвършено материалистически, а силата на фактите заставя хората сега вече да признаят отново духовната, математическа закономерност в нещата. По такъв начин ние виждаме, в действителност, колко дълбоко вярно е, че всъщност всичко това, което по-късно в хода на развитието на човечеството се изразява по личен начин, се явява подобно на сянка на това, което е съществувало по-рано в елементарно, първоначално величие, защото още е съществувала връзка с духовните светове.
към текста >>

371. Лекция пета GA_126 Окултна история

Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално.
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща.
към текста >>

372. Лекция шеста GA_126 Окултна история

И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна.
Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини. И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна. Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост. Нещо в този род символично се изразява, когато ни се говори, че великият Хераклит3 принесъл в дар на храма на Диана Ефеска своя труд за природата. Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел. И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове. А при Аристотел всичко ни се представя в логическа форма и в този случай можем само да кажем: абстрактното достояние на древната мъдрост са преведените в понятия цели живи светове.
към текста >>

373. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно. И така, можем да си представим главният мозък като диференциран гръбначен мозък.
към текста >>

С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен.
А сега да разгледаме двата органа от тази гледна точка. В такъв случай кой от двата органа да разглеждаме като по-млад? Това е въпросът, който можем да си поставим сега. Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е. трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това?
към текста >>

374. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера. Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества.
към текста >>

За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система.
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система. При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е. от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма. Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия.
към текста >>

Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението. И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е.
към текста >>

Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта.
Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува. Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток. Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи. Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта. Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система.
към текста >>

375. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Но е по-добре, ако първоначално добием обща представа за начина, по който трябва да разглеждаме човека в окултен смисъл на думата и впоследствие в това наше наблюдение, което засега приемаме за хипотетично, вградим нещата, изявяващи себе си като дълбока основа на човешкото същество.
Тези три лекции, включително и днешната, са предназначени да ни ориентират най-общо по отношение на въпроса, засягащи живота и същността на човека. Ето защо в тези три лекции са дадени най-важните идеи и понятия, които в известно отношение засега висят във въздуха, тъй като точното изложение на въпроса тепърва следва. Но е по-добре, ако първоначално добием обща представа за начина, по който трябва да разглеждаме човека в окултен смисъл на думата и впоследствие в това наше наблюдение, което засега приемаме за хипотетично, вградим нещата, изявяващи себе си като дълбока основа на човешкото същество.
към текста >>

Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта.
Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на органите върху кръвта. Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система. Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>

Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система.
И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система. Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>

Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си.
Сега вече се приближаваме, макар че, както ще видим, все още не сме много близо, до причините, които винаги си остават малко външни, но поради които в окултизма биват избрани такива имена. Те биват така избрани, защото с тези имена, като например носят планетите, окултистът свързва не само това, което се отнася до планетите. Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си. Това, че една система се само изолира и се развива равномерно, ритмично сама, съдържа известен недостатък за общото развитие на света. И тогава окултистите се позамислили над този недостатък. Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение. Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм.
към текста >>

376. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи.
По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи. Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя. По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм. Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата. Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция. Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.
към текста >>

За да бъде осъществена обаче машината, е необходимо първоначално да бъдат проведени такива дейности, които да сглобят частите на машината и да придадат на машината съответната форма.
Тях човек може да развие само във физическия свят, при предпоставката на своя специфичен образ. Този образ трябва да му бъде даден. И образът трябва да получи наготово тези от нашите способности, които са му нужни и ако мога да се изразя по този начин съответно от подобни сили, които от друга та страна тепърва изграждат самия образ, за да могат след това да бъдат приложени за това, за което е необходимо. Не е трудно да изградим това понятие, при това е нужно да си помислим само за следното: когато имаме пред себе си една машина, използувана за някаква умствена дейност, която дейност е целесъобразна и т.н. то на първо място ние имаме работа със самата машина и с нейната целесъобразна дейност. За да бъде осъществена обаче машината, е необходимо първоначално да бъдат проведени такива дейности, които да сглобят частите на машината и да придадат на машината съответната форма. Това трябва да са дейности, подобни на тези, които след това ще бъдат изпълнявани от машината. Така трябва да кажем: когато имаме машина пред себе си, то за нас тя е абсолютно механично обяснима. Но за да съществува машината на своето предназначение, трябва да си представим, че тя е осъществена благодарение на духовна дейност, която дейност е предначертала нейното предназначение. Тази духовна дейност след това се е оттеглила и няма нужда да бъде отново привлечена, ако искаме да обясним машината научно. Но тази дейност стои зад машината, тя е осъществила машината.
към текста >>

377. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал.
Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
към текста >>

378. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят.
Тъкан, определен вид най-проста организация, това пронизва всички отделни части на човешкото същество. И чрез тъкан от своя страна се формират най-различни органи. Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр. освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи. Тази тъкан обаче, до ри така да нараства, дори така да излъчва от себе си отделните органи, все пак не би представлявала в осно вата си нищо друго, освен нещо с растителен характер; защото тъкмо това е същественото в растителния свят, че растителните същества, образуват от себе си органи и други подобни. След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят. Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само живот, но отразява и съпреживява този живот. Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси.
към текста >>

Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси.
Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр. освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи. Тази тъкан обаче, до ри така да нараства, дори така да излъчва от себе си отделните органи, все пак не би представлявала в осно вата си нищо друго, освен нещо с растителен характер; защото тъкмо това е същественото в растителния свят, че растителните същества, образуват от себе си органи и други подобни. След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят. Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само живот, но отразява и съпреживява този живот. Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси.
към текста >>

Първоначално на хранителния поток се противопоставя етерното тяло, което преобразява хранителните вещества по хода на храносмилателната система; след това му се противопоставя астралната система на човека, която продължава да преобразява хранителните вещества и така ги включва, че същите все повече и повече се превръщат във вътрешна подвижност.
А сега да се занимаем още малко с отделните фази на този кръговрат. Става дума за това, да проследим още веднъж процеса на изхранване, поемането на хранителни вещества, които, тъй като биват поети от етерното тяло или по-скоро биват обхванати от силите на етерното тяло, се превръщат в жив поток в човешкия организъм; на тях се противопоставя вътрешната планетарна система, 7-те органа и то, както видяхме, защото човекът иначе не би могъл да изнесе себе си над нивото на растителното съществувание. По-висшата степен на човешкото съществувание обуславя необходимостта, на храносмилателния процес да се противопоставят функциите на тези 7 органа. И така, това, което оживява в същинската астрална природа на човека, се противопоставя на хранителния поток; хранителният поток идва отвън, а това, което живее във вътрешната човешка природа, му противодействува. Първоначално на хранителния поток се противопоставя етерното тяло, което преобразява хранителните вещества по хода на храносмилателната система; след това му се противопоставя астралната система на човека, която продължава да преобразява хранителните вещества и така ги включва, че същите все повече и повече се превръщат във вътрешна подвижност. Сега вече цялостния хранителен поток трябва, тъй като в човешкия организъм всичко е единно, всичко действува като едно цяло, да бъде обхванат и от силите на Аза, от самата кръв. Това означава, че в своята дейност инструментът на Аза трябва да слезе надолу до там, където бива поет хранителния поток. Прави ли това кръвта? Потвърждава ли се това, което ние трябва да кажем, изхождайки от окултния възглед? Да, кръвта бива насочена надолу към храносмилателните органи така, както и към всички други органи.
към текста >>

Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища.
Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо. Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието. Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят. Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си. Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент. Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища. Така също, за да се издигне човекът до същинския съзнателен Аз от кръвта също трябва да бъде излъчено нещо. И в процеса на това отделяне човекът осъзнава, че, бидейки вътрешна същност, той се противопоставя на външния свят. Ако не съществуваха тези вътрешни процеси на отделяне, в своето изживяване човекът така би се поставил спрямо външния свят, че вътрешно сам себе си би изгубил, или най-много би изживял в себе си смътни вътрешни процеси но нищо не би знаел за това, което е навън и за това, че съществото, което диша въздуха и поема хранителните вещества отвън е същото онова същество, което работи и във вътрешността му. Да узнае това, за човека става възможно чрез факта, че чрез белия си дроб той отделя от преобразената кръв въглената киселина, а чрез бъбреците отделя преобразените вещества, които трябва да напуснат кръвта, за да има човекът по посока навътре възприятия от собствената си същност.
към текста >>

Двата средни листа са в същност тези, които показват първоначалното състояние, докато другите два листа представляват по-висши степени на развитие на изходното състояние.
Двата средни листа са в същност тези, които показват първоначалното състояние, докато другите два листа представляват по-висши степени на развитие на изходното състояние. И официалните микроскопски изследвания само привидно не изтъкват достатъчно прецизно този факт. Сега вече знаем, че човешкият ембрионален зачатък се състои от две предпоставки: от женската и от мъжката предпоставка, и че цялостният зародиш може да се появи само чрез живото взаимодействие между двете предпоставки. Т.е. в двете зародишеви предпоставки трябва да се съдържат всички процеси, които в своето взаимодействие формират единствения ембрионален зачатък за цялостното човешко устройство.
към текста >>

379. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека.
Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието. Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите. Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека. Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя. Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот. Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата? Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо?
към текста >>

Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин.
Както е в природата, така е и в моралния живот: И тук душевният живот изпитва едно преобразуване. Ще се явят някои неща, за които днес хората нямат никакво предчувствие. Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят. Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние. По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето. Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го. И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот. Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа като една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове.
към текста >>

380. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност.
За отбелязване е обаче, че това е само външният знак, но най-важният знак на външното духовно призоваване. Към вътрешното призоваване принадлежи това, че избраният човек се е занимавал с нещо духовно, с теософия или с друга духовна наука. Външното събитие, което Ви дадох за пример, е един факт във физическия свят. Гласът, който се чува обаче, не е човешки глас. Събитието е нагласено винаги така, че съответният човек знае много точно, че гласът е дошъл от духовния свят. Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика. Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен. Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот.
към текста >>

381. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Защото ние сме стигнали до онази точка, където етерният Христос навлиза в Земния живот и първоначално ще стане видим само за малък брой хора, които ще развият едно естествено ясновидство.
Защото ние сме стигнали до онази точка, където етерният Христос навлиза в Земния живот и първоначално ще стане видим само за малък брой хора, които ще развият едно естествено ясновидство. След това през следващите три хиляди години той ще става видим за все повече хора. Всичко това трябва да настъпи, то е едно природно събитие. Че то наближава, е също така вярно, както и това, че през деветнадесетото столетие станаха открития, свързани с електричеството. Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще преживеят събитието от Дамаск, тази е истината. Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях.
към текста >>

Първоначално тя ще се яви като чиста топлина, после ще се превърне в светлина и отново ще премине в духовния свят.
Луната нашата Луна, която се върти около Земята. Също така от Земята ще остане един остатък, който ще се върти около Юпитер. След това о статъците ще се разложат постепенно в мировия етер. На Венера вече няма да има остатък. Първоначално тя ще се яви като чиста топлина, после ще се превърне в светлина и отново ще премине в духовния свят. За Земята остатъкът ще се превърне в труп. Това обаче е един път, който не трябва да бъде следван от човека, защото в този случай той би бил изложен на ужасни мъки. Обаче все пак с този труп ще заминат определени Същества, тъй като чрез това те ще се развият още по-високо.
към текста >>

382. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Първоначално човекът не може да знае това в нормалното си състояние, просто защото той знае чрез мислите, а тогава мислите спят.
Обаче окултната наука ни учи: Когато спим, всичко е обратно. Тогава именно волята е будна и много дейна, а мисълта е бездейна. Първоначално човекът не може да знае това в нормалното си състояние, просто защото той знае чрез мислите, а тогава мислите спят. Ето защо той не забелязва как действува неговата воля. Когато се издига до ясновидство и стига до имагинативния свят на представите, тогава той вече забелязва, че волята се събужда в момента, когато мислите заспиват. И тъкмо в образите, които възприема, тъкмо в тях се промъква волята и ги събужда. Тогава образите са изтъкани от волята, така че тогава мислите спят, обаче волята е будна.
към текста >>

383. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието.
Но сега ние не бива да вярваме, че тази интелектуалност трябва да действува по същия начин в духовния живот; тук ние изхождаме от факти, които са установени по ясновидски път. Тогава намираме три основни елемента в душевния живот. Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието. Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно. Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле. Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата. Ето защо ние твърдим, че животът на представите е един свръхсетивен процес, че той е свързан със следващия елемент, с астралния свят.
към текста >>

384. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Който наблюдава точно – и това също е споменато в моята малка книжка върху „Възпитанието на детето в светлината на Духовната наука” – ще знае, че първоначално детето говори, научава се да говори чрез един вид подражание на това, което се говори в неговата среда и че всъщност на първо време, когато говори то, все още не разполага с това, което можем да наречем едно мисловно разбиране на езика.
Когато добре наблюдаваме детето, ние откриваме, че на първо време детето навлиза в света така, че заобикалящите изцяло трябва да се грижат за него и да го пазят, че то не е в състояние да изрази това, което живее в неговата вътрешност, че също не е в състояние да изрази за самото себе си в ясни мисли това, което вълнува неговата душа. Детето още не може да говори, още не може да мисли, следователно всичко, което се случва с него, трябва да бъде поето от онези, в чийто кръг то се е родило. След това детето започва да говори. Който наблюдава точно – и това също е споменато в моята малка книжка върху „Възпитанието на детето в светлината на Духовната наука” – ще знае, че първоначално детето говори, научава се да говори чрез един вид подражание на това, което се говори в неговата среда и че всъщност на първо време, когато говори то, все още не разполага с това, което можем да наречем едно мисловно разбиране на езика. При детето не говорът идва от мислите, а обратното. Детето се научава да мисли едва в хода на говоренето, научава се да разбира с помощта на думите това, което блика от неговите смътни чувства. Така в развитието на детето ние имаме три последователни периода: Първият период е този, когато детето не може нито да говори, нито да мисли и когато всичко, което е свързано с него, трябва да се ръководи отвън; вторият период е този, когато детето може вече да говори, но не може още да мисли, и третият период, когато детето се научава да обхваща в своето съзнание мисловното съдържание на своя собствен език. С тези три периода на детското развитие може да бъде сравнено това, през което човечеството е минало и има да минава приблизително от времето, което е изтекло от няколко хиляди години и през време на християнското летоброене.
към текста >>

Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека.
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията. Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан. Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека. И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>

Това е така, защото в скритите глъбини на нашето същество, първоначално невъзприемаемо за нашето външно съзнание, почива нещо, в което е вложен нашият истински Аз и това, в което е вложен нашият Аз, в което почива нашият Аз, веднага се проявява, когато престанем да го оживяваме.
Това е така, защото в скритите глъбини на нашето същество, първоначално невъзприемаемо за нашето външно съзнание, почива нещо, в което е вложен нашият истински Аз и това, в което е вложен нашият Аз, в което почива нашият Аз, веднага се проявява, когато престанем да го оживяваме. То е това, което можем да наречем онази човешка обвивка, онова човешко тяло, в което живеят силите на вярата, което можем да наречем „душа на вярата”, или ако щете „тяло на вярата”. И това е същото онова човешко тяло, което досега наричахме по-скоро абстрактно „астрално тяло”. Силите на вярата са най-важните сили на астралното тяло и както е правилно да употребяваме израза „астрално тяло”, също така правилно е да употребяваме израза „тяло на вярата”.
към текста >>

385. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

– Обаче доколкото изпитваме болки и страдания, ние трябва да признаем всичко онова, което в хода на реинкарнациите човекът е направил от света, от онзи първоначално добър свят, който той следва да подобри още повече, възпитавайки себе си в едно смело понасяне на тези страдания.
И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора. Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота. Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър! – Обаче доколкото изпитваме болки и страдания, ние трябва да признаем всичко онова, което в хода на реинкарнациите човекът е направил от света, от онзи първоначално добър свят, който той следва да подобри още повече, възпитавайки себе си в едно смело понасяне на тези страдания.
към текста >>

И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация.
Това е онази епоха от нашия живот, през която ние живеем до най-голяма степен в условията на физическия свят. Тук човек може да се поддаде на една измама. Това, което е предхождало тази епоха, са били всъщност, започвайки от детството, проявления на неща, които сме донесли със себе си в настоящата инкарнация, макар те да са ставали все по-слаби и по-слаби. Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят. Тези сили са вече изразходени, когато настъпва гореспоменатия момент. И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация. Това ние отнасяме в духовния свят, а по-рано сме го взели от духовния свят. В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън. Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот. Тогава се занимаваме със самите себе си, заети сме най-много с уреждане на външните обстоятелства. Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума.
към текста >>

386. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания.
Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот. Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас!
към текста >>

И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот.
Нека не пренебрегваме такива правила, които ни се дават, защото все повече ще се убеждаваме как животът се прояснява, а ние ставаме все по-силни. Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили чувството: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин. Чрез това се изменя цялата ни душевна нагласа. Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот. По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията. Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях? За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>

387. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Христос навлезе в тази физическа обвивка, защото развитието на света върви по такава линия, че първоначално то върви надолу, а после отново се отправя нагоре.
Чрез това, че в течение на три години в Исус от Назарет присъствуваше едно Същество, наричано Христос, ако искаме да изберем за Него едно име. Обаче с това име не може да бъде обхванат божественият Дух, който наричаме Христос, който познаваме в Христос. Нещо божествено не може да бъде обхванато с едно човешко име, с една човешка дума. А при Христос имаме работа с един велик, разливащ се над света божествен Импулс: С Христовия Импулс, който проникна, навлезе в Исус от Назарет при Кръщението в реката Йордан. Ето кое е съществено за християнството – именно този Христов Импулс, който дойде на Земята чрез една физическа личност, който навлезе във физическата личност на Исус от Назарет; Исус от Назарет беше този, който приюти Христос в своите обвивки. Христос навлезе в тази физическа обвивка, защото развитието на света върви по такава линия, че първоначално то върви надолу, а после отново се отправя нагоре. Мистерията на Голгота се разигра в най-долната точка. И това беше необходимо, защото само от нея можеше да избликне силата, която е в състояние да издигне човечеството в духовния свят.
към текста >>

Първоначално дори и там, където християнството направи първите си стъпки, хората не можаха веднага да разберат неговите най-дълбоки истини.
Всичко това – за да се превърне то в един истински усет за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството. За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини. Първоначално дори и там, където християнството направи първите си стъпки, хората не можаха веднага да разберат неговите най-дълбоки истини. Да бъде разбран този преминал през смъртта Божествен Импулс и че той не би могъл да се прояви повторно на Земята, да се проумее, че този факт, попадайки в най-долната точка на общочовешката еволюция, разлива силата, чрез която човечеството отново ще се издигне нагоре, беше достъпно само за малцина. Ето защо хората от столетията, които последваха, се позоваха на Исус от Назарет, Него търсеха те; те все още не можеха да разберат Христос. Чрез Исус Христовият Импулс се вля също и в творенията на изкуството. Хората искат Исус, а не Христос.
към текста >>

388. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот.
Онзи, който както Кристиян Розенкройц застава пред света като един водещ окултист, трябва да държи сметка за особеностите на своята епоха. Духовният живот, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей. Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот. В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия. Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник.
към текста >>

389. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Към стр...: Хинрекус Мадатанус Теософус: Анаграматичен псевдоним на последователя на Парацелзий Хандрианес от Минзихт, първоначално Зойменихт, има на един алхимик, който има заслугата да е описал първи камъка на пресеченото вино /антимоноксидкали/.
Към стр...: Хинрекус Мадатанус Теософус: Анаграматичен псевдоним на последователя на Парацелзий Хандрианес от Минзихт, първоначално Зойменихт, има на един алхимик, който има заслугата да е описал първи камъка на пресеченото вино /антимоноксидкали/. Той е бил син на един пастор от Брауншвайг, живял от 1590 до 1638 г. Виж Ц. С. Пихт, Хинрекус Мадатанус в списание..., Щутгарт 1927 г. 1годишн. VІІ т. 4.
към текста >>

390. Съдържание GA_131 От Исус към Христос

Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>

391. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Това, което първоначално Христос предизвика в душите на учениците след т.н.
Ако се запитаме, за какво става дума тук, трябва да напомним следното: Когато пред нас застане един човек, тогава това, което действува върху нас, е нещо много повече, от онова, което ние регистрираме в нашето съзнание. Във всеки момент, когато върху нас действува даден човек или друго същество, върху нашия душевен живот действуват такива подсъзнателни елементи, които другото същество поражда по страничния път на съзнанието и които могат да възникнат само благодарение на това, че въпросното същество е не въображаемо, а напълно реално. Това, което първоначално Христос предизвика в душите на учениците след т.н. Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина. Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености. Действията на Христовото Същество са насочени към подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията.
към текста >>

392. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

В един или друг погрешен път, като този, който описахме вчера, за изходна точка служи това, което първоначално се дава на човека под формата на лично съдържание.
В един или друг погрешен път, като този, който описахме вчера, за изходна точка служи това, което първоначално се дава на човека под формата на лично съдържание. Но след като не е предварително известно, как би трябвало това лично съдържание да се доказва чрез окултното познание? Тук ние трябва изцяло да се доверим на розенкройцерската традиция. А именно: ние трябва да приемем, че по начало не сме в състояние предварително да извършим нещо, ако се опираме единствено на външни материални източници например относно това, което се е случило при Мистерията на Голгота. Защото до тези неща ние трябва да стигаме по окултен път, а не да ги предполагаме. Ето защо трябва да тръгваме от изходната точка на общочовешкото, от това, което има смисъл и оправдание за всяка човешка душа.
към текста >>

В този момент у нас възникват съвсем особени чувства, които първоначално ще опишем по следния начин.
От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло. Ето какво постигаме по този начин. Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите въздействия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него. Ние виждаме същинските въздействия на физическото тяло върху човешкото същество едва тогава, когато в известен смисъл сме излезли извън него. Както змията, след като излезе от кожата си, може да я гледа отвън, докато до този момент я приема като част от самата нея, така и ние намирайки се едва в първата степен на посвещението успяваме да се усетим свободни от нашето физическо тяло, и по този начин да го опознаем истински. В този момент у нас възникват съвсем особени чувства, които първоначално ще опишем по следния начин.
към текста >>

393. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Днес първоначално ще се запознаем с отношението на общото религиозно съзнание към онова знание, онова познание, което човекът може поначало да постигне за висшите светове и към онова познание а за нашата тема това е особено важно което засяга отношението на Христос Исус към същите тези висши светове, доколкото то може да бъде установено по ясновидски път*19.
Днес първоначално ще се запознаем с отношението на общото религиозно съзнание към онова знание, онова познание, което човекът може поначало да постигне за висшите светове и към онова познание а за нашата тема това е особено важно което засяга отношението на Христос Исус към същите тези висши светове, доколкото то може да бъде установено по ясновидски път*19. Защото на всички Вас е ясно, че за по-голямата част от човечеството досегашното развитие на християнството е протекло по такъв начин, че повечето хора не разполагаха с ясновиждащото познание и не можеха да стигнат до същинските тайни на християнските събития. Или с други думи: Налага се да приемам, че християнството е проникнало в без брой човешки сърца и че до известна степен е било разбрано от безброй човешки души, без тези сърца и души да са можели да извлекат от висшите светове едно истинско ясновидско познание за това, което всъщност е станало при Мистерията на Голгота. Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма никаква представа за свръхсетивното изследване относно Христос и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи.
към текста >>

Първоначално човекът е все още свързан с етерното тяло; обаче после заедно с астралното тяло и Аза той се отделя също и от етерното тяло.
При обсъждането на съотношенията между факти от подобен род, доколкото то е направено от мен, следва да се имат предвид и нещата, които се откриват пред човека след като е минал през Портата на смъртта. Голям брой човешки същества, и предимно тези, които са включени в западно-европейското културно развитие тези неща не са еднакви при всички хора -, изживяват нещо строго определено, когато минават през Портата на смъртта, т.е. когато човешкото етерно тяло се отделя от физическото тяло. Ние знаем, че минавайки през Портата на смъртта, ние се отделяме от физическото тяло. Първоначално човекът е все още свързан с етерното тяло; обаче после заедно с астралното тяло и Аза той се отделя също и от етерното тяло. Знаем още, че той извлича един екстракт от своето етерно тяло, който взема със себе си; ние знаем също, че общо взето, етерното тяло поема по други пътища и накрая се разтваря във всеобщия Космос. То се разтваря или напълно, което става само при някои „недовършени“ състояния, или частично, като в този случай продължава да оказва, макар и в ограничена степен, въздействия върху околния свят.
към текста >>

И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос. И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят. И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия. В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива!
към текста >>

След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят. Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта.
към текста >>

394. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Защото това, което ни предлагат четирите Евангелия, първоначално се явява като нещо съвсем незадоволително.
Но същият този факт породи и нещо друго, което е свързано с необходимостта днес Евангелията да се интерпретират в духа на антропософски ориентираната Духовна наука. Ако сте проследили антропософската интерпретация на Евангелията, Вие сигурно сте забелязали, че тя не се опира на отделните евангелски текстове. Защото това, което ни предлагат четирите Евангелия, първоначално се явява като нещо съвсем незадоволително. Напротив, тя се опира на четенето в Хрониката Акаша*31, онази духовна писменост, за която често е ставало дума в нашите среди. И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша. Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша. И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване. Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма.
към текста >>

От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените.
към текста >>

Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените.
От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората. И как постъпил сега църковният отец Йеронимус? Той просто премахнал изреченията, които според него и според тогавашното мнение на Църквата можели да объркат хората, и ги заменил с други. Обаче от неговите съчинения ние научаваме и нещо друго, което изглежда най-съмнителното в цялата тази работа, а именно, че Йеронимус знаел: Само онзи можел да разбере Евангелието на Матей, който вече е посветен в неговите тайни, и той открито признава, че не принадлежи към посветените. Или с други думи, той признава, че не разбира Евангелието на Матей!
към текста >>

За обикновеното съзнание, тези истини са от такова естество, че първоначално изглеждат напълно абсурдни.
Ние можем да си дадем отговор на този въпрос само ако стигнем до едно антропософско обяснение, отнасящо се до характера на посвещението изобщо. По един или друг повод тази тема често е била обсъждана пред Вас; ставало е дума, например, че посвещението т.е. състоянието, чрез което човек стига до ясновидски способности ни довежда до някои основни истини за света. За обикновеното съзнание, тези истини са от такова естество, че първоначално изглеждат напълно абсурдни. Но има и нещо друго. Ако най-висшите истини, т.е. тези, които са достъпни на посветения, станат достояние на неподготвения човек когато например той се досети за тях, което в определени случаи е напълно възможно, или пък ако му бъдат съобщени в откъслечен вид тогава те се превръщат в нещо изключително опасно за неподготвения човек, дори и да става дума за съвсем елементарни истини. Даже ако би могъл да чуе най-чистите и възвишени описания на света, те биха се оказали разрушителни за него и неговото обкръжение. Който днес притежава най-висшите истини, той много добре знае, че би било неправилно да повика, примерно, някого при себе си и да му ги съобщи.
към текста >>

Когато знаем тези подробности, ние разбираме причината, поради която първоначалното Евангелие на Матей не можа да бъде непосредствено предадено на хората от онази епоха: те просто не бяха подготвени за него.
Когато знаем тези подробности, ние разбираме причината, поради която първоначалното Евангелие на Матей не можа да бъде непосредствено предадено на хората от онази епоха: те просто не бяха подготвени за него. Защото ако самият Йеронимус, църковният отец, не беше подготвен, какво можеше да се очаква от останалите? Онези, които най-напред се докоснаха до Евангелието на Матей, ебионитите, не бързаха да разпространяват оригиналните текстове, понеже те биха били така изопачени от неподготвените им съвременници, че неизбежно щяха да доведат до това, което казва и самият църковен отец Йеронимус: Те щяха да послужат не за назидание, а за да разрушат всичко около себе си. Йеронимус е разбирал това и все пак се е заловил с превода на Матеевото Евангелие. Или с други думи: Евангелският текст е бил предоставен на хората; Евангелието на Матей е започнало да упражнява своите въздействия в света! И ако сега се огледаме около нас за тези въздействия, ние би трябвало да ги обясним с помощта на окултните истини.
към текста >>

395. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят.
Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят. И на пръв поглед това като че ли може да бъде дори доказано, понеже за външния поглед физическото тяло след смъртта чисто и просто се разпада, разлага се. Само че сега въпросът гласи и всеки последовател на Духовната наука би трябвало да си го зададе: Нима всичко, което външното физическо познание може да ни открие за съдбата на нашето физическо тяло, е илюзия, Майя? И всъщност за онзи, който е започнал да разбира Духовната наука, отговорът не е толкова труден. Когато човек е започнал да разбира Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният свят, е Майя, илюзия. Как може тогава да очакваме, че е действително вярно това, което толкова грубо се набива в очи, а именно, че физическото тяло, независимо дали е заровено в земята или кремирано, изчезва безследно?
към текста >>

396. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител.
Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме внимание, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението. Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител. И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н. Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус. И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус. Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение. И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба.
към текста >>

Когато в една прозрачна чаша налеем цветна течност, за нашите очи тя също става цветна, докато преди това е била прозрачна; така трябва да си представим, че луциферическото влияние е вляло в човешкия фантом такива сили, благодарение на които човекът прие в себе си съответните вещества и сили, които превърнаха неговата първоначално невидима форма във видима.
Припомнете си описанията в моята „Тайна наука“: От онзи еволюционен стадий, в който човекът се намираше поради обстоятелството, че неговото физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло съществуваха в невидимо състояние, той беше свален долу в по-гъстата материя, която той допълнително включи в своя свръхсетивен организъм според влиянията, които Луцифер упражнява върху него. Следователно, ако в нашия астрално-Азов организъм не се намираха така наречените луциферически сили, гъстата материя нямаше да е така видима, каквато е тя днес. Ето защо ние твърдим: Ние трябва да си представим човека като едно невидимо същество; и едва чрез влиянието на Луцифер в човека нахлуха такива сили, които го превърнаха в непрозрачно, видимо същество. Чрез влиянието на Луцифер, външните минерални вещества и сили нахлуват в областта на фантома. Когато в една прозрачна чаша налеем цветна течност, за нашите очи тя също става цветна, докато преди това е била прозрачна; така трябва да си представим, че луциферическото влияние е вляло в човешкия фантом такива сили, благодарение на които човекът прие в себе си съответните вещества и сили, които превърнаха неговата първоначално невидима форма във видима.
към текста >>

397. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако разполагахме с първоначално замисленото физическо тяло, каквото то трябваше да бъде в началото на Земното съществуване, ние бихме отразявали нашите душевни сили по съвсем различен начин, и тогава ние действително бихме били наясно какво представляваме като земни човешки същества.
Ако разполагахме с първоначално замисленото физическо тяло, каквото то трябваше да бъде в началото на Земното съществуване, ние бихме отразявали нашите душевни сили по съвсем различен начин, и тогава ние действително бихме били наясно какво представляваме като земни човешки същества. Ние не знаем кои сме, именно защото не разполагаме с първоначалната цялост на нашето физическо тяло. Ние често говорим за природата и същността на човешкия Аз; обаче нека да попитаме: Доколко човекът познава своя Аз? Азът е толкова проблематичен, толкова съмнителен, че будизмът дори отрича неговото преминаване от една инкарнация в друга. Той е толкова съмнителен, че древните гърци изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
към текста >>

Фактически нещата стоят така, че в хода на Земното развитие човекът изгуби формата на физическото тяло и вече не притежаваше това, което Боговете му бяха отредили първоначално.
А когато проследим човешкото развитие от началото на Земята до Мистерията на Голгота, ние ще открием, че процесът, който разгледахме току-що, се усилва все повече и повече. Можем да се убедим в това и от факта, че например в древността не би се намерил никой, който да проповядва по един толкова радикален начин унищожението на физическото тяло, както стори това Гоутама Буда. За тази цел беше необходимо на първо място разпадът на физическото тяло, неговото пълно унищожение относно формата, да напредва все повече и повече, така че да не съществува никаква възможност, щото това, което човекът осъзнава чрез физическото тяло, съответно чрез неговата форма, действително да премине от една инкарнация в друга. Фактически нещата стоят така, че в хода на Земното развитие човекът изгуби формата на физическото тяло и вече не притежаваше това, което Боговете му бяха отредили първоначално. Но той трябваше отново да го получи; то трябваше да му бъде върнато! Невъзможно е да разберем християнството, ако не вникнем в това, че по времето, когато се разиграха събитията в Палестина, човешкият род по Земното кълбо беше стигнал до там, че разпадът на физическото тяло се намираше в своята връхна точка и тъкмо поради тази причина възникна голямата опасност, засягаща цялото човечество: Опасността от окончателното изгубване на Азовото съзнание, което всъщност е и истинското постижение на Земното развитие. Ако към това, което съществуваше до събитията в Палестина, не би се прибавило и нещо друго, ако процесът би напредвал в същото темпо, ако разрушителните сили биха прониквали все по-дълбоко в човешкото физическо тяло, тогава хората, родени след събитията в Палестина, би трябвало да живеят в едно все по-смътно и заглушено Азово съзнание. Все по-смътно и заглушено би ставало това, което зависи от съвършенството на отразителната способност, която има физическо тяло.
към текста >>

398. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

То наподобяваше, бих казал, онова положение, когато според закона за инерцията определени материални субстанции все още запазват първоначално дадената им форма, а след известно време се разпадат, така че едва ли оставят някакви видими следи.
Фактически се стигна до следното положение: Когато Христос Исус беше разпънат и тялото Му увисна на Кръста Вие забелязвате, че тук аз говоря точно с думите от Евангелието, поради простата причина, че истинското окултно изследване абсолютно потвърждава евангелския текст да, когато тялото на Исус от Назарет беше приковано на Кръста, всъщност фантомът остана незасегнат и продължи да съществува в една духовно-телесна форма, видима само за свръхсетивния поглед, и намирайки се в една много по-слаба връзка с материалните субстанции на Земята, отколкото това беше възможно с всички останали хора. Така се получи поради простата причина, че при всеки друг човек съществува една такава връзка между фантома и субстанциите, която не им позволява да се разпръснат, а ги държи в едно цяло. При Христос Исус положението беше съвсем различно. То наподобяваше, бих казал, онова положение, когато според закона за инерцията определени материални субстанции все още запазват първоначално дадената им форма, а след известно време се разпадат, така че едва ли оставят някакви видими следи. Така стояха нещата и с материалните субстанции, изграждащи тялото на Исус от Назарет. Когато беше свален от Кръста, материалните субстанции бяха, така да се каже, все още събрани в едно цяло; но те изобщо не бяха свързани с фантома, защото фантомът беше напълно свободен от тях. И когато после в тялото бяха втрити определени вещества които в този случай също действуваха по съвършено различен начин, отколкото при едно друго тяло, което просто бива балсамирано стана така, че след погребението материалните субстанции бързо се „разлетяха“ и преминаха в елементите. Ето защо учениците, които се взираха в празния гроб, откриха там само плащениците, с които беше обвито тялото, обаче фантомът, с който е свързано развитието на Аза, той беше възкръснал от гроба! Ето защо никак не е чудно, че Мария от Магдала, която познаваше само предишния фантом, пропит от елементите на Земята, не можа да разпознае в освободения от всякаква Земна тежест фантом този образ, до който сега тя стигна по ясновидски път.
към текста >>

399. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора. Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени. И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа. Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния? И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
към текста >>

Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос.
Същото се отнася и за причастието. Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове. Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила. Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос. За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време. Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове. Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>

400. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло.
към текста >>

Ако прибегнем до това графическо изображение на човешката еволюция през епохата на древна Лемурия, ние виждаме: Ето, сега човекът се спуска от божествените висини; той е предопределен да мине през известни степени на развитие; обаче поради влиянието на Луцифер, той потъва много по-дълбоко в материята, отколкото се предвиждаше първоначално.
Ако прибегнем до това графическо изображение на човешката еволюция през епохата на древна Лемурия, ние виждаме: Ето, сега човекът се спуска от божествените висини; той е предопределен да мине през известни степени на развитие; обаче поради влиянието на Луцифер, той потъва много по-дълбоко в материята, отколкото се предвиждаше първоначално. А това коренно променя хода на неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>

401. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

*8.Първоначално Р.
*8.Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание:
към текста >>

402. Съдържание GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>

403. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане.
За да вникнем в основите на света съвсем не е достатъчно да си служим с няколко понятия и идеи; за тази цел се налага нещо много по-различно: Да изградим у себе си представата за онова усещане, което винаги е у нас, когато се изправим пред безкрайната пустота на Стария Сатурн. Дори и да има само далечно предчувствие за това страшно усещане, душата изтръпва от ужас. Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт. Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане. Защото после човекът губи не само почвата под краката си, но и всичко онова, което очите виждат, ушите чуват и ръцете докосват, изобщо всичко онова, което съществува във физическото пространство; и сега настъпва едно от двете състояния: Или човекът губи своя разсъдък и потъва в един вид помрачение на съзнанието, което го лишава от каквото и да е познание, или у него се пробужда споменатото вече усещане за ужас пред пустотата. Да, човекът трябва да бъде подготвен, защото в противен случай той изпада в пълна безпомощност.
към текста >>

Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност.
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така.
към текста >>

Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание.
Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята. За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми. Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек. Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде.
към текста >>

Първоначално настъпва едно леко просветление, едно проблясване, сякаш нещо тлее и припламва в далечината.
А след като вече сме стигнали до тук, настъпва една цялостна промяна в мировите съотношения. Сега се оказва, че въпреки цялата застиналост, въпреки безвремието, в този безкраен океан от смелост, ведно с неговите Същества, които нарекохме Духове на Волята, нахлуват Същества от други Йерархии. Човек забелязва Съществата от другите Йерархии едва в момента, когато е усетил спирането на времето. Той няма никакво точно определено изживяване, а само констатира, че изживяването е налице, че то е тук, всред безкрайния океан от смелост. Първоначално настъпва едно леко просветление, едно проблясване, сякаш нещо тлее и припламва в далечината. Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина. За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек! и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва. Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър.
към текста >>

404. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Сега пред нас е истинското пространство, макар и първоначално само в две измерения: не „горе" и „долу", не „дясно" и „ляво", а само „външно" и „вътрешно".
Обаче пред нас застава и още нещо: двете големи противоположности на „вътрешния" и „външния" свят. Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „външен" свят. Ражда се пространството! Чрез космическите дарове от Духовете на Мъдростта, в епохата на Старото Слънце възниква пространството. Преди този момент, за „пространство" можеше да се говори само символично. Сега пред нас е истинското пространство, макар и първоначално само в две измерения: не „горе" и „долу", не „дясно" и „ляво", а само „външно" и „вътрешно". Всъщност тези две противоположности са загатнати още в края на Стария Сатурн, но сега, на Старото Слънце, тяхното значение нараства и те се превръщат в решителен фактор за появата на пространството.
към текста >>

405. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето внимание, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях.
В хода на двете последни лекции ние се опитахме да посочим как зад материално-веществения свят на физическите процеси винаги трябва да търсим скритото присъствие на определени духовни сили. Най-напред се опитахме да охарактеризираме духовните сили, скрити зад топлинните явления, а после духовните сили, скрити зад въздуха. За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот. Напълно естествено е, че за да охарактеризираме едно или друго явление, ние се нуждаем от съответните представи. Да, ние се нуждаем от строго определени представи, защото сами по себе си, думите не могат да ни помогнат. Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето внимание, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях. Ние видяхме, че най-дълбоката същност на всички топлинни явления няма нищо общо с външния физически огън, с външната физическа топли на.
към текста >>

Нека още веднъж да разгледаме отношенията на Старото Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация. Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция. Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна. Тогава също настъпва един вид резигнация на онези свръхсетивни Същества, за които знаем, че са свързани с планетарното развитие на Земята. Нека още веднъж да разгледаме отношенията на Старото Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
към текста >>

406. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат.
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата. И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е. ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат. Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка. Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване! И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
към текста >>

407. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен свят като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа.
В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен свят като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа. Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен свят, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен свят живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да сравним само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа. Ако например се обърнем към онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния свят, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния свят са подобни на нашите собствени душени качества.
към текста >>

Следователно, ако днес някой вече е стигнал до там, че започва да проумява, да разбира тези неща, а именно да разбира как напредва развитието на самия Христос и свързаните с това развитие свръхсетивни човешки способности, след като е стигнал до всичко това чрез Духовната наука, тогава вече няма никакви пречки, когато после, след като е минал през Портата на смъртта, той лично да участвува в този процес, който действително се проявява като едно първоначално, едва доловимо просветване на Христос в света на човека.
Следователно, ако днес някой вече е стигнал до там, че започва да проумява, да разбира тези неща, а именно да разбира как напредва развитието на самия Христос и свързаните с това развитие свръхсетивни човешки способности, след като е стигнал до всичко това чрез Духовната наука, тогава вече няма никакви пречки, когато после, след като е минал през Портата на смъртта, той лично да участвува в този процес, който действително се проявява като едно първоначално, едва доловимо просветване на Христос в света на човека. И така, онзи, който днес в своето физическо тяло съзнателно се подготвя за това събитие, отново ще може да го изживее в своя живот, протичащ между смъртта и поредното ново раждане. Обаче, когато онези човешки същества, които не искат да се подготвят, които в тази инкарнация не се борят за ясното и всеобхватно разбиране на Христовото Събитие, навлязат в живота между смъртта и новото раждане, те изобщо не успяват да научат каквото и да е относно Христос и Неговия път, започващ от нашия век и продължаващ, на първо време, през следващите три хилядолетия.
към текста >>

Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята.
Те трябва да чакат, докато се инкарнират отново, за да се подготвят в своите физически тела. Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата еволюция на Христовото Същество в рамките на физическия свят, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Да, изглежда от всички факти от духовния живот, които са от решаваща важност за нас, Мистерията на Голгота е единственият, който може да бъде разбран само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Едва по-късно Мистерията на Голгота може да продължи своето развитие във висшите светове. Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята. Както от една страна Мистерията на Голгота никога не би могла да се разиграе във висшите светове и да има своя първообраз там, във висшите светове, а представлява едно събитие, което именно понеже включва смъртта в себе си и се вмества изключително и само във физическия план, така и от друга страна истинското разбиране на Мистерията на Голгота може да бъде постигнато само на физическия план. Ето защо най-важната задача на човека е да стигне до това разбира не в рамките на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>

408. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма